Правораздаване, корупция и пари
На 10 юли 2020 г. беше съобщено, че България и Хърватия се присъединяват към Обменно-курсовия механизъм 2 на Европейския съюз. Членството в него е едно от задължителните формални изисквания за евентуално присъединяване към еврозоната.
И за двете страни това събитие може да се определи като значим успех въпреки вече добре известните важни слабости на рамката на паричната система в еврозоната. Специално за България, то е успешен край на продължили повече от десетилетие усилия на страната да преодолее реална съпротива против нейното приближаване към еврозоната както от Европейската централна банка, така и от страни – членки на еврозоната. Нещо повече – вече се наблюдава склонност сред наблюдатели и анализатори да се прогнозира евентуалната дата на окончателното въвеждане на еврото в страната чрез предвиждания кога ще е първият момент, в който количествените изисквания известни като маастрихтски критерии, ще бъдат изпълнени.
Ключовото допускане зад подобни прогнози е, че след като една страна е вече в обменно-курсовия механизъм, изпълнението на количествените изисквания заедно със считаните за предимно формални технически промени в различни закони е достатъчно условие за членство. Всички седем присъединявания на страни към еврозоната след създаването ѝ потвърждават подобно допускане: всяка страна, изпълнила количествените изисквания, незабавно е била приемана.
Тази сравнително проста количествена гледна точка към предизвикателствата пред България обаче изпуска другата страна на изискванията за членство. Това е качеството на паричната среда. Освен числовите критерии за членство в еврозоната европейската правна рамка изисква и способност на съответната страна кандидатка да носи с достойнство задълженията на членството. С времето и особено с оглед сериозните трудности именно в достойното носене на тези задължения в редица страни членки през последното десетилетие този качествен критерий започва да става все по-реален.
Като пример за превръщането на качествения критерий в реално предизвикателство може да се даде разликата в отношението между България и Хърватия, ясно видима в двете публикувани в един и същ ден прессъобщения по повод влизането им в обменно-курсовия механизъм. По-внимателният прочит на тези два кратки текста показва три разлики.
Първо, в случая на България се прави традиционното вече допълнително уточнение, че поради наличието на паричен съвет страната има едностранен ангажимент към фиксиран курс, който не ангажира ЕЦБ с допълнителни задължения. Този абзац присъства дословно и в съобщенията от 2004 за Естония и Литва и е чиста формалност.
Второ, двете страни са заявили ангажимент за мерки в по четири области на икономически политики, три от тях са идентични в двата случая, единствената разлика е в четвъртата – за България тя е рамката по несъстоятелност, за Хърватия – административното бреме върху икономиката.
Третата разлика е ключова за разбиране на най-важното предизвикателство пред присъединяването към еврозоната от гледна точка на България. В българското прессъобщение присъства едно изречение, което липсва в това за Хърватия, липсва и във всички други досега. Дословно то е следното: „България също ще продължи да извършва всеобхватните реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система.“
Страните – членки на еврозоната, считат, че лошото функциониране на правораздаването и наличието на корупция засягат функционирането на финансовата система по достатъчно сериозен начин, за да е неизменна част от преценката за способността на една страна да носи задълженията за членство в еврозоната с достойнство. Накратко, преди да подобри достатъчно правораздаването и противопоставянето на корупцията, България няма да стане членка на еврозоната.
