Сезонът на соковете
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Семейната компания на Крачанови „Витанеа“ не се съревновава с големите производители на плодови напитки в България, нито с вносителите. Цялата ù дейност стъпва върху научни изследвания за полезни храни, което я прави уникална в тази област.
Лятото е сезонът на разхладителните напитки и животът във „Витанеа“ – семейната фабрика на Крачанови за плодови сокове край Пловдив, се връща бавно към нормалния си ритъм. Тежките месеци на социална изолация заради COVID-19 сякаш отминават. Благовеста Крачанова, дъщерята на професора по органична химия Христо Крачанов, който стои в основата на бизнеса, очаква всички служители да се върнат на работа. В същото време нейният съпруг – италианският агроном Роберто Тонеро, обикаля стопанствата в страната да подбере най-добрата продукция от ягоди, малини, арония и каквото още трябва.
Макар в последните три месеца фабриката да работи на минимален капацитет, с половината си хора и съкратено наполовина работно време, сега е времето в хладилните камери да влязат пресни плодове от новата реколта. Всички от фамилията гледат напред с надежда, че ще могат да покрият загубите тази година. Корона кризата удря „Витанеа“ още през януари заради невъзможния износ за Япония, Корея, Сингапур и Китай, който представлява 30% от бизнеса за 1 млн. лв. годишно. През март спира и износът на сокове до клиентите в Европа.
Благовеста Крачанова решава да работи само със седем души (технологичното производство го позволява) и праща вкъщи по-възрастните, родителите с малки деца и търговеца, който е с „по-лабилна психика“. Всички в производството са технолози. Навремето професорът е стигнал до извода, че ако наема само високообразовани хора, по-лесно ще ги накара да вършат всякаква работата, отколкото да разчита на дузина общи работници и да има проблеми с текучеството.
Дъщеря му, която сега управлява компанията заедно с него, решава, че престоят на хората вкъщи няма да е за сметка на отпуските им. С част от тях е израснала в семейната фабрика и най-вече иска да запази здравето и работните им места, въпреки че и на нея като работодател ѝ е много трудно. Фирмата изплаща 1.5 млн. лв. кредит за новата фабрика и едва е измолила от банката мораториум върху главницата. Като управител все пак успява да се възползва от мярката „60/40“ за стимулиране запазването на заетостта, но има свое мнение по този въпрос:
„За да се насърчат работодателите, които не са уволнили служителите си, мярката трябва да е „80/20“, както е в повечето от държавите в Европа, и да се отсеят фирмите, които наистина имат нужда от подпомагане.“
Още първия месец в новите условия възниква казус. Когато идва време за заплати, хората, останали във фабриката, макар и на половин работен ден, са поискали премия, понеже тези, които си седят вкъщи, получават същите пари. Благовеста Крачанова им казва, че това е въпрос, върху който трябва да помисли, но всъщност е много ядосана: „Като се успокоих, си дадох сметка, че имат право. Последните седмици на март бяха доста тежки психически с тези информационни бомби за броя на заразени и починали. Това е пагубно за хората с по-слаба психика.“ Тя всячески се стреми да внесе спокойствие сред работещите. Наема инструктор по медитация и самата участва в курса. Никога не го е правила, но вижда, че на всички се отразява много добре.
Лоялна клиентела
В този период е чист късмет, че складовете са пълни със стока, и то с 10 нови продукта, разработени специално за новия договор с веригите. Има достатъчно да покрият заявките на дистрибуторите за няколко месеца. „Витанеа“ не се съревновава с големите производители на плодови напитки в България, нито с вносителите, а разчита на лоялна клиентела, която цени сокове от пресни плодове с високо съдържание на антиоксиданти и други биологично активни вещества, които повишават имунитета. Въпреки доказаните качества на тези полезни храни потреблението спада. Хората са изплашени и масово купуват неща само от първа необходимост. През тези трудни за бизнеса месеци Благовеста Крачанова за пръв път усеща негативния ефект от липсата на реклама, за която все не намира средства покрай разходите за новата фабрика. А и казва, че банков кредит за реклама не може да вземе.
В последните години тя представя соковете само на дегустации във веригите и в публикации в социалните медии, което е крайно недостатъчно. Има и още една причина да не ѝ стигат средствата за реклама – открай време компанията финансира работата на две научни звена, създадени от професора – лабораторията по биологично активни вещества към Института по органична химия при БАН и Иновативно-технологичен център към Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Всички в семейството смятат, че без наука няма как да предлагат качествени продукти.
За да повиши продажбите, сега тя решава да пусне много промоции – добър ход, който стимулира частни клиенти да поръчват директно на служебния имейл: „Такова нещо никога не се е случвало.“ Тя набързо прави договор с куриерска фирма и стартира проекта за собствен онлайн магазин, който все отлага. Работата с няколко онлайн магазина не я задоволява заради високата надценка, която слагат. В този момент за нея е важно да продава, дори и на себестойност, но само да си върне нормалното производство и хората.
Обикновено в летния сезон има повече работа. Хотелиерите започват да поръчват, но сега не е сигурна дали ще се случи отново. От миналата година има сериозен клиент с няколко хотелски вериги в Испания, за когото специално разработват сиропи за домашни лимонади с полезно действие от лимон, джинджифил и цвят от бъз. Продуктът се оказва толкова сполучлив, че тя го включва пробно в мрежата през декември. Продажбите вървят добре – навярно заради джинджифила в него, станал популярен като профилактика срещу коронавируси. Полезните свойства на джинджифила са обект на изследване в семейството от 10 години. Благовеста Крачанова го свързва с появата на друг много голям клиент – японската фирма Makinomi, която купува от „Витанеа“ 100% сок за своите 40 болници и 10 старчески дома. „Винаги, когато японците идваха в Пловдив, носеха подарък бурканчета със стерилизиран джинджифил. Майка ми, доц. Мария Крачанова, реши да изследва качествата му в лабораторията.“
С дух на предприемач
Цялата дейност на „Витанеа“ стъпва върху научни изследвания за полезни храни, което прави фирмата уникална в нейната област. Професорът има множество патенти в САЩ и Европа, свързани с технологии за производство на сокове. Още през 1978 г. той създава учебно-производствено звено в Катедрата по органична химия и биохимия в университета по Хранителни технологии в Пловдив. Студентите произвеждат сок от лимони и портокали, а средствата отиват за научните разработки в катедрата, която той управлява дълги години. През 1987 г. при него идва млад докторант от Лесотехническия университет, който току-що е защитил дисертация за свойствата на аронията. По някакви причини се е сдобил с голямо количество замразен плод и иска да го продаде. Силното любопитство подтиква Христо Крачанов да изчете десетки публикации на учени от Северна Америка за свойствата на аронията, след което взема решение да купи суровината. С колегите си разработва плодови сиропи от арония и други антоцианинови плодове. После започват производството в консервен комбинат „Витамина“. Тази дейност се оказва успешна и групата учени решава да си направи собствена производствена база. Оказва се невъзможно – университетът няма средства, а от ЕС не субсидират държавни предприятия.
Професорът не се отказва. През 2003 г. отваря малка семейна фирма за производство на плодови сиропи, нектари и други плодови напитки. Със средства по програма САПАРД и от фонд „Земеделие“ купува оборудване, изработено по негов патент, и наема едно малко хале в консервния комбинат в с. Куртово Конаре. Иновативната технология със студено пресоване позволява целогодишно да произвежда напитки само от пресни и замразени плодове без консерванти и изкуствени добавки, като запазва 80% от полезното действие. Сокът от арония става емблематичен продукт на „Витанеа“. Той го предоставя на университетските болници в България за изследвания върху пациенти с диабет като средство за намаляване на кръвната захар. За широкия пазар обаче сокът от 100% арония не е много вкусен и „само дисциплинирани потребители като германци, японци и южнокорейци могат да го пият с удоволствие“. Така стига до извода, че в България продукт, който не е достатъчно вкусен, не може да се реализира добре независимо колко е полезен.
„Сега имаме 40 продукта – плодови сокове, нектари, сиропи, плодово-билкови напитки от арония, къпина, касис, вишна, ягода, малина, портокал, лимон и ананас, чай и прах от арония“, изброява Благовеста Крачанова на един дъх.
Тя се включва в семейния бизнес през лятото на 2004 г. Идва от Италия, след като напуска кариера в търговския отдел на Microsoft в Милано. Тя учи и работи там близо 15 години. През това време прави докторантура по американска литература и мастерс курс по маркетинг. В Милано среща съпруга си Роберто Тонеро, който по това време е технолог в голяма семейна фирма за сосове. Тонеро настоява да живеят в България – харесва възможността да се занимават със собствен бизнес и тя се съгласява. Преди да направи своя бизнес план за развитие на продуктите, Крачанова се допитва до приятели, завършили икономика в престижния университет Bocconi, а те ѝ дават съвет първо да елиминира лабораториите, които са голям разход: „Не ги послушах. Беше глупаво да правим нещо, което може да навреди на създаването на нови продукти с полезно действие. Науката и производството на функционални храни са тясно свързани.“ Без лабораторията – смята тя – нямаше да имат сок от ягоди, малини и къпини, подходящи за хора с алергии. Три година работят по специфична технология да се отделят власинките от плода.
С Роберто Тонеро доста утопично смятат, че може да наложат производство само с местни плодове, каквато практика има в Италия и Франция, но тази концепция не издържа дълго. Тонеро разработва нектари, а като се ражда първата им дъщеря, добавя и детски нектари. Бизнесът е във възход с 2 млн. приходи през 2008 г., но по време на финансовата криза всичко тръгва надолу. Високите цени на суровините стопяват печалбите и за компанията става невъзможно да участва в промоционалните инициативи на Billa и Kaufland. Семейният съвет взема трудно решение да се излезе от търговските вериги, което води до още по-голям спад в приходите. „Грешката е, че не успях да убедя закупчиците да запазят нашите условия, но не бях съгласна да се обезценява продукт от висок клас. Понеже имахме добър износ, можехме да приемем по-малки продажби и ниската печалба, но не и да работим на загуба“, казва Крачанова. Тя обаче запазва партньорството с български вериги – „Фантастико“, 345 и „Дар“.
Миналата година с отварянето на новата фабрика решава и проблема с разпокъсаното производство на четири места под наем. „Малко закъсняхме със собствена производствена сграда, защото голяма част от клиентите ни от чужбина имат предпочитания към продукти, произвеждани в модерни производствени предприятия“, казва баща ѝ в интервю за Economy.bg, който на 88 години продължава да управлява и да развива научна дейност. Проектът на модерната и енергоефективна сграда е дело на другата му дъщеря, арх. Милена Крачанова. Всички в семейството смятат, че търсенето на полезни продукти ще се увеличава и въпреки корона кризата и изплащането на кредита за новата фабриката няма да ги затрудни. Поне такива са прогнозите. „През 2019 г. не сме работили три месеца, докато местехме фабриката, и пак бяхме на печалба“, казва Благовеста Крачанова. Преговорите с Lidl, които води от февруари за производство на сокове под тяхна марка, ѝ дават основание за оптимизъм. Следващата ѝ близка цел е да върне „Витанеа“ в Billa и Kaufland.
