Три смели мерки с истински ефект за икономиката
Автор
Пазарът на труда навлиза в своето постпандемично развитие. Годишният оборот на работни места – прекратяването и сключването на нови трудови договори – в нормални, некризисни години е около 10 процента, разбира се, с големи разлики между индустриите.
Сега очакваме този показател да достигне между 20 и 30 процента в различни сценарии за разгръщане на здравната криза и реакциите на правителствата към нея. Ще се засили чувствително междуиндустриалният оборот на работни места, преливане на човешки ресурс от един икономически сектор към друг.
В новите условия е приоритетно да се облекчи функционирането на пазара на труда, за да се увеличат шансовете на освободените от свиващите се индустрии да намерят работно място в други сектори на икономиката, което в индустриални страни от Източна Европа е най-реалистично да бъде в индустрията и свързани с нея сектори. Дългосрочната тенденция за България беше новата заетост да бъде създавана основно в инженерни (не-процесни) производства като машиностроене и автомобилна индустрия, които добавиха нови 50 000 работни места за последните осем години.
Увеличаване на срока на изпитателните трудови договори
Това предполага стимули за работодателите, но може би още по-ефективно би било на дестимулиращи регулации да наемат персонал без индустриален опит. Новите безработни в мнозинството си са с ниско образование и без специализиран опит. Оценката за производителността на такъв новоназначен човек може да стане само след обучение и работа в продължение на месеци в новото предприятие. Това предполага относително дълги изпитателни срокове, в рамките на които работодателят да има опция за лесно освобождаване на персонал. Сегашният срок от 6 месеца изпитателен срок според българския Кодекс на труда има нужда от спешно увеличаване.
Премахване на минималната заплата
Трябва да се преосмисли механизмът, заложен в макрорамката на правителството, за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). Критично важно е какво ще бъде решено относно заложеното увеличение от 1 януари 2021 г. Вероятно поевтиняване на продукцията на редица предприятия (и/или дефлация на цените на международно търгуемите стоки), което би означавало вдигане на реалните заплати при други равни условия. Това ще свие търсенето на труд, особено в сегмента на ниско и средно квалифициран персонал. Особено засегнато ще бъде търсенето на труд в региони в страната, които са по-слабо развити икономически. Безработицата във Видин ще достигне 20-25%. Нека припомним, че минималната заплата върви и с данъчно-осигурителна тежест от 35% – разликата между общите разходи за труд и нетно полученото от работника.
Реформа на социални механизми с антисоциално въздействие
За работодателите трябва да е относително лесно да създават временна и почасова заетост. Трябва да се има предвид, че България ще може да се възползва от новата вълна на „разпръснати микрозаводи” само ако има конкурентна бизнес среда на други страни с по-либерално регулиран пазар на труда. Има нужда от политическо въображение, което се разпростира в по-широк спектър от обществени отношения. Някои политики, които дестимулират създаването на заетост, се разпростират и извън трудовото законодателство – например относително безконтролното издаване на болнични листове и сертификати за инвалидност кара работодателите да са допълнително предпазливи при създаването на нови работни места.
Всички тези мерки биха имали благоприятен резултат както за бързото възстановяване на икономиката, така и за социалната политика – ще се съкрати чувствително времето, в което хората са без работа. Защо правителството не го разбира, а прибягва до мерки с, меко казано, спорен или недоказуем ефект като субсидираната заетост 60/40? Времето сега е добро за наистина ефективни реформи, които ще дават положителни резултати дълги години след пандемията.
