Социална отговорност към себе си
Започнахме да пътуваме и ще си припомним – когато летиш заедно с дете в самолет, любезният екипаж изрично напомня, че при опасност или инцидент първо слагаш кислородната маска на себе си и чак след това на малкия спътник. Причината е ясна и няма нищо общо с егоизма или самосъхранението. Просто трябва първо да спасиш себе си, за да можеш да спасиш и този, който зависи от теб. Иначе лошо и за двамата.
Нещо подобно е важно да се случи с бизнеса в момента, в първия период на очакваното следкризисно възстановяване. Особено в сферата на социалната отговорност и провеждането на кампании за обществено благополучие.
В момента е наистина важно да се погрижим първо за себе си – за компанията, служителите, клиентите, и чак тогава за всички останали
Много от тях все още са обзети от несигурност, от опасения за себе си и за близките си. Светът изобщо не им помага. Предполагам, че средният що-годе разумно мислещ човек трудно би могъл да припознае себе си, света и желаната действителност в крайностите на расизма или на вандализма към паметници и магазини. Търсенето на усещане за сигурност е неизбежно. Компаниите могат да го осигурят.
Това е социалната отговорност към себе си – на първо място тя означава внимание и комуникация към мениджърите и служителите в компанията. И на второ място – внимание към клиентите, с които на практика пострадахме заедно. След вълната съдействие към хората на първа линия в борбата с вируса е време за инициативи, които да дадат енергия за възстановяване. И колкото и клиширано да звучи, това е свързано с доста по-продължителни инвестиции във взаимоотношенията с тези, от които ще дойде едно подобно възраждане.
В този смисъл дейностите и комуникацията, чрез които е важно да бъде реализирана тази социална отговорност към мениджъри, служители и клиенти, може да бъдат събрани в две успоредни и непротиворечащи си направления.
Първото можем да го наречем условно „както преди“. Колкото по-голяма част от ползите, придобивките, а и отношенията и комуникацията от преди пандемията бъде запазена или възстановена, толкова по-добре. Така в екипите и по отношение на клиентите нараства усещането, че в здравен смисъл случилото се може да е сериозно, но по отношение на бизнеса ще си остане „вирусче“, което може бързо да бъде преодоляно. Затова връщането в производствените бази или в офисите трябва да предполага връщане на всичко останало – от партньорствата с НПО и седмичните срещи с мениджмънта до безплатното кафе или джагите всеки втори петък от месеца. И не на последно място е важна подкрепата за същите тези каузи, за които екипът е допринасял от сравнително слънчевото време преди пандемията.
Втората посока – условно наречена „нищо общо с преди“. От тук нататък освен възраждането на спрените инициативи компанията е важно да покаже на екипите си и на клиентите си, че е отворена за големи, дори фундаментални промени. Такива, които ще донесат повече ефективност и по-малко загуба на време и на ресурси. Кризата, както всяка друга, ни шамароса откъм това да погледнем към нови инициативи и нови партньорства. Една от тези възможности е развитието на собствени комуникационни канали, но това е друга тема.
В ежегодното авторитетно проучване European communication monitor 2020 може да се види, че 42% от комуникационните специалисти смятат, че изграждането и поддържането на доверие ще бъдат най-важният стратегически въпрос за следващите три години. Мисля, че това е свързано с борба за вътрешна устойчивост. Която в момента ни е критично необходима на всички.
