Дефлацията се задълбочава
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Потребителските цени у нас намаляват за четвърти пореден месец под натиска на намаленото потребление заради коронавируса. През юни е отчетена дефлация от 0.4%, след отрицателна инфлация от 0.3% през май и по 0.6 на сто през април и март. Инфлацията от началото на годината (юни 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 1%, а годишната инфлация за юни 2020 г. спрямо юни 2019 г. е 1.6%, което е под здравословните нива от около 2%.
Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през юни най-силно са поевтинели цените на развлечения и култура – с 1.8%, храните – с 0.9%, облекло и обувки – с 0.9%, докато по-голямо поскъпване има при цените на ресторанти и хотели – с 0.8%, поддържане на дома – с 0.7% и съобщенията – 0.3%.
Цените в малка потребителска кошница (100-те социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, необходими на най-бедните 20% от домакинствата) са паднали за месец с 0.5%, докато от началото на годината има ръст от 1.9 на сто.
През юни спрямо май са се променили цените в малката кошница както следва:
- хранителни продукти – намаление с 1.0%;
- нехранителни стоки – намаление с 0.1%;
- услуги – цените остават на равнището от миналия месец.
Цените падат. Какво говори това за икономиката?
Дефлацията сама по себе си не е добре за икономиката. Инфлацията е показател за растеж, докато дефлацията говори за свиване на търсенето, което кара компаниите да задържат увеличението на цените, вследствие на което се смаляват печалбите и инвестициите. Това води до намаляване на доходите като цяло.
