Джеймс Бонд от Бургундия
Съвсем незабележимо, лозе по лозе, винопроизводителят Жан-Шарл Боасе създаде цяла енологична империя във Франция и Калифорния, оценявана на 450 млн. долара, и отключи изпълнена със сласт и страст персона на таен агент

Жан-Шарл Боасе успява да накара дългата маса с над 50 гости в нюйоркския район Мийтпекинг да утихне и само звънът на златния магнум Шампанско се чува в тишината. Това е вдъхновен от Тайната вечеря прием на родения във Франция винопроизводител, част от обиколката му из редица градове, по време на която ще популяризира една луксозна, богато илюстрирана книга за 395 долара със заглавието Алхимия на сетивата. С пристигането на saumon à l’oseille, придружено от богато на аромат pinot noir, Боасе започва да обяснява селекцията – забележителен бленд на сортове от Бургундия и Калифорния, неречен JCB № 3.
След като поема дълбоко аромата от широката кристална чаша, плод на започналото му сътрудничество с Baccarat, Боасе признава, че заради тази вечеря ще пропусне десетгодишнината от брака си с Джина Гало, третото поколение лице на фамилията, стояща зад най-големия по количество производител на вино в света E. & J. Gallo. Докато били сгодени, те заедно направили вино със същия произход – блендинг, бутилиране и затваряне – всичко ръчно, а след това го сервирали на сватбата си като символ на нейните исторически калифорнийски корени, преплетени с бургундското наследство на неговото семейство.
„Половината от него е направено в Бургундия, така че това са 49%” от бленда”, казва Боасе с тежък френски акцент, след което прави драматична пауза. „Трябва да призная, че ще ви споделя нещо много лично. Моята любима обича да е винаги отгоре. Затова 51% са от Калифорния.”
Сексът е очевидно темата на това soirée на Боасе, на което пълни с намеци шеги се леят като виното. Върху покривката от червено кадифе са поставени копринени салфетки с леопардова шарка, а таванът е огледален. („Дами, внимавайте, защото виждам всичко!”) Двойките никога не се поставят да седят един до друг и Боасе подканя присъстващите да не се смущават, да се докосват. (”Още ли не си погалил това същество до теб? Виждам, че другите вече се прегръщат, което с удоволствие приветствам!”)
Петдесетгодишният Боасе безгрижно нехае, че сме в епохата на #MeToo, а гостите му видимо приемат добре неприличните му подмятания. Няколко месеца преди това основателят на виненото поделение на Silicon Valley Bank Роб МакМилан бе определил Боасе като „винения еквивалент на братята Ринглинг – човек, който умее да забавлява и да поразява. Освен това е и много голям бизнесмен – в състояние е да вдигне от земята мръсна монета и да я излъска до блясък.”
Заедно с по-голямата си сестра Натали, Боасе владее близо 30 винарски изби по света, включително немалък брой в Бургундия. Годишните продажби от тях възлизат на около 200 млн. долара. Според консервативната оценка на FORBES компанията струва около 450 млн. долара. Ако колекцията бъде разделена на търг, много от активите ú вероятно ще се продадат по-скъпо, отколкото като част от цялото. „Хората търсят да купят нещо емблематично”, казва Майкъл Бейнис, изпълнителен директор и съдружник във Vineyards-Bordeaux Christie’s International Real Estate. „Няма достатъчно грозде. Boisset Collection ще получи много висока цена.”

Да се върнем на Тайната вечеря на Боасе, където той представя JCB № 81 – шардоне от 1981 г., вдъхновено от момента, когато за пръв път го заинтригували калифорнийските вина. Както гласи историята, това станало по време на пътуване до Сонома с баба му и дядо му, когато бил 11-годишен. След като посетили основаната през 1857 г. винарска изба Buena Vista, Боасе се обърнал към сестра си и пророчески ú казал: „Един ден двамата заедно ще правим вино в Калифорния.”
Близо десет години по-късно родителите на Боасе придобили разни имоти в едни от най-плодородните части на Бургундия с помощта на комбинация от заеми от местни банки и чист късмет. Тъй като било много трудно да се обединяват парцелите, малцина изобщо се опитвали.
Тази философия да не се влияе от мнението на другите той пренесъл в Америка. През 1991 г. Боасе започнал да ръководи семейния бизнес по вноса в Сан Франциско и да търси фамилно притежавани винарски изби с история, които да придобие. Buena Vista, след като се оттеглила от дистрибуцията в национален мащаб, изглеждала обещаваща, но собствениците ú отхвърлили офертата му. „Навремето това беше много иновативно, много смело от стратегическа гледна точка. Никой не виждаше Калифорния по начина, по който ние я виждахме”, разказва Боасе.
Тъй като тази сделка не ставала, през 2003 г. той купил DeLoach Vineyards в Сонома. След това започнал да прекарва повече време в Калифорния, тъй като DeLoach преминала на биодинамично земеделие, основаващо се на лунния цикъл. През 2007 г. Боасе придобил Raymond Vineyards в Сейнт Хелена. Най-накрая, през 2011 г., успял да си осигури и Buena Vista, след като най-малко четири пъти се бил опитвал.
След придобиване Боасе прилага три главни стратегии. Първо, всяко лозе преминава към органично земеделие. След това той увеличава цената на вината, обикновено с 30% до 40%. (В случая с Raymond Vineyards цената на дребно на няколко вина се увеличила над два пъти и достигнала 45 долара всяко.) И накрая, вината се дават за разпространение заедно с останалата част от колекцията на над 600 партньори в цял свят. Buena Vista, DeLoach и Raymond например се продават сега в над 20 страни по света. Тъй като вината на Боасе са в диапазона от 15 до 2600 долара, тази система оптимизира процеса на закупуване от дистрибуторите, които могат да ги смесват и комбинират според интересите си.
„В Европа, ако сте от Бургундия, попадате в горния сегмент – обяснява Боасе. – Но тук става преди всичко въпрос за твърде голяма стратификация на обществото, усещане за стойност и история на базата на наследство, отколкото това кой сте вие. В САЩ можете да сте откъдето си искате и да сте който и да е. Важното е вие лично какъв сте. Това е, което аз ценя. То ми даде възможност да стана това, което съм сега.”
Тук се включва и не толкова тайнствената му идентичност – Агент 69, един измислен Джеймс Бонд, който размахва саби и освобождава жени – и вина – на пищни партита и в няколко доста абсурдни видеофилма. Понякога е трудно да се каже къде точно свършва сериозният винопроизводител и започва неприличното му alter ego. В Raymond, преди да стигнат до залата за дегустация, групите посетители се превеждат покрай бъчви с промишлени размери и червени люлки, от които с главата надолу висят манекени само по сутиени и клинове с леопардова шарка.
Боасе е открил търговска стойност и в суперактивното си либидо. JCB произвежда заедно със Swarovski линии бижута, едно от които, „Изповед“, представлява белезници. Има също така червено вино, което се казва „Усмирена“. Бутилката е стегната в кожен бондидж и халка.
Бизнес партньорите на Боасе признават, че тези неща не ги отблъсват. „Той не се крие какъв е”, казва Дина Описи, президент на базираната в Ню Джърси дистрибуторска компания за вино и спиртни напитки, собственост на семейството й, която го познава от 15 години. „Прави наистина оригинални неща. И е добронамерен.”
С десет винарски изби в САЩ и при разрастващата се практика търговците да продават продукти под своя марка (private label) Боасе трябва да се бори сега с пренаселения винен пазар на фона на бързо добиващи популярност категории като hard seltzer (алкохолна напитка, съдържаща газирана вода, алкохол и често с плодов аромат) и легализирания канабис. Консумацията на вино в САЩ миналата година е спаднала за пръв път от 25 години насам по данни на търговската група IWSR.
Но изобилстват възможности и извън винарските изби. Миналата година бе особено продуктивна за Боасе. Той придоби близо 140-годишната Oakville Grocery и основа първия в Напа музей за история на виното. Отвори освен това стрип мол (търговски център на открито) в Янтвил, наречен JCB Village. Към него има помещение за дегустация, дневен спа център и бутик, в който се продават свещи под лейбъла на JCB, къси чорапи и декантери на Baccarat, вдъхновени от собствената колекция на Боасе, а тя е най-голямата в света. В условията на западащ туризъм в Напа той отвори свои салони извън нея – в Ritz-Carlton в Сан Франциско, в Wattle Creek на историческия площад „Жирардели“ и в хотел Rosewood в Пало Алто.
Боасе уверява, че ще му трябват още много години, докато доизгради луксозната си империя, и че ще устои на заплахите независимо дали става въпрос за митата върху вината, климатичните промени или конкурентите. „Луксозен бизнес не се създава за пет минути – казва той. – С изключение на двете чудовища LVMH и Pernod Ricard никой друг не е минал по нашия път. Американският начин на живот ме доведе тук.”