Baillie Gifford – идеалното решение за оцеляване в кризата

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България

Когато анализатори и портфолио мениджъри представят идеите си пред базираната в Единбург, Шотландия, инвестиционна компания Baillie Gifford, те трябва да спазват едно правило. В продължение на 20 минути всеки говорител трябва да бъде позитивно настроен и да говори само за сценарий с поскъпване на акциите. Ако си позволите да кажете нещо критично, бързо ще ви изпроводят от стаята.

Правилото за оптимистичното мислене има за цел да потисне това, което партньорите в компанията наричат естествена склонност на умните хора да бъдат скептични и да бързат да се отказ­ват от новите идеи. Напоследък обаче пра­вилото придобива още по-голямо значение, докато се разраства отчаянието от панде­мията от COVID-19. Подобно на повечето хора в западните страни и 1317-те служите­ли на Baillie Gifford не могат да се събират в централата на компанията. На входа ѝ стои внушителният надпис: „ИСТИНСКИ­ТЕ ИНВЕСТИТОРИ МИСЛЯТ ЗА ДЕСЕТИ­ЛЕТИЯ НАПРЕД. НЕ ЗА ТРИМЕСЕЧИЯ.“

„Едно от нещата, които чувстваме, че сме длъжни да направим в този момент, е да подтикнем компаниите, които подкрепя­ме, да бъдат смели“, казва Джеймс Андер­сън, един от управителите, отговарящ за основните стратегии на Baillie Gifford. Той е прекарал 37 години от кариерата си в инвес­тиционната фирма със 112-годишна исто­рия. Baillie Gifford стигна дори дотам, че из­прати писма на компаниите, в които е инвестирала, за да насърчи директорите им да не съкращават служите­ли и разходи. Дори им пред­ложи свеж капитал, за да не спират плановете си за раз­растване на бизнеса.

За голям мениджър на ак­тиви е нетипично да заема позиции в бизнес среда, която е изпълнена с рискове. Но със своя капитал в размер на 245 млрд. долара Baillie Gifford има особено място сред ин­вестиционните фондове. Компанията не отделя почти никакво значение на тради­ционните показатели за оценка на активи­те като печалба от акция или съотношение цена – печалба. Тя е съсредоточена основно върху три неща – растеж, конкурентни пре­димства и устойчивост, и не се притесня­ва да влага парите на своите вложители в акции, от които на другите инвеститори им прилошава. Ето и няколко примера: Zoom – компанията, чието приложение за видео­разговори сега се използва навсякъде, има съ­отношение цена – печалба 400; акциите на компанията за електронна търговия Shopify сега са 50 пъти по-високи от печалбата ѝ, а компанията за онлайн търговия с мебели Wayfair през миналата година отчете загуба в размер на 1 млрд. долара, удвоявайки загу­бата си от предходната година. Но акциите на тези компании заедно с акциите на още от 30 до 50 компании, в които са вложили пари 14-те взаимни фонда на Baillie Gifford, сега печелят от тенденциите по време на криза.

Назовете някоя компания, чиито акции са поскъпнали заради коронавируса, и се оказ­ва, че Baillie Gifford вече са я открили и са изградили солидни позиции в нея още преди разпространението на вируса. Компания­та дълго време поддържаше инвестиции на стойност няколко милиарда долара в компа­нии като Alibaba, Amazon, Tencent, Microsoft и Netflix. Сред новите ѝ попълнения са Zoom, Moderna, която обещава да направи вакси­на срещу COVID-19, стартъпът за цифрови­зирано здравеопазване Teladoc и фирмата за онлайн учебници Chegg. Baillie Gifford прите­жава солидни дялове също в Wayfair, чиито акции първо поевтиняха заради разпростра­нението на COVID-19, но след това поскъпнаха осем пъти, когато поставените под карантина потребители се впуснаха да пра­вят ремонти и продажбите на компанията скочиха до небесата. Baillie Gifford е един от водещите акционери в платформите за колоездене Grubhub и Peloton, които много хора използват по време на пандемията, за да стопят натрупаните през карантината килограми. Техните акции също поскъпнаха заради COVID.

Възвращаемостта от инвестициите на Baillie Gifford през 2020 г. спокойно може да се нарече удивителна. От началото на годи­ната фондът Scottish Mortgage Trust с акти­ви в размер на 10 млрд. долара, който Baillie Gifford управлява съвместно с Андерсън и но­восъздадения Long-Term Global Growth Fund, управляващ активи на стойност 40 млрд. долара, поскъпна с около 20 – с 30 процентни пункта над ръста на индекса S&P 500. През последните пет години и двата фонда отчитат подобна средна годишна възвращаемост, която е повече от два пъти по-висока от тази на индекса. Новите фондове на компанията, концентрирани върху американски компании, които залагат на концепцията за „позитивната промяна“, също имат добри показатели с ръст 25%. Дори и фондовете, които отчитат спад, се представят по-добре от съответните референтни индекси.

Докато през последното десетилетие инвестиционните фирми и корпоративните ръководители караха компаниите да икономисват и да разчитат на външно финансиране, анализаторите на Baillie Gifford пренебрегваха тези фактори и търсеха компании, които инвестират в изследвания и технологии. Най-много им харесваха проекти, които може да не носят печалба веднага, но могат да се отразят върху икономиката след десетилетие. Макар на мода да е количественият анализ в инвестирането, шотландската компания е възприела друг курс – тя използва бюджета си за научноизследователска дейност, за спонсориране на литературни награди, за изследване на нови философски идеи и подпомагане на университетските катедри по генетика и изчислителна биология.

Базирана в района на „Новия град“ в Единбург, построен през XVIII век съвсем наблизо до средновековния „Стар град“, Baillie Gifford е прекалено голяма и прекалено стара, за да се нарече просто късметлийска компания. Тя е основана през 1908 г., малко след паниката от 1907 г., от полковник Аугустус Бейли и адвоката Карлайл Гифорд.

Полковникът става известен с участието си във Втората англо-бурска война (1899–1902 г.), а партньорът му Гифорд се прочува по-късно, като финансира британското участие във Втората световна война, продавайки задгранични активи на короната най-вече на инвеститори от САЩ.

Една от първите сделки на Baillie Gifford е да финансира производителите на каучук с вярата, че автомобилът на Хенри Форд Model T ще предизвика революция в света. След Първата световна война компанията решава, че САЩ са обещаващ „нововъзникващ“ пазар, и инвестира в железници, включително в Union Pacific и Atchison, Topeka and Santa Fe, където в крайна сметка влага 20% от активите си. През 60-те години на миналия век Baillie Gifford е един от първите инвеститори в японската икономика.

При спукването на дотком балона през 2000 г. компанията търпи известни загуби, но докато инвеститорите бягат от компании като Amazon, шотландската фирма подкрепя идеите на Джеф Безос. Именно гъвкавостта и успехът на Amazon раждат подхода на шотландския инвеститор първо да гледа позитивно, а после да критикува. Времето за налагане на този подход е перфектно. В момента технологични гиганти като Amazon, Google и Microsoft са основните движещи сили на S&P 500. „Започнахме да забелязваме, че големите компании се справят по-добре и стават по-силни, а печалбите им са по-големи, когато те се разрастват, отколкото обратното“, казва Андерсън.

„Ако попаднете на една-две от тези изключителни компании, които определят тенденциите на пазара в дългосрочен план, това ще ви се отплати за неминуеми­те грешки, които допускате“, разказва Том Слейтър, на 42 години, който заедно с Андер­сън управлява някои от фондовете на Baillie Gifford. До 2012 г. компанията заема позиции във фирмите, които определят нови тен­денции като облачните технологии и азиат­ските технологични лидери Alibaba и Tencent.

Подходът на следването на тълпата кара Baillie Gifford да допусне някои сериозни грешки като влагането на средства в бра­зилската петролна компания OGX на бив­шия милиардер Айк Батиста, инвестици­ите в производителя на ветрогенератори Vestas Wind Systems, в кредитната компания LendingClub или в китайския производител на автомобили Nio. Освен това тя при­тежава в момента дялове в затруднената Airbnb и в производителя на чанти Away. Но попаденията като стократната възвраща­емост на инвестицията в Amazon, 16-крат­ната възвращаемост в Tesla и 17-кратната печалба от южноафриканския конгломерат Naspers, който притежава 31% от акциите на Tencent, напълно компенсират загубите.

Близо 35 млрд. долара от капитала на Ballie Gifford са вложени в Китай. Сред го­лемите активи са компаниите за достав­ки, чиито акции в момента поскъпват, като Meituan-Dianping и проспериращата плат­форма за електронна търговия Pinduoduo. В Европа шотландският инвеститор при­тежава дялове в компанията за доставки на хранителни стоки HelloFresh, както и в латиноамериканския аналог на Amazon – MercadoLibre.

Търгуваният на Лондонската борса фонд Scottish Mortgage Trust държи голяма част от частните инвестиции на Baillie Gifford, включително дялове в Stripe, в пионера в биологичното инженерство Ginkgo Bioworks и в подкрепяния от Бил Гейтс производител на ваксини CureVac, който разработва вак­сина срещу коронавируса и който се твърди, че президентът Тръмп е искал да купи. През последното десетилетие акциите на шот­ландския инвестиционен фонд поскъпнаха пет пъти. Сред взаимните фондове, които той предлага на американските инвести­тори, най-добри показатели отчитат Long Term Global Growth и U.S. Equity Growth.

Baillie Gifford се гордее, че в избо­ра на инвестиции прилага принципа ESG (environmental, social и governance – екология, социална ангажираност и управление). Компанията си сътрудничи с Amazon по отношение на устойчивостта и условия­та за труд. Тя насърчава Google да плаща повече данъци и гласува против размера на възнагражденията на мениджърите в Apple, които сметна, че са високи.

Ами милиардите, които Baillie Gifford ре­ализира от инвестицията си в Tesla, чийто собственик Илън Мъск се смята като при­мер за лошо корпоративно управление? Спо­ред Андерсън шотландският фонд е бил раз­тревожен от скандалните изказвания на Мъск в Twitter, когато през 2018 г. той наре­че „педофил“ един от водолазите, притекли се да спасяват децата в пещерата в Тай­ланд, както и от печално известния туит „$420“ за излизането на Tesla от борсата, довел до санкции от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Фон­дът обаче подкрепи възнаграждението на Мъск в размер на над 50 млрд. долара, което е напът да се превърне в най-голямото въз­награждение на служител в историята на компанията.

„Смятам, че сме длъжни да подкрепим из­ключителния стремеж към позитивна про­мяна и да не отдаваме особено значение на малките неравности по пътя“, казва Андер­сън.

Или иначе казано, оптимизмът се отпла­ща, ако не обръщате прекалено голямо вни­мание на детайлите.