Капанът на невидимото
Мерките срещу вируса по света вкараха управляващите политици в опасен за тяхното преизбиране капан. Челюстите на капана се образуват от невидимостта на теоретично възможната ефективност на противовирусните мерки и от болезнената видимост на напълно осезаемите и действителни стопански поражения от същите тези мерки. Тази обстановка е много враждебна по отношение на шансовете на политиците за преизбиране, защото гласоподавателите са склонни бързо да забравят невидимите и съществуващите предимно на теория плюсове и едновременно с това да се фокусират с времето само върху стопанските негативи.
Склонността на гласоподавателите да не забелязват невидимото и с времето да се съсредоточават само върху краткосрочно осезаемите неща изглежда доста логична и естествена характеристика на човешките общества, включително съвременните, но това е само на пръв поглед. Всъщност способността както на отделни хора, така и на цели човешки общности да осъзнават невидимите аспекти на своите решения и потенциални действия и да отдават значение на техните по-дългосрочни последици, несъмнено винаги е съществувала и нерядко в човешката история е била определяща за възприемането на една или друга политика и рамка от правила. В днешния свят обаче е повече от очевидно, че тази способност е силно залиняла. Именно затова управляващите политици се озоваха в капан.
Но основният виновник за способността за дългосрочно аналитично мислене в съвременните демократични общества са именно същите тези политици. Конструкцията, в която те днес се намират заклещени, е тяхно собствено създание, постигнато с упоритост и методичност през последните няколко десетилетия в процес с поне две важни страни.
От една страна, при обсъждането на всякакви предлагани от тях политики управляващите упорито забравят да обсъждат техните възможни негативи и обществената цена, която трябва да бъде платена за тях, и се съсредоточават единствено върху често имагинерните или силно пожелателни евентуални позитиви. Същевременно те с не по-малка жар атакуват опозиционните или скептичните мнения и аргументи като неизменно користни, несериозни или с пренебрежимо ниска вероятност. Доколкото с десетилетията на непрекъснато нарастване на ролята на държавата в човешките общества непрекъснато се усъвършенства пропагандният апарат на разположение на текущите политици и се увеличава зависимостта от тях на медийните канали за разпръскване на тази пропаганда, не е изненада, че способността за виждане на невидимото на гражданите е силно залиняла.
От друга страна, когато първоначално невидимите, но напълно реални, негативи от съответните политики на управляващите настъпят риториката, рутинно е, че това се дължи не на самите политики, а на съдбата, на международното положение или, особено популярно напоследък, на гнусния капитализъм и на отвратителните човеконенавистнически пазари. Винаги нещо друго е виновно, а не съвършената, безгрешна и безкористна държава, мъдро насочвана в полза на обществения интерес от вещите ръце на текущите управници. И когато нещо в живота на хората се провали в степента, в която навсякъде по света се проваля в момента, убедените от тази пропаганда граждани няма да достигнат до заключението, че в тази уникална ситуация не може да се очаква държавата, несъвършена като всяко човешко нещо, да реши всички проблеми, а ще направят извода, че просто текущите управници не стават и трябва да бъдат сменени. И много вероятно много от тях ще бъдат сполетени от подобна съдба още на следващите избори.
