Амбициозните планове на Pfizer

Фapмaцeвтичнaтa ĸoмпaния Рfіzеr oбяви, чe eĸcпepимeнтaлнaтa ѝ вaĸcинa cpeщy ĸopoнaвиpyc, paзpaбoтвaнa cъвмecтнo c ВіоNТесh, e дaлa пoлoжитeлни peзyлтaти. Това изстреля акциите на компанията с 4% на Уолстрийт. „Ние сме окуражени от клиничните данни на BNT162b1, един от четирите иРНК конструкти, които оценяваме клинично и за които имаме положителни, предварителни резултати“, казa Катрин Янсен, ръководител на изследванията и разработките на ваксините в Pfizer.

Директорът на Pfizer Алберт Бурла дръзко обеща, че до есента неговата компания ще разработи и разпространи ваксина срещу COVID. Как се стигна до този залог за $1 млрд., който може да промени света?

В средата на март Бурла взе участие във видеоконференция в WebEx заедно с ръководителите на направленията, които отговарят за разработването и производството на ваксини в американския фармацевтичен гигант. Екипите им бяха работили до късно предната нощ върху мащабен план за създаване на експериментална ваксина срещу COVID-19. Те увериха Бурла, че ще направят всичко възможно ваксината да стане достъпна възможно най-бързо. Вероятно през 2021 г.

„Не е достатъчно бързо“, отсече Бурла. Лицата на изследователите се изопнаха. Осъзнавайки херкулесовските усилия, които са положили до момента, Бурла им благодари. Но не отстъпи. Той попита участниците в телеконференцията дали очакват вирусът да се завърне през есента и какво ще се случи, ако не бъде открита ваксина, когато настъпи новият грипен сезон – въпрос, който Центърът за контрол на заболяванията постави няколко седмици по-късно.

„Променете мисленето си  – подтикна ги Бурла. – Представете си, че разполагате с безлимитна чекова книжка и може да получите всичко, което поискате. Представете си, че ще правим нещата паралелно, а не последователно. Представете си, че ще започнем производството на ваксина още преди да знаем дали тя е ефективна. Ако не е, аз ще се погрижа за всичко. Ще я отпишем и ще забравим за нея.“

Главният директор по научната дейност на Pfizer Микаел Долстен разказва: „Той предизвика екипа да мисли за практически недостижими цели – до края на годината да даде в ръцете на уязвимите групи от населението милиони ваксини.“

На 4 май Pfizer ваксинира първата група здрави американски доброволци от Балтимор с експериментална ваксина срещу COVID-19. Тя е разработена съвместно с германската компания BioNTech. Бурла беше незабавно уведомен. На следващия ден той дава интервю от дома си в Скарсдейл, щата Ню Йорк, в което подчерта, че Pfizer е постигнала само за няколко седмици това, което обикновено отнема години. „Не може да се очаква такава бързина от големите и мощни фармацевтични гиганти – каза той. – На такава скорост би завидял дори някой биотехнологичен стартъп.“

Бурла е гръцки ветеринар, който работи във Pfizer в продължение на 25 години, преди да заеме поста на главен изпълнителен директор през 2019 г. Той признава, че нищо в кариерата му не е могло да го подготви за ситуацията, пред която е изправен в момента, но вярва, че Pfizer е добре подготвена благодарение на мащабната корпоративна трансформация, която той е предприел, насочвайки конгломерата, с годишни продажби през 2019 г. в размер на 51.8 млрд. долара, към високорисковия, но и много по-рентабилен бизнес с разработване на нови лекарства вместо с производството на генерични препарати и потребителски продукти като лекарството Advil и балсама за устни Chapstick.

За 58-годишния Бурла последните четири месеца бяха истинско изпитание – низ от поражения и победи. Pfizer не е сама в надпреварата. Повечето от най-големите фармацевтични компании в света, включително Johnson & Johnson, Sanofi, AstraZeneca и Roche, хвърлят всички сили срещу COVID-19.

Според някои експерти сроковете, поставени от Бурла за разработване на ефективна ваксина само в рамките на няколко месеца, са недостижими. Но Бурла е непоколебим. Той е натоварил стотици изследователи да проучат съществуващите и експерименталните лекарства на Pfizer, за да намерят всички възможни начини за лечение. Преди това той разреши резултатите да се обсъждат с конкурентите и да се споделя информация за патентовани продукти– нещо нечувано до момента в света на големите фармацевтични компании, където на практика всичко е забулено в тайна. На малките биотехнологични концерни Бурла предостави на разположение производствените съоръжения на Pfizer и започна разговори за производство на големи количества лекарства, собственост на други компании, срещу COVID-19.

Най-прочутото партньорство на Pfizer е с базираната в Майнц, Германия, иновативна компания BioNTech, която е известна с противораковите си лекарства и чиито продажби през миналата година възлязоха на 120 млн. долара. Целта на партньорството е разработване на експериментална ваксина срещу COVID-19 на базата на матричната рибонуклеинова киселина (мРНК) – ултрамодерна технология, която досега обаче не е дала положителни резултати. Плановете на Pfizer са до октомври да получи от американското правителство спешно одобрение на ваксината. Уникалната стратегия на компанията е да разработва едновременно четири ваксини на базата на мРНК, като по този начин увеличава шансовете си да открие най-ефективната.

В процеса на подготовка компанията пренастройва производствения процес в четири от заводите си, за да може до края на годината да създаде 20 милиона ваксини и още няколкостотин милиона през 2021 г. Pfizer възнамерява да похарчи 1 млрд. долара през 2020 г. за разработването и производството на ваксината, преди още да бъде известно дали тя ще бъде ефективна.

„Бързината е от първостепенно значение“, убеден е Бурла.

Въпреки че в центъра на обществения интерес са усилията на Pfizer за намиране на ваксина срещу COVID-19, компанията бърза да започне още през лятото и клинични изпитания на нов противовирусен препарат за лечение на коронавируса. Освен това тя участва в проучване, чиято цел е адаптирането на нейното противоартритно лекарство Xeljanz за лечение на пациенти с коронавирус на по-късен етап от заболяването.

„Да си изпълнителен директор на голяма фармацевтична компания, от която зависи толкова много в условията на криза като настоящата, е тежко бреме. Дори дъщеря ми и синът ми ме питат: „Имате ли нещо или не?“ Всички познати ми задават този въпрос. Осъзнаваш, че ако успееш, ще спасиш света. Но ако не успееш, ще се провалиш“, споделя Бурла.

През януари Угур Шахин, блестящият имунолог, който е основател на BioNTech, прочете статия за COVID-19 в медицинското издание The Lancet. Шахин е създал BioNTech, която програмира човешките клетки, така че да се справят със заболяванията, особено с рака, и вярва, че подобна технология ще помогне и срещу коронавируса. Няколко дни по-късно Шахин разговаря с германския милиардер фармацевт Томас Щрьонгман, който от две години подкрепя начинанията на Шахин и съпругата му – имунолога Йозлем Тюречи. „Той ми каза, че предстои голяма трагедия, училищата ще бъдат затворени, ще настъпи пандемия“ – спомня си Щрьонгман. – Затова насочи повечето от екипите си към разработването на ваксина.“

През февруари Шахин (който вече също е милиардер, след като акциите на BioNTech рязко поскъпнаха) телефонира на Катрин Янсен – ръководител на направлението за разработване на ваксини във Pfizer. Той ѝ каза, че BioNTech е открила няколко препарата, които може да се използват като ваксини срещу COVID-19 и я попита дали Pfizer би проявила интерес да работи с него. „И ти ме питаш това, Угур? – отговори Янсен. – Разбира се, че проявяваме интерес.“

През последните няколко години учените са впечатлени от идеята да използват матрична РНК, тоест молекулата, която съдържа генетичната информация и дава инструкции как да се правят протеини, за да разработват лекарства срещу рак, срещу болест на сърцето и дори срещу инфекциозни вируси, превръщайки човешките клетки в своеобразни фабрики за лекарства. И понеже коронавирусът SARS-CoV-2 съдържа РНК, изследователите като Шахин са насочили усилията си върху идеята да променят молекулите на матричната РНК, за да я накарат да произвежда протеини, които да създават антитела срещу вируса.

На теория ваксината на базата на мРНК има огромни предимства пред традиционната. Тъй като тя може да се направи директно от генетичния код на вируса, възможно е да бъде създадена и пусната в клинични изпитания само за няколко седмици, а не за месеци и години. Но тази ваксина има един съществен недостатък – досега никой не е успял да направи такава.

BioNTech не е единствената компания, която се опитва да разработи ваксина на база на мРНК. Биотехнологичната Moderna Therapeutics от Кеймбридж, щата Масачузетс, също разработва своя мРНК ваксина и вече прави мащабни клинични тествания с подкрепата на 483 млн. долара от федералното правителство. И Moderna планира да произвежда по няколко милиона ваксини на месец до края на годината.

Pfizer и BioNTech в миналото вече са имали общи проекти. Преди две години компаниите сключиха сделка на стойност 425 млн. долара, за да разработят противогрипна ваксина на база на мРНК . Специалистите на Pfizer бяха впечатлени от възможността с такава ваксина значително да се съкрати процесът за разработване при новите вирусни щамове, които се появяват всяка година. Именно гъвкавостта и бързината мотивираха Бурла да избере BioNTech като партньор в разработването на потенциална ваксина срещу COVID-19.

На 16 март Бурла събра топ мениджърите на Pfizer и ги информира, че в работата за COVID-19 възвращаемостта на инвестицията вече няма да играе никаква роля. „Това не е обикновен бизнес – казва Бурла. – Финансовите постъпления вече няма да ръководят нашите решения.“ На следващия ден Pfizer и BioNTech подписаха писмо за намеренията. В договора, който бе финализиран през април, не се споменава и дума за търговски интереси. В съвместното начинание Pfizer предоставя огромния си производствен, регулаторен и изследователски потенциал, а BioNTech осигурява възможностите си в областта на науката.

По същото време Бурла реши да вложи в проекта 1 млрд. долара, така че ако ваксината се окаже ефективна, да бъде пусната в употреба още през есента. Ако всичко се развие по план, Pfizer ще трябва да плати на BioNTech допълнително 563 млн. долара. „Един милиард долара няма да ни повали. И между другото аз не възнамерявам да изгубя тези пари. Искам да направя всичко възможно, за да използваме продукта – казва Бурла. –  Никога не можеш да бъдеш сигурен, преди да видиш данните. Така че, да, ще изгубим един милиард“, ако ваксината не е ефективна.

Подходът на Pfizer е уникален, защото едновременно ще се тестват четири различни ваксини на основата на различни мРНК и антигени, предизвикващи определена имунна реакция. Комплексното изследване ще започне с тестването на различни дози върху 360 доброволци в САЩ и 200 доброволци в Германия, като постепенно ще обхване 8000 души.

Изпитанията в САЩ са организирани така, че компанията бързо може да спре всяка от четирите ваксини, ако имуногенетиката покаже, че не се изработват достатъчно антитела за защита от коронавируса. Компаниите ще взимат решенията в движение. Неотдавна BioNTech си даде сметка, че дозата на една от ваксините трябва да бъде намалена, за да е безопасна.

Сред експертите цари значителен скептицизъм относно целта на Pfizer да осигури до есента няколко милиона ваксини за уязвимите хора. Дрю Уайсман, чиято лаборатория в University of Pennsylvania е разработвала заедно с BioNTech ваксини въз основа на мРНК, неотдавна заяви пред Forbes, че въобще не е ясно дали такава ваксина ще бъде ефективна и дали ще може да предотврати инфекциозно заболяване.

Катрин Янсен, която ръководи направлението на Pfizer за ваксините, очаква в началото на юли Pfizer и BioNTech да имат по-ясна представа кои от четирите ваксини дават най-обещаващи резултати и дали поставените срокове са изпълними. Вероятно по-задълбочени клинични изпитания ще се правят с една или две от най-перспективните ваксини.

„Не е лесно. Всъщност подобно нещо не е правено никога досега, не мога да определя каква е вероятността за успех– признава Янсен. – Една безпрецедентна криза, каквато е сегашната пандемия, изисква безпрецедентни действия. Алберт пръв го осъзна, пристъпи към действия и ни осигури подкрепа и условия, за да можем да мислим и да действаме смело.“

Когато Алберт Бурла застана начело на Pfizer през януари 2019 г., той премахна от конферентната зала на изпълнителния директор огромната кафява маса и не постави нищо на нейно място. Пренареди столовете в кръг, а на стената сложи  снимки на пациенти. Целта му бе да насърчи откритата дискусия и да напомни на хората каква е действителната цел на една фармацевтична компания. Малко след това други служители на Pfizer също поставиха на бюрата си снимки на пациенти, които познават или обичат.

Нестандартният път на Бурла към върха на една от най-големите фармацевтични компании в света започна от северното гръцко пристанище и втория по-големина град в страната – Солун. Той е израснал в семейство от средната класа в една малка еврейска общност, която е успяла да оцелее през германската окупация и холокоста. Баща му и чичо му притежавали магазин за ликьори.

Любовта към животните и науката вдъхновила Бурла да стане ветеринар. В солунския университет Aristotle University той се прочул с уменията си да свири на китара и да пее, а през лятото работел като екскурзовод. През 1993 г. постъпил в поделението на Pfizer в Гърция, където първоначално работил във ветеринарния клон. Заради работата му се наложило заедно със семейството си да смени осем града в пет държави, сред които Полша и Белгия. През 2014 г. Бурла вече бил високопоставен мениджър в централата на Pfizer в „Манхатън“ на „42-ра улица“, където освен другото ръководел и поделенията на компанията за разработване на ваксини и на онкологични лекарства. Той успял да внесе своя средиземноморски колорит в консервативния фармацевтичен конгломерат. Съвещанията с негово участие са шумни и отекват по иначе мълчаливите коридори. Бурла настоявал поделенията на компанията да измерват работата си чрез броя пациенти, на които са успели да помогнат, а не само чрез приходите в долари и центове.

Тогавашният главен изпълнителен директор на Pfizer – роденият в Шотландия Йън Рийд, вече бил успял да промени отношението на Уолстрийт към компанията, след като акциите ѝ бяха загубили значителна част от стойността си. Той бе изкупил обратно част от акциите и бе продал поделенията за производство на бебешки храни и на лекарства за животни. Благодарение на ваксините Рийд бе успял да вдъхне нов живот в основния бизнес на Pfizer и бе дал на учените възможност да разработват целеви терапии, особено по отношение на онкологичните заболявания, след изтичането на патентите на някои от масово продаваните лекарства на компанията като хитовия препарат за понижаване на холестерола – Lipitor.

Преди да седне на директорския стол, Бурла  ръководил групата по иновации в компанията. Той наложил собствен подход към работата – представял си, че управлява фонд за рискови инвестиции в областта на биотехнологиите. Стимулирал вътрешната конкуренция за финансиране между шестте направления на конгломерата, сред които са направлението за онкологични лекарства, за ваксини и за лекарства срещу редки болести. „Казвах им: „Аз съм ви шеф, аз съм частен фонд и парите ще получи този, който има по-добри идеи – спомня си той. – Винаги съм мечтал за компания, която има мащаба на Pfizer, но начина на мислене на малка биотехнологична фирма.“

„Алберт осъзнава колко важно е да се бърза и затова хвърля всички ресурси на компанията към разработването на ваксина или на лекарство за COVID-19 – отбелязва бившият му шеф Рийд. – Той е харизматичен и умее да зарежда служителите си с енергия, за да се справят с поставените задачи.“

През един труден февруарски уикенд Бурла осъзнал, че COVID-19 няма да бъде проблем само на Китай. На следващата сутрин в понеделник той се обадил на всички топ мениджъри на Pfizer, за да им даде инструкции. На учените в лабораториите наредил винаги да бъдат на разположение, защото Pfizer трябва да намери медицинско решение на пандемията. „Ако не ние, тогава кой?“ – казал им Бурла. На производственото направление поръчал да състави списък с лекарствата на Pfizer, включително на такива, които лекуват сърдечна недостатъчност и бактериални инфекции и чието търсене се очаквало да нарасне по време на пандемията. Той настоял ръководителите на направлението да се уверят, че няма да има проблеми с производството им. След това официално уведомил борда на директорите, че пренасочва компанията към борбата с COVID-19.

Не след дълго Скот Готлиб от съвета на директорите на Pfizer, който навремето е управлявал Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, излизал от централата на компанията в Манхатън, когато опасенията му се потвърдили – медиите в Калифорния съобщиха, че в Америка започва разпространяването на вируса. Същата вечер Готлиб публикува съобщение в Twitter: „Вероятно предстои продължителна битка, която ще вземе жертви“, но донякъде благодарение на усилията на Бурла във Pfizer вече разработваме ваксини и лекарства за COVID-19.

„Алберт отрано осъзна защо е толкова важно да се насочат огромните ресурси на Pfizer към коронавируса, без да се замисля за финансовите резултати на компанията – отбелязва Готлиб. – Намирането на ваксина може да промени хода на човешката история. Буквално това е залогът, а големите компании имат възможност да увеличат производството и да извършат мащабни проучвания, което не е по силите на малките компании.“

В средата на март Бурла реши публично да обяви плана на Pfizer да споделя своите открития за COVID-19 с конкурентните. Той обеща, че ще се използва целият производствен капацитет и дори ще се отклони допълнителен капацитет, който е зает с производството на други продукти на Pfizer, за да се произвеждат лекарства на други компании за лечение на COVID-19. „Нали знаете поговорката  „Внимавай какво си пожелаваш“, казва Бурла.

Откакто е обявил плана, Pfizer е получила предложение за сътрудничество от 340 компании. На някои от тях е оказана техническа подкрепа, а с други е напът да се подпишат споразумения за сътрудничество. Освен това Бурла води разговори с трети фирми, които искат да получат финансиране за разработването на техни лекарства срещу COVID-19.

„Ще тръгнат ли и моите деца на училище през есента? – пита са Бурла. – Аз също съм част от обществото. Човек не може да стои безучастен.“

На видеосреща на съвета на директорите на Pfizer в края на април попитали Бурла какво ще се случи, ако се окаже, че едновременно няколко ваксини са успешни. Това би било най-добрият резултат, защото бързо ще бъде произведено голямо количество ваксини.

Освен свещеното търсене на ваксина Pfizer се опитва да намери и начини за лечение на заболяванията, причинени от коронавируса. Учените, които са натоварени с анализиране на молекулярната база данни, са заинтригувани от някои от антивирусните съставки, които може да атакуват вируса, като попречат на неговото възпроизвеждане. След като през януари Pfizer разшифрова последователността на ДНК на коронавируса, учените разбраха кои съставки дават по-добри резултати от други.

Само че предклиничните проучвания с определени съставки се оказват непроста задача. Pfizer среща трудности в намирането на лаборатория, която да извърши необходимите изпитания. Преди десетилетие компанията ограничи изследванията на противовирусни препарати и вече не притежава подходяща лаборатория, която да е достатъчно добре обезопасена биологично, за да провежда изпитания с жив вирус. В определен момент Бурла дори започнал да се притеснява, че липсата на лаборатория ще доведе до забавяне на клиничните изпитания. Но представители на независима държавна медицинска агенция помогнаха на компанията да намери подходяща лаборатория в Нидерландия.

Има „много моменти, когато лошите новини развалят добрите, в рамките на три часа след излизането им“, споделя Бурла. Лабораторните изследвания на Pfizer показаха, че един от инхибиторите на проеазата, разработен първоначално за борба с атипичната пневмония, действа противовирусно и може да се използва в борбата със SARS-CoV-2. Сега компанията си е поставила за цел до началото на лятото да започне изпитания върху хора на този антивирусен препарат за интравенозно вливане.

Друго лекарство на Pfizer, което привлича внимание, е препаратът за ревматоиден артрит Xeljanz, чиито продажби на година възлизат на 2.2 млрд. долара. Смята се, че той може да потисне масивната имунна реакция на организма срещу COVID-19, която при някои пациенти се оказва фатална. Pfizer подкрепя провеждането на изпитания с Xeljanz върху италиански пациенти с COVID-19, както и друго клинично проучване в САЩ, което тества експериментално лекарство за артрит, насочващо протеина Irak-4 срещу COVID-19.

Докато се случва всичко това, Бурла трябва да ръководи и останалата част от Pfizer. Неотдавна той бе планирал символично посещение в един от заводите на компанията, всички от които работят. Но след като визитата бе подготвена, го уведомили, че няма да го допуснат вътре в сградата, защото не бил от основните служители на завода.

„Не зная дали съм бил подготвен за нещо подобно – казва Бурла. – Но чувстваш, че си длъжен да се смириш и да се подчиниш.“