СУПТО – отмяна или ново начало?
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
След няколко години срещи, обсъждания и отлагания на въвеждането на изискванията за отчитане на продажби чрез софтуер за управление на продажби в търговските обекти (СУПТО), в края на юли с кратко съобщение Министерство на финансите обяви, че подготвя отмяна на изискванията. Това със сигурност е зарадвало много от тези, които трябваше да се подготвят, за да отговорят на изискванията. От друга страна обаче поставя в много неудобно положение всички тези, които са направили не малко разходи на парични ресурси и време, за да приведат своя софтуер в изисквания вид.
В съобщението си министерството казва, че се подготвят промени в Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), във връзка с множество сигнали за увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса, които тези изисквания създават, особено в условията на пандемията от COVID-19, която постави редица предизвикателства пред икономическите оператори. “След влизането в сила на промените в ЗДДС, Министерството на финансите има готовност да приведе Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в съответствие с него и да отмени въведените технически и други изисквания по отношение на СУПТО,” се казва в съобщението.
Засега обаче не се съобщава какви промени се очаква да бъдат направени в ЗДДС – цялостно отпадане на СУПТО регулацията или промени от някакво естество. За тези които ще въвеждат или няма да въвеждат изискванията е важно и кога се очаква промените в закона да влязат в сила. “На този въпрос никой от бизнеса или от сектора на разработчиците на бизнес софтуер няма отговор,” казва по повод очакваните промени Милен Димитров, мениджър „Софтуерно развитие“ в “СИС Технология“. Промените в ЗДДС минават на две четения в Народното събрание, и отделно след промените в закона трябва да има и промяна на секторната Наредба Н-18. Обнародването на Наредбата пък е предхождано от 30 дневна процедура по обществено обсъждане. “При всички тези срокове влизането на евентуален нов режим, или отмяната на СУПТО няма как да се случи преди началото на ноември,” продължава Милен Димитров, „а много икономически оператори спират в момента работата си по СУПТО, и ако то остане непроменено като срокове и обхват, три месеца ще бъдат загубени от и без това скромните седем месеца за привеждане на софтуерите по последните изисквания на Наредбата, обнародвани на 31 юли 2020 в Държавен вестник.“
Вече четири години (от септември 2016 г.) се провеждат срещи и разговори на работни групи на Националната агенция за приходите (НАП) и бизнеса. От тогава са обсъдени много идеи за изсветляване на използвания от икономическите оператори софтуер, много идеи са оборени, за пример – обвързването на всеки запис в базата данни с предходния такъв и предаването на сорс кода на СУПТО на НАП по подразбиране. Отхвърлени са и предложения на бизнеса за фискализация от страна на сървъра на НАП на данни, подадени по защитен канал или подписани от касовия софтуер. През тези години има много спорове между страните, но в последната година според Милен Димитров НАП се показва като диалогична организация и започва да се вслушва във все по-осезателните призиви за смекчаване на твърде строгите изисквания на първата редакция на СУПТО регулацията.
Той допълва, че в рамките на предходната календарна година са сформирани три работни групи, две от които дават резултат. Например тази за алтернативния режим на отчитане на продажбите за онлайн магазините, при който ако се използва виртуален ПОС терминал, отпада изискването за фискализиране чрез фискално устройство, а вместо това софтуерът на онлайн магазина генерира стандартизиран одитен файл веднъж месечно. Третата работна група – за софтуерна фискализация е продължила със заседанията си този юли след близо година неактивност. И в края на месеца срещите на въпросната трета група са спряни до намиране на политическо решение за бъдещето на Наредба Н-18 като цяло.
Отделно от тези три групи през февруари 2020, след поредното удъжаване на срока за влизане в сила на СУПТО с още шест месеца, са сформирани други шест за обсъждане на изискванията по сектори, но само три са провеждали ефективни заседания заради въведеното извънредно положение в средата на март. След края на извънредното положение са проведени и срещи с подалия вече оставка финансов министър Владислав Горанов и ръководството на НАП за изчистване и на последните спорни текстове в Наредбата. “В резултат на всички тези усилия на 31 юли тази година получихме може би най-добрата редакция досега на изискванията за СУПТО и преобладаващата част от бизнеса и разработчиците бяха готови след постигнатия консенсус по огромна част от проблемите да довършат разработките и инсталациите в новия срок, който е 28 февруари 2021 г.,” казва Милен Димитров. И в този момент е публикувано съобщението на МФ, което идва доста изненадващо за сектора и бизнеса като цяло.
Неяснотата относно бъдещето на изискванията за СУПТО поставя в неравностойно положение компаниите, които през това време са работили и вложили не малко ресурс, за да отговорят на тези изисквания и компаниите, които нищо не са правили през това време. “Още от самото начало имаше компании, които казваха, че СУПТО никога няма да бъде факт и не инвестираха в решения и привеждане на софтуера си съгласно изискванията на Наредбата,” казва още Милен Димитров.
За пореден път изрядния бизнес прави огромни разходи в човешки и финансов ресурс да специфицира, изработи, сертифицира, инсталира и декларира фискалните си устройства и използвания софтуер. В резултат на това тези, които са направили всички тези инвестиции имат едни силно ограничени като функционалност и възможности решения, лимитирани от изискванията на Наредба Н-18, и трябва да се състезават на един и същи пазар с не дотам коректните търговци, които не са инвестирали в подмяна на фискалните си устройства и софтуера си.
Разработения софтуер няма за какво да бъде използван, ако СУПТО регулацията отпадне. В него има много ограничения, които по принцип не съществуват в стандартния касов софтуер. За пример – съхранение на данни за 11 години назад, блокиране на софтуера при проблем или липса на връзка с фискалните устройства, невъзможност за издаване на служебни бонове с нефискална информация (например гаранционни условия, ваучери, други), проследяемост на ниво поръчка и много други. “Ако Министерството на финансите позволи на мястото на СУПТО да се появи вакуум и да няма никаква регулация за касовите софтуери, както беше допреди 2018 г., целият финансов и човешки ресурс по прилагането на изискванията на Наредба Н-18 в СУПТО ще е бил напразен и ще изкриви пазара,” допълва Милен Димитров. По този начин сивият сектор ще е едни гърди напред, защото не е вложил въпросният ресурс, за да отговори на изискванията на Наредбата, а за да движи други проекти напред.
Призивът на голяма част от бизнеса със софтуер и компаниите, които вече са инвестирали, за да отговорят на изискванията по СУПТО, е да се направи голяма дискусия накъде трябва да продължи България с фискализацията. През 2011 година България прави прехода от първо ниво на фискализация (локално съхранение на данните във фискалните устройства) към второто ниво на фискализация (онлайн изпращане на отчетите от ФУ на всеки 30 дни). Според Милен Димитров през 2017-2020 страната ни пропуска да направи и следващата крачка и да премине в третото ниво на фискализация (директна комуникация с онлайн сървър на НАП, който да подписва всяка транзакция). Тази стъпка в последните години е направена от Хърватия, Словения, Австрия, Чехия, а наскоро – и от Албания.
