Маршът на металите
Коронавирусът разбърка картите в световната икономика по уникален начин. Цените на фосилните горива, които захранват с енергия производството, потреблението и движението ни, се сринаха и все още са далеч от възстановяване. Същото се случи и с печалбите и акциите на големите компании от добива на нефт и газ като Exxon, Shell, BP, а новините за фалити в индустрията стават все по-чести. За сметка на това добивът на метали също преживя идентичен срив в началото на пандемията, но оттогава стремително се възстановява.
За златото и среброто това е нормално – те са вечното спасение за финансовия капитал по време на тежка криза, затова и цените им са рекордни. За разлика от друг път обаче цените на желязната руда, медта и никела вече надхвърлят стойностите отпреди пандемията, а алуминият също ги гони. Акциите на топ компаниите в сектора като BHP, Rio Tinto, Freeport вече достигат и надхвърлят стойностите от началото на 2020 г. Това е странно разминаване, чието обяснение намирам в няколко основни аспекта: Китай, декарбонизация и държава.
Китай се възстановява изключително бързо – през второто тримесечие БВП нарасна с 3.2% в сравнение с 2019 г. И това се случва на фона на тоталния икономически срив в западния свят. За разлика от фосилните горива, където САЩ все още са най-големият консуматор, Китай потребява около 50% от повечето базови метали в света в последните години. За разлика от преди обаче Китай вече не е просто фабриката, която бълва евтини играчки за нас. Китай вече е достатъчно богат с огромна средна класа, която представлява гигантски пазар сама по себе си. Страната поглъща толкова много метали поради две основни причини – изгражда инфраструктура като сгради, мостове, фабрики, електроцентрали с невероятни темпове и произвежда всякакви стоки като кораби, влакове, автомобили, електроника. Всичко това има относително дълъг живот, тоест използваните метали са заключени вътре за доста време и не могат да бъдат рециклирани.
Декарбонизацията е вторият двигател на растежа на металите. Думата може да звучи модерно, но процесът на електрификация, тоест замяната на дървесината, въглищата, нефта и газа от тока в крайното потребление на енергия, е много стар и бавен. Усилията за подобряване на качеството на въздуха и въглеродните емисии от последните години го ускоряват – днес виждаме все по-бързото нахлуване на електромобили в транспорта, климатици и термопомпи в отоплението, трансформатори, мрежи, ВЕИ и батерии в индустрията и енергетиката. Всичко това значи много по-голяма нужда от желязо, алуминий, мед и по-редки метали като никел, кобалт, литий.
Превземането на икономиката от държавата, което започна с масовите локдауни, а след това продължи със спасяването на компании и изливането на огромни стимули за възстановяване, допълнително ускорява горните процеси.
Днес политиците решават кои проекти, стоки и услуги трябва да получат финансиране, тоест да живеят. Това значи гигантски субсидии за всичко гореописано. Само бъдещето ще покаже доколко добро е това за живота ни.
Хората асоциират високотехнологичното бъдеще с Apple, Tesla, Uber и Amazon, но ако се замислите какво представляват и откъде идват техните продукти или услуги неизбежно стигате до рудника. Минните и металургичните компании по цял свят потриват доволно ръце – те вече виждат себе си, седнали на икономическия трон, до вчера заеман от добива на нефт и газ. Всичко това е в голяма степен логично.
Просто се сетете за фантастичните филми, в които човекът живее из Космоса – действието там винаги се развива в обстановка, изцяло доминирана от метали – кораби, космически станции, роботи, цели изкуствени светове…
Бъдещето принадлежи на металите и днес това се вижда по-ясно от всякога. Остава само и ние да намерим своето място в него.
