Cross River: Тайната банка на финтех
Ако искате да надникнете в бъдещето на финтех, не ходете в Силициевата долина. Вместо това прекосете Хъдзън по моста Джордж Уошингтън и идете във Форт Ли, Ню Джърси. Ако погледнете наляво, когато стигнете до претоварения автомобилен трафик и тръгнете да си пробивате път към Щатски път 95, ще видите офис сграда, облицована с червен гранит. На 14-ия ú етаж с изглед към най-натовареното пътно разширение за тол таксуване в Америка е централата на много, много малката банка Cross River, застрахована от FDIC (Федералната корпорация по застраховане на депозитите в САЩ).

Cross River не е типичната банка за обслужване на клиенти. В нея няма каси, няма банкомати, няма и сейфове. Но има 175 банкови служители и трейдъри, наблъскани един до друг върху площ малко над 2000 кв. м, които се взират в стотици компютърни монитори – често наблъскани по трима на бюро. Някои неща тук напомнят стартираща компания – кухненски бокс, зареден с газирана вода LaCroix, кафе на капсули и игрална зала.
Cross River отпуска с бясна скорост заеми. Сключва договори за заеми в обем над 1 млрд. долара месечно – близо 30 млрд. долара само за 9 години. Но за разлика от довчерашните банки, буквално всичките ú служители, които се занимават с това, изобщо не са човеци – те са приложения. Заемите на Cross River произхождат най-вече от около 15 ентусиазирани финансово-технологични стартъпи, подкрепени от рисков капитал – така наречените финтех компании, които носят имена като Affirm, Best Egg, Upgrade, Upstar и LendingUSA. Финтех компаниите осигуряват клиенти, а от Cross River са лицензите и инфраструктурата. Тя задържа от 10 до 20% от всеки отпуснат заем и така огромният обем от заемите, идващи от финтех компаниите, вдигнаха активите на Cross River от едва 100 млн. долара преди десетина години на 2 млрд. долара днес.
„Ние сме в бизнеса на движението, не в бизнеса на съхранението”, енергично обяснява главният ú изпълнителен директор Джилс Гейд. Той е емигрант от Франция – 53-годишен вече оплешивяващ мъж с очила с прозрачни рамки и син пуловер на Hugo Boss. „Ние движим активи. Ние ги създаваме, пакетираме и продаваме.”
Гейд скромничи за ролята на Cross River във финтех революцията. Банките с разрешително от държавата, като неговата, имат регулации и рамка, към която трябва да се придържат, както и лицензи, необходими им, за да може да отпускат заеми. Повечето финансово-технологични компании нямат тези неща и затова разчитат на банки за финансирането. Това е мръсната малка тайна на тази индустрия. Като отминете изключително добрите iPhone приложения и преувеличените приказки за добиване на големи данни и генерирани от изкуствен интелект решения за отпускане на заеми, разбирате, че много от финтех компаниите не са нищо повече от агресивни инструменти за даване на заеми, работещи за малко известни, застраховани от FDIC банки.
От 2010 г. фирмите за рисков капитал в Силициевата долина и някои други са инвестирали близо 175 млрд. долара според Accenture, за да подриват финансовата система. Това неизбежно доведе до астрономически оценки на много частно притежавани финтех компании. Но точно както проспектът на We-Work извади на показ факта, че компанията не е нищо повече от силно надценен наемодател на недвижими имоти, така и един по-внимателен поглед към много финтех компании разкрива подобни машинации.
Ако изтеглите от Affirm заем от 2000 долара, разсрочен за 39 месеца при нулева лихва, за да си купите велосипед Peloton за пролетта, ще се окаже, че всъщност Cross River ви отпуска заема. Тези заеми престояват няколко дни в Cross River, след което тя обикновено ги прехвърля на някоя финансово-технологична компания. Тя пък от своя страна продава дълга на хедж фондове и купувачи на облигации или пък го секюритизира в пакети с хиляди други подобни заеми.
На фондовия пазар банките са склонни да търгуват само за част от онова, което правят акциите на множеството технологични компании. Това е причината, поради която финтех компаниите толкова много държат да се позиционират като технологични, а не като финансови фирми. Рисковите инвеститори усърдно лансират тази история, но пазарът не е толкова глупав. Много финтех еднорози, които са успели да осъществят първично публично предлагане, впоследствие са жестоко наказани на вторичния пазар.
LendingClub стана публична през 2014 г. при оценка 5.6 млрд. долара. Днес тя струва 1.2 млрд. долара. On Deck Capital, базирана в Ню Йорк финансово-технологична компания, която отпуска супер бързи малки бизнес кредити, е оценена днес на 290 млн. долара, а в деня преди първичното ú публично предлагане в края на 2014 г. оценката й бе 1.9 млрд. долара. Подобна е историята и с други първични публични предлагания на финтех компании, като Funding Circle и GreenSky например.
„Тези компании са се позиционирали като технологични, но в действителност само използват технологията, за да развиват едно старо бизнес решение, каквото е потребителското кредитиране”, казва Андрю Маркард от Middlemarch Partners, работил преди това в New York Fed (Федералната резервна банка на Ню Йорк) и BlackRock. „Гледат я инвеститорите и си казват: „Но това е банка, не е технологична компания.”
Според изчисления на FORBES близо 15.6 млрд долара пазарна цена са вече изличени като последица от злополучните първични публични предлагания на финтех компании. Други големи кредитори като Prosper Marketplace и LoanDepot или вече са кандидатствали за първично публично предлагане, но са се отказали от плановете си, или продължават да са частни. По-надутите оценки се виждат с просто око.
Всичко това може да доведе накрая до големи неприятности за Cross River. Някои финансово-технологични компании, с които банката е имала работа, като GreenSky и LendingClub, са вече пълни провали от инвестиционна гледна точка. Не е изключено да последват и други. Пет от най-големите ú по пазарна оценка клиенти сред финтех компаниите са набрали 2.25 млрд. долара капитал при комбинирана пазарна оценка 50 млрд. долара. Нито една от тях не изглежда готова да премине през проверката на първичното публично предлагане дори когато фондовият пазар достига максимуми, а случаите на неплатежоспособност сред потребителите падат до рекордно ниски точки.
В момента обаче във Форт Ли преживяват подем. Но на хубавото бързо може да му дойде краят. Декларациите на Cross River пред FDIC показват, че заемите за лични цели – буквално всички, отпуснати от партньорските ú финансово-технологични заемодатели, съставляват почти 60% от заемите в счетоводните ú книги. Освен това значителна част от заемите, които Cross River представлява, са със страшно високи лихви, забранени в щати като Ню Йорк и Кънектикът, където има строги закони срещу лихварството. Самата банка се финансира от рисков капитал. Тя привлича пари от Andreessen Horowitz и Battery Ventures и още други подобни на тях – близо 28 млн. долара в края на 2016 г. Година по-рано KKR & Co. оглави инвестиционен рунд за 100 млн. долара, при който Cross River бе оценена на приблизително 1 млрд. долара – горе-долу три пъти повече, отколкото нормално би струвала една регионална банка с подобни размери.
„Стратегията ни е да бъдем единственият доставчик на финансови услуги за финтех екосистемата в глобален мащаб”, възбудено обяснява Гейд. „Правим го преди всичко, за да променим живота на хората.”
Преди да дойде в Cross River, Гейд имал най-обикновена кариера. Работил известно време в Bear Stearns и Barclays и бил главен финансов директор във First Meridian, нюйоркска кредитно-ипотечна банка, известна с това, че отпускала заеми под лицензираното име Trump Financial. В началото на кариерния си път роденият в Париж Гейд отделил две години от живота си да изучава Талмуда. През 2008 г. решил, че вече му е време да действа – събрал около 700 хил. долара от спестявания и 9 млн. долара заеми от роднини и приятели, за да инвестира в Cross River. По това време тя била малка местна банка, която имала вече лиценз да оперира, но нямала никакви активи.
През първата година от дейността на Cross River Гейд и малкият му екип търгували главно с номинални дългови инструменти с падеж след години. Но по-малко от две години след отварянето на банката при него дошъл предприемачът Дейвид Залик, собственик на финтех компанията GreenSky. Тя се разраствала много бързо благодарение на това, че той наемал подизпълнители да отпускат безлихвени заеми на собственици на имоти с цел извършване на ремонти и подобрения.
Гейд започнал да обработва заемите, идващи от GreenSky, и усетил, че прохождащата финансово-технологична компания може да стане двигател за растеж на Cross River.
Той много бързо преустроил банката, за да може да обслужва интересите на финансово-технологичните компании. Моментът бил идеален – 2010 г., когато финансовата криза бе предизвикала широко недоверие към традиционните банкери, потребителите разполагаха с малко собствен капитал, за да подновяват и освежават домовете си, а банките до голяма степен бяха спрели да отпускат кредити. Cross River и няколко други специализирани банки като Celtic Bank в Юта и WebBank бързали да запълнят празнотата чрез една разрастваща се група от финансово-технологични фронтмени.
От появата на финтех компаниите има някои ползи. Събирайки данни и използвайки бихевиористката икономика, много от новосъздадените компании като Acorns и Betterment увеличиха процента на спестяванията и направиха по-ефективни личните финанси. На финтех компаниите се дължат рефинансирания и заеми за близо 170 млрд. долара до днес.
Всичко вървеше гладко за сектора докъм 2015 г., когато известен брой от тези компании, като например LendingClub, станаха публични. Изведнъж инвеститорите извън Силициевата долина започнаха внимателно да се вглеждат в отчетите им – и видяха пукнатини във фундамента им.
Днес Cross River продължава да се разширява, сякаш не забелязва надвисналите опасности. Точно както банките трескаво се надпреварваха да отпускат нисколихвени ипотечни кредити и кредити без достатъчна обезпеченост, докато жилищният балон се надуваше, така някои финансово-технологични компании започнаха да отпускат все по-рискови заеми.
Миналата година Freedom Financial, един от най-големите финансово-технологични партньори на Cross River, се съгласи на споразумение за 20 млн. долара с FDIC. Това стана, след като регулаторът установи, че Cross River е използвала „нечестни и измамни” практики, като не е упражнила ефективен контрол върху партньора си при обработването на над 24 хил. заема. Cross River бе принудена да заплати глоба от 641 750 долара.
Още по-голяма заплаха за финтех компаниите е забавянето на икономическия растеж.
През третото тримесечие на 2019 г. Cross River обяви, че проблемните ú заеми са се удвоили и съставляват почти 2% от общия обем начело с едни 17 млн. долара при търговските недвижими имоти, където 10% от активите ú са просрочени. (Cross River казва, че повечето от кредитите са текущи.) Но от есента на 2016 г. обезпечението на Cross River за загуби от заеми почти се е удвоило като процент от средностатистическите заеми. Дори напоследък коефициентът на покритие на резерва за „просрочени или несъбираеми заеми” е намалял от 489 на 114%. Това става във време, когато благодарение на рекордно ниската безработица и ниските лихвени проценти общата кредитна среда е идеална.
„Нашите приходи са със съвкупен средногодишен темп на растеж от 45%”, хвали се Гейд, който е възприел маниера на говорене в Силициевата долина и описва дейността на своята компания само като „услуги”. „Приказките за рецесия или за някакъв цикъл в кредитирането, който щял да се завърти в обратната посока, са много шум за нищо.”