На гости на Лари Елисън, основателят на Oracle
Докато Лари Елисън седи в едно от няколкото идилични убежища, които си е създал, имение от 249 акра с тучна растителност в Ранчо Мираж, Калифорния – територия на богатите и влиятелните близо до Палм спрингс, светът започва да се разпада. Черният четвъртък, 12 март: Фондовият пазар на САЩ претърпя най-големия си за един ден спад след краха през 1987 г., президентът Тръмп наложи забрана върху пристигането на пътници от Европа, сезонът на NBA бе спрян, Disney реши да затвори тематичните паркове, а таткото на Америка, Том Ханкс, съобщи, че има корона вирус, бича, причинил всичките тези неща.

Но не. Дори оазис в пустинята не може да предложи защита от потопа. Основателят на Oracle вече видя как акциите на компанията му паднаха с 11% този ден, а сега, сякаш точно това е моментът, се изливат порои от дъжд,. „Миналата седмица ли? – казва замислено 75-годишният Елисън, който се готвел да посрещне 450 хил. фенове на тениса за турнир, който сега няма как да се състои. – Преди година беше това.”
Елисън е натрупал състояние от 59 млрд. долара – петото по големина в света, впрягайки в работа данните. Никак не е изненадващо, че вече е взел предохранителни мерки срещу вируса. Непосредствено пред входа на имението му негови служители посрещат гостите с безконтактен термометър. Тези, които успешно преминават температурната проверка, продължават покрай грижливо подредени върху малка масичка бутилки с Purell, една вече рядка стока. Навсякъде наоколо се виждат чистачи. Докато влизаме в тенис павилиона на имението с кортове с червена и с твърда настилка, в непосредствена близост до личното му голф игрище с 18 дупки, работници в непромокаеми черни костюми периодично почистват с гумени миячки первазите на прозорците.
По същия начин бе подходил Елисън и към бизнеса си. Два часа по-рано, по време на телеконференция за обсъждане на финансовите резултати на Oracle от тримесечието, той се бе опитал да предпази компанията. Макар че още през 2014 г. се оттегли като неин главен изпълнителен директор, той продължава да е главен технологичен директор, но се занимава с технологиите в много по-голяма степен, отколкото самият пост го изисква. „Лари наистина е един от най-добрите инженери, които познавам – казва за него близкият му приятел Илън Мъск. – Когато обсъждаме технически проблем, той много бързо го разбира, дори когато е извън обсега на неговата традиционна дейност, извън софтуера.” Елисън се включил в телеконференцията заедно с главния изпълнителен директор Сафра Кац. Двамата представили цифри, които надхвърлят оценките на Уолстрийт. Елисън вдигнал духа на слушащите го с най-новата информация за усилията на компанията в автономната база данни. „Там няма никакъв човешки труд – заявил той на анализаторите. – Следователно не може да има и каквато и да било човешка грешка.” В търговията след затварянето на главните борси акциите на Oracle започнаха да се съвземат.
Сега, под нощното небе, Елисън насочва мислите си към света. През последните осем години той е похарчил най-малко около половин милиард долара за хавайския остров Ланаи, който е превърнал в лаборатория за здраве и уелнес. Изгражданият от него модел се поддържа от данни. „Нашият продукт е уелнесът”, казва Елисън, сякаш тайната за доброто здраве се постига чрез обработване на байтове сурови данни, което всъщност за него е точно така. Той кръстил компанията си за уелнес Sensei – японската дума за майстор, учител, а сенсеят в Sensei (да, правилно отгатнахте) са данни.
Първоначалните му планове за Ланаи и Sensei се въртели около създаването с помощта на данни на здравна утопия, захранвана от чиста енергия, която да послужи като прототип за света. Но, както по отношение и на останалата част от света, коронавирусът наложи драматична промяна в реално време. Само след дни Елисън и президентът Тръмп разговаряли по телефона. Никой от двамата не казва кой е бил инициаторът за този разговор.
Елисън не пожела да навлезе в подробностите на разговора, но екипът му потвърди в общи линии за какво е станало дума. Тръмп и Елисън бяха публично свързани през февруари със събитие за набиране на средства в имението в Ранчо Мираж. Това накара служителите в до голяма степен аполитичната Oracle да излязат на протест. „Нека бъдем абсолютно точни – обяснява сега Елисън. – Казах, че президентът Тръмп може да използва имота. Аз не бях в него по това време.” Елисън казва, че никога не е давал пари на Тръмп, но ще подкрепя всеки президент, който в момента е действащ. „Имаме само един президент – продължава той. – Не смятам, че е дяволът – подкрепям го и искам да се справя добре.”
Без наличието на ваксина, лекарите по света експериментират с различни лекарства за лечение на COVID-19 – от противомаларийни до противовирусния препарат, използван в борбата с ебола. Елисън попитал Тръмп дали съществува централизирана организация за събиране и обработване на данни в реално време за ефективност на лечението и резултатите. Тръмп казал, че няма такава. (Белият дом не пожела да говори по въпроса за сътрудничество с Елисън.)
„Лари му казал: ‘Ще ви изградя система, за да могат лекарите и пациентите да вкарват в нея информация и да знаем какво се случва”, разказва онкологът д-р Дейвид Ейгъс, ръководител на института Lawrence J. Ellison по трансформативна медицина към Южнокалифорнийския университет и съосновател на Sensei. „Президентът го попитал „колко ще струва“ и Лари му отговорил: „Безплатна ще бъде.”
Само за една седмица Елисън успял да ангажира необявен брой инженери от Oracle, които да работят заедно с д-р Ейгъс, Управлението по контрол върху храните и лекарствата (FAO), Националния институт по здравето и други федерални агенции, за да създадат база данни за случаите на корона вирус в страната. Лекарите трябва да регистрират всеки случай на COVID-19, който се лекува с лекарства, в създадения от Oracle уебсайт. След това системата ще изпраща ежедневно имейли до съответния лекар или до пациента, за да иска информация как се развиват симптомите. До публикуването на тази статия екипът продължаваше да работи по уреждане на различни законови изисквания и бе обнадежден, че влизането на проекта в действие е предстоящо.
Най-известното протеже на Елисън – Марк Беньоф, изпълнителен директор в Oracle, преди да основе фирмата си за облачен софтуер Salesforce, казва, че не е изненадан от инициативата, като се има предвид, че Елисън е „съветвал много американски президенти през последните 39 години по стратегията в развитието на страната ни”.
По-конкретно според Беньоф, който е също толкова запален по Хаваите, колкото и Елисън, ако искате да добиете представа за далновидността на Елисън, за да можете да хвърлите поглед върху начина, по който ще работи тази инициатива за корона вируса, трябва да погледнете на запад, към Ланаи.
Елисън е роден много, много далеч от Ланаи и Ранчо Мираж. Той е дете на самотна майка от Бронкс, което тя дала на леля си в Чикаго да осинови и да отгледа. Елисън учил в Илинойския университет и за кратко в Чикагския, но не завършил нито единия, нито другия. По всяка вероятност ненавистта му към власт и авторитети има нещо общо с това. „Веднъж една преподавателка по латински ми каза, че слабата оценка, която ми поставя, ще ми съсипе живота – заяви Елисън в интервю пред Forbes през 2006 г. – Не повярвах в това и ú го казах.”
На 21 години се преместил в университета в Бъркли, Калифорния. Било към средата на 60-те години на миналия век – точно в разгара на контракултурата и движенията за граждански права. Страстта му по това време била планината Сиера Невада, където прекарал много дни като речен водач и инструктор по скално катерене. Там за пръв път чул за Ланаи – по онова време ананасова плантация, притежание на Dole Corporation. „Потърсих да видя колко би струвало да купя Dole и се оказа, че е доста над онези 1200 долара, които имах в банката – разказва Елисън. – Но се замислих – уау, да притежаваш Ланаи, да имаш рая.”
За да понатрупа над тези 1200 долара, Елисън, който се научил да програмира през двата си кратки престоя в университет, започнал да работи по няколко дни седмично в технологични компании. В продължение на 11 години той си проправял път нагоре по стълбицата на програмирането в различни технологични стартъпи. През 1977 г., две години след като Бил Гейтс съосновал Microsoft, и една година след като Стив Джобс създал Apple, Елисън с колегите си програмисти Робърт Майнър и Едуард Оутс основали Oracle. Кръстили компанията си на името на проект за база данни за ЦРУ, върху който Елисън работел.
Oracle започнала да продава своя софтуер за управление с база данни, революционизирайки начина, по който корпорациите съхраняват и анализират бизнес информацията си – от данните за персонала до счетоводните отчети. През 80-те години, докато изграждал компанията, Елисън си спечелил репутацията на агресивен и самонадеян, а впоследствие и тя придобила неговия характер. След това, през 1990 г., Oracle била изправена пред счетоводен скандал, когато на Уолстрийт разбрали, че компанията надува цифрите, като отчита в счетоводните си книги продажби на още недовършени продукти. Пазарната ú капитализация паднала от 3.7 млрд. долара на 700 млн. долара. Клиенти и банкери поискали Елисън да се оттегли. Той отказал, а Oracle си възвърнала предишната позиция, когато Елисън започнал да прилапва конкурентите, за да консолидира софтуерната индустрия и да разшири предложенията ú за база данни за управление. Към днешна дата компанията е похарчила над 80 млрд. долара за 140 изкупувания, включително две големи враждебни поглъщания – на PeopleSoft през 2005 г. за 10.3 млрд. долара и на BEA Systems през 2008 г. за 8.5 млрд. долара. „Той е свиреп конкурент”, казва за него Томас Сийбъл, който го е изпитал на гърба си – Елисън първо инвестирал в Siebel Systems, после упражнил натиск върху 3000 служители, за да я саботират, и накрая я изкупил.
Както се вижда по мащабите на направеното в Ранчо Мираж, Елисън по подобен начин се състезава и с играчките си. През 2010 г. той похарчил 100 млн. долара според съобщенията, за да грабне престижната купа на Америка в яхтеното състезание – най-старият трофей в международните спортове. След това през 2012 г. дошла най-голямата награда в живота му. Ланаи, островът, който си мечтаел да купи, когато бил на 22 години, неочаквано бил обявен за продажба. „Можете ли да си представите човек да гледа картина на Моне, която Клод току-що е завършил и предлага за продан само за 400 долара – казва Елисън. Още тогава струваше много повече от това, за което го продаваха.” Той с удоволствие хвърлил 300 млн. долара и започнал да замисля новата си утопия.
Има два начина да се стигне до Ланаи: един час с ферибот от Мауи или с малък самолет от друг хавайски остров. Пристанището Манеле и летище Ланаи са част от онези 2% от острова, които Елисън не притежава. Към тях спадат още пристанището, през което се доставят храните и други стоки от първа необходимост за острова, баржата, която ги превозва, и частните домове на трите хиляди живеещи на острова.
Останалата част от площта от 141 кв. мили (365.19 кв. км) на острова – отвесните скали, в които се разбиват вълните, полята и горите с червеникава почва, където местните ходят на лов, колонните борове покрай павирания обществен път, водещ към градския площад в стила на някогашните плантации – всичко това принадлежи на Елисън.
Почти всички от живеещите на острова работят за него. „Мисля, че се казва Дон Елисън – казва електротехникът Нейтън Спаркс за шефа си Лари. – Чувам, че е много земен човек. Строи един куп ферми, на които ще трябва да се прокарва електричество. Никога не съм виждал толкова много домати в живота си.”
Откакто Елисън купил Ланаи, островът станал неговото блюдо на Петри за експерименти върху здравето, уелнеса и устойчивото развитие. В основата на цялата тази операция е използването на колекция от данни и вкарването на получената информация обратно в процеса. „Нещо като лаборатория за авангардна технология е”, пояснява Елисън.
Той основал Sensei заедно с близкия си приятел Ейгъс през 2018 г. и търси на острова решение на три групи сложни въпроси: глобалната верига за доставки на храни, храненето и преминаването от фосилни горива към устойчиви източници на енергия. Досега Sensei има изградени спа център при цена 3 хил. долара за нощувка, наречен Sensei Retreat и соларно захранвани хидропонични оранжерии, наречени Sensei Farms. Макар че тези две неща звучат декадентски анахронично по време, когато не достигат респираторни апарати и безработицата хвърчи нагоре, съществено важно е да се погледнат данните, които ги подкрепят.
При пристигането в курорта, който бе отворен през декември, но сега е временно затворен заради кризата с коронавируса, на гостите (между първите е Ариана Хъфингтън) се дава „въпросник за лично мнение”, за да се набележат менталните и физически цели на престоя им. С оглед на това персоналът в луксозния спа център проследява качеството на съня, храненето и кръвния поток на гостите.
Същевременно в намиращата се в съседство Sensei Farms има вече две действащи оранжерии, като още четири са в процес на изграждане. Всяка е с площ 1860 кв. м – много по-малко пространство в сравнение с традиционната ферма. Те са оборудвани със сензори и камери за събиране на данни за употребата на вода, въздушните потоци и други неща, за да се изчислят оптималните показатели за различните култури. Освен това оранжериите, които ще използват 90% по-малко вода в сравнение с нормалните фермерски техники, се захранват с 1600 соларни панела, произведени от Tesla, на чийто борд Елисън е член. Засега Sensei Farms доставя тези домати бижу и краставици мечта само за ресторанта Nobu в Sensei Retreat. Но с разширяване на капацитета шестте оранжерии се предвижда да произвеждат над 450 хил. кг храни годишно в контролирана среда, която Елисън се надява да може да пресъздаде в цял свят.
Елисън се сближил с Ейгъс, докато си говорели по въпроси, свързани с болести, смъртност и смърт. Запознали се през 2006 г., когато Ейгъс лекувал племенника му, който имал рак на простатата. Станали дори още по-близки, когато същата година Ейгъс започнал лечението на Стив Джобс. „Лари беше най-добрият приятел на Стив и много се интересуваше от всичко около него”, разказва Ейгъс. Оттогава насам Елисън и Ейгъс са участвали в няколко проекта заедно, включително в компании за медицински данни и за създаване на лекарства. Sensei обаче е нещо съвсем различно. „Искахме да работим заедно върху нещо, което да не е свързано с рака”, казва Ейгъс.
Елисън е сега в преговори за закупуване на електроцентралата и електрическата мрежа на острова, което е част от холистичния му подход към изграждането на неговата утопия. Той иска да направи Линаи, който в момента използва дизел, устойчив и самозадоволяващ се посредством слънчева енергия и батерии. Елисън е започнал вече прехода. Неговите ферми са изключени от мрежата и изцяло се захранват със слънчева енергия. „Страхотно е. Нещо като един микрокосмос в света” – казва Илън Мъск от Tesla.
Да се прехвърлиш от луксозния спа и доматите бижу към едни от най-тежките и системни проблеми на света звучи претенциозно и помпозно. Елисън казва, че началото на неговото управлявано от данни стопанство е било положено още преди години, когато изучавал земеделие в Източна Африка в партньорство с фондацията на бившия британски министър-председател Тони Блеър. „Филантропията е дефиниция за това да не си устойчив” – казва Елисън. – А бизнесът е дефиниция да си устойчив.” Целта му е да постигне такава оранжерийна система, която да може да произвежда плодове и зеленчуци във всеки климат.
„Бихме желали да изхранваме хората в Стокхолм, както и хората в Найроби – казва той. – Мислим, че технологията може да постигне и двете и ще успеем да адаптираме оранжериите към конкретните икономически изисквания на тези много различни околни среди.”
Той се надява да разположи фермите близо до урбанистичните центрове, за да се съкрати времето от прибирането на реколтата до появата ú в магазините, което ще намали емисиите от транспортирането ú и ще удължи годността й. В крайна сметка Елисън иска да види продукция с марката Sensei по магазините за плодове и зеленчуци в цял свят.
„Повечето хора се фокусират върху технологията, за да решат някакъв съвсем малък проблем, защото, откровено казано, това е най-добрият начин да се набере капитал” – пояснява Моли Станек, старши вицепрезидент на Sensei Farms. – Ако отидете при рисков инвеститор и му кажете „искам да променя цялата ни хранителна система“, ще ви изгледа и ще си помисли, че сте луд.” Преди да дойде през 2018 г. в Sensei Farms, Станек работел в Plenty, подкрепената от SoftBank стартираща компания за хидропонично земеделие. „Да седнеш с Дейвид и Лари… и да разговаряш за устойчивото развитие – не просто за соларни панели или въглеродния отпечатък, а за създаването на хранителна система, която да може да поддържа себе си и населението в рамките на нашата икономика – това е разговорът, който трябва да се води.”
Изводът идва сякаш в точното време. В кратка бележка до клиентите си в средата на март относно потенциални ползи от избухването на вирусната епидемия анализаторската фирма Jefferies отбелязва уелнеса като сектор, който може доста да спечели. „Никога досега през живота ни важността на личното здраве … не е била по-ярко откроявана.” В нея се откроява и значимостта на чистата енергия. „Транспортът замира и индустриалното производство спира. Пушекът се изчиства. Започваме да забелязваме, че околната среда става значително по-добра… Никога няма да се върнем към автомобилите, самолетите или производството – такива, каквито сме ги знаели досега.”
Макар че база данните на Елисън от лечението на COVID-19 не могат да дойдат достатъчно бързо за жадните за информация управляващи здравната система, те предизвикаха вече достатъчно загриженост, в по-голямата си част по отношение на самия президент. Тръмп, който преди избирането му с охота поддържаше и разпространяваше опасната лъжа за връзка между ваксините и аутизма, през последните седмици деградира до главнокомандващ шарлатанин, предлагайки на обществото недоказани и необмислени решения. Има опасения, че той може да използва определена информация, за да заобиколи рандомизираните клинични изпитания.
„Не разбирам как може да сте против това – казва Ейгъс. – Става въпрос да се получат реални доказателства за нещата и аз мисля, че това е много полезно и важно.” Казва още, че той и Елисън подкрепят клиничните изпитания, както и използването на данни в реално време във връзка с тях. „Ние не работим за президента Тръмп – добавя Ейгъс. – Работим за хората.”
Ако той е прав, а интересите на общественото здраве изискват това да е така, тогава цялото това упражнение може да се окаже още един комплект от данни за мисията на Елисън за утопия посредством информация. За Елисън, човек с отлично здраве, който редовно всеки ден играе тенис и е дал почти един млрд. долара за медицински изследвания на рака и на процеса на стареене, това ще бъде най-доброто приложение на неговия казус. „Не мисля, че въпросът е да живееш вечно, но… ако човек стигне до 60 – всеки иска на 60 да е здрав, да се радва на живота и да може да прави каквото пожелае – казва Елисън. – Знам хора, които на 40 са вече стари. Не се грижат за себе си. Не са в добра форма. Изпадат в депресии.”
„Всички тези неща се случват – заключава той. – А съм сигурен, че не трябва да е така.”