Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
14 август 2020, 10:00

Пет фактора за инвестиционен бум

Лъчезар Богданов Автор

Голямото дългосрочно предизвикателство пред България е догонването на богатите страни в ЕС. Икономическото сближаване означава устойчиво поддържане на висок растеж. Като приемем и признаем, че демографските тенденции трудно ще се обърнат, а откритие на някакви значими залежи на ценни природни ресурси не е на хоризонта, то възможният модел за развитие остава постоянно повишаване на производителността.

Снимка: Pixabay

Това, от своя страна, изисква повече образование на работната сила, но и повече инвестиции в капитал и технологии. И без да се заблуждаваме, освен „повече“, инвестициите ще бъдат „различни“ – съзидателното разрушение означава свиване или загиване на нископроизводителните производства и услуги, за сметка на възникване и разширяване на ролята на високопроизводителни. Обновлението и преструктурирането – от предприятията и инфраструктурата  до публичните услуги, здравеопазването и образованието – може да се случат само с ново финансиране, което да позволи създаването на „новото“, заменящо „старото“.

За България това винаги е било голямото предизвикателство, още от края на XIX век, но и особено осезаемо след макроикономическите шокове от 90-те години на миналия век и след финансовата криза от 2008–2009 г. В много кратък период от време инвестициите в икономиката бяха над 25% от БВП например , а с  капиталообразуване от 18–20% от БВП, характерно за богати и развити страни едва ли имаме шанс за бърз растеж. За бедна на вътрешни спестявания страна пък зависимостта от външен приток на финансиране се оказа, че носи значителни рискове – понякога рязко и непочиващо на фундаменти насочване на ресурси към определени сектори, а при кризи рязко изтегляне или замръзване, дори без да има особени причини в българската действителност.

През погледа на оптимиста можем да видим уникалния шанс за (поне) пет предпоставки в идните години, които да подпомогнат силен инвестиционен подем. Ето ги:

Членството в ЕРМ2 и банковия съюз е голяма политическа крачка към по-дълбока интеграция в ядрото на европейската икономика. Знаем от историята, че частните инвеститори, включително и големи транснационални корпорации, отчитат това като фактор, намаляващ общото ниво на стопански, финансов, регулаторен и политически риск.

В тази криза банковият сектор има съвсем различно поведение по отношение на кредитирането и ликвидния натиск върху бизнес и граждани. Разликите с периода след 2009 г. са огромни – да си спомним, че едва след 2016 г. кредитите за бизнес и домакинства започнаха да растат по-осезаемо. Сега ситуацията е различна – както заради политиката на ЕЦБ, така и заради общото решение за разсрочване на плащания като реакция на кризата. В България конкретно банките влизат с доста по-здрави баланси, и вместо свръхреакция за свиване на активността по-скоро изглежда, че те ще търсят добри проекти за ново финансиране.

Кризата заради пандемията този път предизвика относително координиран общ подход за икономически мерки в ЕС. Въведените схеми позволяват, дори налагат, инструменти за насърчаване на кредитирането на бизнеса и нови инвестиции. С решението за отпускане на  допълнителни над 650 млн. от бюджета на настоящата финансова рамка за България именно за дейности за непосредствена борба с последиците от кризата могат да се финансират още повече подобни схеми, увеличаващи новите инвестиции в предприятията.

България вече демонстрира фундаменталната устойчивост както на публичните си финанси, така и на монетарната си система и валутния борд. Преживяхме няколко външни кризи, фалит на голяма банка, а сега се вижда, че дори в тази безпрецедентна ситуация с почти глобално блокиране на стопанската активност бюджетната картина е далеч от катастрофична. С други думи, няма да изпаднем в тежки макроикономически дисбаланси, които да изискват дълбоки реформи като вдигане на данъци или големи орязвания на пенсии, заетост в публичния сектор или да спрем строителство на дългосрочни инфраструктурни приоритети. Вместо такива кризисни екстремни политики  правителството ще може да облекчава условията за бизнес и данъчната тежест.

Накрая – фондът ЕС от ново поколение или, иначе казано, антикризисният пакет от грантове и заеми от общия европейски бюджет за възстановяване от кризата до 2023 г.  е огромен за мащабите на българската икономика. Парите ще могат да се харчат само при реформи, насочени към разрешаване на пречките пред растежа и конкурентоспособността и за проекти, които имат ясна връзка с повишаване на производителността на икономиката. Заемите също са по-скоро предимство – те ще натискат българските власти да заложат на различни финансови инструменти, които гарантират допълнително, че ресурсите ще отидат за продуктивни инвестиции в бизнеса или публичния сектор с ясен резултат.

 

Правораздаване, корупция и пари Структурата зад петте милиарда

Свързани статии

Agriniser цели 500 000 евро при нов рунд на финансиране

Стартъпи

Agriniser цели 500 000 евро при нов рунд на финансиране

ecom-1

Стартъпи

Нова акселераторска програма на Innovation Capital ще помага на стартъпи

Димитър Цоцорков: Трябва да гледаме отвъд краткосрочния хоризонт на кризите

Бизнес

Димитър Цоцорков: Трябва да гледаме отвъд краткосрочния хоризонт на кризите

SeedBlink: Демократизация на инвестициите

Водещи новини, Пари

SeedBlink: Демократизация на инвестициите

За по-ефективно здравеопазване са нужни повече инвестиции

Събития

За по-ефективно здравеопазване са нужни повече инвестиции

BrightCap Ventures отново инвестира в компания от здравния сектор

Стартъпи

BrightCap Ventures отново инвестира в компания от здравния сектор

Реклама
Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени