Baillie Gifford – идеалното решение за оцеляване в кризата
Когато анализатори и портфолио мениджъри представят идеите си пред базираната в Единбург, Шотландия, инвестиционна компания Baillie Gifford, те трябва да спазват едно правило. В продължение на 20 минути всеки говорител трябва да бъде позитивно настроен и да говори само за сценарий с поскъпване на акциите. Ако си позволите да кажете нещо критично, бързо ще ви изпроводят от стаята.

Правилото за оптимистичното мислене има за цел да потисне това, което партньорите в компанията наричат естествена склонност на умните хора да бъдат скептични и да бързат да се отказват от новите идеи. Напоследък обаче правилото придобива още по-голямо значение, докато се разраства отчаянието от пандемията от COVID-19. Подобно на повечето хора в западните страни и 1317-те служители на Baillie Gifford не могат да се събират в централата на компанията. На входа ѝ стои внушителният надпис: „ИСТИНСКИТЕ ИНВЕСТИТОРИ МИСЛЯТ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАПРЕД. НЕ ЗА ТРИМЕСЕЧИЯ.“
„Едно от нещата, които чувстваме, че сме длъжни да направим в този момент, е да подтикнем компаниите, които подкрепяме, да бъдат смели“, казва Джеймс Андерсън, един от управителите, отговарящ за основните стратегии на Baillie Gifford. Той е прекарал 37 години от кариерата си в инвестиционната фирма със 112-годишна история. Baillie Gifford стигна дори дотам, че изпрати писма на компаниите, в които е инвестирала, за да насърчи директорите им да не съкращават служители и разходи. Дори им предложи свеж капитал, за да не спират плановете си за разрастване на бизнеса.
За голям мениджър на активи е нетипично да заема позиции в бизнес среда, която е изпълнена с рискове. Но със своя капитал в размер на 245 млрд. долара Baillie Gifford има особено място сред инвестиционните фондове. Компанията не отделя почти никакво значение на традиционните показатели за оценка на активите като печалба от акция или съотношение цена – печалба. Тя е съсредоточена основно върху три неща – растеж, конкурентни предимства и устойчивост, и не се притеснява да влага парите на своите вложители в акции, от които на другите инвеститори им прилошава. Ето и няколко примера: Zoom – компанията, чието приложение за видеоразговори сега се използва навсякъде, има съотношение цена – печалба 400; акциите на компанията за електронна търговия Shopify сега са 50 пъти по-високи от печалбата ѝ, а компанията за онлайн търговия с мебели Wayfair през миналата година отчете загуба в размер на 1 млрд. долара, удвоявайки загубата си от предходната година. Но акциите на тези компании заедно с акциите на още от 30 до 50 компании, в които са вложили пари 14-те взаимни фонда на Baillie Gifford, сега печелят от тенденциите по време на криза.
Назовете някоя компания, чиито акции са поскъпнали заради коронавируса, и се оказва, че Baillie Gifford вече са я открили и са изградили солидни позиции в нея още преди разпространението на вируса. Компанията дълго време поддържаше инвестиции на стойност няколко милиарда долара в компании като Alibaba, Amazon, Tencent, Microsoft и Netflix. Сред новите ѝ попълнения са Zoom, Moderna, която обещава да направи ваксина срещу COVID-19, стартъпът за цифровизирано здравеопазване Teladoc и фирмата за онлайн учебници Chegg. Baillie Gifford притежава солидни дялове също в Wayfair, чиито акции първо поевтиняха заради разпространението на COVID-19, но след това поскъпнаха осем пъти, когато поставените под карантина потребители се впуснаха да правят ремонти и продажбите на компанията скочиха до небесата. Baillie Gifford е един от водещите акционери в платформите за колоездене Grubhub и Peloton, които много хора използват по време на пандемията, за да стопят натрупаните през карантината килограми. Техните акции също поскъпнаха заради COVID.
Възвращаемостта от инвестициите на Baillie Gifford през 2020 г. спокойно може да се нарече удивителна. От началото на годината фондът Scottish Mortgage Trust с активи в размер на 10 млрд. долара, който Baillie Gifford управлява съвместно с Андерсън и новосъздадения Long-Term Global Growth Fund, управляващ активи на стойност 40 млрд. долара, поскъпна с около 20 – с 30 процентни пункта над ръста на индекса S&P 500. През последните пет години и двата фонда отчитат подобна средна годишна възвращаемост, която е повече от два пъти по-висока от тази на индекса. Новите фондове на компанията, концентрирани върху американски компании, които залагат на концепцията за „позитивната промяна“, също имат добри показатели с ръст 25%. Дори и фондовете, които отчитат спад, се представят по-добре от съответните референтни индекси.
Докато през последното десетилетие инвестиционните фирми и корпоративните ръководители караха компаниите да икономисват и да разчитат на външно финансиране, анализаторите на Baillie Gifford пренебрегваха тези фактори и търсеха компании, които инвестират в изследвания и технологии. Най-много им харесваха проекти, които може да не носят печалба веднага, но могат да се отразят върху икономиката след десетилетие. Макар на мода да е количественият анализ в инвестирането, шотландската компания е възприела друг курс – тя използва бюджета си за научноизследователска дейност, за спонсориране на литературни награди, за изследване на нови философски идеи и подпомагане на университетските катедри по генетика и изчислителна биология.
Базирана в района на „Новия град“ в Единбург, построен през XVIII век съвсем наблизо до средновековния „Стар град“, Baillie Gifford е прекалено голяма и прекалено стара, за да се нарече просто късметлийска компания. Тя е основана през 1908 г., малко след паниката от 1907 г., от полковник Аугустус Бейли и адвоката Карлайл Гифорд.
Полковникът става известен с участието си във Втората англо-бурска война (1899–1902 г.), а партньорът му Гифорд се прочува по-късно, като финансира британското участие във Втората световна война, продавайки задгранични активи на короната най-вече на инвеститори от САЩ.

Една от първите сделки на Baillie Gifford е да финансира производителите на каучук с вярата, че автомобилът на Хенри Форд Model T ще предизвика революция в света. След Първата световна война компанията решава, че САЩ са обещаващ „нововъзникващ“ пазар, и инвестира в железници, включително в Union Pacific и Atchison, Topeka and Santa Fe, където в крайна сметка влага 20% от активите си. През 60-те години на миналия век Baillie Gifford е един от първите инвеститори в японската икономика.
При спукването на дотком балона през 2000 г. компанията търпи известни загуби, но докато инвеститорите бягат от компании като Amazon, шотландската фирма подкрепя идеите на Джеф Безос. Именно гъвкавостта и успехът на Amazon раждат подхода на шотландския инвеститор първо да гледа позитивно, а после да критикува. Времето за налагане на този подход е перфектно. В момента технологични гиганти като Amazon, Google и Microsoft са основните движещи сили на S&P 500. „Започнахме да забелязваме, че големите компании се справят по-добре и стават по-силни, а печалбите им са по-големи, когато те се разрастват, отколкото обратното“, казва Андерсън.
„Ако попаднете на една-две от тези изключителни компании, които определят тенденциите на пазара в дългосрочен план, това ще ви се отплати за неминуемите грешки, които допускате“, разказва Том Слейтър, на 42 години, който заедно с Андерсън управлява някои от фондовете на Baillie Gifford. До 2012 г. компанията заема позиции във фирмите, които определят нови тенденции като облачните технологии и азиатските технологични лидери Alibaba и Tencent.
Подходът на следването на тълпата кара Baillie Gifford да допусне някои сериозни грешки като влагането на средства в бразилската петролна компания OGX на бившия милиардер Айк Батиста, инвестициите в производителя на ветрогенератори Vestas Wind Systems, в кредитната компания LendingClub или в китайския производител на автомобили Nio. Освен това тя притежава в момента дялове в затруднената Airbnb и в производителя на чанти Away. Но попаденията като стократната възвращаемост на инвестицията в Amazon, 16-кратната възвращаемост в Tesla и 17-кратната печалба от южноафриканския конгломерат Naspers, който притежава 31% от акциите на Tencent, напълно компенсират загубите.
Близо 35 млрд. долара от капитала на Ballie Gifford са вложени в Китай. Сред големите активи са компаниите за доставки, чиито акции в момента поскъпват, като Meituan-Dianping и проспериращата платформа за електронна търговия Pinduoduo. В Европа шотландският инвеститор притежава дялове в компанията за доставки на хранителни стоки HelloFresh, както и в латиноамериканския аналог на Amazon – MercadoLibre.
Търгуваният на Лондонската борса фонд Scottish Mortgage Trust държи голяма част от частните инвестиции на Baillie Gifford, включително дялове в Stripe, в пионера в биологичното инженерство Ginkgo Bioworks и в подкрепяния от Бил Гейтс производител на ваксини CureVac, който разработва ваксина срещу коронавируса и който се твърди, че президентът Тръмп е искал да купи. През последното десетилетие акциите на шотландския инвестиционен фонд поскъпнаха пет пъти. Сред взаимните фондове, които той предлага на американските инвеститори, най-добри показатели отчитат Long Term Global Growth и U.S. Equity Growth.
Baillie Gifford се гордее, че в избора на инвестиции прилага принципа ESG (environmental, social и governance – екология, социална ангажираност и управление). Компанията си сътрудничи с Amazon по отношение на устойчивостта и условията за труд. Тя насърчава Google да плаща повече данъци и гласува против размера на възнагражденията на мениджърите в Apple, които сметна, че са високи.

Ами милиардите, които Baillie Gifford реализира от инвестицията си в Tesla, чийто собственик Илън Мъск се смята като пример за лошо корпоративно управление? Според Андерсън шотландският фонд е бил разтревожен от скандалните изказвания на Мъск в Twitter, когато през 2018 г. той нарече „педофил“ един от водолазите, притекли се да спасяват децата в пещерата в Тайланд, както и от печално известния туит „$420“ за излизането на Tesla от борсата, довел до санкции от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Фондът обаче подкрепи възнаграждението на Мъск в размер на над 50 млрд. долара, което е напът да се превърне в най-голямото възнаграждение на служител в историята на компанията.
„Смятам, че сме длъжни да подкрепим изключителния стремеж към позитивна промяна и да не отдаваме особено значение на малките неравности по пътя“, казва Андерсън.
Или иначе казано, оптимизмът се отплаща, ако не обръщате прекалено голямо внимание на детайлите.