Кремена Дервенкова от ABLE мечтае да създаде ферма за ядливи насекоми в България
Кремена Дервенкова работи усилено заедно с ABLE, за да развие стартъп екосистемата в България, и мечтае да отвори ферма за ядливи насекоми.
Кремена Дервенкова е в пазарджишкото село Паталеница, където двамата със съпруга ú заминават веднага след обявяването на извънредното положение заради коронавируса в средата на март. Още преди това си мечтаят за живот сред природата, а COVID-19 им дава повода, от който се нуждаят, макар засега да не планират промяната да е за постоянно. Преди това отлагат решението да заминат, тъй като и двамата работят в организации, които изискват присъствието им в София. Дервенкова, която през 2019 г. беше избрана в селекцията „30 под 30“, е изпълнителен директор на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE). Неправителствената организация съществува от 2011 г. и е създадена от първата група алумни на „Младите лидери на България“ – програма за обучение по лидерство и предприемачество в САЩ, които след връщането си в България решават, че могат да създадат организация, чрез която да помогнат на младите хора да осъществят лидерския си потенциал и така да подобрят стартъп екосистемата в страната. Дервенкова става организационен лидер на ABLE през 2017 г., а две години по-късно е избрана и за изпълнителен директор.
След прекратяването на финансирането на програмата „Младите лидери на България“ през 2016 г. ръководството на организацията решава, че има всички необходими умения и контакти, за да създаде своя програма, която да бъде адаптирана за българската среда. „Искахме да помагаме на хората да добият този начин на мислене и да подхождат към проблемите с иновативен поглед и да им помагаме да се свързват с най-успешните предприемачи и инвеститори“, обяснява Кремена Дервенкова.
Искрата по предприемачеството, което вече е неизменна част от живота ú, се запалва още преди работата ú в ABLE, а като всяко хубаво нещо, става напълно случайно. Тя се интересува от природосъобразен начин на живот и здравословно хранене и преди около пет години се заема да търси онлайн информация за най-здравословните протеини. Така попада на материали за ядливи насекоми и конкретно за американска компания, която предлага протеинови и енергийни барчета с брашно от щурци. „В първия момент бях потресена, след това потърсих в интернет ползите от ядливите насекоми, прекарах няколко часа в четене, за да се запозная с концепцията, и вече знаех, че искам да съм в тази индустрия“, разказва Дервенкова. „Насекомите са един от най-устойчивите хранителни източници, познати на човечеството, при отглеждането им не се използват хормони и пестициди, не предават болести на хората, заема в пъти по-малко площ от животновъдството. Щурците изискват 2000 пъти по-малко вода от едрия рогат добитък, 15 пъти по-малко храна, имат близо до нулев екологичен отпечатък“, обяснява тя.
Тъй като никога не е опитвала насекоми, а ú е много интересно какъв е вкусът, си поръчва онлайн от Холандия и Великобритания. Изненадва я колко висока е цената, въпреки че отглеждането им изисква малко ресурси. Така през 2015 г. се ражда мечтата ú да отвори своя ферма за ядливи насекоми в България, които да се предлагат на достъпна цена, за да достигнат до повече хора. Един-два месеца по-късно вече има миниферма – отглежда щурци в голяма кутия в апартамента си в София. Оказва се, че отглеждането на насекомите не е никак лека работа, и малко след това пренася минифермата в родния си град Любимец, където живее брат ú.
В същото време Дервенкова започва да търси програми, които да ú дадат необходимите знания за създаването на един такъв бизнес. Записва се в предприемаческата програма на 9Academy. Малко след това кандидатства за „Младите лидери на България“, която през лятото на 2016 г. я отвежда в един от най-престижните колежи за предприемачество в света – „Бабсън колидж“ в Бостън. Програмата е интензивна и продължава пет седмици, като участниците посещават още Ню Йорк и Сан Франциско. „Това е изключително любим момент за мен, защото това обучение не просто преобърна представите ми за това какво искам да правя с живота си, но ме срещна и със съпруга ми, който беше част от програмата“, разказва Кремена Дервенкова.
След края на обучението се прибира в България, но вдъхновена от идеята на свой ред да сподели знанията и уменията си, прави рязък завой и заминава като доброволец в Тайланд, за да преподава английски език на деца, защото „когато преминеш през едно такова трансформиращо преживяване, изпитваш нужда и ти да дадеш“. Така след забързания живот в САЩ прекарва няколко седмици в лагер в джунглата. „Никога не бях пътувала до Азия. Това беше едно от най-вълнуващите ми преживявания. Хората в Северен Тайланд са бедни, но изключително сърцати. Това бяха семейства от племенни общества и жените идваха да ни готвят и да се грижат за нас. Беше изключително обогатяващо“, казва с усмивка Дервенкова. Изборът на държавата, където иска да е доброволец, не е случайна – в Тайланд се предлагат много различни видове ядливи насекоми.
С целия този разнообразен опит зад гърба си тя се връща в България, където започва работа като организационен лидер на Асоциацията на българските лидери и предприемачи с желанието да помага на младите хора да реализират потенциала си. Заедно успяват да развият организацията, в която има вече над 350 членове, и да реализират редица програми, сред които ABLE Mentor за индивидуално менторство на ученици от 10 и 11 клас, ABLE Activator – интензивен курс по предприемачество по модела на американската лятна програма, Council Leaders by ABLE, насочена към студентските съвети. „Опитваме се да въздействаме на младите хора – ученици, студенти и млади професионалисти, като наблягаме на иновативното, критичното мислене“, обяснява изпълнителният директор.
До 2017 г. организацията работи изцяло на доброволен принцип, а след това започва да получава финансиране от фондация „Америка за България“, като всяка година се търсят допълнително средства и от други организации и компании, а целта е ABLE постепенно да започне да се издържа сама. За момента повечето програми на асоциацията са безплатни. Платено е единствено участието в ABLE Activator, където и процесът по селекция е много по-прецизен.
Организацията постига вече редица успехи. В ABLE се ражда идеята за Българската стартъп асоциация (BESCO), която служи като мост между стартъп екосистемата и държавата и работи за законодателни промени в полза на предприемачите. Бивши участници в програмите на ABLE създават и инициативата Hack the crisis, в която се включват над 850 души със 111 идейни проекта за справяне с кризата. Неправителствената организация не е спирала работа и по време на COVID-19 пандемията. „Всички ние сме адаптивни и бързо се приспособяваме към новите условия, дори сме по-заети, което ме радва“, казва изпълнителният ú директор, като признава, че може да се сблъскат с повече трудности, когато започнат кампанията си за набиране на средства.
Кремена Дервенкова не се е отказала и от мечтата си да отвори ферма за ядливи насекоми, макар че, за да се случи това, трябват и законодателни промени в Европейския съюз. Тъй като през последните 25 години няма история за регулярна консумация на насекоми в Европа, те трябва официално да бъдат включени в списъка на храни, които могат да се предлагат на пазара. Промените са подготвени и са вече на финалната права, а надеждата на бъдещите производители е да са факт до края на годината.
Страстта ú към насекомите я отвежда до много дестинации, където такива се предлагат. По време на пътуването си в Тайланд успява да опита скакалци, копринени буби, мравки, ларви на стършели, гигантска водна буболечка и други. В Мексико яде живи термити и щурци. Разказва с усмивка и за пътуване до Камбоджа, където френски готвач приготвя в ресторанта си бургери и чийзкейк с насекоми, шишчета със скорпиони и салата с мравки. „Аз съм авантюрист и обичам експериментирането с храни. Освен насекоми съм пробвала и храни като сварен ембрион на пиле и жаба, пълнена със свинско и лимонена трева.“ В повечето държави предлагат насекомите пържени с много подправки, но Дервенкова предпочита да си ги пече и да ги слага върху салата или върху десерт, ако не е добавила сол.
Тя все още е убедена, че България е много подходящо място за отварянето на такава ферма, защото работната ръка и консумативите са по-евтини, цената на земята също не е висока, особено в района на родния ú град, където планира да я създаде. Междувременно двамата с брат ú продължават отглеждането на щурци. Правят го само през лятото, тъй като е необходимо да се поддържа температура от 30 градуса, което през зимата излиза много скъпо на фона на няколкото килограма, които получават от един цикъл. Двамата използват момента да научат възможно най-много за процеса и с какви проблеми се сблъсква едно производство. Това е може би най-трудната част, защото съществуващите компании не разкриват публично тайните си. Дервенкова неведнъж е правила опити да започне работа в такава ферма като доброволец или стажант, за да изучи тънкостите на процеса, но се сблъсква с откази. Двамата с брат ú се информират постоянно и за други видове насекоми, които биха могли да отглеждат.
За момента използват щурците основно за лична консумация, а Дервенкова прави и по две-три събития на година, като включва дегустация на ястия с насекоми, които се приемат разностранно от присъстващите: „Някои са развълнувани да опитат, на други им трябва много време да се пречупят, но със сигурност е гарантирано вълнуващо преживяване. Младите хора особено търсят такива преживявания, търсят екзотиката.“ За всички онези, които се притесняват да опитат цели насекоми, тя приготвя бонбони и солети с брашно от насекоми. „За мен насекомите вървят по пътя на сушито. Преди години, когато нашумява като концепция, хората са отвратени от идеята да ядат сурова риба, но в момента има вече много любители по цял свят“, казва Дервенкова.
Въпреки че ядливите насекоми са нейната голяма страст, в момента времето ú е почти напълно насочено към работата в ABLE, обучаването на млади предприемачи и подобряването на стартъп екосистемата в страната. „Имаме единствената програма в България за индивидуално менторство на ученици. Искаме предприемаческата ни програма да стане Програмата за хората, които имат интерес, имат потенциал, но не знаят откъде да започнат“, посочва тя. Заради ангажиментите около асоциацията все по-рядко ú остават сили да се занимае сериозно с така мечтаната ферма. „Съпругът ми казва, че щом толкова време не съм направила нищо сериозно по въпроса, може би не е за мен. Аз пък си мисля, че си чака времето и ще дойде“, уверена е Дервенкова.