Летя, когато заедно с екипа защитавам клиентите си
| Платенa програма
Адв. Илонка Райчинова – адвокат от Софийската адвокатска колегия, магистър по право и магистър по икономика „Международен бизнес“. Основател на RAYCHINOVA & PARTNERS LAW & TAX
Коя е промяната, която доведе до най-големия ви успех?
Две са основните промени, които доведоха до успеха. Първата бе, когато реших да започна работа в данъчната администрация. Всички бяха изненадани от това мое действие. Моите състуденти след завършването на Юридическия факултет на Софийския университет се бореха да се вписват като адвокати, а аз постъпих в Главна дирекция „Данъчна администрация“ на Министерството на финансите. В данъчната администрация аз открих себе си, мястото си, страстта си. За пет години упорита работа станах началник на „Косвени данъци“, специализирах във Франция. През това време писах първия български хармонизиран закон за ДДС, участвах в преговорите и процеса по хармонизацията на косвените данъци по повод приемането на страната ни в Европейския съюз. И когато бях на върха, напуснах. Това е втората успешна промяна в живота ми – решението да напусна и да създам свой екип. Най-голямата ми гордост е екипът в RAYCHINOVA & PARTNERS LAW & TAX. С някои от членовете му съм повече от 20 години. Винаги имам в екипа си и нови млади хола, които се учат. Смятам, че единственият начин да останеш запомнен с най-доброто е ако предадеш знанията и опита си на по-младите. Аз летя и горя, когато заедно с екипа защитавам клиентите си и това е моето призвание.
Кои са решенията, които бяха трудни за вас, но бяхте готова да поемете риска?
Това са моментите, когато трябваше да реша дали да продължа с конкретните ми съдружници, или да започна отначало. Случвало ми се е вече два пъти. В момента, в който установя, че е премината границата на моите критерии за професионален и човешки морал, аз слагам край, разделям се с тези хора и започвам отново. Никога не ме е било страх да сложа край и да започна отначало. Факт е и че никога не съм оставала без екипа си. Тръгвали са си тези, с които не съм била съгласна. Тръгвали са си тези, които не са издържали на изискванията ми, тръгвали са си и тези, които са ме предавали. Винаги това е било процес на очистване, на презареждане и начало на нов по-висок етап. Всъщност това, от което повечето хора се страхуват, мен не ме плаши – аз следвам своята посока. И ще продължа да я следвам. Защото знам, че с мен е екипът ми. Имам най-страхотния екип. Защото във времето беше извършен естествен подбор и останаха най-силните, най-мъдрите и най-целеустремените.
Кога една промяна става наложителна?
В момента, в който осъзнаеш, че говориш за промяна, тя вече е станала наложителна.
Какви качества са необходими, за да управляваш промяната?
Интуицията е тази, която ме е водила винаги. Тя ми е подсказвала кога да действам светкавично, кога да изчакам. Разбира се, тази интуиция се възползва и от опита и знанията ми. Но сърцето ми подсказва. Имам нагласата дори и в най-сложната ситуация да видя най-лошия възможен сценарий. След това си казвам „какво пък толкова, в живота има и загуби, и поражения“. Веднъж приела това, аз се успокоявам и смело се впускам към действие. И винаги удовлетворението от справянето е уникално. Затова човек трябва да знае, че няма удовлетворение, без да има ангажираност. А тази ангажираност увлича всички от екипа и ги мотивира да ме последват. Затова именно тези, които не умеят да влагат сърце в работата си или работят само за пари, си тръгват. За съжаление те не разбират, че добрите, сладките пари идват тогава, когато не работиш за тях, а за определена цел или кауза.
Промяната е най-хубавото и най-ценното, което може да ни се случва. И то се случва. Промяната е всъщност адаптацията ни към новото, към различното. За мен тя е спасението. И за мен тя идва с младите ми колеги, с новите технологии, дори когато не ги разбирам съвсем, с новите места, които посещавам, с новите хора, с които се запознавам.
В кой случай от практиката ви се е случвало да се доверите на процеса на промяна?
През целия си живот все се оказва, че променям правилата. Така стана и когато постъпих в Главна дирекция „Данъчна администрация“, така беше и когато се вписах като адвокат. Тогава отново промених правилата – вписах във визитната си картичка „данъчен адвокат“. Колегите ми считаха, че така се самоограничавам и не е в мой интерес. Времето обаче доказва, че съм права. Днес съм адвокат, на когото, напук на практиката, колегите изпращат клиенти. Днес, когато някой каже, че има тежък данъчен проблем, всеки ще каже, че адвокат Илонка Райчинова е човекът, който ще реши проблема. Винаги искам да съм сигурна, че клиентът ми получава най-доброто. И точно затова резултатите ми са уникални. Но това си има и цена – много труд, много учене, самоограничения и спазване на моите лични норми и принципи.
Никога не влизам в коловоза, зададен от данъчния орган или от органите на КПКОНПИ. Аз искам да изляза от този коловоз. Мисля, че адвокатът трябва да заяви и докаже как трябва да е по закон и защо. И тогава да докаже, че държавният орган е сбъркал. Но това изисква да поемеш отговорност, да имаш позиция, да знаеш, да имаш куража да кажеш на една държавна администрация, че греши, не че ти не си съгласен с нея.
Какво стимулира вашата креативност?
За да се прояви една креативност или творческа сила в нашата област, е нужно човек да бъде подложен на известна доза изпитание и трудност. Нека не забравяме, че креативността не се осъществява единствено в разрушаване на съществуващи догми и ред. Напротив, тя е и съзидателна сила. Тя е нещо, което лесно се забравя в съвременния свят в неусетния ни стремеж единствено да рушим граници. Трудностите предизвикват човек да впрегне силите си не само за преодоляване на изпитанието, но и за разширяване на самите граници, които собствените му сили и възможности са му поставили. Именно в тази среда, при покоряването на непознатата територия отвъд собствените ти ограничения, творческата сила на човек се чувства най-свободна да създаде един нов, по-добър от предишния ред.
Правото е една консервативна област. Често юристите търпим критики за скованост, формализъм, софизъм и други не особено приятни епитети. Сред тях и липсата на въображение. Истината обаче за мен е съвсем друга. Удивително е как правният ред, завещан ни от древноримските юристи, е станал световен правен ред, като са се наложили еволюирали един от друг правни институти, за да регулират неусетно всяко кътче от и без това свръхрегулираното общество, в което живеем, и да поставят граници, които да ни дадат свободата, но и сигурността да живеем пълноценно.
Това, което е също така забележително, е как различни правни системи стигат до едни и същи решения на даден проблем, макар пътищата, които са извървели, да са съвсем различни. Истината е, че истинските решения, които поставят в ред обществото ни, са винаги ограничени. А грешните решения и проблеми, които хората създаваме, са потенциално безкрайни.
Тук идва и истинското изпитание за правото, за адвоката и за неговата интелектуална и творческа сила – да намери решение за проблема на неговия клиент, който е винаги уникален посвоему и несравнимо по-хаотичен от чистите учебникарски проблеми, поставени ни в университета. Често се шегуваме, че всеки себеуважаващ се адвокат трябва да има поне две мнения по даден въпрос. Многото мнения при нас се осигуряват от екипния начин на работа на икономисти и юристи. Креативността е всичко. Не би могъл да изработиш защитна стратегия, ако не можеш да видиш нещата извън рамките им. В случаите, в които има тежки условности, както е при защитата срещу гражданската конфискация и борбата срещу действията и исковете на КПКОНПИ, трябва всичко – и политика, и икономика, и право, и психология, и стратегия, и кураж да се изправиш срещу държавната машина, която разполага с всички средства и инструменти, а ти си само един адвокат, разполагащ със… себе си! Трябва да търсиш ключа там, където е загубен, а не там, където е светло. На светлото ще бъдат всички останали.
Как комуникирате промяната с екипа си и как я превръщате в стратегия?
Аз никога не работя сама, това също е една промяна от общоприетото. За мен най-голямата ценност е екипът ми. Всичко постигам единствено благодарение на екипната работа. В моето дружество всеки член има думата, но решенията взимам аз. Защото аз нося отговорността. И не се страхувам от това. Следвам посоката и ще продължа да я следвам, дори и да остана сама. Защото знам, че този, който не знае къде иска да отиде, винаги стига другаде. Аз знам къде отивам. Знам и защо. В същото време имам най-страхотния екип. Точно този екип осмисля всичките ми усилия и довежда до всичките ми резултати.
Кои са вашите рамки в бизнеса ви сега, в които виждате възможност за промяна?
Нямам рамки и никога не съм имала. Единственото мое лично ограничение е моята компетентност. Често я провокирам и разширявам, но винаги се съобразявам с пределите й. Не харесвам хората, които надскачат нивото си на компетентност, водени от егото си.
Успявам, защото гоня целта, а не парите. Аз знам какво искам, знам, че мога да го постигна с екипа си, и действам. Мотив винаги са били предизвикателството, тежестта на казуса, мнението на другите, че едно нещо е почти невъзможно. Тогава получавам криле и във физически, и в духовен, и в професионален план. Измислям решения, на които се радвам като дете. Случвало ми се е да намирам решения на казуси, които са били напълно загубени. Събуждала съм се с решения на неспасяеми казуси. Затова най-често при мен идват и клиентите, на които всички други са им казали, че не става. И разковничето е, че излизам извън рамките на казуса, на чуждите мнения, на твърденията и изграждам своя територия, в която аз определям правилата на играта и на решенията. И се получава. Това ми е дадено – имам интуиция и способност да опростявам всички сложни казуси и проблеми. Сядам с лист и химикалка и рисувам проблема. В момента, в който го разполагам по кутийки, виждам решението. Виждам решението, защото първо правилно съм видяла проблема.
Това е разковничето и на начина, по който уча и днес – винаги рисувам схема на информацията, на познанието, на урока. И всички изводи излизат. Никога не уча верните отговори. Но винаги знам как да стигна до тях. Просто си представям картината и всичко е лесно. Така е и днес. Важно е да знаеш алгоритъма, а не отговора.
