Целуни слабата комуникация за сбогом с модела KISS
Преди години забелязах брилянтен презентатор, който беше много уверен и добре управляваше аудитория от над 300 души. В средата на презентацията, когато повечето хора вече не слушаха концентрирано, бях силно впечатлен, че лекторът започна да ходи между редовете – само до средата, но така промени цялата динамика на презентацията. Казах си – супер идея, но не я приложих след това. Половин година по-късно видях този топ мениджър да прилага същата техника. И тогава реших винаги да прилагам моделът KISS, когато видя подходящи примери.

Моделът KISS – keep (запази), improve (подобри), start (започни), stop (спри) – е приложим не само при работата с екипа, а и за широк спектър комуникационни цели. Той подобрява както ефективността, като комуникаторът постига важни за него цели, така и ефикасността, като той влага само нужните усилия и прави по-малко грешки.
Целта на комуникацията е да постигне определена реакция, а комуникаторът носи пълната отговорност да планира ефективна и ефикасна комуникация. Абсолютни критерии и подходи за успешна комуникация обаче няма и затова е полезно да се ползва модел, насочен към аудиторията – каква оценка би дала или дава тя.
Моделът KISS се прилага като на лист хартия се чертае кръст, който образува четири еднакви квадранта. Във всеки от тях по часовниковата стрелка се записва съответно “запази”, “подобри”, “започни” и “спри” (на дигитално устройство може да се запишат едно под друго в същата последователност).
При попълването на модела се посочват само обективни елементи – те са се случили и са видими. Освен това, те трябва да са конкретни и да целят приемане и подобряване на комуникацията. Например отлична визуализация, добре планирано и реализирано взаимодействие с аудиторията, адекватна реакция при негативни коментари, правилно планирани следващи стъпки, нервно подритване от нетърпение по време на среща, въртене на очи при несъгласие, непосочване на източниците на цитираните данни.
Най-лесно моделът се усвоява въз основа на наблюдението върху други хора, тъй като не е толкова критично как те ще се справят. Така може да се използват успешни подходи от другите, включително конкуренти.
Когато моделът KISS се използва за обратна връзка, е препоръчително да се дава в неговата последователността – отлични елементи, елементи за подобрение, елементи за ползване в бъдеще и елементи, които да не бъдат прилагани повече. Ползването му намалява вероятността някой да си каже “а, това е обратна връзка, сега ще ми направят сандвич – “нещо положително, нещо негативно, нещо положително”, да не слуша положителното и да се настрои негативно към останалото.
KISS може да се ползва още при планирането на конкретна комуникация – просто се попълва каква обратна връзка биха дали хората, с които се общува.
След като комуникаторът вече познава модела, той може да го приложи и върху себе си, за да подобри своята комуникация. Така ще е осмислил вече ситуацията, няма да приема нещата лично, ще е в режим на получаване на обратна връзка и ще е готов да чуе всички препоръки на своя ръководител/ментор.
Прилагането на модела подобрява даването на обратна връзка, премахва емоцията и позволява лесно да се вземе полезното дори от недоброжелатели (ако полето “запази” за конкурент обаче остане празно, а той се справя видимо добре, това е сигнал, че трябва да се обмисли отново). Чрез него инструментариумът постоянно се попълва с конкретни елементи, които могат да се тестват. Едно присъствие на впечатляваща презентация може да започне процес, при който дадени елементи в “започни” да преминат в “подобри” и накрая в “запази”.
Използването на модела KISS дава отлични резултати, защото комуникаторът:
- знае какво работи и е по-уверен, а така лесно получава валидация дали наистина се е справил добре;
- решава какво и защо да тества и така не се притеснява, че не е перфектен;
- решава какво и защо да не прави, например да избегне правописни грешки, като отдели няколко минути за преглед на презентацията;
- знае какво отново ще направи, въпреки че знае, че не трябва да го прави, но все още не успява да го промени, например да вкарва “ъъъъъъ” между думите, или стои като препариран на сцената.