Управници в капан
Няколко месеца след разпореденото от правителствата затваряне на световната икономика по повод възникналата опасност от вирус повечето от населяващите тези правителства политици бавно започват да разбират, че са се вкарали в сериозен капан, от който само някои ще успеят да се измъкнат. Двете челюсти на капана са продължаващата опасност от вируса и срутващата се стопанска активност с всички придружаващи я усложнения, например падащи цени на активи и растяща неизвестност какво изобщо може да се очаква дори в близко бъдеще.
Сърцевината на капана е, че каквото и да стане, все тези управници ще са виновни в очите на страдащите домакинства и фирми. Жилото на капана е в това, че тези страдащи домакинства са гласоподаватели, а фирмите – дарители за политически кампании. Фундаменталната причина за капана обаче е елементарният факт, че незаобиколимите неуспехи на който и да било курс на действие на политиците ще са видими за домакинствата и фирмите, а евентуалните успехи – невидими. Това може да бъде ясно илюстрирано чрез разглеждането на всяка от двете челюсти на капана.
От едната страна е стопанската криза. Тя няма как да не бъде приписана на правителствения курс към затваряне на стопанската дейност. Този курс беше твърде очевиден и твърде очевидно причини спиране на всякакъв бизнес, на транспорт, затруднения в доставките, дефицити на стоки, безработица. Ако правителствата не бяха изпозатворили всичко, най-вероятно самите бизнеси и домакинства щяха сами да предприемат сериозни ограничителни мерки, защото и те много ясно виждаха опасностите от вируса, но тази възможност не им беше предоставена от правителствата и съответно никога няма да може да се види как те щяха да реагират. Напълно е възможно, макар и немного вероятно, в някаква паралелна вселена, в която правителствата само предупреждават за опасностите и разпространяват каквото знание е налично за предпазване от зараза, самите фирми и домакинства да бяха предприели още по-драстични самоограничения и кризата да се беше оказала още по-дълбока. Но това остана невидимо. И така, когато в страните с не-фасадна демокрация дойдат следващите избори, в очите на гласоподавателите и на партийно-финансиращите фирми вината за дълбочината на кризата ще е изцяло на текущите управници.
От другата страна е вирусът и правителствените политики по повод на него. В огромното мнозинство от случаите (единственото по-популярно изключение е Швеция) правителствата предприеха вече споменатия курс на затваряне на икономиките с ясно заявената аргументация, че надделяващата по важност цел е увеличаване на „социалната“ (каквото и да значи това) дистанция, карантиниране на хората по домовете им и в крайна сметка ограничаване на разпространението на вируса. Към този момент, и със сигурност в рамките на следващия избирателен цикъл във всички държави с не-фасадна наука, няма да се знае истински дали тези мерки са били ефективни по отношение на заразата, или не. Причината е, че единственият начин да се стигне до знание по въпроса е с научни изследвания, а за тях са необходими както данни, така и технологични срокове, които отнемат със сигурност поне няколко години. Всякакви междувременно хвърляни твърдения за знание дали мерките са били ефективни или не, ще са в областта на пропагандата и догмата. И така, ако към следващите избори проблемът с вируса не е овладян и заразата продължи да разболява и убива значително много хора, това ще означава със сигурност, че мерките са били провал и платената за тях цена в лицето на огромна стопанска криза не си е струвала. Ако пак към следващите избори се окаже, че вирусът е овладян и е възможно това поне донякъде да се е дължало на предприетите мерки, кората няма да го забележат, защото ще имат други проблеми в лицето на загуба на бизнес, на доходи и безработица, и политиците няма да бъдат възнаградени за това.
И така, при следващите избори текущите управници или ще се окажат виновни, че са причинили огромна икономическа криза, без това да е помогнало за справяне с вируса (ако към момента на изборите той продължава да не е овладян), или ще се окажат виновни, че са причинили огромна икономическа криза, при положение че май вирусът никак не е бил толкова страшен (ако към момента на изборите проблемът е преодолян). И много от тези текущи управници няма да бъдат преизбрани.
