Димитър Жечев: Скритите възможности на криптографията
Димитър Жечев е от тези хора, за които малко се знае и говори, но с успехите си прославят страната ни. Математик, експерт по криптография, предприемач, цигулар, изследовател, преподавател, планинар, гмуркач, лауреат на наградата „Джон Атанасов“…
Успявам да се срещна с този всестранно развит човек виртуално. Хващам го в двора на родната му къща край Габрово преди поредното му пътуване. И след поредната успешно приключила инициатива – „На първа линия“, благотворителната кауза в помощ на медиците в борбата с COVID-19.
„Изключително съм горд. Събрахме 115 хиляди лева, при цел 100“, казва Жечев. Идеята за кампанията се заражда по време на технологичния хакатон, който се проведе в края на март в София. В центъра на инициативата са и Мина Драганова, част от маркетинга на голяма компания за бързооборотни стоки в Швейцария, и Андрей Райков от „Уча.се“.
„Доставихме над 20 хиляди защитни маски от най-висок клас на лекарите на първа линия“, казва 38-годишният Димитър Жечев, който пожела чрез Forbes да благодари на всички, които са се включили в кампанията.
Професор е в Политехнически федерален институт в Лозана, Швейцария, където ръководи собствена изследователска група. Доктор е по математика от Университета на Калифорния в Бъркли, бакалавър по математика от „Харвард“.
Влюбва се в математиката още в ранна детска възраст. В седми клас решава, че тя ще е неговият живот, и влиза в габровската математическа гимназия. Още през първата година се включва в национални състезания. Година по-късно печели златен медал от Балканска олимпиада по математика в Гърция. В девети клас е част от националния отбор на България. Участва на три олимпиади, като на последната, в Сеул, е капитан на представителния ни тим.
Успехите на международните състезания му отварят широко вратата за „Харвард“, където влиза със стипендия. Там разбира, че математиката е не просто числа. „Обичам задачи, които са нетрадиционни и изискват повече изобретателност, те оформят креативното мислене и изискват нестандартни идеи“, казва Димитър Жечев. И посочва, че това го е тласнало към криптографията – наука, която се занима със защита на данни.
Новата му страст го праща в Microsoft през 2006 г., където започва да съвместява ученето, вече в университета на Калифорния в Бъркли, с работата. Става сътрудник по криптография към най-голямата по онова време софтуерна компания в света. „Това беше голяма възможност за мен. Работих със страхотен екип, научих наистина много“, казва Димитър Жечев.
През следващите няколко години се специализира още повече в областта на криптографията. Става доктор по математика. През 2010 г. се мести да живее в Швейцария. Като асистент в Политехническия федерален институт печели конкурс за професорска позиция, финансирана от Швейцарската национална фондация за наука и оглавява собствена изследователска група, която на фундаментално ниво изучава криптографията и по-специално ECC криптографията (Eliptic Curve Cryptography) – криптографски метод с публичен ключ, базиран на използването на елиптични криви върху крайни полета.
Горе-долу по това време започва да помага на своя приятел от „Харвард“ Джордън Бранд, който има компания, която свързва и подпомага участници в строителния бизнес, използвайки облачни технологии. „Horizontal LLC се развиваше много добре и Джордан успя да я продаде успешно на Autodesk“, спомня си Димитър Жечев.
Виждайки, че заедно работят много добре, през 2015 г. двамата основават софтуерната компания Inpher. Тя има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Освен собствени средства привличат 4 млн. долара от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ. Включват се Crosslink Capital, Bowery Capital и Polytech Ecosystem Ventures. На втория кръг набират още 10 млн. долара, като голяма част от тях идват от JP Morgan.
Inpher разработва и поддържа платформа за изчисления и анализ на данни върху конфиденциална информация. Софтуерът се казва XOR Secret Computing Engine. Той гарантира математически, че нищо освен резултата на дадено проучване не се разкрива на потребителя, който прави заявката. Компанията работи основно във финансовия и здравния сектор.
Във финтех индустрията има много широко поле за приложение на техния продукт. Може да прави оценка на кредитната надеждност на даден клиент на банка, като използва данни от различни финансови институции, които априори не могат да се открият на едно и също място. Inpher прави и анализи на трансакциите.
„Идеята е, че използваме данни от няколко финансови институции, които обаче са лични. Това са трансакции, чиято статистика не може да се споделя между банките. Тук се намесва нашата технология, която изгражда модел, без обяснява Димитър Жечев.
Продуктът позволява да се намерят допирните точки на купувачи и продавачи на база на множество финансови данни на двете страни, но без те да са видни.
Димитър Жечев обича да се сблъсква с предизвикателства и да ги разрешава и затова вижда голямо бъдеще за компанията си в здравеопазването. Там Inpher може да помогне много на лекарите и изследователите. „Нашата технология например прави модели на база на рентгенови и скринингови образи. Събира данни от много различни болници, без да нарушава GDPR регулациите, резултатите помагат в борбата с конкретното заболяване. Лекарите разполагат с данни за различни пациенти в една база, на едно място“, казва той.
Софтуерът XOR намира приложение и при клиничните тестове. По думите на Димитър Жечев ситуацията е сложна, тъй като данните на пациентите са лични. „Можем много да улесним процеса на лечение, като изградим модел за нуждите на изследването, без да разкриваме досието на пациента и конфиденциалната информация за експеримента“, казва той. И обяснява, че големи фармацевтични компании като Genentech и Roche сериозно се интересуват от услугите на Inpher в тази област.
Димитър Жечев и компанията му изследват и човешкия геном. Техният софту е р прави сравнения на десетки хиляди гени и на база на тях изгражда различни модели, които да се прилагат при редки заболявания и тумори.
Математикът обяснява, че предизвикателствата пред него и екипа му са много, но също така и възможностите. „Все още тази технология навлиза на пазара, доста е нова. Сложна е за обяснение. Вярвам обаче, че чрез нея можем да помогнем на човечеството. Да решаваме наистина важни проблеми, като намиране на лекарства за COVID-19 например.“