Canva – компанията, която уплаши Adobe и Microsoft
В една твърде гореща майска сутрин на 2015 г. Мелани Пъркинс, главен изпълнителен директор на Canva, се озовава носена от кайтборда си в тясното пространство между частните острови на милиардера Ричард Брансън, Некър и Москито.

Деветметровото платно, напълно безполезно в този момент, плава на силното източно карибско течение до 26-годишната предприемачка, докато тя в продължение на часове чака някой да я спаси. Течението я отнася към коралов риф и тя сериозно ожулва левия си крак, но си помисля, че опасното ѝ ново хоби си струва рискът. То в крайна сметка се оказва ключово за стратегията ѝ за набиране на средства за стартиращата ѝ софтуерна компания за дизайн, която е основала заедно с приятеля си преди шест години.
Седалището на Canva е в Австралия, на хиляди километри от Силициевата долина – властелинът на технологиите. Да получи възможност за среща – още по-малко за финансиране – е повече от трудно. Пъркинс е чула вече „не“ от над стотина инвеститори. Затова, когато по време на събитие в родния ѝ Пърт за представяне на проекти на стартъпи се запознава с организатора на група рискови капиталисти кайтсърфисти, тя веднага се записва да тренира. На следващата среща на групата за изслушване на идеи на стартиращи компании и евентуално за спечелване на съдбовното ранно финансиране за по-нататъшното им развитие Пъркинс вече има място на масата, макар че за нея това означава да се доказва в опасни води. „Във всяко отношение си беше риск: сериозни поражения, а наградата: стартираш компания – разказва тя. – Ако успееш поне мъничко да си пъхнеш крака през прага, имаш вече някакъв шанс да натиснеш и да влезеш.“
На Canva, която тръгва като скромна компания за дизайн на училищни бележници в столицата на щата Западна Австралия, Пърт, отдавна ѝ трябва точно такава непоколебимост. От невзрачното си начало тя израства и стига до непреодолима глобална сила. Над 20 милиона потребители от 190 страни използват уеб базираното freemium приложение за всякакъв дизайн – от яркото графично оформление в Pinterest до елегантните ресторантски менюта. Освен невъзможната за конкуриране цена (милиони потребители не плащат абсолютно нищо) друго ключово предимство на Canva пред конкурентните продукти от технологични гиганти като Adobe е лекотата при използването му. Преди Canva любителите трябваше да скалъпват някак си проектите си в Microsoft Word или пък да плащат прескъпо за неясни професионални инструменти. Днес всеки навсякъде може да отвори Canva и до десет минути да започне да твори.
Приходите на компанията идват от продажби на допълнителни продукти до продажба на премиум версия за 10 долара на месец, която е с по-стилни и атрактивни функции, или напоследък – от продажби на опростена опция за корпоративен акаунт. Висококачествените сток снимки, от които Canva има милиони, също ѝ носят по долар. И така парите се трупат. Тази година компанията очаква да увеличи над два пъти приходите си и те да достигнат 200 млн. долара. Най-скоро проведеният рунд за финансиране, от който тя набра 85 млн. долара, я оцени на 3.2 млрд. долара. Пъркинс, участник в селекцията „30 под 30“ на FORBES Азия през 2016 г., има предполагаем дял от 15%, оценен на 430 млн. долара. Като се добави и приблизително същият дял на другия съосновател на компанията – 34-годишният Клиф Обрехт, сега неин годеник, излиза, че могъщата двойка от Австралия притежава над 800 млн. долара.
Всичко започва от Пъркинс. Тя въвлича всеки нов служител (сега общо 700 души) в делата на компанията, информирайки ги за финансовото ѝ състояние и дори за най-деликатните цифри. Повечето основатели на еднорози обичат да се хвалят, а Пъркинс си събира „разписките“. С разрастването на Canva тя се стреми да докаже, че от всяко кътче на земята може да се създаде глобален технологичен гигант. „Мелани е рядка птица предприемач, такава, каквато няма да срещнете често“, казва за нея Мери Мийкър, опитен интернет инвеститор, чиято нова фирма, Bond Capital, направи в Canva първата си официална инвестиция.
В семейството на Пъркинс се шегуват, че тя имала план от сто точки за промяна на света. Първо, пред Canva има далеч по-непосредствено предизвикателство – да спечели големия бизнес. Подобно на Atlassian, Slack и Zoom преди това Canva е изправена пред класическа дилема: моделът freemium (безплатна основна услуга и плащане за допълнителни услуги, както и за екстри) може бързо да ти спечели голяма популярност, но повечето потребители никога няма да платят и цент. Макар от Canva да казват, че имат днес потребители в почти всяка голяма корпорация, това са обикновено отделни лица, които незаконно, без да плащат, се възползват от услуги или пък са малки групи, но не и официални корпоративни пакети. Придвижването към по-високия сегмент на пазара означава все по-често съприкосновение с Adobe, графичният гигант с пазарна капитализация от 149 млрд. долара, който през последното тримесечие отчете 1.65 млрд. долара приходи само от поделението си, ориентирано към дизайн. Има освен това и цял куп високо летящи стартъпи като Figma и Sketch, които обслужват професионалисти, но лесно могат да се прехвърлят и в потребителското поле. А дотук дори не става въпрос още за амбициите на Canva в други направления като видеото и презентациите, които могат да я изправят срещу всичко и всички – от малките приложения на Instagram за създаване на видео до особено успешния PowerPoint на Microsoft.
Звучи малко обезсърчително, най-меко казано. Но за Пъркинс, която успя вече да превърне преизпълнените по-рано със съмнение играчи в Силициевата долина в свои горещи поддръжници и да стъпи на китайския пазар, както и да натрупа банкова сметка от двеста и отгоре милиона долара, нещата вървят по план. „Имам чувството, че сме свършили някаква невероятна работа, но всъщност сме направили много малко в сравнение с онова, което искаме да направим. Постигнали сме едва 1% от това, което е възможно да постигнем – казва тя. – Мисията на нашата компания е да дадем на света възможност да проектира и твори. Наистина имаме предвид целия свят.“
Пъркинс започнала да работи върху това, което по-късно щеше да се превърне в Canva, още през 2007 г. в хола на майка си в Пърт. Дъщеря на родена в Австралия учителка и малайзийски инженер със смесено потекло от Филипините и Шри Ланка, тя искала първоначално да се посвети на фигурното пързаляне и да стане професионалистка. До тръгването си в университета в Западна Австралия ставала в 4.30 всяка сутрин, за да постигне мечтата си. В университета, където обучавала състудентите си по основите на компютърния дизайн в рамките на обучението си по комуникации и търговия, ѝ хрумнала една идея. Проектирането и отпечатването на постери или флайъри – първо да бъдат композирани в Adobe Photoshop или Microsoft Word, да бъдат конвертирани в нужния размер и запазени като PDF, а след това отнесени в някоя книжарница например, за да бъдат отпечатани, ѝ изглеждал много дълъг и тромав процес в епохата на интернет. Не би ли било много по-добре всичко да се прави на едно място с един онлайн инструмент?
„Идеята дизайнът наистина да се опрости бе първото нещо, което ми хрумна“, казва тя. Проблемът се струвал толкова очевиден за Пъркинс, че се бояла да не би някой друг да я изпревари и да предложи решението, докато тя се бави. Затова наела хора да направят Flash уебсайт и да се фокусират само към една ниша, която била установила, че е неизменна и недостатъчно оценена: училищните бележници, с които обикновено се занимавали ученици доброволци. Стартъпът на Обрехт и Пъркинс – Fusion Books, веднага си намерил пазар. На Пъркинс ѝ оставал още един семестър, за да се дипломира, но прекъснала обучението си. В пиковия сезон майка ѝ зареждала нощем принтерите с мастило. Обрехт стоял на телефона, за да отговаря и да търси клиенти. Когато от училищата искали да разговарят с мениджъра, той просто си променял гласа. В един момент бизнесът обхванал 400 училища, някои от които с лиценз чак от Франция. Това било началото. Пъркинс не можела обаче да стигне много по-далеч без финансиране с рисков капитал. Такъв по онова време било абсолютно невъзможно да се намери в Пърт – град, изграден около мините и нефтохимията.
Тя забелязала през 2011 г. една нищожна възможност и веднага се уловила за нея – отдавнашен рисков инвеститор в Силициевата долина на име Бил Тай, който се оказал и опитен кайтсърфист, пристигнал в Пърт да председателства комисията в състезание между стартиращи компании за получаване на финансиране. Някога той подкрепил TweetDeck и Zoom, а в Пърт дошъл най-вече за да поиграе в убийствените вълни. Пъркинс и Обрехт подушили, че Тай ще дава вечеря, и обсадили присъстващите да им представят нещо, казващо се Canvas Chef – метафорична пица с дизайнерски елементи за топинг, с флайър, визитна картичка и ресторантско меню за тестената подложка. „Не беше най-стилната аналогия“, казва инвеститорът Рик Бейкър, станал свидетел на представянето в онази вечер.
Двамата си тръгнали, без да получат капитал за своята компания, но с новопридобит ентусиазъм към екстремните водни спортове. Станали постоянното присъствие в по-нататъшните организирани от Тай събирания на кайтсърфисти, сред които имало и видни бизнес фигури от света на технологиите, търсещи да инвестират в нови стартъпи. В Мауи приятел на Питър Тил им казал, че фирмата им трябва да има един лидер и Пъркинс станала единствен главен изпълнителен директор.
Още по-лош бил късметът на Пъркинс и Обрехт при посещенията им в офисите на рискови инвеститори на Санд хил роуд в Силициевата долина. Десетки фирми отказвали на малко познатите романтично свързани съоснователи на компания в мъртва за стартъпи зона. „Честно казано и за съжаление не се чувствам готов да сключвам сделка в Австралия“, им писал един инвеститор. „Не съм убеден, че точно сега от това ще има смисъл“, им отговорил друг.
Накрая гонещите вълните връзки се отплатили. Покрай групата на кайтсърфистите те се запознали с 40-годишния Камерън Адамс, бивш служител на Google, основател на стартираща компания в Сидни. Когато се срещнали през март 2012 г., той щял да им бъде само съветник, но през юни следващата година се присъединил към тях като трети съосновател. Сега, когато вече имала технически ръководител, компанията тръгнала напред. Canva набрала 3 млн. долара начален капитал на два транша – през 2012 и в началото на 2013 г., в добавка към съществено важен грант от австралийското правителство.
Компанията тръгнала през август 2013 г. с няколко потребители и с няколко ревюта в технологични блогове. Адамс и инженерите на Canva стояли до късно през нощта в Сидни (компанията се преместила там през февруари 2012 г.), за да поемат очаквания поток от регистрации на клиенти, но си лягали обезсърчени. Онова, което никой още не знаел тогава, е, че Canva се е появила в най-подходящия момент. Разрастването на Instagram и Twitter променяло вече начина, по който бизнесът стигал до клиентите. От училищата до шерифа в полицията, от ледените пързалки до самопубликуващите се автори – всички изведнъж започнали да проявяват доста голям интерес към присъствието си онлайн. А Canva била достъпният за тях начин да изглеждат добре. Броят на регистрациите нараснал на 50 хил. потребители през първия месец. Към 2014 г., когато Canva набрала други 3 млн. долара от Founders Fund на Тил и от Shasta Ventures, 600 хил. потребители били направили 3.5 млн. дизайна.
В Китай, който исторически е загубена кауза като пазар за производителите на западен софтуер, Canva е рядък случай на успех. Обрехт – висок, любезен мъж, който като главен оперативен директор често се налага да строява редиците (или да съобщава лошите новини), откри през 2014 г. първия офис на Canva извън Сидни – в Манила. След това нае бившия ръководител на китайското подразделение на LinkedIn, за да изгради офис в континентален Китай. Днес местен инженерен екип се занимава с първата китайска версия на Canva, изградена от начало до край с функции като дълбоки интеграции с китайските месиджинг приложения и с популярните там и лесни за създаване QR кодове. Клиенти на Canva в Китай са McDonald’s China, както и брокерска компания за недвижими имоти с покритие в цялата страна, която предлага софтуера на своите 1000 агенти.
Когато се отнася до обслужване на големия бизнес, Canva си е все още новобранец. Пускането през октомври на Canva for Enterprise стана на частно събитие в Ню Йорк. Обръщението на Пъркинс бе към служителите в около сто компании, включително Equinox, JPMorgan и HubSpot.
Бавният старт на корпоративния бизнес на Canva няма да я потопи. През декември компанията пусна още функции като тези на Adobe, обявявайки инструмент за видеоредактиране и серия от приложения. Тя продължава да работи върху подобряването на безплатната си алтернатива на Microsoft PowerPoint, използван досега в създаването на 80 млн. презентации. Дългосрочните перспективи за растеж на Canva зависят обаче от това дали корпорациите ще се придвижат от плитките джобове на феновете до акаунти, стигащи до хиляди служители. След като в продължение на години Canva прибавяше все повече функции към основния си пакет, Пъркинс залага на обратния подход за корпоративна Америка. Предлагайки ограничени набори от шаблони и опции, компанията се надява сега изпълнителните директори да се доверят на повече служители да създават собствено съдържание. В Realty Austin, средно голяма тексаска брокерска фирма за жилищни и търговски недвижими имоти, екип по маркетинг от шест души правел всички принтирани материали и дигитални активи, с които агентите им да промотират събития като „отворени къщи“. Сега с Canva над 550-те агенти на компанията сами си създават необходимите им материали, когато им трябват и колкото им трябват.
Adobe съвсем не спят, докато се случва всичко това. От 2016 г. те предлагат своето freemium приложение, наречено Adobe Spark, което осигурява достъп до шаблони. Canva твърди, че инструментите ѝ се използват в 50 хил. университета и 25 хил. организации с нестопанска цел, а Adobe казва, че безплатно са раздали на ученици и учители 23 млн. Spark акаунта. През декември 2017 г. Adobe отново привлече предприемача Скот Белски, чиято социална медия Behance придоби през 2012 г. с цел да наложи повече настъпателност и агресивност в продуктовите си екипи. „Имат чувството, че са изгубили шансовете си, защото едва ли не са престанали да са „най-търсеният и най-страхотен стартъп“, казва Белски, главен продуктов директор на поделението на Adobe, Creative Cloud.
Налице са, разбира се, и типичните неволи на растежа. Допреди две години инструментът на Canva за редактиране на основния ползват в 50 хил. университета и 25 хил. организации с нестопанска цел, а Adobe казва, че безплатно са раздали на ученици и учители 23 млн. Spark акаунта. През декември 2017 г. Adobe отново привлече предприемача Скот Белски, чиято социална медия Behance придоби през 2012 г. с цел да наложи повече настъпателност и агресивност в продуктовите си екипи. „Имат чувството, че са изгубили шансовете си, защото едва ли не са престанали да са „най-търсеният и най-страхотен стартъп“, казва Белски, главен продуктов директор на поделението на Adobe, Creative Cloud.
Налице са, разбира се, и типичните неволи на растежа. Допреди две години инструментът на Canva за редактиране на основѝ код бе толкова нескопосан, че само петима инженери можеха да работят с него едновременно. По-голямата част от вниманието на компанията през миналата година бе върху цялостното пренаписване на предния интерфейс на приложението ѝ. „Толкова бързо растем, че непрекъснато нещо се разстройва“, признава Обрехт. През май Canva преживя най-голямото си досега изпитание по отношение на потребителското доверие. Дни след като компанията оповести, че инвестицията на Meeker я е оценила на 2.5 млрд. долара, хакер в Европа проби системите ѝ и докато Canva успее да спре атаката, бяха свалени 139 млн. потребителски имена и имейл адреси.
Пъркинс и Обрехт – по това време далеч в Калифорния, звъняха по телефони и пращаха съобщения на съоснователите и главни изпълнителни съдиректори на Atlassian. По тяхно настояване Canva се свърза с ФБР и бе започната официална проверка. Две седмици по-късно компанията обяви двуфакторна автентикация за всички потребители. Пъркинс казва, че потребителите застанали тогава зад компанията, но това все пак си е предупредителен сигнал – колкото по-разпознаваем ставаш, толкова си по-голяма прицелна точка за удар в гръб.
Близки до Пъркинс са убедени, че тя може да се справи с подобно напрежение. Ги Кауасаки започнал кариерата си като хайпмен за Стив Джобс – кръстосвал през 80-те години на миналия век по света, за да рекламира и шумно да агитира за всичко, произведено от Apple. Той обяснява, че е доволен в края на кариерата си да прави същото за Пъркинс, да инвестира в Canva и да се присъедини към нея още през 2014 г. като неин „главен мисионер“. „Повече хора могат да използват демократизирането на дизайна, отколкото могат да използват Macintosh – казва той. – Не е необходимо да си в Силициевата долина, дори в Америка не е необходимо да бъдеш, за да си успешен. И слава богу.“