Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
21 май 2020, 17:51

Защо се дават държавните помощи при криза?

Лъчезар Богданов Автор

Въпросът съвсем не е тривиален и тук не искам дори да коментирам аргументите, които защитниците на плановата икономика и дирижизма изтъкват винаги и при всякаква ситуация. За момент да забравим и гласовитите представители на групови интереси, браншове, региони – всеки от които във всякаква ситуация представя десетки причини защо точно за него трябва да се насочат публичните ресурси. Тук става въпрос за друго: дали основанието за различни мерки за подкрепа в ситуация като тази с глобална пандемия, или подобен сериозен шок, е свързано с някаква представа за справедливост, или предполага търсене на максимална ефективност. С други думи – как и на кого държавата да дава помощи?

Снимка: Pixabay

„Справедливостта“, както ми я описаха много хора, се изразява в следното: държавата забранява определени дейности и следователно дължи обезщетение; кризата е голяма и внезапна и понеже частният сектор не е имало как да я предвиди и да се подготви, някой трябва да компенсира загубите и да поддържа предприятията, докато свърши и нещата се върнат към нормалното. Наистина споделянето на разходите по възстановяване на щети, причинени от външна и неочаквана сила, “act of God”, изглежда като една от фундаменталните причини за съществуване на общности, на организация на индивидите и в крайна сметка – на плащането на данъци. Но според мен се минава една категориална граница, ако разглеждаме сегашната икономическа ситуация през аналогия с обикновено застрахователно събитие. Сравненията са примамливи, защото лесно приемаме загубите в кризата като реколта, ударена от градушка, или открадната вещ, или пожар в завода.

Ако спадът в икономическата активност беше резултат от конкретно действие, засягащо конкретни субекти, с известна крайна дата, то вероятно концепцията за справедливост щеше да е приложима. Ако в името на общото благо – а именно, съхраняване на здравето на всички граждани – определени бизнеси бяха затворени за месец, два или три, след което всичко се връщаше постарому, то вероятно трябваше да приемем идеята за компенсации. Всъщност солидарността в осигурителната система работи на този принцип – случва ти се неблагоприятно събитие, независещо от теб, например губиш работата си или се разболяваш, и за определен период фондът плаща обезщетение за загубения доход. Разбира се, и там няма пълно покриване на загубата, но това е отделен въпрос.

Но ние не сме в тази ситуация. Нито сме преборили вируса, нито хората изглежда да се връщат към старите си навици дори там, където забраните за стопанска дейност са премахнати. Отново да направим аналогията с обезщетенията за безработица – това е модел, който осигурява ¾ от предишния ти нетен доход за ограничен брой месеци. Дори в тази ситуация няма пълна компенсация, дори да не си „виновен“, че заводът е съкратил работни места, а след няколко месеца трябва да положиш усилия да намериш друга работа. И не на последно място, подобна солидарност е възможна, ако много работят, а малцина изпадат в затруднено положение. От една страна, е невъзможно да се компенсира загубеният доход до нивата отпреди пандемията – на макрониво загубата е голяма и реална.

Да, има смисъл в първите седмици и месеци при такъв сериозен външен шок държавата да предложи някакъв „буфер“ , така че да не се стигне до разпад на договорни и търговски отношения, внезапни ликвидни затруднения и масови уволнения за дни. Това правят и повечето страни в Европа – няколко месеца субсидиране на запазените работни места, отлагане на  данъчни срокове и плащания по кредити, улеснен достъп до ново финансиране.

Отвъд това обаче трябва да срещнем реалността в очите. Човешкото поведение ще се адаптира – както към живот с повече физическа дистанция, така и към отказ от потребление на някои стоки и услуги. Няма никаква логика да се харчат пари на данъкоплатците в опит да се съхрани старата структура на икономиката чрез субсидии, насочени към запазване на печалбите и заетостта в някои бизнеси на нивата отпреди пандемията. Ако пътуванията и туризмът се свият с 20–30% в следващите няколко години, няма никаква логика да поддържаме зомби курорти – част от фирмите ще затворят, а хората ще трябва да се насочат към друга дейност. Затова в следващите месеци държавната политика – субсидии, публични разходи, регулации, данъци – трябва да се оценява според това как ще помогне за инвестиции и работни места в бъдеще, а не според помощта за пострадалите. Колкото и антиинтуитивно да изглежда, има смисъл да се помага на тези, които имат шанса да пробият на нови пазари, да вземат повече поръчки, да разкрият нови заводи и в крайна сметка да спечелят от кризата.

„Преоткрий България“ в помощ на туризма Новото нормално – обявени намерения срещу реално поведение

Свързани статии

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

Водещи новини, Иновации

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

Да намериш точния клиент

Бизнес

Да намериш точния клиент

Как българските работодатели се справят с кризата

Бизнес и Коронавирус

Как българските работодатели се справят с кризата

„Затворихме“ 2020: дъното, втората зима и траекторията на икономиката през 2021 г.

Бизнес

„Затворихме“ 2020: дъното, втората зима и траекторията на икономиката през 2021 г.

Умният свят на „Ваиос“

Водещи новини, Иновации

Умният свят на „Ваиос“

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

Бизнес, Водещи новини

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

Реклама

Избрано

отпреди 19 часа

Airate – невидимата промяна

отпреди 2 дни

Най-успешно финансираните български стартъпи на 2020

отпреди 3 дни

Това правят най-добрите ментори

отпреди 3 дни

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

отпреди 5 дни

Умният свят на „Ваиос“

19 февруари 2021, 10:23

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени