Технология за 13 трлн. долара
| Партньорска програма
Петото поколение мобилни мрежи ще реши много проблеми в различни индустрии и ще доведе до гигантски ръст на световната икономика.
На какъв етап е развитието на 5G в Европа?
Петата генерация мобилни мрежи 5G, е game changer поради качествено новото си значение за икономиката и социалния живот. Осигурявайки дигитализацията на индустрията и повишаването на нейната ефективност, 5G-мрежите са гръбнакът на четвъртата индустриална революция.
В Европа вече има над 50 развити комерсиални мрежи от пето поколение. В САЩ и четирите национални мобилни оператора предлагат 5G-услуги още от 2018 година. Общо 328 оператора в 109 страни са заявили, че инвестират в пета генерация мрежи.
Как 5G ще промени икономиката?
Световният икономически форум в Давос на срещата си през 2019 г. оповести анализ (“The Impact of 5G: Creating New Value Across Industries and Society”), в който посочи, че 5G ще бъде гръбнакът на четвъртата индустриална революция. Анализът прогнозира, че до 2030 г. две трети от работещите ще използват 5G-платформи. Дигитализацията на индустрията ще доведе до допълнителни 700 млрд. долара за доставчиците на услуги в период от десет години. Беше представен и доклад с резултатите от 40 практически теста от въвеждането на високоскоростните мобилни мрежи в сферата на транспорта, изкуствения интелект, медицината, медиите, селското стопанство и умните градове. Въз основа на тези резултати, форумът прогнозира ръст на световната икономика с 13 трлн. долара до 2035 г. при стимул за развитието на телеком-инфраструктура от ново поколение и въвеждането на изкуствения интелект и интернет на нещата.
Прогнозите за ръст на икономиката и доходите е само една от бъдещите ползи, много важно е да говорим и за позитивната промяна в качеството на живота. Ето няколко примера в тази посока.
Енергийната ефективност на мрежите от пето поколение е несравнимо по-висока от тази на предишните поколения мрежи. Осигурената от тях свързаност на сензорни устройства значително ще подобри енергийната ефективност и в останалите сектори от икономиката. Това ще даде възможност за намаляване на въглеродните емисии и с ефект върху процеса на глобално затопляне.
Теле-медицината Практическата липса на време-закъснение при предаването на данни е основополагащо за развитието на теле-медицината. Възможността за онлайн-консултации и прегледи, разчитането на данни от свързани устройства в реално време, обучения на лекари през VR-технологии са фактори, които значително ще подобрят качеството и достъпността на медицинските грижи, а оттам и качеството на живота.
Пътната безопасност Автономно управляваните автомобили, направлявани чрез 5G-инфраструктура, ще доведат до съществено намаляване инцидентите на пътя. Защото софтуерът, който управлява автомобил не употребява алкохол и наркотици, не може да вдигне скорост над разрешената за съответния участък и да изпревари рисково. Очаква се при масовото навлизане на автономните автомобили броят на жертвите на пътя да намалее с 90%
България и 5G – какво се случва у нас?
От средата на 2019 г. трите мобилни оператора започнахме да тестваме технологии и оборудване от пето поколение. Практическите казуси, които Vivacom демонстрира през ноември 2019 г., са изключително актуални с оглед епидемията от COVID-19 и отраженията й върху обществения живот в две ключови сфери – образование и култура. Показахме нагледно учебно занятие, в което учител и ученици бяха физически разделени на няколко различни места, но виртуално заедно в 5G-класна стая. Интерактивното образование с качество от пето поколение е несравнимо с уроците опосредствани от Viber или Google classroom, защото максимално се доближават до реалното общуване между преподавател и учащи се. Дигиталното образование е сред основните приоритети на Vivacom още от 2018 г., когато заедно с МОН и Столична община стартирахме проекта Образование 4.0 и тепърва ще го надграждаме. Vivacom има платформа за дигитализация на началното, средно и висше образование, която е приложима съобразно нуждите на всяко училище или университет в България.
Дигитализацията на индустрията ще доведе до допълнителни 700 млрд. долара за доставчиците на услуги в период от десет години.
У нас все още няма комерсиална мобилна мрежа от пето поколение. Причините са обективни и субективни. Обективна причина е липсата на достатъчно честотен ресурс, тъй като съществена част от него все още е заета от Министерство на отбраната. Сред субективните причини към момента е липсата на индустриално търсене на услуги от ново поколение, което да обоснове огромните инвестиции, които телекомите трябва да направят. Korea Telecom отчита инвестиции в мрежи за 2019 г. е в размер на 2.35 млрд. евро, от които 68% – за 5G. В България влагането на такива средства е невъзможно без публично-частно партньорство и целенасочена държавна политика, която да стимулира не само разгръщането на съобщителната инфраструктура, но и дигитализация на икономиката като цяло. Тук е мястото да кажа, че през 2020 г. държавните органи в България направиха две важни позитивни стъпки в тази посока. Министерският съвет, по предложение на КРС и МТИТС, ревизира цените на честотния спектър до нива, които са поносими за пазара, а Народното събрание прие законодателно изменение за своевременно обновяване на мобилните мрежи с оборудване от ново поколение. С приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС, очакваме българското правителство да приеме индустриална стратегия и конкретен план за изпълнението й, които да са фокусирани преимуществено върху цифровизацията, иновациите и новите технологии.
Има ли разлика между начина, по който се въвежда технологията в Западна Европа и по-малките икономики в Източна Европа?
Не мисля, че разделението е по оста Западна-Източна Европа. По-важно е какви сигнали дават правителствата чрез политиките си на индустриалните играчи. И в Полша и в Испания и в Швеция има министерства по дигиталните въпроси и дигиталната трансформация. Такъв подход показва, че темата за цифровизацията и в частност за 5G не е телекомуникационна, а се отнася до всички сектори на икономиката и всички сфери на социалния живот. България също трябва да има целенасочена държавна политика за дигитална трансформация на икономиката. Общините трябва смело да приемат решения, свързани с „умните“ градове, защото така ще оптимизират бюджетите си и ще подобрят средата за работа и живот на гражданите си. Повишаването на дигиталните умения на учениците, студентите и работещите е сред задачите номер едно. Защото с навлизането на цифровите технологии пазарът на труда може да се окаже пред необичайната ситуация на липса на квалифицирани кадри и същевременно трайна безработица сред ниско-квалифицираните без умения за работа с нови технологии. Такъв сценарий е напълно реален, ако няма адекватни и навременни мерки, и би имал крайно негативни икономически, социални и морални измерения.
