„Мелиса Фрукт“: Новите възможности в земеделието
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
За 28-годишния Антон Тотев последните три години са низ от предизвикателства да внедри в семейното стопанство нови технологии за производството на чисти храни и да осигури един по-рентабилен и устойчив бизнес.
Пътят край землището на село Спатово, Сандански, отвежда към голямото стопанство на „Мелиса Фрукт”, а то се вижда отдалече заради яркочервено хале, където се обработва и пакетира готовата продукция. В началото на юни черешите са натежали, ябълките са вързали. За технологичната оранжерия сезон така или иначе няма. Там целогодишно се отглеждат съвсем крехки салати и подправки, които всяка сутрин в 4 часа потеглят с камион към логистичните бази на големите вериги.
„Това е чиста храна без пестициди“, казва Антон Тотев, главен оперативен директор на „Мелиса Фрукт”. Докато шофира край овощните градини, показва на телефона си резултатите от пробите на Billa за черешите от същия ден. После спира за малко сред редиците с ябълки, покрити с мрежи против градушка, и се опитва да намери сред клоните малки червени ленти с феромони, които влияят на вредителите. Така не се налага допълнителна обработка, за да остане реколтата здрава. Това е част от всекидневната му борба за екологично земеделие и той я води на всички нива.
Най-голямото му постижение е високотехнологична оранжерия с контрол на климата и автоматизирана хидропоника. Разположена е на 5 декара площ, но „на годишна база произведеното количеството се равнява на продукция от 150 декара“. Затворената екосистема се управлява със сензори и компютри (Тотев може да я контролира от телефона си.) Консумацията на вода е сведена до минимум. Всеки литър се улавя, пречиства се и отново се подава към растенията. Изпаренията от газовия котел също се пречистват, след което отиват по тръби към растенията. Казва, че подпомагали фотосинтезата.
За 28-годишния Антон Тотев последните три години са низ от предизвикателства да внедри в семейното стопанство технологии за производството на чисти храни. Когато през 2018 г. печели Националния конкурс за млади фермери, води разгорещени спорове с професори от хранително-вкусовия университет в Пловдив дали изобщо може да се произвеждат листни зеленчуци без пестициди с помощта на технологиите. Още не може да преглътне, че не е спечелил и международния курс за младите фермери в Брюксел, където журито избира друг за победител, а на него отрежда място в тройката.
В крайна сметка обаче няма как да не е доволен: благодарение на технологиите в „Мелиса Фрукт” постигат по-добро качество на продукцията, а с това и по-рентабилен бизнес. В компанията са инвестирани над 10 млн. лв. в 410 декара овощни градини и иновативни съоръжения. Значителна част от средствата идват от европейски субсидии, които според него са вложени изключително смислено за устойчиво земеделие.
В действителност той извежда на по-високо ниво стопанството, което неговият баща и чичо му – Михаил и Ивайло Тотеви, създават през 2005 г. Двамата съдружници са натрупали капитал от търговия с бои за коли. Фирмата им „Деси-Т“ е официален вносител за България (известно време и за Македония) на холандската многонационална компания за бои и покрития за индустрията Akzo Nobel от 1993 г. и продължава да им носи приходи. Техният баща Андон Тотев също участва в бизнеса, преди да стане кмет на Сандански.
Най-запален по земеделието е по-малкият син Ивайло. Негова е идеята да купят малко общинска и частна земя край Сандански и да отглеждат ябълки, с което се захваща оперативно. Когато първите 100 декара започват да раждат плод, Михаил, който по принцип се занимава само с финансирането, се амбицира да разширява стопанството с още земя и плодохранилище, за да не може всеки прекупвач на борсата да им „извива ръцете“. Той настоява да брандират кашоните със собствена марка, което е новост по това време за българския пазар. Сега с усмивка разказва за подмятанията на местни земеделци от типа: „Какво ви интересува хората да знаят марката на ябълките, нали е ябълка.“
Двамата братя много скоро усещат, че да си фермер означава да си готов за много жертви. Една година изхвърлят над 350 тона ябълки грени смит, затова, че не могат да ги продадат бързо, понеже смятат, че цената е ниска. Скъпа „грешка“, казват те днес. Този сорт изпуска много етилен, който състарява ябълката, ако не се обработва с препарати. Много време се борят с този проблем. Накрая намират американска компания, която предлага безвредно третиране на въздуха в хранилището. „Скъпо решение, но дава възможност ябълките да се съхраняват дълго време“, казва Михаил Тотев. Той не понася да е зависим от флуктуациите на пазара. Има и още една провалена реколта, вината за което приписва на агронома, който само затвърждава мнението му, че новостите в българското земеделие отсъстват. Оттогава е готов да плаща за консултанти от Италия, Финландия, Холандия и за най-добрите практики в света в отглеждането на ябълки, а и на череши, от които неотдавна засаждат 100 декара.
ПО ТОВА ВРЕМЕ АНТОН ТОТЕВ Е ПРАТЕН ДА УЧИ В ШВЕЙЦАРИЯ от 14-годишен. През 2014 г. той прави дипломна работа върху оценка на земеделски предприятия в Университета в Женева, където завършва „Структуриране на фирми“. Избира един френски кооператив с ябълки за 50 млн. евро и „Мелиса Фрукт“, която оценява на 2-3 млн. лв. по финансови отчети за 2012 г. Заровен в базата данни, той открива куп слабости в планирането на разходите за отглеждането на реколтата. Много от нещата, въпреки че се знаят, са вършени в последния момент и „това излиза по-скъпо“.
„Като купуваш в последния момент, нямаш време да договаряш цени и количества изгодно“, казва им той.
Година по-късно за радост на своите близки се завръща да работи в България. Баща му очаква да се включи в търговията с бои, но синът твърдо демонстрира липса на всякакъв интерес. Предпочита да влезе в земеделието, където се чувства по-полезен и където „куцат нещата“. Тогава отново преглежда фирмените отчети, а те ясно показват, че бизнесът с ябълките и черешите носи приходи само в определен период от годината. През останалото време има само разходи. Иска му се да намери нещо, което целогодишно да подпомага бизнеса с овошките – ú някакъв нов вид технология и производство. Попада на интересни статии за вертикални ферми и чете много за нашумялото иновативно земеделие. Идеята за целогодишно производство на салати и подправки в контролируем климат го привлича. Салатите се ядат зимата и пролетта, казва си той, а тогава са най-големите разходи за градините.
Една технологична оранжерия доста добре би се вписала във финансовия модел на стопанството и той много усърдно събира информация по темата, както и оферти: „Когато се харчат сериозни пари, човек трябва да внимава какво купува.“
Младият Тотев резервира три самолетни билета за него, баща му и чичо му и тръгва на обиколка из отбрани стопанства в Нидерландия, Финландия и Норвегия. Оказва се, че скандинавците, бидейки в още по-неблагоприятни атмосферни условия, са по-добри в оранжерийното производство от холандците. Само цената на оранжерията – 3 млн. евро, го притеснява. Рисковано е, а и не знае как ще тръгнат нещата.
От фонд „Земеделие“ намаляват максималната сума за един проект от 3 млн. лв. наполовина, което допълнително утежнява финансово положението. „Ще направим половин хектар вместо един“, решава той. Докато текат разговорите с консултанти и производители на оранжерии, Антон Тотев записва лятно училище в един от най-престижните аграрни университети в света – Wageningen University в Нидерландия. Там се запознава с тенденциите в оранжерийната индустрия и в същото време може да обсъди с преподавателите своите идеи за съоръжение, в което смята да събере технологии от най-добрите производители.
„Моето момче – обръща се към него един от професорите. – Ти ще си купиш едно много хубаво Ferrari, ама да знаеш, че трябва да се научиш как да го караш, защото е много бързо.“
Правейки компилация от най-доброто в оранжериите, реално стига до извода, че колкото повече избор на технологии има, толкова по-добър и дисциплиниран трябва да бъде с използването им: „Допускайки много грешки, си мислехме „сега ще вземем последните технологии и всичко ще се управлява автоматично. Да, но се оказва, че някой трябва да настройва компютрите всеки ден“.
След година и половина, в средата на 2018 г., оранжерията е готова. Засаждат я с няколко вида салати, за да се види накъде ще тръгне пазарът. Освен салати вътре може да се отглежда всичко – лук, репички, подправки. Въпросът е какво да бъде и в какво количество, защото производителността може да се контролира, стига разходите за енергия да си заслужават. Тотев няма от кого да почерпи опит – „подобно съоръжение никога не е правено в България, а и в Източна Европа“. Какво и колко най-добре могат да кажат от търговските вериги и той отива във „Фантастико“ и Billa, защото „продават по-скъпа стока“. Предлагат им пет вида бейби салати, някои от които съвсем нови за пазара. „Докарай ни един вид – казват му закупчиците. – Ако е успешен, ще вземем втори.“ Той ги разбира, защото „веригите и без това имат огромни проблеми с текущите си артикули, а тепърва да разработват нови е много по-трудно“. Проблемът е, че в България салати се ядат много от февруари до май, когато и предлагането е най-голямо и той иска да се отличи със салати без химикали. Това е написано на опаковките. Погрешно смята, че търсенето на салати ще намалее, като дойде сезонът на доматите, но от веригите им казват: „Отглеждайте – има пазар.“ „Направихме така, че всеки ден имаме продукция – за 10 дни 10 хил. единици, но докато се напаснем с веригите, постоянно се надбягвахме като котка и мишка. Когато имаме продукция, те не търсят или обратно“, обяснява Антон Тотев.
СТРЕМЕЖЪТ МУ ДА ПРАВИ НЕЩАТА ВСЕ ПО-ДОБРЕ прелива към овощните култури. Вместо да продава черешите в кашони, каквато е масовата практика във веригите, той решава да ги сортира по качество и да ги опакова на грамаж. За първата реколта през 2018 г. наема повече персонал да го прави на ръка. После отива във „Фантастико“, където продават гръцки череши в тарелки, и им казва, че ще им покаже българска череша, по-хубава от гръцката и на по-добра цена. За него това е интересна ниша, но се включват и други производители. Това, че конкуренцията копира, никак не му харесва. Опитва се да измисли нещо друго, за да дръпне напред, и успява.
През 2019 г. купува с банков заем и евросредства чисто нова френска поточна линия за охлаждане, сортиране и опаковане на череши за 280 хил. евро. Само така може да се контролира и гарантира отлично качество. Съоръжението е напълно автоматизирано – последно поколение инфрачервени камери определят размера и цвета на черешите и следят дали има гнило или изядено, след което силна струя въздух издухва плода през 10 изхода според качеството. Най-хубавите, едрите (над 3 см диаметър) и зрелите отиват в premium selection в малки кутийки по 250 г – „в опаковка като в Швейцария“, и естествено имат по-висока цена на килограм:
„Искахме да докажем на веригите, че каквото качество занесем днес – такова ще е утре. А на клиентите – че им предлагаме най-доброто.“
С ябълките Тотеви постъпват по същия смел начин – инвестират в модерна база за съхранение и опаковане, която им позволява да правят доставки от август до април. Вместо стандартната мрежа за картофи използват найлонови брандирани пликове. Искат да го направят като в Холандия, където човек може да си купи разфасовки по две, по четири, за деца или количество за цяла седмица. Покрай инициативата на Lidl „Родна стряха“ за специална селекция продукти, произведени в България, Антон Тотев добавя машина за опаковане на ябълки с картонена тарелка. Вътре слага един стар български сорт от първите градини – чадел, голяма, сочна и много сладка ябълка. В неговите очи не прави нищо кой знае какво, но за българския пазар е иновативно.
Малко му тежи, че е постоянно на път между село Спатово и София, където живее със семейството си, но е измислил начин да улавя голямото количество информация от стопанството в дигитален вариант. Сам е направил приложение по инструкции в интернет, в което работниците отбелязват какво са свършили през деня, какво са засадили и обрали. Всичко се събира в огромни екселски таблици. Всеки ден учи себе си и хората да възприемат този начин на работа и отчетност. Корона кризата само засилва този процес на дистанционно управление. Тази пролет близо месец не е стъпвал в стопанството, без това да се отрази на работата. Декември му се ражда дъщеря и се пази повече. В сезона на черешите обаче прекарва повече време на полето, както и всички от семейството. Баща му превозва пълните щайги от градините до цеха, чичо му следи работата около сортировъчната машина, а той обикаля оранжерията и гледа какво още може да се подобри.
