Canva – компанията, която уплаши Adobe и Microsoft

Forbes Bulgaria

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

В една твърде гореща майска сутрин на 2015 г. Мелани Пъркинс, главен изпълнителен директор на Canva, се озовава носена от кайтборда си в тясното пространство между частните острови на милиардера Ричард Брансън, Некър и Москито.

Деветметровото платно, напълно безпо­лезно в този момент, плава на силното из­точно карибско течение до 26-годишната предприемачка, докато тя в продължение на часове чака някой да я спаси. Течението я отнася към коралов риф и тя сериозно ожул­ва левия си крак, но си помисля, че опасното ѝ ново хоби си струва рискът. То в крайна сметка се оказва ключово за стратегията ѝ за набиране на средства за стартираща­та ѝ софтуерна компания за дизайн, която е основала заедно с приятеля си преди шест години.

Седалището на Canva е в Австралия, на хиляди километри от Силициевата долина – властелинът на технологиите. Да получи възможност за среща – още по-малко за фи­нансиране – е повече от трудно. Пъркинс е чула вече „не“ от над стотина инвестито­ри. Затова, когато по време на събитие в родния ѝ Пърт за представяне на проекти на стартъпи се запознава с организатора на група рискови капиталисти кайтсърфисти, тя веднага се записва да тренира. На след­ващата среща на групата за изслушване на идеи на стартиращи компании и евентуално за спечелване на съдбовното ранно финанси­ране за по-нататъшното им развитие Пър­кинс вече има място на масата, макар че за нея това означава да се доказва в опасни води. „Във всяко отношение си беше риск: сериозни поражения, а наградата: старти­раш компания – разказва тя. – Ако успееш поне мъничко да си пъхнеш крака през прага, имаш вече някакъв шанс да натиснеш и да влезеш.“

На Canva, която тръгва като скромна компания за дизайн на училищни бележни­ци в столицата на щата Западна Австра­лия, Пърт, отдавна ѝ трябва точно такава непоколебимост. От невзрачното си нача­ло тя израства и стига до непреодолима глобална сила. Над 20 милиона потребите­ли от 190 страни използват уеб базираното freemium приложение за всякакъв дизайн – от яркото графично оформление в Pinterest до елегантните ресторантски менюта. Освен невъзможната за конкуриране цена (милиони потребители не плащат абсолютно нищо) друго ключово предимство на Canva пред конкурентните продукти от технологични гиганти като Adobe е лекотата при използ­ването му. Преди Canva любителите тряб­ваше да скалъпват някак си проектите си в Microsoft Word или пък да плащат прескъпо за неясни професионални инструменти. Днес всеки навсякъде може да отвори Canva и до десет минути да започне да твори.

Приходите на компанията идват от про­дажби на допълнителни продукти до продаж­ба на премиум версия за 10 долара на месец, която е с по-стилни и атрактивни функции, или напоследък – от продажби на опросте­на опция за корпоративен акаунт. Високока­чествените сток снимки, от които Canva има милиони, също ѝ носят по долар. И така парите се трупат. Тази година компанията очаква да увеличи над два пъти приходите си и те да достигнат 200 млн. долара. Най-ско­ро проведеният рунд за финансиране, от който тя набра 85 млн. долара, я оцени на 3.2 млрд. долара. Пъркинс, участник в селекцията „30 под 30“ на FORBES Азия през 2016 г., има предполагаем дял от 15%, оценен на 430 млн. долара. Като се добави и приблизи­телно същият дял на другия съосновател на компанията – 34-годишният Клиф Обрехт, сега неин годеник, излиза, че могъщата двой­ка от Австралия притежава над 800 млн. долара.

Всичко започва от Пъркинс. Тя въвлича всеки нов служител (сега общо 700 души) в делата на компанията, информирайки ги за финансовото ѝ състояние и дори за най-де­ликатните цифри. Повечето основатели на еднорози обичат да се хвалят, а Пъркинс си събира „разписките“. С разрастването на Canva тя се стреми да докаже, че от всяко кътче на земята може да се създаде глоба­лен технологичен гигант. „Мелани е рядка птица предприемач, такава, каквато няма да срещнете често“, казва за нея Мери Мий­кър, опитен интернет инвеститор, чиято нова фирма, Bond Capital, направи в Canva първата си официална инвестиция.

В семейството на Пъркинс се шегуват, че тя имала план от сто точки за промя­на на света. Първо, пред Canva има далеч по-непосредствено предизвикателство – да спечели големия бизнес. Подобно на Atlassian, Slack и Zoom преди това Canva е изправена пред класическа дилема: моделът freemium (безплатна основна услуга и плащане за допълнителни услуги, както и за екстри) може бързо да ти спечели голяма популярност, но повечето потребители никога няма да пла­тят и цент. Макар от Canva да казват, че имат днес потребители в почти всяка го­ляма корпорация, това са обикновено от­делни лица, които незаконно, без да плащат, се възползват от услуги или пък са малки групи, но не и официални корпоративни паке­ти. Придвижването към по-високия сегмент на пазара означава все по-често съприкосно­вение с Adobe, графичният гигант с пазарна капитализация от 149 млрд. долара, който през последното тримесечие отчете 1.65 млрд. долара приходи само от поделението си, ориентирано към дизайн. Има освен това и цял куп високо летящи стартъпи като Figma и Sketch, които обслужват професио­налисти, но лесно могат да се прехвърлят и в потребителското поле. А дотук дори не става въпрос още за амбициите на Canva в други направления като видеото и презен­тациите, които могат да я изправят срещу всичко и всички – от малките приложения на Instagram за създаване на видео до особено успешния PowerPoint на Microsoft.

Звучи малко обезсърчително, най-меко ка­зано. Но за Пъркинс, която успя вече да пре­върне преизпълнените по-рано със съмнение играчи в Силициевата долина в свои горе­щи поддръжници и да стъпи на китайския пазар, както и да натру­па банкова сметка от двеста и отгоре мили­она долара, нещата вър­вят по план. „Имам чув­ството, че сме свършили някаква невероятна ра­бота, но всъщност сме направили много малко в сравнение с онова, което искаме да направим. По­стигнали сме едва 1% от това, което е възмож­но да постигнем – казва тя. – Мисията на наша­та компания е да дадем на света възможност да проектира и твори. На­истина имаме предвид целия свят.“

Пъркинс започнала да работи върху това, което по-късно щеше да се пре­върне в Canva, още през 2007 г. в хола на майка си в Пърт. Дъщеря на родена в Австралия учителка и малайзий­ски инженер със смесено потекло от Фили­пините и Шри Ланка, тя искала първоначал­но да се посвети на фигурното пързаляне и да стане професионалистка. До тръгване­то си в университета в Западна Австралия ставала в 4.30 всяка сутрин, за да постигне мечтата си. В университета, където обуча­вала състудентите си по основите на ком­пютърния дизайн в рамките на обучението си по комуникации и търговия, ѝ хрумнала една идея. Проектирането и отпечатване­то на постери или флайъри – първо да бъдат композирани в Adobe Photoshop или Microsoft Word, да бъдат конвертирани в нужния раз­мер и запазени като PDF, а след това от­несени в някоя книжарница например, за да бъдат отпечатани, ѝ изглеждал много дълъг и тромав процес в епохата на интернет. Не би ли било много по-добре всичко да се прави на едно място с един онлайн инструмент?

„Идеята дизайнът наистина да се опро­сти бе първото нещо, което ми хрумна“, казва тя. Проблемът се струвал толкова очевиден за Пъркинс, че се бояла да не би някой друг да я изпревари и да предложи ре­шението, докато тя се бави. Затова наела хора да направят Flash уебсайт и да се фо­кусират само към една ниша, която била установила, че е неизменна и недостатъч­но оценена: училищните бележници, с които обикновено се занимавали ученици добро­волци. Стартъпът на Обрехт и Пъркинс – Fusion Books, веднага си намерил пазар. На Пъркинс ѝ оставал още един семестър, за да се дипломира, но прекъснала обучението си. В пиковия сезон майка ѝ зареждала нощем принтерите с мастило. Обрехт стоял на телефона, за да отговаря и да търси клиен­ти. Когато от училищата искали да разго­варят с мениджъра, той просто си проме­нял гласа. В един момент бизнесът обхванал 400 училища, някои от които с лиценз чак от Франция. Това било началото. Пъркинс не можела обаче да стигне много по-далеч без финансиране с рисков капитал. Такъв по онова време било абсолютно невъзможно да се намери в Пърт – град, изграден около ми­ните и нефтохимията.

Тя забелязала през 2011 г. една нищожна възможност и ведна­га се уловила за нея – отдавнашен рисков инвеститор в Силици­евата долина на име Бил Тай, който се ока­зал и опитен кайт­сърфист, пристигнал в Пърт да председа­телства комисията в състезание между стартиращи компа­нии за получаване на финансиране. Някога той подкрепил TweetDeck и Zoom, а в Пърт дошъл най-вече за да поиграе в убийствени­те вълни. Пъркинс и Обрехт подушили, че Тай ще дава вечеря, и обсадили присъства­щите да им представят нещо, казващо се Canvas Chef – метафорична пица с дизайнер­ски елементи за топинг, с флайър, визит­на картичка и ресторантско меню за тес­тената подложка. „Не беше най-стилната аналогия“, казва инвеститорът Рик Бейкър, станал свидетел на представянето в онази вечер.

Двамата си тръгнали, без да получат ка­питал за своята компания, но с новопридо­бит ентусиазъм към екстремните водни спортове. Станали постоянното присъст­вие в по-нататъшните организирани от Тай събирания на кайтсърфисти, сред които имало и видни бизнес фигури от света на технологиите, търсещи да инвестират в нови стартъпи. В Мауи приятел на Питър Тил им казал, че фирмата им трябва да има един лидер и Пъркинс станала единствен главен изпълнителен директор.

Още по-лош бил късметът на Пъркинс и Обрехт при посещенията им в офисите на рискови инвеститори на Санд хил роуд в Си­лициевата долина. Десетки фирми отказвали на малко познатите романтично свързани съоснователи на компания в мъртва за стартъпи зона. „Честно казано и за съжаление не се чувствам готов да сключвам сделка в Австралия“, им писал един инвеститор. „Не съм убеден, че точно сега от това ще има смисъл“, им отговорил друг.

Накрая гонещите вълните връзки се отплатили. Покрай групата на кайтсърфистите те се запознали с 40-годишния Камерън Адамс, бивш служител на Google, основател на стартираща компания в Сидни. Когато се срещнали през март 2012 г., той щял да им бъде само съветник, но през юни следващата година се присъединил към тях като трети съосновател. Сега, когато вече имала технически ръководител, компанията тръгнала напред. Canva набрала 3 млн. долара начален капитал на два транша – през 2012 и в началото на 2013 г., в добавка към съществено важен грант от австралийското правителство.

Компанията тръгнала през август 2013 г. с няколко потребители и с няколко ревюта в технологични блогове. Адамс и инженерите на Canva стояли до късно през нощта в Сидни (компанията се преместила там през февруари 2012 г.), за да поемат очаквания поток от регистрации на клиенти, но си лягали обезсърчени. Онова, което никой още не знаел тогава, е, че Canva се е появила в най-подходящия момент. Разрастването на Instagram и Twitter променяло вече начина, по който бизнесът стигал до клиентите. От училищата до шерифа в полицията, от ледените пързалки до самопубликуващите се автори – всички изведнъж започнали да проявяват доста голям интерес към присъствието си онлайн. А Canva била достъпният за тях начин да изглеждат добре. Броят на регистрациите нараснал на 50 хил. потребители през първия месец. Към 2014 г., когато Canva набрала други 3 млн. долара от Founders Fund на Тил и от Shasta Ventures, 600 хил. потребители били направили 3.5 млн. дизайна.

В Китай, който исторически е загубена кауза като пазар за производителите на западен софтуер, Canva е рядък случай на успех. Обрехт – висок, любезен мъж, който като главен оперативен директор често се налага да строява редиците (или да съобщава лошите новини), откри през 2014 г. първия офис на Canva извън Сидни – в Манила. След това нае бившия ръководител на китайското подразделение на LinkedIn, за да изгра­ди офис в континентален Китай. Днес мес­тен инженерен екип се занимава с първата китайска версия на Canva, изградена от на­чало до край с функции като дълбоки интеграции с китайските месиджинг приложения и с популярните там и лесни за създаване QR кодове. Клиенти на Canva в Китай са McDonald’s China, както и брокерска компа­ния за недвижими имоти с покритие в ця­лата страна, която предлага софтуера на своите 1000 агенти.

Когато се отнася до обслужване на го­лемия бизнес, Canva си е все още новобра­нец. Пускането през октомври на Canva for Enterprise стана на частно събитие в Ню Йорк. Обръщението на Пъркинс бе към слу­жителите в около сто компании, включи­телно Equinox, JPMorgan и HubSpot.

Бавният старт на корпоративния бизнес на Canva няма да я потопи. През декември компанията пусна още функции като тези на Adobe, обявявайки инструмент за видео­редактиране и серия от приложения. Тя про­дължава да работи върху подобряването на безплатната си алтернатива на Microsoft PowerPoint, използван досега в създаването на 80 млн. презентации. Дългосрочните перс­пективи за растеж на Canva зависят обаче от това дали корпорациите ще се придви­жат от плитките джобове на феновете до акаунти, стигащи до хиляди служители. След като в продължение на години Canva прибавяше все повече функции към основ­ния си пакет, Пъркинс залага на обратния подход за корпоративна Америка. Предлагай­ки ограничени набори от шаблони и опции, компанията се надява сега изпълнителните директори да се доверят на повече служи­тели да създават собствено съдържание. В Realty Austin, средно голяма тексаска брокер­ска фирма за жилищни и търговски недви­жими имоти, екип по маркетинг от шест души правел всички принтирани материали и дигитални активи, с които агентите им да промотират събития като „отворени къщи“. Сега с Canva над 550-те агенти на компанията сами си създават необходимите им материали, когато им трябват и колко­то им трябват.

Adobe съвсем не спят, докато се случ­ва всичко това. От 2016 г. те предлагат своето freemium приложение, наречено Adobe Spark, което осигурява достъп до шаблони. Canva твърди, че инструментите ѝ се използват в 50 хил. университета и 25 хил. ор­ганизации с нестопанска цел, а Adobe казва, че безплатно са раздали на ученици и учи­тели 23 млн. Spark акаунта. През декември 2017 г. Adobe отново привлече предприемача Скот Белски, чиято социална медия Behance придоби през 2012 г. с цел да наложи пове­че настъпателност и агресивност в про­дуктовите си екипи. „Имат чувството, че са изгубили шансовете си, защото едва ли не са престанали да са „най-търсеният и най-страхотен стартъп“, казва Белски, гла­вен продуктов директор на поделението на Adobe, Creative Cloud.

Налице са, разбира се, и типичните нево­ли на растежа. Допреди две години инстру­ментът на Canva за редактиране на основния ползват в 50 хил. университета и 25 хил. ор­ганизации с нестопанска цел, а Adobe казва, че безплатно са раздали на ученици и учи­тели 23 млн. Spark акаунта. През декември 2017 г. Adobe отново привлече предприемача Скот Белски, чиято социална медия Behance придоби през 2012 г. с цел да наложи пове­че настъпателност и агресивност в про­дуктовите си екипи. „Имат чувството, че са изгубили шансовете си, защото едва ли не са престанали да са „най-търсеният и най-страхотен стартъп“, казва Белски, гла­вен продуктов директор на поделението на Adobe, Creative Cloud.

Налице са, разбира се, и типичните нево­ли на растежа. Допреди две години инстру­ментът на Canva за редактиране на основ­ѝ код бе толкова нескопосан, че само петима инженери можеха да работят с него едновременно. По-голямата част от внима­нието на компанията през миналата година бе върху цялостното пренаписване на пред­ния интерфейс на приложението ѝ. „Толкова бързо растем, че непрекъснато нещо се раз­стройва“, признава Обрехт. През май Canva преживя най-голямото си досега изпитание по отношение на потребителското доверие. Дни след като компанията оповести, че ин­вестицията на Meeker я е оценила на 2.5 млрд. долара, хакер в Европа проби системи­те ѝ и докато Canva успее да спре атаката, бяха свалени 139 млн. потребителски имена и имейл адреси.

Пъркинс и Обрехт – по това време далеч в Калифорния, звъняха по телефо­ни и пращаха съобщения на съос­нователите и главни изпълнителни съдиректори на Atlassian. По тяхно настояване Canva се свърза с ФБР и бе започната официална провер­ка. Две седмици по-късно компа­нията обяви двуфакторна автен­тикация за всички потребители. Пъркинс казва, че потребителите застанали тогава зад компанията, но това все пак си е предупредите­лен сигнал – колкото по-разпозна­ваем ставаш, толкова си по-голяма прицелна точка за удар в гръб.

Близки до Пъркинс са убедени, че тя може да се справи с подобно на­прежение. Ги Кауасаки започнал ка­риерата си като хайпмен за Стив Джобс – кръстосвал през 80-те го­дини на миналия век по света, за да рекламира и шумно да агитира за всичко, произведено от Apple. Той обяснява, че е доволен в края на ка­риерата си да прави същото за Пъркинс, да инвестира в Canva и да се присъедини към нея още през 2014 г. като неин „главен мисио­нер“. „Повече хора могат да из­ползват демократизирането на ди­зайна, отколкото могат да използват Macintosh – казва той. – Не е необходимо да си в Силициева­та долина, дори в Америка не е не­обходимо да бъдеш, за да си успешен. И слава богу.“