България размества световния пазар за електроника

Мирослав Майер Редактор

Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили

Българските производители на електрониката и електротехниката стават все по-конкурентноспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на подобни изделия продължават своя възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години. През 2019 г. браншът е изнесъл стоки за 3.693 млрд. долара. Това сочи анализ на Българската стопанска камара.

През миналата година износът ни е отчел нов рекорд от 33.9 млрд. долара. България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018 г.), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър, по данни на International Trade Centre ITC Geneva

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната. НСИ третира тази информация като конфиденциална. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея. Припомняме, че за 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 млн. долара., а за 2017 – 1.2 млрд. долара.

С какво сме най-успешни?

България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинг на плочи и ленти 15.9%, рапица 14.4%, концентрати на благородни метали 13.5%, спирачни маркучи 13.2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12.2%, замразено патешко месо 11.9%.

Мястото на България в световния износ на съответната стока

Кои са ни партньорите?

През 2019 г. сме осъществили износ за 218 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важният пазар е Германия – 14.8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард долара. Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс с Италия), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5. Тези 10 партньора са пазар за 59.6% от износа. Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 млн. долара, следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ. Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 3.146 млрд. долара при общ търговски дефицит на България от 3.937 млрд. долара. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Испания, Чехия, Сърбия, Русия, Египет 50%, Украйна 74%, Словакия, Тунис 127%.

Спад над 10% им с Италия, Белгия, Дания, Грузия.

Предизвикателства и възможности

Преструктурирането на българския износ продължава, но не достатъчно бързо. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, въпреки, че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас – политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други. Поради слабата диверсификация на някои продукти, могат да се очакват сътресения, в резултат на кризата, породена от COVID 19.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка държи дял и за 2019 г. е около 31-32%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

• Велосипеди с помощно задвижване;
• Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
• Видеоигри;
• Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;
• Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори;
• Хладилници, фризери;
• Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;
• Оптични изделия;
• Някои софтуерни продукти за управление на процеси;
• Любителска радиотехника, ски, сноуборд.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от (липсата на) конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда.

Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност.