Пет фактора за инвестиционен бум
Голямото дългосрочно предизвикателство пред България е догонването на богатите страни в ЕС. Икономическото сближаване означава устойчиво поддържане на висок растеж. Като приемем и признаем, че демографските тенденции трудно ще се обърнат, а откритие на някакви значими залежи на ценни природни ресурси не е на хоризонта, то възможният модел за развитие остава постоянно повишаване на производителността.
Това, от своя страна, изисква повече образование на работната сила, но и повече инвестиции в капитал и технологии. И без да се заблуждаваме, освен „повече“, инвестициите ще бъдат „различни“ – съзидателното разрушение означава свиване или загиване на нископроизводителните производства и услуги, за сметка на възникване и разширяване на ролята на високопроизводителни. Обновлението и преструктурирането – от предприятията и инфраструктурата до публичните услуги, здравеопазването и образованието – може да се случат само с ново финансиране, което да позволи създаването на „новото“, заменящо „старото“.
За България това винаги е било голямото предизвикателство, още от края на XIX век, но и особено осезаемо след макроикономическите шокове от 90-те години на миналия век и след финансовата криза от 2008–2009 г. В много кратък период от време инвестициите в икономиката бяха над 25% от БВП например , а с капиталообразуване от 18–20% от БВП, характерно за богати и развити страни едва ли имаме шанс за бърз растеж. За бедна на вътрешни спестявания страна пък зависимостта от външен приток на финансиране се оказа, че носи значителни рискове – понякога рязко и непочиващо на фундаменти насочване на ресурси към определени сектори, а при кризи рязко изтегляне или замръзване, дори без да има особени причини в българската действителност.
През погледа на оптимиста можем да видим уникалния шанс за (поне) пет предпоставки в идните години, които да подпомогнат силен инвестиционен подем. Ето ги:
Членството в ЕРМ2 и банковия съюз е голяма политическа крачка към по-дълбока интеграция в ядрото на европейската икономика. Знаем от историята, че частните инвеститори, включително и големи транснационални корпорации, отчитат това като фактор, намаляващ общото ниво на стопански, финансов, регулаторен и политически риск.
В тази криза банковият сектор има съвсем различно поведение по отношение на кредитирането и ликвидния натиск върху бизнес и граждани. Разликите с периода след 2009 г. са огромни – да си спомним, че едва след 2016 г. кредитите за бизнес и домакинства започнаха да растат по-осезаемо. Сега ситуацията е различна – както заради политиката на ЕЦБ, така и заради общото решение за разсрочване на плащания като реакция на кризата. В България конкретно банките влизат с доста по-здрави баланси, и вместо свръхреакция за свиване на активността по-скоро изглежда, че те ще търсят добри проекти за ново финансиране.
Кризата заради пандемията този път предизвика относително координиран общ подход за икономически мерки в ЕС. Въведените схеми позволяват, дори налагат, инструменти за насърчаване на кредитирането на бизнеса и нови инвестиции. С решението за отпускане на допълнителни над 650 млн. от бюджета на настоящата финансова рамка за България именно за дейности за непосредствена борба с последиците от кризата могат да се финансират още повече подобни схеми, увеличаващи новите инвестиции в предприятията.
България вече демонстрира фундаменталната устойчивост както на публичните си финанси, така и на монетарната си система и валутния борд. Преживяхме няколко външни кризи, фалит на голяма банка, а сега се вижда, че дори в тази безпрецедентна ситуация с почти глобално блокиране на стопанската активност бюджетната картина е далеч от катастрофична. С други думи, няма да изпаднем в тежки макроикономически дисбаланси, които да изискват дълбоки реформи като вдигане на данъци или големи орязвания на пенсии, заетост в публичния сектор или да спрем строителство на дългосрочни инфраструктурни приоритети. Вместо такива кризисни екстремни политики правителството ще може да облекчава условията за бизнес и данъчната тежест.
Накрая – фондът ЕС от ново поколение или, иначе казано, антикризисният пакет от грантове и заеми от общия европейски бюджет за възстановяване от кризата до 2023 г. е огромен за мащабите на българската икономика. Парите ще могат да се харчат само при реформи, насочени към разрешаване на пречките пред растежа и конкурентоспособността и за проекти, които имат ясна връзка с повишаване на производителността на икономиката. Заемите също са по-скоро предимство – те ще натискат българските власти да заложат на различни финансови инструменти, които гарантират допълнително, че ресурсите ще отидат за продуктивни инвестиции в бизнеса или публичния сектор с ясен резултат.
