Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
21 май 2020, 17:51

Защо се дават държавните помощи при криза?

Лъчезар Богданов Автор

Въпросът съвсем не е тривиален и тук не искам дори да коментирам аргументите, които защитниците на плановата икономика и дирижизма изтъкват винаги и при всякаква ситуация. За момент да забравим и гласовитите представители на групови интереси, браншове, региони – всеки от които във всякаква ситуация представя десетки причини защо точно за него трябва да се насочат публичните ресурси. Тук става въпрос за друго: дали основанието за различни мерки за подкрепа в ситуация като тази с глобална пандемия, или подобен сериозен шок, е свързано с някаква представа за справедливост, или предполага търсене на максимална ефективност. С други думи – как и на кого държавата да дава помощи?

Снимка: Pixabay

„Справедливостта“, както ми я описаха много хора, се изразява в следното: държавата забранява определени дейности и следователно дължи обезщетение; кризата е голяма и внезапна и понеже частният сектор не е имало как да я предвиди и да се подготви, някой трябва да компенсира загубите и да поддържа предприятията, докато свърши и нещата се върнат към нормалното. Наистина споделянето на разходите по възстановяване на щети, причинени от външна и неочаквана сила, “act of God”, изглежда като една от фундаменталните причини за съществуване на общности, на организация на индивидите и в крайна сметка – на плащането на данъци. Но според мен се минава една категориална граница, ако разглеждаме сегашната икономическа ситуация през аналогия с обикновено застрахователно събитие. Сравненията са примамливи, защото лесно приемаме загубите в кризата като реколта, ударена от градушка, или открадната вещ, или пожар в завода.

Ако спадът в икономическата активност беше резултат от конкретно действие, засягащо конкретни субекти, с известна крайна дата, то вероятно концепцията за справедливост щеше да е приложима. Ако в името на общото благо – а именно, съхраняване на здравето на всички граждани – определени бизнеси бяха затворени за месец, два или три, след което всичко се връщаше постарому, то вероятно трябваше да приемем идеята за компенсации. Всъщност солидарността в осигурителната система работи на този принцип – случва ти се неблагоприятно събитие, независещо от теб, например губиш работата си или се разболяваш, и за определен период фондът плаща обезщетение за загубения доход. Разбира се, и там няма пълно покриване на загубата, но това е отделен въпрос.

Но ние не сме в тази ситуация. Нито сме преборили вируса, нито хората изглежда да се връщат към старите си навици дори там, където забраните за стопанска дейност са премахнати. Отново да направим аналогията с обезщетенията за безработица – това е модел, който осигурява ¾ от предишния ти нетен доход за ограничен брой месеци. Дори в тази ситуация няма пълна компенсация, дори да не си „виновен“, че заводът е съкратил работни места, а след няколко месеца трябва да положиш усилия да намериш друга работа. И не на последно място, подобна солидарност е възможна, ако много работят, а малцина изпадат в затруднено положение. От една страна, е невъзможно да се компенсира загубеният доход до нивата отпреди пандемията – на макрониво загубата е голяма и реална.

Да, има смисъл в първите седмици и месеци при такъв сериозен външен шок държавата да предложи някакъв „буфер“ , така че да не се стигне до разпад на договорни и търговски отношения, внезапни ликвидни затруднения и масови уволнения за дни. Това правят и повечето страни в Европа – няколко месеца субсидиране на запазените работни места, отлагане на  данъчни срокове и плащания по кредити, улеснен достъп до ново финансиране.

Отвъд това обаче трябва да срещнем реалността в очите. Човешкото поведение ще се адаптира – както към живот с повече физическа дистанция, така и към отказ от потребление на някои стоки и услуги. Няма никаква логика да се харчат пари на данъкоплатците в опит да се съхрани старата структура на икономиката чрез субсидии, насочени към запазване на печалбите и заетостта в някои бизнеси на нивата отпреди пандемията. Ако пътуванията и туризмът се свият с 20–30% в следващите няколко години, няма никаква логика да поддържаме зомби курорти – част от фирмите ще затворят, а хората ще трябва да се насочат към друга дейност. Затова в следващите месеци държавната политика – субсидии, публични разходи, регулации, данъци – трябва да се оценява според това как ще помогне за инвестиции и работни места в бъдеще, а не според помощта за пострадалите. Колкото и антиинтуитивно да изглежда, има смисъл да се помага на тези, които имат шанса да пробият на нови пазари, да вземат повече поръчки, да разкрият нови заводи и в крайна сметка да спечелят от кризата.

„Преоткрий България“ в помощ на туризма Новото нормално – обявени намерения срещу реално поведение

Свързани статии

Споделени технологии

Бизнес

Споделени технологии

Големи зелени машини

Бизнес

Големи зелени машини

Димитър Цоцорков: Трябва да гледаме отвъд краткосрочния хоризонт на кризите

Бизнес

Димитър Цоцорков: Трябва да гледаме отвъд краткосрочния хоризонт на кризите

България ще спечели от реиндустриализацията на ЕС

Бизнес, Водещи новини

България ще спечели от реиндустриализацията на ЕС

InspectHOA: Ловци на документи

Бизнес, Водещи новини

InspectHOA: Ловци на документи

Бърза био енергия

Бизнес, Водещи новини

Бърза био енергия

Реклама

Избрано

отпреди 23 часа

Инфлационна спирала, рецесия или меко приземяване?

отпреди 2 дни

Правилата на „Зайо Байо“

отпреди 5 дни

Как Пресиян Каракостов промени играта

23 юни 2022, 15:26

StorPool: Микромеханика на успеха

23 юни 2022, 11:30

За ИТ експертите заплатата е на второ място

22 юни 2022, 11:22

Какво не ви казват за успешните трансформации в бизнеса?

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени