Терапевт в офиса
Вижте тази цифра – един трилион. 1 000 000 000 000 или 10 на 12-та степен. Това е цената в щатски долари, която глобалната икономика плаща на година в загубена продуктивност по данни на Световната здравна организация.
Едни от факторите, които оказват влияние тук, включват лоши комуникационни и управленски практики, ограничено участие в процеса на вземане на решения на служителите, продължително или негъвкаво работно време и липса на сплотеност на екипа.
За щастие все повече работодатели оценяват, че психичното благополучие на служителите оказва положително влияние върху организационния успех, както и върху здравето на служителите, професионалното изпълнение и качеството на живот. Световният икономически форум също обръща внимание на проблема и през миналата година свика експертна комисия от представители на бизнеса, академичните среди и психичното здраве, за да разработи наръчник от седем стъпки за психично здраве в организациите. И това не е единствено от алтруистични подбуди. Отново по данни на СЗО, всеки 1 долар, насочен към облекчаване на често срещани психични разстройства, има възвръщаемост от 4 долара в подобрено здраве и производителност.
Не е само за милениали
Не се заблуждавайте, че психично-здравните политики на работното място са необходими само за младите поколения, които работя на компютър в офиси с тенис маси и фитнес топки.
Боб Китчин, основател на компания за психично-здравен тренинг и психична първа помощ във Великобритания, обръща внимание, че всяка индустрия има своите специфични нужди. В момента Боб работи със строителна компания. “Строителният бизнес, може би изненадващо за някои, е много рисков от гледна точка на психичното здраве. Той е с най-високи нива на суицидност, както и злоупотреба с алкохол и вещества. Несигурността в доходите, стреса, субкултурата – това са все фактори, които влияят върху здравето”, разказва Боб.
Прохождащият интерес у нас
В България този вид грижа е все още прерогатив на големите корпорации и чуждестранните компании. В страната няма уредена система за осигуряване или допълнителен фонд, който да покрива такъв тип подкрепа за служителите. Затова компаниите, които искат да го направят и държат на това, намират начини – като част от допълнителни придобивки за служителите, като част от бюджет „Обучение и развитие“ и т.н. .
Според психологът Велина Гетова, повечето компании започват със субсидиране на индивидуални сесии с психолог на работното място – подобно на популярните абонаменти за спорт. Но услугите не се изчерпват с това. Велина и колегите ѝ предлагат семинари; курсове по психична първа помощ за доброволци; тренинги за служители, специалисти човешки ресурси и мениджмънта; фийдбек програми; мониторинг и анализ на ефективността на работата. За ефективността на тези програми Велина казва, че най-явно се виждат промени в моделите на поведение, в умението за разрешаване на конфликти, ефективност и превенция на стрес/бърнаут, и по-качествени взаимоотношения.
Дигиталните алтернативи
Не е изненадващо, че технологиите навлизат сремглаво в полето на психичното здраве, особено на работното място. През последните години се появиха много платформи, които са изцяло насочени към благоденствието на работещите. Те предлагат различни пакети и абонаменти, които покриват всевъзможни опции, включително и аналитични данни, които позволяват по-лесен мониторинг и управление.
Една такава платформа, с хедофис в Лондон, e Unmind. Компанията започва работа през 2016 г. с малки екипи и фирми, а днес обслужва корпоративни гиганти като British Airways, William Hill, John Lewis & Partners, ASOS, Just Eat. “Няма съмнение, че технологиите играят и ще играят основна роля в начина, по който измерваме и менажираме психичното здраве на работното място.”, ми казва д-р Ник Тейлър, съосновател и CEO на Unmind, в телефонен разговор. Според него платформи като Unmind помагат за демократизирането на достъпа до ресурси и подкрепа и ни позволяват да имаме проактивен подход към начина, по който се грижим за психичното си благосъстояние. Той отбелязва че дигиталните решения помагат да се разчупят социалните бариери за служителите, които се притесняват да говорят с работодателите си. “Поради всички тези причини ние смятаме, че технологиите имат критична роля в изграждането на по-щастливи и здравословни организации в целия свят”, категоричен е д-р Тейлър. Ден преди разговора ни, Unmind спечели инвестиция от 10 милиона долара. Може би това казва достатъчно.
Базисният вариант
Ако все още не сте готови да предприемете крачка към активни политики за психично здраве в компанията и да се впуснете в обучения и професионална подкрепа, можете да започнете с малки промени в културата на мислене и говорене за психичното здраве. Например – извадете темата от стигматизиращия дискурс на патологията и потресаващите условия в психиатриите у нас.
Психично здраве = психична болест = стигма
„Говоренето за психичното здраве е говорене за психичната болест в България”, казва д-р Калина Йорданова. “У нас идеята не е, че аз трябва да се погрижа предварително, a да реагирам кризисно, когато вече има проблем. Това послание много ярко се отправя от държавните политики. Те не покриват психотерапията, като част от клиничната пътека. Психиатричният преглед и стационара са покрити, но не и услугите в общността, което автоматично казва, че психично здраве е равно на болест и съответно на психиатричен преглед.”
С тази теза се съгласява и Доминѝк дьо Марне, съветник на Психично здраве Европа по въпросите на младежките психично-здравни политики. Според нея психичното здраве мисли за въпроси като: “Как разговаряте сами със себе си – като с добър приятел или като с някой, който ви отвращава”; “Какво ще кажете за съня – идва ли лесно или умът ви никога не почива?”; “А как ви кара да се чувствате идеята да седите неподвижно в продължение на 5 минути, без да се разсейвате – плаши ли ви?”
Това са все въпроси, които ви позволяват да говорите за психичното здраве, без дори да засягат темата за заболявания и психиатрични отделения.
Ако все пак имате желание да подходите професионално към изготвянето на психично-здравната грижа в компанията, следващият път ще обърнем внимание за това, какво представляват тези политики, каква е логиката зад тяхното разписване и кой в екипа се ангажира със следенето на тяхното прилагане.
