Цената на прегарянето
Психичното здраве е обвързано не само с качеството на живот, но и с микро- и макроикономическите показатели. Не случайно Финландия фокусира европредседателството си върху икономиката на благосъстоянието, като обръща внимание на тясната връзка между продуктивността и физическото и психичното благоденствие.
В токсична връзка с благополучието е феноменът на професионалното прегаряне, както Световната здравна организация (СЗО) дефинира бърнаута. Той носи след себе си не само влошено качество на живот, но и понижена продуктивност и отсъствие от работа, които имат негативно финансово измерение. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие оценява икономическото въздействие на проблемите с психичното здраве на над 4% от европейския БВП, или над 600 млрд. евро, които включват както разходите за здравеопазване (190 млрд. евро) и социалноосигурителни програми (170 млрд. евро), така и загубите от отсъствие от работа и влошена работоспособност.
Как стои въпросът у нас? Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски“, потвърждава, че тежестта на професионалното прегаряне у нас нараства, но ние все още не правим почти нищо по въпроса – “нито в посока превенция, нито в посока лечение след установяване на проблема при служител. В най-добрия случай той бива посъветван да си почине или се изпраща при психиатър. И с това случаят се смята за приключен”.
Жените в България се сблъскват и с отделна категория психобиологични и социокултурни фактори, на които се обръща малко внимание, но оказват също толкова негативно влияние върху психичното, а от там и върху икономическото благополучие.
Стил на комуникация
Една от теориите за психологическите затруднения на жените в работната среда е различният стил на комуникация спрямо този на мъжете. Дискомфортът от влизане в конфронтация и липсата на заявяване на граници и потребности са сред често дискутираните теми в кабинета на Снежина Маринова, психотерапевт и основател на пространство за психично здраве HourSpace: „Тази невъзможност вдига много тревожността на жените – да влязат в конфликт, да се защитят, да изискват, да имат усещането, че имат право да защитават границите си, а не винаги да са в служба на другите.”
Еднополовите колективи
Тези често биологични особености на поведението се виждат лесно в еднополовите колективи, които сами по себе си представляват проблем за психичното здраве според д-р Гълъбова. Жените в женските колективи по нейни наблюдения са по-невротични, по-несигурни и нестабилни в психологично отношение, а конфликтите са по-чести и по-трудно овладяеми. Според нея причината е липсата на баланс в поведенческите стилове, а това често се случва, тъй като има много професии, които у нас все още са приемани като мъжки и женски.
Пренареждане на социалните роли
Работещите в ИТ сектора са свежо изключение, що се касае до дела на заетите жени. Психологът Велина Гетова, която предоставя психологическа подкрепа на работното място, обръща внимание, че дори жените да участват активно в професионален план, пренареждането на ролите и отговорностите у дома рядко е реципрочно: “Българката и да стане мениджър на година, най-често продължава да е даваща и във всички останали свои роли – на майка, съпруга, дъщеря, доброволец, приятел и т.н. Често виждам сред най-успелите дами много вътрешно напрежение, което произлиза от конфликта “изглеждам, вместо да бъда“. Като че ли живеем според нечии чужди правила за успеха, наложени от западните фирми, от мъжкия модел на поведение, а не водени от най-могъщата женска сила – интуиция и емпатия”.
БГ#metoo
И ако еднополовите колективи носят риска от невротизиране, смесените крият други рискове. Деница Велкова, семеен консултант и психотерапевт, често работи с жени, жертва на културната толерантност към сексуалния тормоз у нас, включително на работното място. “Извън изнасилването и блудството, всякакви други действия със сексуален характери и подтик, които предизвикват дискомфорт, обида, болка, срам у потърпевшия, не се отчитат като сексуален тормоз. За съжаление сякаш това се приема за норма, дори за забавно, за майтап. Пострадалите трудно търсят справедливост и наказание за извършителя, основно поради наличието на различни чувства в резултат на преживяното –
срам, страх, неприязън, отвращение, безсилие, непоносимост към самите себе си. В най-добрия случай се ограничават до това сами да потърсят психологическа помощ“. Грижата за психичното здраве е в голяма степен лична отговорност, отчита тя, но когато става въпрос за работно място, отговорността за това започва от ръководителя на организацията и се разпределя между всички останали членове – култура, която у нас все още липсва.
БГмама
В професионалното състезание жената плаща още един дан – в борбата за кариерно развитие и финансова независимост майчинството се отлага за все по-късна възраст, което често води до затруднения. Според репродуктивния психолог Стела Хараламбова жените с репродуктивни проблеми преживяват допълнителен стрес, зависим от това дали могат да говорят открито с преките си мениджъри и дали получават подкрепа от колегите: “Когато жената по едни или други съображения пази в тайна репродуктивните си проблеми, се сблъсква с по-силно усещане за стрес – чести отсъствия от работа поради посещения в клиниката, страх, че ако разберат, това би могло да застраши работното ѝ място, стигмата, срама и т.н.”.
Обратно на работа
Когато прескочат този обръч, жените у нас се налага да преминат през още едно полово специфично предизвикателство. Според психолога д-р Калина Йорданова завръщането след майчинство е по-сложен процес, отколкото бащинството, което не предполага кариерно прекъсване: „Това за жената понякога означава изработване наново на контакти, клиенти, позиция.” Тази адаптация е свързана със стрес на работното място, за който защита често не се прилага, макар законът да предвижда такава, и на много жени се налага да започнат битката за професионално утвърждаване отначало.
Под чертата
В светлината на глобалните дискусии за стъклен таван разлика в заплащането, експлоатация на работното място, движението #metoo и професионална сегрегация на полов принцип у нас тези теми все още не успяват да намерят популярност. Причините са комплексни, но д-р Цветеслава Гълъбова отбелязва, че психичното здраве на жените у нас не е по-застрашено на основа пол, отколкото на мъжете. “Факторите са различни, но и двата пола са подложени на значителен стрес и напрежение, което се отразява крайно неблагоприятно. У нас няма програми за превенция именно на това – не само професионалното прегаряне, а изобщо за управление на конфликтите на работното място, не се провеждат психологични консултации със застрашените служители или групи служители, не се подготвят за такива проблеми, разчита се всеки сам да се оправи.”
Основната бариера за по-добро психично здраве на работното място е стигмата. Много служители не се чувстват комфортно да говорят за психичното си здраве с колеги, още по-малко с мениджъри. Често и не знаят как. Затова в повечето компании промяната трябва да започне с изместване на колективните нагласи и възприятията за психично здраве. СЗО съветва промяната да бъде наложена със силата на добрия пример от висшия мениджмънт на компанията – със споделяне на личен опит и насърчаване на дискусия. За осигуряване на дългосрочни резултати обаче е необходимо да се изработи корпоративна стратегия с ангажираност от всички отдели и всяко ниво на управление. В основата на тази стратегия могат да се включат елементи като промяна на културата в офиса, осигуряване на информация и обучение за психичното здраве, насърчаване на диалог с ръководството и оценка на ползите за служителите и за бизнеса.
Темата за психичното здраве става все по-централна и предстои да я видим във фокуса на много законови промени в ЕС. Докато тези промени влязат в сила, в интерес на бизнеса е да промотира култура на психично благосъстояние, която да донесе положителен ефект в работната среда. Както казва психологът Деница Велкова, “необходимо е организационната култура да бъде изградена върху ценности, морални и етични норми и поведения, основаващи се на идеята за равноправието на човека, уважението, уникалността и достойнството на всяка личност, ненасилие и толерантността към различието. Всичко изброено повлиява на цялостния психо-социален климат на работното място, а той – на икономическите показатели.
