Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
8 юни 2020, 13:52

България размества световния пазар за електроника

Мирослав Майер Редактор във Forbes

Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили

Българските производители на електрониката и електротехниката стават все по-конкурентноспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на подобни изделия продължават своя възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години. През 2019 г. браншът е изнесъл стоки за 3.693 млрд. долара. Това сочи анализ на Българската стопанска камара.

Снимка: Pixabay

През миналата година износът ни е отчел нов рекорд от 33.9 млрд. долара. България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018 г.), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър, по данни на International Trade Centre ITC Geneva

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната. НСИ третира тази информация като конфиденциална. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея. Припомняме, че за 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 млн. долара., а за 2017 – 1.2 млрд. долара.

С какво сме най-успешни?

България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинг на плочи и ленти 15.9%, рапица 14.4%, концентрати на благородни метали 13.5%, спирачни маркучи 13.2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12.2%, замразено патешко месо 11.9%.

Мястото на България в световния износ на съответната стока

Таблица: БСК

Кои са ни партньорите?

През 2019 г. сме осъществили износ за 218 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важният пазар е Германия – 14.8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард долара. Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс с Италия), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5. Тези 10 партньора са пазар за 59.6% от износа. Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 млн. долара, следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ. Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 3.146 млрд. долара при общ търговски дефицит на България от 3.937 млрд. долара. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Испания, Чехия, Сърбия, Русия, Египет 50%, Украйна 74%, Словакия, Тунис 127%.

Спад над 10% им с Италия, Белгия, Дания, Грузия.

Предизвикателства и възможности

Преструктурирането на българския износ продължава, но не достатъчно бързо. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, въпреки, че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас – политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други. Поради слабата диверсификация на някои продукти, могат да се очакват сътресения, в резултат на кризата, породена от COVID 19.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка държи дял и за 2019 г. е около 31-32%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

  • Велосипеди с помощно задвижване;
  • Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
  • Видеоигри;
  • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;
  • Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори;
  • Хладилници, фризери;
  • Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;
  • Оптични изделия;
  • Някои софтуерни продукти за управление на процеси;
  • Любителска радиотехника, ски, сноуборд.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от (липсата на) конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда.

Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност.

“Софарма” и “Софарма Трейдинг” ще разпределят дивидент Интересът към акциите на Телелинк е голям

Свързани статии

Как да избереш име за бизнеса си

Лидерство

Как да избереш име за бизнеса си

Абсолютизмът на работата от вкъщи

Бизнес

Абсолютизмът на работата от вкъщи

Здраве срещу богатство

Бизнес

Здраве срещу богатство

6 съвета за ръст на бизнеса ти през 2021 г.

Лидерство

6 съвета за ръст на бизнеса ти през 2021 г.

10 книги, които ще ти помогнат да бъдеш по-успешен през 2021 г.

Лидерство

10 книги, които ще ти помогнат да бъдеш по-успешен през 2021 г.

Reach for Change ще помага на социални предприемачи в ранен етап на растеж

Бизнес

Reach for Change ще помага на социални предприемачи в ранен етап на растеж

Реклама

Избрано

отпреди 3 часа

Новият главен изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач – реализъм в действие

отпреди 4 дни

Cycle Gets: българският претендент на пазара за велосипедни рамки в Европа

отпреди 5 дни

Като за начало – мореплаватели

13 януари 2021, 15:20

Отлагане на неизбежното или мост над пропастта?

11 януари 2021, 18:59

От речено в сторено: по-полезни и по-ефективни със Сървис дизайн

11 януари 2021, 12:52

Богдана Вътева: Тандем в ново поколение

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени