Карол: БФБ е добра възможност за инвеститорите в стойност

Българска фондова борса (БФБ) остава подценена в текущата ситуация, сочи анализ на Георги Мартинов, финансов анализатор в ИП Карол АД.

През месец март, когато последиците от коронавируса водят до срив на финансовите пазари, родният индекс изживява същия сериозен ценови спад както и всички останали. Около половин година по-късно, водещите индекси възстановяват почти напълно своята стойност, но българските акции демонстрират ограничен ръст и пропускат възвръщаемост. Сравнението за пример е с два глобални бенчмарка – S&P 500 като универсалния световен рисков портфейл и MSCI World Emerging Markets – индекс, който следи икономическото състояние в развиващите се държави (към които се числи и България), като и на трите е сложена начална цена от 1000 валутни единици към 02.01.2020 г.

От графиката лесно се вижда, че кризисното представяне на основния български индекс – SOFIX е далеч от оптималното. Според анализаторите от инвестиционен посредник Карол обаче, редица индикатори сочат, че пазарът е подценен и фундаменталната стойност на компаниите е по-висока от представянето им в момента.

Понижаващо съотношение цена/печалба (P/E) и повишаваща възвръщаемост на собствения капитал

Ако приемем, че универсалният алгоритъм за търсене и оценяване на подценени акции със стойност (value stock) е ниско съотношение цена/печалба и висок коефициент на възвръщаемост на собствения капитал, то анализът на SOFIX показва потенциал. Българският индекс е с най-ниското съотношение цена/печалба сред индексите-аналози в Централна и Югоизточна Европа. В същото време за периода 30.06.2019 г. – 30.06.2020 г. средната стойност на възвръщаемост на собствения капитал на компаниите в рамките на SOFIX се е повишила с около 3% на годишна база, а съотношението цена/печалба е спаднало 2.25 пъти.

Ниски нива на задлъжнялост

Едно от предимствата на българската икономика, а и на българския фондов пазар е ниската задлъжнялост. Към края на юли екипът на ИП Карол АД установи, че коефициентът на кумулирания дълг към собствен капитал за компаниите в рамките на индекса SOFIX остава стабилен на годишна база на ниво около 40%. За сравнение при S&P 500 коефициентът достига 158% към края на 2019 г. като към 2017 г. е бил малко над 85% – тоест нарастване с около 80% за две години. Със сигурност поради настъпилата здравна, а впоследствие и икономическа криза, американският корпоративен дълг продължава да се увеличава спрямо собствения капитал.

При публичния дълг България също е отличничка като той достига в края на миналата година около 20% от БВП в сравнение с американския, който е над моралната граница от 100 %, а средното ниво за Европейския съюз е почти 80%.

Българската банкова система също е стабилна като въпреки големите разходи за обезценки продължава да увеличава кредитирането към нефинансови предприятия с 3% на годишна база към края на първото полугодие на 2020 г. Причината, поради която инвеститорите сякаш игнорират това предимство на българския фондов пазар, е промяната в предпочитанията им за инвестиции в глобален мащаб, а именно предпочитанието за търсене на скъпи акции, обещаващи ръст (технологичните компании като Apple, Alphabet, Netflix, Amazon, Facebооk), а не подценени акции със стабилен фундамент. Важно е да се отбележи, обаче, че в период на световна икономическа криза високият корпоративен дълг може да се окаже сериозна пречка за компаниите, особено при изчерпване на фискалните възможности на държавите, в рамките на които те оперират.

Защо тогава българският пазар все още не успява да навакса потенциала си

Причината за неоптималното представяне на българския бенчмарк може да се търси логично в неговата консистенция. По сметки на екипа на ИП Карол АД най-тежките секторни елементи в индекса са индустрия, недвижими имоти/земя, финансов сектор и фармация. Първите три са силно засегнати от кризата в световен мащаб. Отсъствието на технологичния сектор в индекса е осезаемо, имайки предвид, че най-тежкият елемент в S&P 500 са технологичните компании, които и дърпат фондовите борси по света нагоре. От друга страна, сериозното натежаване на ИТ сектора в световните индекси е причина за размисъл, защото намалява нивата на диверсификация и излага инвеститорите на по-сериозен риск.

В същото време, макар и силно засегнати от кризата, някои от най-тежките елементи от SOFIX като индустрия и недвижими имоти са и тези, които формират по-голямата част от ръста в българския БВП. Логично от тези акции можем да очакваме по-добро представяне през възстановителния период. Друг негативен аспект, свързан с българския бенчмарк, е неубедителното представяне на Софарма АД, която формира дела на сектора фармация в индекса. Компанията изпитва трудности да компенсира сериозното ниво на ливъридж, с което оперира, с по-високи маржове на печалба дори и във времена на безпрецедентна здравна криза. Важно е да се отбележи, че SOFIX ще бъде ребалансиран през септември, което ще позволи  някои от силните компании на деня да станат част от индекса.

Разбира се, има и други фактори, които вероятно допълват високия дисконт за българските акции, като ниско качество на институциите, бъдеща политическа нестабилност, сериозна нужда от наваксване при имплементацията на практиките за добро корпоративно управление при публичните компании. С влизането на България в Европейския валутен механизъм (ERM II) обаче, се очаква все по-голям натиск българската политическа, икономическа и финансова система да отговарят на стандартите на другите държави от Европейския съюз. Това от своя страна създава обещаваща възможност за обръщане на тренда в дългосрочен план.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.

Свързани статии