Психично-здравната епидемия
Извънредното положение се оказа еманация на всички промени, които претърпя работната среда през последните десетилетия. Това изведе на повърхността предизвикателствата пред психиката на работещите, а с това и пред тяхната удовлетвореност, продуктивност и отдаденост. Какви са поуките от (психично) здравната криза?
За работата знаем, че е полезна за психичното здраве, стига тя да не се извършва в негативна среда. През последните две десетилетия тази работна среда се промени по начини, които предходните поколения трудно дори биха си представили. А промяната от последните месеци завари светът напълно неподготвен.
До преди половин година новите комуникационни технологии и разширяващият се достъп до интернет ни позволяваше да работим извън работното място почти по всяко време на деня или нощта. През последните 4 месеца това стана задължение. Засилената конкуренция от цял свят доведе до увеличаване на натиска за ефективност на разходите и по-висока производителност. Извънредното положение направиха тези изисквания свръхчовешки.
Честото придвижване между организации и дори индустрии стана обичайно през последните десетилетия. А през извънредното положение това се наложи на голяма част от работната сила в света, част от която остана на улицата.
Тези промени донесоха със себе си и нови предизвикателства, а извънредните условия поставиха под лупа всички неадресирани проблеми в адаптацията към новите работни условия. Един от тях е психичното здраве на служителите и икономическото му отражение.
Психичните разстройства, като депресия и тревожност, имат значително икономическо въздействие. Цена, която глобалната икономика плаща в загубена продуктивност по данни на Световната здравна организация, е един трилион долара. И това беше преди извънредното положение.
Колко всъщност важна е работата за психичното здраве?
Ако оставим на страна прагматичната страна на изкарването на пари, финансовият успех сам по себе си е признание, че човек се е справил в живота. “За много хора този успех е нещо, като оценка отличен 6”, казва психологът и психотерапевт Михаил Михайлов. Според изследване на Симон Маккейб от 2018 г., дори самото мислене, че може да останеш без работа, води до увеличаване на мислите, свързани със смъртта. Ако перифразираме резултатите от това изследване, в духа на горе посочения символизъм, „финансовата оценка слаб 2“ в живота може да се преживее като смъртоносна заплаха.
Заетостта, сигурността на работното място и финансовата стабилност са фактори от съществено значение за субективното благополучие, психичното здраве и развитие на съвременния човек, казва д-р Пламен Димитров, дългогодишен председател на БАП, организационен психолог. За повечето от българите са от първостепенно значение, според представително изследване на EuroFound от май 2020 година. България, за съжаление, се оказва на незавидното 1-во място по финансова несигурност и тревоги свързани с нея в периода преди и по време на COVID-19 пандемията.
Когато тази тревожност е хронична и продължителна във времето – както е при голяма част от българите не само в текущата ситуация с коронавируса – последствията са неблагоприятни както за самоуважението, самочувствието и психичното здраве, така и за физическото здраве и психосоциалната адаптация на работещите. Д-р Димитров обръща внимание, че тя е сред основните рискови фактори за прегаряне и промени в начина на мислене и поведение, които стават по-неефективни и непродуктивни и често прерастват в агресивно- или пасивно-защитни практики.
Офисът у дома
Множество изследвания до сега сочат, че работата от вкъщи всъщност повишава продуктивността и креативността. Също така и увеличава времето, прекарано в работа, защото пътят до офиса се съкращава от леглото до лаптопа.
Повишаването на продуктивността обаче не означава задължително, че се повишава и удовлетвореността или че се подобрява психичното състояние, казва Михаил Михайлов. Изграждането на баланс между личния и професионалния живот, когато те се случват в едно и също пространство, се оказа по-трудна задача, особено, когато като фактор се намесва и грижата за децата.
Към наблюденията на Михаил Михайлов, д-р Димитров добавя и безапелационните очаквания на мениджърите в условията на здравен риск и нова, усложнена семейно-родителска динамика, работещите да са напълно отдадени на работните си задачи, което допълнително усложнява ситуацията.
Колко ефикасна е комуникацията онлайн?
В тези сложни работни условия, прибавяме и още един неблагоприятен фактор за доброто психично здраве и качествената комуникация – видеоконференциите. Комуникацията онлайн, макар привидно да прави лесна работата от вкъщи, всъщност не е пълноценна и това води след себе си редици допълнителни стресори.
В „живия контакт“ ние получаваме информация от петте си сетива и изграждаме по-пълноценна представа, като същевременно го категоризираме спрямо личния си опит: дали ни харесва или не човека пред нас; имаме ли му доверие или смятаме, че лъже; събужда ли в нас сантименталност (ако ни напомня за скъп познат или близък) или ни отблъсква и т.н. При онлайн контакта, към момента, технологиите ни дават двуизмерно изображение и звук, за които ние знаем, че са далеч от реалността. Пропуските трябва да запълним с въображението си и така, когато стигнем до обработката на информацията имаме скица на реалността, за която не знаем колко е реалистична.
И сякаш това не е достатъчно, към картината прибавяме и социалната тревожност, която се покачва осезаемо, от факта, че безизразните лица на екрана не дават достатъчно информация за начина, по който се възприемат думите ни. Тази липса на социални подсказки мозъкът ни възприема като враждебност и това покачва тревожността и понижава усещането за успешна комуникация.
Обратно в офиса.
Относно връщането към работна среда, реакциите са разположени между двата полюса – някои нямат търпение да се завърнат на работното си място, докато други като че ли свикнаха с работата от дома и с нежелание се връщат към ритъма на работа от офис.
“Това е реален проблем за множество мениджъри, екипи и организации, с които в момента осъществяваме програми за организационно възстановяване, укрепване и развитие”, казва д-р Димитров. “Няма един правилен начин за осъществяването на този преход към „новата нормалност” на работа. Тук са нужни внимателни, отговорни и грижовни към ситуацията на служителите управленски решения. Нашата роля като бизнес психолози и организационни консултанти сега е да подпомогнем работодателите и мениджърите, както и служителите и работниците. Но едно е напълно сигурно – всичко следва да се прави по един нов начин, който съчетава грижите за здравето на хората и за възстановяването на бизнеса, казва още д-р Димитров.
Психичното здраве на работното място – сега на къде?
В последните месеци се изправихме лице в лице с риска от пандемията и последствията ѝ във всички сфери на живота, в частност върху психично-здравния статус на хората. Според д-р Димитров сега е време – вече и с този болезнено-травматичен споделен опит и за да предотвратим тежестта на една евентуална втора вълна – да осъществим нови стратегически промени, които да ни гарантират достоен живот.
Той е категоричен – нужно е да се проведе внимателен анализ на всяко работно място и на работните процеси във всяка работна група, а и на организацията като човешка общност. На тази основа да се променят политиките и практиките с внимателно отчитане на индивидуалните и екипните специфики. Осигуряване на психично-здравна подкрепа на работещите и въвеждане на политики, касаещи благоденствието на работното място, е крайъгълният камък, на който може да се изгради стабилна основа на устойчива и продуктивна работна среда, а решението за това е в ръцете на всеки работодател.
