Голямата държава се завръща
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Много преди корона кризата съвременната държава бе започнала да се разраства. Неолибералната революция от последните десетилетия успя да ограничи превръщането ѝ в Левиатан. Безконтролното нарастване на регулации и изземване на богатство към края на 70-те години на миналия век заплашваше да парализира пазарните системи и свободното предприемачество. Консервативната вълна на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър спря и донякъде обърна тези тенденции по различни линии – дерегулация, данъчни реформи, замразяване на публичните разходи. „Голямата рецесия“ от 2008 г. катализира множество критики на тези реформи, но дълбочината и мащабът на сътресението приоритизираха удържането на системата за сметка на по-фундаменталните призиви за промяна. Това вече се променя. Оформя се съгласие по няколко съществени размествания, които рискуват отново да върнат динамиката към по-голяма и интервенираща държава.
Най-очевидният и коментиран пример е „зелената трансформация“, която печели все повече подкрепа. Общественото мнение очевидно вече споделя не просто оценките за случващото се, но и много от готвените мерки. Политиците необратимо се настроиха на тази вълна, в Австрия вече има консервативно-зелена коалиция. Със своя „зелен пакт“ ЕС стартира гигантска трансформация, която ще струва трилиони, като значителна част от тях ще бъдат публични средства. Бизнесът също все по-осезаемо интегрира еко измерението своите стратегии. Дотук greening се представя като публично-частно усилие, но е извън съмнение, че няма как да бъде изработена пълноценна оценка за последствията от подобен мегапреход. Той ще наруши бизнес модели, национални и регионални икономически структури, ще форсира размествания на значими групи, заети в множество сектори, и т.н. Не е изненада, че много икономисти вече предричат неизбежния риск от ново разрастване на държавата с цел ограничаване на различните последствия.
Дигиталният преход и неравенството са други две големи области, в които има нарастваща подкрепа за държавна намеса и промяна. Отново това се вижда на политическо и обществено ниво, макар за разлика от „зелената“ тема все още да отсъстват по-дефинирани политики. Дебатът относно подход, инструменти и дълбочина на интервенцията продължава. Например фиаското на Франсоа Оланд за свръхвисоки данъци върху по-богатите укроти радикалния ентусиазъм и засега внесе доза реализъм. На политическо ниво сме свидетели на временен паритет между тези, които акцентират върху преразпределение на доходи, и тези, които искат укрепване на възможности. Дебатът за дигиталния преход също е в интересна точка. Засега като негови основни опори се припознават образователната система и инвестициите на бизнеса, но и тук отсега е ясно, че очакванията към държавата непрестанно нарастват. Дигитализацията непрекъснато генерира стопански размествания и мнозина очакват разширяване на защитните социални мрежи, защото се съмняват в бъдещите си позиции в новата икономика.
През последната година възникна още една политически линия, по която може да се очаква нарастваща роля на държавата. Регионалните разделения вътре в отделните западни държави вече се приемат като основен източник за поляризацията и популистките протестни вотове от последните няколко години. Затова и не е изненада, че все повече политици се фокусират върху намаляването им. Борис Джонсън е последният подобен пример, но и новото австрийско правителство се захвана с тази тема. Палитрата от идеи включва нова инфраструктура, преместване на индустрии, по-високи социални и образователни разходи и други. Чуват се гласове за държавна подкрепа с цел привличане на нови инвеститори. Въобще множеството размествания в икономиките и обществата генерират нова вълна от очаквания и натиск за повече държава. Изходът от тези дебати предстои, но посоката е ясна.
Автор: Владимир Шопов, преподавател и консултант
