„Кризата е мълниеносна, но и с по-бързи наченки на възстановяване“
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
„При предишната криза ни отне 3 години да стигнем дъното. Сегашната криза е мигновена – целият спад се случи в първите седмици. Имаме мълниеносна криза, но и по-бързи наченки на възстановяване“. Така Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, коментира кризата след COVID-19 по време на онлайн събитието ForbesLive! на тема „Кризата и след това. Оракулите на Forbes за ефектите от пандемията с COVID-19“. В дискусията взеха участие и още двама от колумнистите на Forbes България Лъчезар Богданов – главен икономист в Института за пазарна икономика, и Георги Ганев – програмен директор в Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийския университет.
Георги Ангелов подчерта, че след рязкото увеличение на безработните в средата на април вече се наблюдава тенденцията все повече хора да си намират работа – за последната седмица те са 8000, което е повече от загубилите работата си за същия период.
Данните за потребление на електроенергия също показват положителна тенденция – след голям спад през април към момента потреблението е само с 5% по-ниско в сравнение с миналата година. „Възстановяват се заводи, макар и не на напълно, отварят се молове, ресторанти и т.н. Това са няколко сигнала, че кризата беше много тежка и бърза, но вече има индикатори, по които се наблюдават положителни сигнали за постепенно подобрение“, коментира Ангелов.
Той обобщи, че много сектори са спечелили на фона на ситуацията с коронавируса, като посочи сред тях куриерските компании, онлайн търговията, хранителните вериги, аптеките. Други пък са пострадали само в началото, но само след няколко седмици са започнали работа.
Георги Ганев се съгласи с данните, но изрази малко по-песимистична позиция, според която много отрасли ще са сериозно засегнати от кризата – особено туризма и бизнесите, свързани с износ на стоки, които зависят много от възстановяването на пазарите извън България – Германия, Италия, Турция. „Целият свят ще мине през период на пренастройване, пренареждане на стопански връзки и това ще отнеме време“, категоричен е Ганев.
По думите му все пак има място за оптимизъм. „Кризата преди 12 години в България ни завари на едни много по-високи нива на инфлация от тези, които имаме в момента. Което е добър сигнал за устойчивост на икономиката и нейната способност да се адаптира. Сега е добро време България да преосмисли своите икономически приоритети“, подчерта той.
Според Лъчезар Богданов една от разликите с предишната криза е, че, за разлика от 2009 г., сега беше взето решение за отлагане на плащанията по кредитите, което е положително за бизнеса, а мярката 60 на 40, при всичките ѝ несъвършенства, също е оказала позитивно влияние. Той също изрази мнение, че докато не се види възстановяване на икономиката в европейските държави, няма как да се очаква много позитивна промяна и в България.
Богданов обясни, че очаква кризата да доведе до сериозни изменения на потребителските нагласи, особено що се отнася до използването на онлайн услуги, в това число и при общуването с държавната администрация. По думите му шокът от кризата е форсирал нови посоки в бизнеса и в интересите на потребителите. От обратната страна на нещата, той предполага, че ще се задълбочат търговските войни и протекционизмът.
На въпрос за реакцията на държавата в тази ситуация Георги Ганев изрази мнение, че е все още твърде рано да се дават оценки, защото няма достатъчно данни, в това число и за вируса – дали подход, насочен конкретно към рисковите групи, нямаше да доведе до по-ниска икономическа цена, но и дали вирусът няма да се върне през есента.
„Не знаем достатъчно, за да кажем дали мерките бяха адекватни. Те бяха добри в контекста на много от останалите европейски държави. По отношение на икономическите мерки 60/40 беше една от по-сполучливите, можем да говорим и за плюсове, не само за минуси, за разлика от други мерки от сорта на държавни петролни компании, където няма плюсове. Има различни сценарии, но не знаем какво ще се случи“, коментира той.
По думите му в световен план ще видим пренаместване на икономиките и връзките между държавите. „Един от изводите, до който стигнахме от тази криза, е, че вече никоя компания няма да разчита само на Китай, защото това не е устойчиво, защото утре Китай може да затвори изцяло. Ще се търсят и други канали – Африка, Индия. Не знаем как ще се пренастроят икономиките и какво ще означава това за българския бизнес“, каза Ганев и допълни, че по време на криза има много болезнени процеси, но в същото време се отварят и нови възможности.
Лъчезар Богданов изрази мнение, че ще видим промени в сферата на недвижимите имоти. „Има реални фактори, които сочат предстоящо свиване на търсенето – хора са останали без работа или избират в този момент да не поемат големи рискове. От друга страна, сега излизат голяма част от новопостроените сгради, които са в резултат на разрешенията за строеж през 2017 г., което говори за предстоящ ръст на предлагането“, коментира той.
В същото време Георги Ангелов подчерта, че се е наблюдавало „голямо прегряване на ипотечните кредити, което не беше здравословно, а сега се поохлади“, така че моментът може да се окаже изгоден за купувачите.
По отношение на планираното влизане на България в т.нар. чакалня на Еврозоната на фона на настоящата ситуация той посочи, че тя ни дава права, които не водят след себе си задължения, така че е в интерес на страната да направи тази стъпка.
