Половината българи изпитват икономическа тревога
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Близо половината българи смятат, че икономическите последици, породени от кризата с коронавируса, ще бъдат сериозни и за дълъг период от време. Това показва представително проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в началото на юни.
Една четвърт от респондентите са на мнение, че ще има сериозни икономически последици, но за кратко. 10% вярват, че няма да има продължителни и сериозни последици.
„Икономическата тревога вследствие на короновируса няма как да се пренебрегне, тъй като тя е и фонова установка на масовото общественото мнение у нас. Вероятно и заради това по-възрастните изглеждат и относително по-малко разтревожени за перспективите на икономиката. Не е изключено това да се дължи на факта, че икономически неактивните възрасти, които в по-голяма степен зависят от пенсия, не припознават със същия интензитет непосредствена заплаха за ежемесечния си доход“, посочват социолозите.
При по-активните в икономически план неяснотите за трудовия статус явно водят и до по-висока икономическа тревога. Най-голяма пък е тя при неработещите – това е очаквано и вероятно се дължи в най-голяма степен на групата на безработните.
Смекчаването на тревогата за „парите“ се дължи на факта, че българското общество е свикнало с тази тревога в десетилетията. Затова и пенсионерите се боят повече на фона на „вчера“, а не за „утре“. Защото ако „вчера“ е свързано с вируса, „утре“ вероятно ще е свързано с икономиката, допълват от „Галъп“.
Обща картина
Близо три месеца след първите случаи на разпространение на COVID-19 в България и месец след края на обявеното в страната извънредно положение три четвърти от запитаните (78%) я намират за спокойна ситуацията в страната. 19% оценяват ситуацията у нас като по-скоро тревожна, а 3% не могат да отговорят.
Сред онези, които смятат, че ситуацията е по-скоро тревожна, като че ли по-ясно личат, например, пенсионери. Оказва се, че и работещите респонденти – както в частния, така и в държавния сектор – изглеждат по-близо до общата картина. Валидна е в крайна сметка хипотезата, че без нарочно упоменаване на ситуацията с коронавирусната инфекция у нас, в началото на лятото темата „коронавирус“ може би напуска статута на непосредствена първа асоциация; забелязват се белези на нормализация и успокояване.
Косвен индикатор за последното е относително по-високото одобрение за всичко, което респондентите разпознават като облекчаване на мерките – например, възможността за отмяна на всички граничения (средна оценка 3.5 по петобална скала от 1 до 5, където 3 е „център на тежестта“ между отрицателни и положителни нагласи), общото облекчение на мерките срещу коронавируса (средна оценка 4) или пък дори осигуряването на свободно пазаруване за възрастни хора (оценка 3.7, предполагаемо дължаща се и на възрастовата структура на обществото ни). На другия „полюс“ е ограничаването на свободното движение у нас – мнозинство от 53% избира „съвсем не одобрява“ (средна 2.3).
Свободното движение между страни – за пример е взето движението на туристи (достатъчно чувствителна за българската икономика тема) – по-скоро се отхвърля само по отношение на страни извън Европейския съюз. Когато става дума за страни в ЕС, повечето отговарящи са спокойни.
„В крайна сметка, видно е, че непосредствените опасения за здравето вече не играят такава роля, каквато поредица сондажи установиха в началото на прилагането на извънредните мерки“, посочват социолозите.
