Михаел Тойнер: AirPod аристократът

Преди тринадесет години никой не искаше да е губещ производител на батерии за слухови апарати. Никой с изключение на Майкъл Тойнър. Въпреки трудностите австрийският Г-н 300% успя да превърне една инвестиция от 40 млн. долара в състояние за 1.9 млрд. долара (благодаря ти, Apple!). Сега трябва да отблъсва имитаторите.

В конферентна зала със стени в сиво в покрайнините на средновековния баварски град Ньордлинген австрийският милиардер Майкъл Тойнър прехвърля в ръце съвсем малка батерия. Устройството с размери на монета наистина представлява технологично чудо. Джаджата с диаметър от само половин инч (1.27 см) акумулира стотици пъти повече енергия, отколкото десет пъти по-голяма по обем батерия за домакински уреди. Тя се презарежда напълно само за 15 минути и издържа по пет часа след зареждане. Много по-ранна нейна версия е захранвала камерата на Нийл Армстронг по време на кацането на Apollo 11 на Луната. Някои от съвременните варианти се славят с това, че захранват безжичните слушалки AirPod Pro на Apple.

Батериите наред с всичко останало са и финансово чудо. Тойнер купил през 2007 г. Varta, компанията, която ги произвежда, само за 40 млн. долара. Две и половина години по-късно серийният предприемач и рисков капиталист извадил компанията на Франкфуртската фондова борса. Пазарната ú капитализация днес е 2.8 млрд. долара. По данни на Commerzbank Varta има сега над 50% пазарен дял при батериите за  първокласни безжични слушалки, които се радват на изключителни маржове от 40%.

Продажбите на AirPod Pro заедно със сделките със Samsung, Jabra и Sony вдигнаха приходите на Varta през финансовата 2019 г. с 34% до 400 млн. долара. Петдесет и четири годишният Тойнер – баща на шест деца, притежава 56%. Този негов дял плюс инвестиционния му успех – австрийският печат го нарича Г-н 300% – го наредиха за пръв път тази година в класацията на Forbes на милиардерите в света.

„С микробатериите станахме безспорен пазарен лидер в един сегмент, който нараства с може би 50% до 60% годишно – казва Тойнър. – Няма да има нито един човек след десет години без апликация за ухо за телефона си. Потенциалът за растеж е огромен.”

Varta на Тойнър е оцелялата отломка от гигантския германски индустриален концерн със същото име, основан през 1887 г. и разпрострял се впоследствие в производство на фармацевтични продукти, химикали, пластмаси и, разбира се, батерии. След края на Първата световна война милиардерското семейство Кванд, известни преди всичко като най-влиятелните акционери в BMW, придобили по-голямата част от компанията. Близо век по-късно, когато фармацевтичният и химическият бизнес били вече отдавна отделени, Deutsche Bank и наследниците на Кванд разпродавали един по един отделните късове от компанията. Rayovac и Johnson Controls купили по-голямата част от бизнеса с батерии. Съвсем малките микробатерии останали последни за продан.

„Бях останал единственият кандидат за Varta просто защото никой не се осмеляваше да я купи – разказва Тойнър. – Продадоха ми компания с отрицателен паричен поток. Всичко обаче беше предвидено да се оправи, защото имахме вече договор с Apple. Година по-късно една от малките батерии гръмна и изгубихме договора с Apple. Компанията почти банкрутира. Банката нервничеше, а аз трябваше да започна процедура по преструктуриране, защото не можехме да си плащаме лихвите.”

Случаят с гръмналата батерия на Apple iPod Nano накарал Varta да захвърли инвестицията от 60 млн. долара в литиево-полимерните батерии. Тойнър и главният изпълнителен директор на Varta Херберт Шайн силно заложили на литиево-йонните батерии с формата на монета. Те автоматизирали производството, за да преборят азиатските си конкуренти с тяхната евтина работна ръка и инвестирали в научноизследователска дейност с намерението значително да  увеличат мощността на батериите.

Дългогодишният член на борда на Varta Свен Куанд казва, че семейството му също смятало да участва в търга за компанията, но явно тя е трябвало да отиде при Тойнър. Той успя да трансформира тази компанийка в световен лидер.

„Тези компании се намираха в голяма бизнес група – допълва Куанд. – Хората не бяха в такава степен фокусирани върху печалби, надеждност или как да ги развиват. Майкъл е двигател на промени.”

Високотехнологичната сфера на микробатериите и доходоносните договори в Силициевата долина не са по вкуса на предприемач, когото не го свърта на едно място, за човек, започнал кариерата си с продажба на сладолед на туристи.

Дворецът „Шонбрун“ със своите 1400 стаи е бил в продължение на 300 години лятна резиденция на управляващата в Австрия Хабсбургска династия и е сега една от най-прочутите забележителности на Виена. Там е бил и стартът в предприемаческата кариера на Тойнър. През 1991 г., докато учел право и бизнес управление във Виенския университет по икономика, той си извадил разрешително да продава сладолед на територията на двореца.

Тойнър – млад човек, който искал нещата да се случват по възможно най-бързия начин, веднага със спечеленото от сергията за сладолед се заловил с каталожна търговия по пощата – продавал кухненски миксери на посткомунистическа Унгария. Минал през виенските нощни клубове и дори през верига мебелни магазини.

„Сладоледът носи по-голяма печалба дори от микробатериите. Той положи основите на предприемаческия ми живот – казва Тойнър. – Бяха едни щури времена, защото аз бях тогава на 23-24 години. Всичко, което вършех, се финансираше от сладоледовия бизнес и малко банкови заеми. Стана така, че почти бях фалирал.”

След като получил докторските си степени както по право, така и по бизнес управление, Тойнър продал бизнесите си и основал във Виена собствен фонд за рисков капитал. Големият му удар бил базираният във Виена портал за хазарт Bwin. През 2000 г. го извадил на борсата и го направил публичен при пазарна оценка 242 млн. долара.

„Майкъл е за парите това, което е Моцарт за музиката”, казва за него Манфред Боднър. Двамата предприели няколко общи проекта, включително Bwin, а на сватбата на Тойнър Боднър му бил кум. „Много ги обича [парите]. Него печеленето на още и още истински го забавлява.”

Приятелите му от университета не му говорили четири години, след като продал своя дял в Bwin, а по-късно основал собствен хазартен бизнес – Starbet . „Майкъл изключително добре умее да е конкурентен – продължава за него Борднър. – Не е лесно да си партнираш с такъв човек…  Много хора изгоряха покрай него.”

Самият Тойнер се озовал преди време в неудобна ситуация. Бе обвинен в измама на данъкоплатци с 45 млн. долара през сделки за евтино купуване на общински жилища. Той отрича да е правил каквото и да било нередно, но покрай разследването на случая името му дълго време не слизаше от австрийските вестници.

И над бизнеса му с микробатериите са надвиснали някакви сенки. Има съобщения, че Samsung и други клиенти на Varta са започнали да използват батерии от китайските производители Eve Energy и MIC-Power, което озадачава анализаторите и инвеститорите. Varta отвръща с действия в съда. Тя заведе през февруари в Тексас дело за нарушаване на патентното ú право. Битките в областта на технологиите почти никога обаче не се печелят в съда.

„Мисля, че германските компании понякога прибързано подценяват потенциала на азиатските си конкуренти и очевидно такъв е случаят и с Varta”, казва анализаторът от Commerzbank Щефан Клеп.

Робърт-Ян ван дер Хорст от Warburg Research смята, че „сочните” маржове на Varta ще бъдат изцедени от конкуренцията. Според него обаче благодарение на сериозните си вложения в роботи батериите „Направено в Германия” ще продължават да излизат от цеховете на баварския завод. Ван дер Хорст отбелязва, че в своя старомоден бизнес за слухови апарати „те всъщност наемат само десет души, които произвеждат 1.4 млрд. батерии годишно”. Бизнесът на Varta с микробатериите е също толкова ефективен.

Без значение какво се крие в бъдещето Тойнер изглежда уверен, че неговата технология ще държи Varta доста пред стадото. „Качеството ни е по-добро, затова можем да поискаме премия –  казва той. – При Apple и Samsung тези слушалки струват доста пари. Батерията, най-важният компонент, струва може би пет долара, но ще полудеете, ако след осем месеца ви спре да работи.”