Ще се смее ли последен Маса, собственикът на Softbank
Вратите на няколкото черни джипа почти едновременно се отварят и затварят и основателят на SoftBank Масайоши Сон заедно с антуража му бързо се вмъкват в уединеното пространство с ограничен достъп в топ ресторанта на Америка за морски дарове Le Bernardin. Японският милиардер лесно се разпознава по металносивото пухено яке Uniqlo, което носи върху костюма си.

Този ден в началото на март човекът, известен просто като Маса, е събрал в „Мидтаун Манхатън“ към двайсетина от най-големите в света управители на активи. Той предава цветната си чанта, която носи вместо куфарче, и заема празния стол посредата на едната страна на голяма триъгълна маса. Предишния ден се бе срещнал с друга, още по-голяма от тази, група инвеститори, но тазсутрешните разговори е обявил за ексклузивна, „предшестваща първично публично предлагане среща на върха”. На нея е привлякъл мултитрилионнодоларова публика, включително Лари Финк от BlackRock, който се настанява на стола до него.
„Въпреки мнението на хората, че SoftBank изпитва може би затруднения, ние продължаваме да растем – им казва Сон. – Да не мислим за миналото.”
Лесно е да се каже. Фондът Vision на SoftBank, който има 100 млрд. долара под свое управление, е с положителност най-зорко наблюдаваният в света и има защо. През последните три години Маса предприе главозамайващ брой небивало големи и смели залози – 88 да сме по-точни, при огромни и дръзки оценки. Но нещата не станаха точно както бяха планирани. Първо в Uber, която Vision Fund подкрепи на късен етап, фондът на SoftBank затъна със стотици милиони долари. После WeWork, в която SoftBank е напомпала над 10 млрд. долара от 2017 г. насам, се сгромоляса, след като оттегли силно критикувания му план за първично публично предлагане, а егоцентричният, гледащ само личния си интерес, основател и главен изпълнителен директор на компанията Адам Нюман трябваше да напусне. „Трудно време”, признава Маса пред групата. Предишния ден той даде по-пространно обяснение в частен разговор с Forbes: „Платихме твърде много, за да стигне WeWork до оценката, която имаше, и твърде много вярвахме на предприемача. Мисля обаче, че дори след всичко случило се имаме сега основание за повече увереност с WeWork – поставихме ново ръководство, има разработен нов план, ще възстановим компанията и тя отново ще тръгне.”
За да звучи по-убедително, Маса се позовава на миналото. По-специално на сделката, белязала кариерата му и сега бисер в короната на SoftBank – чекът за 20 млн. долара, който той написа на китайския магазин за електронна търговия Alibaba, оценен сега на повече от 120 млрд. долара. „Приходите на Alibaba през първите десет години бяха почти на нула – им припомня Сон. – Но след като започна веднъж да генерира приходи, направи шеметен отскок нагоре.”
А за да е още по-убедителен, той е подбрал девет от компаниите в портфейла си, всяка от които прави по 20-минутна презентация.
„Днес тези компании изпреварват всички останали – отбелязва Сон. – А е само началото. Искам да видите и да разберете какво предстои да се случи.”
Има, разбира се, и някои дендита там, включително ByteDance – производителят на TikTok и корейският лидер в електронната търговия Coupang.
Но слонът в стаята всъщност не е в стаята – началото на март е и заради епидемията от коронавирус в Азия Coupang прави своята презентация дистанционно. Тези силни и влиятелни хора около масата, включително самият Маса, изглеждат наивно неподготвени за пандемията, която предстои да удари света. Прогнозата на Маса за WeWork вече изглежда абсурдно погрешна – ако се съди по цените на дълга на WeWork, залогът на SoftBank там се вижда, че клони към нулата, а в най-добрия случай се изчислява на центове от долара. Vision Fund като цяло с неговите по-високо оценени на по-късен етап инвестиции в икономиката на споделянето, транспорта, пътуванията и недвижимите имоти изглежда в не по-малко затруднено положение. Около две седмици след тази среща акциите на SoftBank се търгуват при 73% отбив от корпоративната цена на компаниите в портфейла й.
Нещата се промениха толкова бързо, че акциите на SoftBank могат всъщност дори да скочат, ако Vision Fund бъде изцяло закрит. Когато Сон наскоро отстъпи въпреки отдавна застъпваната му позиция, че никога не би го направил, и се съгласи да се освободи от някои от публичните активи на SoftBank (очаква се да включват и част от неговия дял в Alibaba), инвеститорите се зарадваха. Тази негова стъпка бе част от плана му да набере 41 млрд. долара за обратно изкупуване на акции на SoftBank и изплащане на дългове.
Да, това показваше подкрепа за цената на акциите. Компанията съобщи също така, за което получи и аплодисменти, че ще бъде по-предпазлива в правенето на нови инвестиции от новия си втори Vision Fund.
„Разбираме какво трябва да правим при тези обстоятелства”, казва главният финансов директор на SoftBank Йошимицу Гото, отдавнашно доверено лице на Сон, който разговаря с медиите дори по-рядко от своя шеф, за когото е известно как ги отбягва. „Вярвам, че Маса също разбира пазара добре.”
Vision Fund освен един от най-екстремните инвестиционни фондове в цялата история, бе също така и упражнение по ребрандиране на високи обороти. Трескавият устрем към сключване на сделки изтри от публичното съзнание факта, че SoftBank вече държи цял рояк от активи на сини чипове и ограничи експозицията освен репутационната, като се има предвид, че близо 70% от парите на Vision Fund са дошли от инвеститори като суверенните фондове на Саудитска Арабия и Абу Даби и от тежката категория в Силициевата долина като Apple и Qualcomm.
SoftBank все още притежава британския производител на чипове Arm, безжичния оператор Sprint, който предстои да се слее през април с T-Mobile, плюс дялове в Alibaba и SoftBank Corp., японския мобилен оператор, който направи публичен през 2018 г., и разни други.
А освен това има и Маса. Никой друг не успя да се възползва повече от дот-ком балона преди 20 години, наред с някои други, разбира се, като Yahoo и E-Trade. Никой друг и не загуби повече (99% от пазарната капитализация на SoftBank, за да сме по-точни). Богатството му се стопи, но визионерството му не бе засегнато ни най-малко и той успя да си възвърне милиарди (сегашното му състояние се оценява на 16.6 млрд. долара). „В началото на интернет бях критикуван по същия начин – разказва Сон. – Дори много повече, отколкото сега.”
„Тактически имаше за какво да съжалявам – продължава той. – Но стратегически не съм променил нищо. Дали съм се променил като визионер? Не, не съм.”
Маса Сон прекарва по-голямата част от времето си в Япония, но си има и едно pied-àterre (временно убежище) в Силициевата долина – голям жилищен имот с площ 840 кв. м в Удсайд, малко по-надолу на същата улица, на която е и Лари Елисън. Когато го купи през 2012 г. за 118 млн. долара, това бе най-скъпата къща в Америка.
Веднага след краткото си посещение в Ню Йорк Сон покани там директорите на различните компании в портфейла си, сред които и на две нови. Едната е стартъпът за кръвни тестове Karius, която набра 165 млн. долара в рунд за финансиране през февруари, оглавен от SoftBank. Другата е базираната в Сан Франциско дигитална аптека Alto Pharmacy, в която SoftBank съвсем скоро инвестира 200 млн. долара собствен капитал.
„Като чуя Маса да казва нещо и първата ми реакция е „Чакай. Какво? – разказва главният изпълнителен директор на Alto Матю Гамаш-Аселин. Но като чуеш малко повече, си казваш: „О, чакай. Но моят поглед върху това е съвсем различен и явно погрешен. Как да си променя гледната точка?“ Той умее да те накара да погледнеш на света по различен начин.”
Запознанството с 62-годишния Сон отдавна се е превърнало в един от големите ритуали за посвещение за амбициозните технологични предприемачи. Когато Стив Джобс представи iPhone-а на света, Сон беше човекът, който го убеди да отиде в Япония, осигурявайки си ексклузивни права за разпространение на хитовия продукт в страната за три години.
Сон е роден в Япония и в детските си години бил много тормозен заради корейското му потекло. Отишъл в Калифорния по една програма за обучение в чужбина и макар че в началото изобщо не говорел английски, успял да премине подготвителните изпити за колежа. След това се преместил в Калифорнийския университет в Бъркли, където се дипломирал през 1980 г. До завръщането си в Япония през следващата година бил вече продал фирма за електронен превод на Sharp и бил изкарал над 1 млн. долара от внос на реновирани игрални автомати. В Япония започнал бизнес, замислен като „софтуерна банка” SoftBank.
След като натрупал солиден опит с продажби на лицензи за софтуер, издаване на компютърни списания и организиране на търговски изложения, Сон се върнал през 1996 г. в САЩ. Той купил компанията, издаваща компютърни списания Ziff Davis и инвестирал рекордните по онова време 108 млн. долара рисков капитал за дял от 41% в току-що прохождащата интернет компания Yahoo. SoftBank наляла милиарди в дот-ком стартъпи, спечелила много от подобни на ETrade, но понесла загуби от над милиард от производителя на чипове Kingston Technology, за което се писа много. Сон твърди, че в продължение на три дни в разгара на дот-ком кризата бил най-богатият човек в света. После всичко приключило. Към момента, когато балонът се спукал през 2002 г., SoftBank била загубила 99% от пазарната си капитализация, която от 180 млрд. долара станала едва 2 млрд. долара.
Не само Сон загубил състоянието си. Както и в случая с неговия Vision Fund днес, много от топ мениджърите му били налели голяма част от нетното си богатство в акции на SoftBank. „Седнахме с него на една маса и той каза „ОК, а сега какво правим” – спомня си Рон Фишър, който управлявал инвестициите на SoftBank в САЩ, а сега е заместник-председател. След това припомни, че почти всички изпълнителни директори останали с шефа си и преживели „няколко наистина много болезнени години”. „Маса е уникален с това, че знае как да общува с хората – допълва Фишър. – Той е невероятно скромен човек, знае, че има и недостатъци, и съзнава, че може да сгреши.”
Сон си извадил необходимите поуки и през следващите над десет години усилено работел за възстановяването на SoftBank. Първата му стъпка била да се сдобие с търпение. Маса особено много държал на една много скъпа на сърцето му инвестиция. „Бях най-оптимистично настроеният от всички относно бъдещето на Alibaba, по-голям оптимист бях и от нейния мениджърски състав – разказва той. – Мисля, че същото ще стане и сега.” По-нататък с изключително сложни финансови сделки той успял да придобие японския филиал на Vodafone, както и Sprint Nextel, плюс британската компания за производство на чипове Arm Holdings. SoftBank, освен това успешно купила и бързо продала дял във фирмата – производител на видеоигри Supercell, създател на стратегическата Clash of Clans. Същевременно компанията продължавала да инвестира в стартъпи средно по около 4 млрд. долара годишно, когато през 2017 г. Сон решил, че е дошъл моментът отново да се залови с големи неща. „Интернет през последните 20 години преобрази рекламната индустрия, а също и търговията на дребно. Най-много тях двете – казва той. – А, прилагайки занапред и силата на изкуствения интелект, той ще преобрази и всичко останало.”
Раджев Мисра, отдавнашен съюзник на Сон, бил натоварен да оглави най-големия дотогава в света фонд за частни инвестиции в технологиите – Vision Fund. Спорният според някои, но блестящ банкер Мисра (оглавяващ по онова време кредитирането в Deutsche Bank) помогнал за спасяването на сложните финансови транзакции на Сон от периода след 2000 г. в Deutsche Bank. По едно време той бе обвинен, че шпионирал колегите си и организирал срещу тях злостни кампании. (Мисра казва, че това не е вярно. „О, не, не. Виж какво, приятелю, аз съм отворена книга. Няма такова нещо. Ние сме там, където сме с Божието слово, с Божията благодат… Заради мащабите [на Vision Fund] е всичко това. Ако бях там на улицата, ако не бях инвестирал във Vision Fund, никой нямаше да ги говори тези неща.”)
Мисра привлякъл инвеститори начело с Публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия за създаването на рекордния фонд за 100 млрд. долара с поръчки да харчи не по-малко от 100 млн. долара, за да се натрупат големи дялове в нововъзникващите лидери на пазара от новия, движен от изкуствен интелект, ред на Сон. Някои като Guardant Health, занимаваща се с изследване на рака, имаха безспорна връзка с тази технология. Повечето, като индийската търговска компания Flipkartр, приложението за споделения пътувания Uber и вътрешнокорпоративната електронна поща Slack са инструментите, които според визията на Сон ще бъдат най-необходими в един свят, доминиран от интерфейса на изкуствения интелект и автономните автомобили.
„Преди двадесет години хората казваха за Amazon: „Ами защо да е интернет компания? Тя си е една търговска компания” – разказва Сон. – Днес хората казват „о-о, транспортна е“ или „за недвижими имоти е“. Изпъкват други характеристики, които са по-очевидни, а изкуственият интелект все още се използва твърде малко. Трябва обаче да е ясно, че това е само началото.”
Нещата ще се видят какви са в дългосрочен план. Точно сега изглеждат все още доста неубедителни. И така, преди още да оповести, че ще намали темпото на инвестиране в нови стартиращи компании, SoftBank започна след пълния провал с WeWork да подтиква компаниите да се фокусират повече върху печалбите си и не толкова много върху хиперрастежа, както и да помислят за съкращаване на персонала си. „Спасителни пакети няма”, обяви Сон в презентацията си през февруари, посветена на приходите. Мисра обаче казва, че Vision Fund държи в резерв 20 млрд. долара за инвестиране в обещаващи компании от портфейла на фонда. Той, както се разбира, е намерил още 10 млрд. долара, за да се помогне на онези, които започват да остават без средства. „Можем през следващите две години да инвестираме при много ниска цена”, добавя Сон. „Това ще ни даде най-добрата възможност.”
И веднага започна трудната любов – няма съчувствие, всеки да се оправя сам. Фондът се отдръпна от ангажимента да изкупи акциите на Нюман и на други ранни инвеститори и служители в WeWork с аргумента, че не са изпълнени условията по сделката. Спря и парична вноска в компанията за електронна търговия Brandless, която след това фалира. Компании от рода на еднорога за недвижими имоти Compass и доставчика на кредити за дребния бизнес Kabbage започнаха неотдавна да пращат служителите си в отпуск, а други да уволняват. SoftBank позволи една друга стартираща компания, OneWeb, занимаваща се със сателитен интернет, да обяви банкрут дори след като бе инвестирала преди това около 2 млрд. долара в нея. И други предстои да фалират. „Бих казал, че 15 от тях ще банкрутират”, казва Сон.
В това няма нищо лошо, добавя той, стига 15 други да наберат сила. Вътрешни източници от SoftBank твърдят, че ако фондът може да си върне 150 млрд. долара, ще успее да изплати на партньорите си с ограничена отговорност внесените от тях капитали и гарантираните им 7% годишна възвращаемост и пак да изкара печалба. Така ресурсите ще може да бъдат насочени към компании с безспорни качества да станат победители. Лидия Джет, партньор на Vision Fund, разказва, че тя и колегите ú са се фокусирали върху нещо ново – помагат на компании от портфейла на фонда да предоговорят условията с кредиторите и наемодателите, за да възстановят баланса в бюджетите и счетоводните си отчети и да почерпят опит от азиатските компании в портфейла, които първи ще понесат големия удар от COVID-19. „Вършат се много неща, за да се помогне на тези компании да се справят по пътя на това дълго, дълго изпитание”, казва тя.
Извън SoftBank голяма част от Силициевата долина се подсмиват на подобни ходове и не ги приемат за автентични или пък изразяват съмнение дали не са твърде малки или твърде късно направени. „Мисля, че пред SoftBank има предизвикателство – казва професор Иля Стребулаев от Висшето бизнес училище към Станфордския университет, който изучава стартиращите еднорози. – Трудността за тях е, че са огромни.” При инвестиционния профил на Vision Fund (неговият първи чек е обикновено средно за над 400 млн. долара и позициите могат да стигнат до милиарди, както беше с WeWork и Uber) той бива тласкан към шумни, широко отворени категории в технологиите. Самите големи чекове могат да подтикнат към липса на дисциплина, тъй като стартиращите компании вярват, че винаги ще могат да получат още пари. И когато на бързо развиващи се високоразходни компании се каже да позабавят темпото и да си запазят пари, може да се окаже, че управленските им екипи не могат да се пригодят към промяната.
„SoftBank е смятана за чума за системата, не за спасител”, казва Дънкан Дейвидсън, съдружник в Bullpen Capital, ранен инвеститор в приложението Wag, което предоставя при поискване услугата разхождане на куче. SoftBank инвестира в него 300 млн. долара, а накрая го продаде обратно на компанията със загуба. „Целият сектор щеше да е много по-доволен, ако те изобщо не се бяха появявали.”
И докато Vision Fund е безспорно най-големият на всички времена фонд за осигуряване на „растеж”, самата SoftBank по ирония на съдбата е сега value stock (акция в стойност). От няколко години насам по време на периодичните телеконференции, на които публичните компании обсъждат финансовите си резултати, Сон неизменно влиза в спорове с анализаторите относно отстъпката, която инвеститорите прилагат към акциите на SoftBank, съотносима с активите й. Тази практика означава, че инвеститорите в публичните пазари оценяват Vision Fund на под нула долара. А само делът на SoftBank в Alibaba струва повече, отколкото пазарната ú капитализация. Безплатно получавате акции в притежавания от нея японски безжичен доставчик Arm и в Sprint, плюс всичко друго, което може да се извади от Vision Fund.
„Хората не престават да говорят все за Vision Fund, но трябва да погледнете мащабите”, казва бившият главен изпълнителен директор на Sprint, а сега главен оперативен директор на SoftBank Марсело Клауре. „Alibaba може за една седмица да ни донесе повече печалба, отколкото цялата инвестиция в WeWork.”
И ето отново става дума за WeWork. Истинската цена е по-голяма от загубата на няколко милиарда долара. WeWork разби представата за Маса като за гений, който постъпва винаги обратно на другите за разлика от някой друг там, който лесно може да бъде подведен дори от пушещ трева продавач на споделени ваканционни имоти, въобразил си, че може да се занимава с нещо по-голямо. Ето какво казва Маса: „Винаги е трудно. Това не е наука. Изкуство е. Много ти харесва предприемач, който изглежда страхотен, но това не означава, че той обезателно ще донесе голяма печалба.”
Инвеститорите в публичните пазари не са непременно неразумни по природа, оборва го Пиер Ферагу, анализатор в New Street Research. Те могат да си направят сметката. Днес SoftBank няма пълното доверие на пазара. „Пазарът се страхува да не би WeWork и Uber да се окажат само началото на нещо по-голямо”, допълва Ферагу, макар че той самият е оптимистичен по отношение на акциите на SoftBank. „Безпокоят се, че SoftBank Group се управлява от „безумен човек“ като Маса, който ще продължава да ги върши тези неща, докато не остане без пукнат грош. Ферагу и други анализатори бяха окуражени от съобщението на SoftBank през март, че започва обратно изкупуване на акции. Moody’s обаче понижи рейтинга си за SoftBank с два пункта. (SoftBank поиска Moody’s да спре да ú оценява дълга.)
Докато си правеше своите сметки, Сон проведе неотдавна разговори с инвеститори, включително с Elliott Management – активисткият фонд, ръководен от Пол Сингър, който натрупа позиция от няколко милиарда в SoftBank и поиска да има обратно изкупуване наред обаче и с други реформи. Дори една от опциите предвиждаше цялата Soft-Bank Group да стане частна, макар че според източник, запознат с тези разговори, тя се смята за неосъществима поради неизбежните, изключително сложни регулаторни и структурни усложнения.
Това, по което няма спорове: В SoftBank и дори във Vision Fund Маса е този, който решава какво да се прави. Като далеч най-големият акционер, той контролира SoftBank и е един от тримата членове на инвестиционната комисия на Vision Fund с право на последна дума върху сделките. Това е неговата игра да я спечели или загуби и само историята ще отсъди: Дали е най-големият майстор, който винаги успява да се измъкне, подготвяйки следващото си действие, или гони балон и си заслужава обезценката, която му лепва пазарът?
Напоследък Сон обича да рисува пред хората образи а ла Роршах, за да прокарва идеята си за перспектива. „Да вземем сега например една сянка – казва той. – Дори в рамките на 24 часа дължината на твоята сянка силно се променя, независимо че височината ти си остава същата за това време. Хората се изпълват със страх или надъхват със самоувереност, като гледат как се променя дължината на сянката.” През следващите няколко месеца Сон ще разбере дали е залез или изгрев.