Енергийни аспекти на робството
Тези дни университетът в Глазгоу реши да изтрие името на Джеймс Уат от списъка на донорите си заради участието му с търговията с роби в края на XVIII век. В Глазгоу и Бирмингам се водят битки за премахване на статуите му…
Ако трябва рационално да изберем историческата личност с най-голям принос към премахването на робството, Джеймс Уат би бил моят кандидат номер 1. Той е създателят на парната машина, която дава възможност на хората да впрегнат енергията на въглищата в реална работа и хиляди приложения.
Темата стана много актуална, но никой не коментира реалните исторически причини за съществуването и отмяната на робството. Затова искам да обърна внимание на нейната енергийна страна.
Производството или придвижването на каквото и да било изисква енергия. През почти цялата история мускулната сила е основен енергиен източник за човечеството – за съжаление с изключително ниско КПД. Поради това начинът някой да подобри качеството си на живот минава през впрягане на мускулната сила или ограбване на труда на хиляди други. Принудителният труд и робството са логично следствие. Залавянето и търговията с роби в миналото е съвременният еквивалент на добив, складиране, пренос и потребление на енергия. Правено е от практически всички народи, раси или религии – както вътрешно, така и чрез поробване на други народи, раси и религии. Войната за поробване на хора е била еквивалентът на превземане на източници на енергия – нещо като окупацията на петролни кладенци днес.
Всичко това започва малко по малко да се променя в Западна Европа през XV–XVI век, когато свободната търговия и мореплаването започват да свързват хората по земното кълбо. По това време в Англия въглищата започват да навлизат в масова употреба. Първоначално те са само източник на топлина, но с откриването на принципите на парната машина в края на XVIII век нуждата от мускулна сила внезапно намалява. Появяват се тъкачните станове, помпите, параходите, влаковете. Енергийната възвращаемост на изхранването на роби става отрицателна – цената на храната и всичко друго, нужно за залавянето, търговията и поддържането им в добра физическа форма, става по-висока от стойността на работата им. От актив робът се превръща в пасив. Захранваната от въглища Индустриална революция, а не някакво морално просветление, е реалната причина за края на робството през XIX век по света.
Важно е да знаем, че въглища са използвани още в древен Рим, Китай, Индия и други части по света. През Средновековието Китай и арабският свят са в пъти по-напред технологично от Европа. Не случайно арабите са залавяли и търгували с бели роби. Обаче там не са стигнали до Индустриална революция и капитализъм, хората не са забогатели масово и робството не е било отменено.
Не смятам, че възходът на бялата раса се дължи на някаква генетична особеност. Всичко се случва чрез поредица от исторически събития, довели до възникването и установяването на свободния пазар, защитата на частната собственост и съответните институции в Западна Европа. Капитализмът намира начин да използва енергията от труда на хората и въглищата по такъв начин, че не производството (робството), а потреблението на стоки и услуги да се превърне в основен икономически двигател. Свободният човек е многократно по-голям потребител от роба. Никой капиталист няма полза от ограничаването на свободата, защото по този начин реално си намалява пазара.
Откриването на електричеството през втората половина на XIX век слага абсолютния край на нуждата от робски труд. Чак тогава става възможно използването на енергията на въглищата за всякакви приложения и робите стават напълно ненужни. Днес само някои части от Африка и Азия все още не са електрифицирани. Не случайно там са и последните остатъци от робовладелски отношения в света.
Ако китайските императори от династията Мин не бяха унищожили гигантския си флот през XVI век, ако бяха оставили свободната търговия да се развива, ако бяха намерили други приложения на използването на въглища, вероятно жълтата раса щеше да доминира света. Тогава тя е била много по-напред. Обаче фактите показват, че жаждата за абсолютна власт на един човек или група хора може да промени цялостния ход на историята за векове напред. Силно се надявам да не преживяваме нещо подобно и днес.
