Две трети от работещите в света ще използват 5G мрежи до 2030 г.
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
“Две трети от работещите в света ще използват 5G мрежи до 2030 г.”, заяви д-р Жанет Захариева, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските телекомуникационни оператори (ETNO), по време на онлайн събитието Forbes Live! „5G и Интернет на нещата“, което се проведе с подкрепата на Equinix. В дискусията участие взеха още Владислав Янков, търговски директор на Equinix, и Владислав Димитров, директор „Архитектура, планиране и изграждане на мрежата“ във VIVACOM.
Захариева подчерта, че за пето поколение мрежи вече може да се говори в сегашно време, тъй като 328 оператора в 109 страни вече инвестират в такива мрежи. Според доклад на Ericsson 5G ще се използва тази година от 190 млн. души по света, а в следващите пет години те ще се увеличат до около 2.9 млрд. души.
По отношение на ситуацията в България Владислав Димитров допълни, че в следващите пет години между 50 и 60% от капиталовите инвестиции на телекомите ще бъдат за внедряването на 5G, което се равнява на стотици милиони от всеки от телекомите в страната.
Той обясни, че се очаква 5G мрежите да допринесат за високата скорост на интернета, за подобряване на комуникациите и общуването на машини с машини, което е в основата на умните градове, за голямо развитие в областта на телемедицината, дистанционното обучение, автономните автомобили, гейминг индустрията и други. Димитров даде пример и с минната индустрия, в която с помощта на тези мрежи ще се намали риска за живота и здравето на работниците, които могат да управляват машини от офиса или дори от дома си.
Захариева даде пример и с дистанционни обучения на лекари от цял свят за извършването на високоспециализирани операции, до които не биха имали достъп, и с умни сензори, които могат да се прилагат в селското стопанство за следене на използваните енергийни и водни източници, нивата на торовете, както и прогнозата за времето, за да се предпазва реколтата от градушки.
По думите ѝ се очаква с помощта на автономните автомобили да се намалят и катастрофите, като според прогнозите благодарение на 5G мрежите жертвите на пътя в България може да намалеят с до 90%, тъй като “автономната кола не кара под влияние на алкохол и наркотици и с превишена скорост”. “Ако тази иновация беше въведена вече при автомобилите, щеше да бъде избегната трагедията на “Тракия” преди дни”, подчерта тя.
Според Захариева на фона на милиардите, които се инвестират в различни държави, сред които Южна Корея, за въвеждането на 5G мрежите, са започнали разговори и с ресорното министерство за работа по политики, които да помогнат за навлизането им и в България. По думите ѝ с оглед на развитието на другите индустрии очакването е в началото за по-слабо търсене от страна на потребителите и бизнеса, което с времето ще се засили.
Владислав Янков от Equinix допълни и важността на 5G мрежите за съхраняване и преминаване на данни. “България е цифровият хъб на региона. В облачните пространства се съхраняват и преминават данни на хора от Азербайджан до Албания и от Молдова до Израел, което е в порядъка на 300 милиона души. Най-близкият такъв оператор е във Франкфурт”, коментира той. Според него все пак най-голяма промяна ще има в сферата на здравеопазването, където с помощта на 5G мрежите ще могат да се наблюдават постоянно и от разстояние хора с хронични заболявания. Янков даде пример и с проекти, които вече се развиват по света, в които дронове могат да достигнат за под минута и половина до хора, нуждаещи се от спешна помощ, и да транспортират дефибрилатор и базови лекарства, като с това се печели време и се намаляват разходите за транспорт.
Участниците в дискусията отговориха и на зрителски въпроси, свързани с конспиративните теории около 5G мрежите. Жанет Захариева подчерта, че няма нито технически, нито здравни изследвания, които да дават данни за неблагоприятно въздействие. “СЗО и ЕК вече публикуваха редица доклади за 30 години от използването на втора, трета, четвърта генерация мрежи, 5G не е нещо съществено различно, а е еволюция на досегашните, при които няма данни за неблагоприятно въздействие. Има данни, че прекомерно взиране в екрана влияе негативно на децата до степен на нервност, но това е в контрола на родителите и няма връзка с излъчвания”, коментира тя.
Захариева допълни, че посегателствата върху мрежите, свързани с тези конспиративни теории, са довели до спиране на телекомуникациите в цели градове, което е било още по-тежко на фона на COVID пандемията, тъй като в този момент много хора разчитаха на телекомуникациите, за да работят и да общуват с близките си.
Въпреки това тя е на мнение, че институциите дължат на хората разговор по тези теми, за да бъде отговорено на всички въпроси и да се получи информация от експерти и на базата на изследвания, вместо гласност да получават само конспиративните теории.
Владислав Димитров допълни, че при 5G мрежите не само няма нищо съществено различно в сравнение с предишните генерации, но освен това електромагнитно тя е по-щадяща от досегашните. Той успокои, че регулацията в България е между 45 и 100 пъти по-строга от препоръчаната от Световната здравна организация и се мери целият спектър, без значение какви технологии и какви оператори внасят тази електромагнитна мощност.
Владислав Янков призова хората да подхождат критично към инфрмацията, която получават, и подчерта, че при съмнение всеки, който има желание, може да се обърне към някой от мобилните оператори, които да му покажат технологиите в тестови среди.
На въпрос от зрител за това откъде идват атаките срещу 5G Жанет Захариева цитира официален доклад на ЕК по темата, според който движението “Stop 5G”, първоизточник на конспиративните теории, е продукт на хибридна война. И въпреки че не се уточнява откъде идва тя, данните сочат, че първата информация по въпроса е публикувана от Russia Today в САЩ. Захариева допълни, че хората имат право да се информират за всичко, което ги заобикаля, но призова да се насочват към достоверни източници, например доклади на СЗО и други европейски или световни здравни организации, които събират на едно място целия досегашен опит по тези теми.
По думите ѝ е важно да се работи и за повишаване на дигиталните умения на хората, за да не се окажем в ситуация да има много добре подготвени и дигитални аутсайдери, които не могат да си намерят работа. “В това отношение COVID се оказа катализатор на някои процеси, които показаха, че дигитализацията на образованието е възможна и могат да се направят стъпки в тази посока”, подчерта Захариева.
