България е шеста в Европа по износ на електрически велосипеди
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
България е шестият най-голям износител на електрически велосипеди в Европа, като най-много произведени и сглобени у нас колела отиват за Германия, Румъния, Италия, Франция, Гърция и Полша. Това заяви Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Той представи акценти от мащабен анализ за идентифициране на потенциални пазари за експортен растеж на българските МСП в избрани сектори. Изследването е направено от ИПИ с подкрепата на Министерството на икономиката и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Анализаторите са се фокусирали изцяло върху възможностите за малкия и среден бизнес в 54 продуктови групи с идентифициран висок потенциал, обхващащи 22% от общия износ на България през 2019 г. и пазарите им в 27 страни. Целият анализ ще бъде представен на 29 юни.
„Най-голям износ страната ни реализира в Германия, Румъния, Италия, Франция, Гърция и Полша, като най-бърз ръст в износа в периода 2014-2019 г. бележат велосипедите и мотопедите с помощен двигател. В тази група износът за 2019 г. възлиза на 196 млн. долара, а ръстът за петгодишния период е 12232%“, каза Богданов, който допълни, че България е шестият най-голям износител на електрически велосипеди в Европа.
По думите му че групата на велосипедите е следвана от тази на гъстометрите, аерометрите и други подобни плуващи инструменти, където е отчетено завишение в износа от 1398% между 2014 и 2019 г.
България и други страни от региона на Централна и Източна Европа бързо заемат пазарен дял в доставките на някои електрически съоръжения и компоненти, включително акумулатори, печатни платки, ел. нагреватели, като в този сектор основните конкуренти са доставчици извън ЕС, предимно Китай и други страни от Азия, показва докладът.
Страната ни също така се специализира в доставките на медицински и измервателни и измервателни инструменти, като заема исторически сериозните позиции в развити индустриални страни като Швейцария, САЩ и Япония.
Родните предприятия биха могли да се реализират успешно в страните-съседки, а именно: в Румъния с продажба и части за машини и автомобили, в Гърция – със стоки, обслужващи домакинства и туризъм като мебели, осветителни тела и др., в Сърбия и Северна Македония – с машини, съоръжения, електроуреди, резервни части, акумулатори и др.
Сред добрите възможности за реализация на българските МСП са пазарите в Мароко и Тунис като бързоразвиващи се икономики, Израел, която има нарастваща интеграция с икономиките на ЕС, ОАЕ, Саудитска Арабия, Република Корея и Виетнам.
Място в анализа намира и пандемията COVID-19 като отключващо явление за икономическа трансформация. Ефектът от нея се очаква да доведе до увеличаване на автономността на индустрията в Европейския Съюз във връзка с намаляване на зависимостта от доставки от Китай, което от своя страна ще пренасочи към по-близки производители на изделия за крайно потребление, налагане на защитни мита за широк кръг от стоки с произход Китай, въвеждане на нетарифни ограничения, като например изисквания за безопасност, налагане на нови стандарти и др.
Очакват се и промени в потребителските предпочитания като например увеличено търсене на велосипеди, средства за спорт и прекарване на свободно време, увеличено търсене на къмпинг екипировка и оборудване.
Промяна се очаква и в сферата на услугите, където електронните услуги ще вземат превес, за да се намали директния контакт между хората. Експериментът за дистанционна работа най-вероятно пък ще доведе до по-широкото и разпространение, което ще наложи промяна в местата за свързване с интернет – повишаване на надеждността и скоростта. Рязкото ограничаване на бизнес пътуванията ще промени в значителна степен управленските практики, а развлекателната и онлайн индустрия ще увеличи потребителите си, включително създаването на игри, сочат възможните сценарии след пандемията.
