Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
9 септември 2020, 12:29

Финтех визионери

Румен Соколов редактор във Forbes

Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България

Това лято дъждовните дни са много и точно в такъв ден, с дъжд и гръмотевици, ми предстои среща. За щастие тя е насрочена в приятната обстановка на един от новите центрове за споделено работно място в София, където е уютно и сухо. В очакване на моите събеседници си мисля за новите неща, които постепенно навлизат в живота ни последните години и го променят понякога с доста висока скорост.

Финтех визионери
Снимка: Иван Коловос

Едно от тях е финтех индустрията, белязала сериозно развитие в България и региона в последните години. За развитието ѝ говорим с Филип Генов – изпълнителен директор на F27 и един от създателите на сдружението Sophia Lab, и Едуард Цветанов, част от „30 под 30“ на Forbes, доскоро управител на Revolut в България, а в момента основател на компанията Patterns и водещ практиката за мобилни финансови приложения на Sophia Lab.

„Над 90% от продуктите и услугите, които произвеждат технологичните компа­нии у нас, са експорт, клиентите основно са чужди глобални финансови институции“, казва Филип Генов. Това по естествен път развива средата в България, защото местни­ят пазар осъзнава ползите от подобен тип продукти и услуги.

Международният потенциал на сектора беше разпознат на ниво държава и подкре­пен от намерението да бъде изграден регула­торен „пясъчник“ (RegTech Sandbox). Според Филип Генов новината, обявена по време на Годишния технологичен форум в сферата на финансовите и застрахователните техноло­гии (Annual FinTech & InsureTech Summit) през февруари 2020 г., е ясен сигнал, че в лицето на Министерството на финансите държава­та разпознава стабилното развитие на фин­тех сектора и нуждата от подкрепа за него по отношение на регулациите. „Бе особено окуражаващо в светлината на това, че ау­диторията от почти хиляда души, със силно международно участие и глобално представи­телство на всяко ниво – на практика най-го­лямото такова събиране в региона – прие тази новина въодушевено и изключително за­интересовано и позитивно“, допълва той.

Плановете са българският сандбокс да бъде регулаторно-технологичен форум за обмен на идеи за анализи и дискусии в об­ластта на финтех индустрията. Желанието на създателите му е да се работи с мак­симална прозрачност, инклузивност и отчи­тане интересите на всички заинтересовани страни. И двамата ми събеседници считат това развитие като позитивно за България и региона, защото липсата на комуникация между държава и бизнес води до усложнения, а българският „пясъчник“ ще помогне както на бизнеса, така и на регулаторните инсти­туции.

От своя страна институциите ще могат да наблюдават още в зародиш задаващите се промени в новите финансово-застраховател­ни технологии и бизнес модели, за да създа­дат регулаторни рамки, които съдействат на дигиталното развитие на България, защи­тават обществения интерес и едновремен­но с това подпомагат развитието на сек­тора и неговата експортна сила. В света на финансовите технологии скоростта на създаване, прототипиране и получаване на обратна връзка от регулаторите все пове­че ще бъде ключовият фактор за успех на по-малките икономики и техните компании.

„Именно качествената и съдържателна­та, а не ценовата конкурентоспособност на българския технологичен бизнес е от огромно значение и ние работим за това. В момен­та големите западни компании имат своите големи проблеми и забавените им процеси за иновиране и дигитални промени ще отложат плановете им за развитие поне в Югоизточ­на Европа“, казва Едуард Цветанов.

Той дава за пример факта, че при B2C финтех компаниите средно между 60-70% от приходите се генерират от интерчейндж такси. С намаляване на пътуванията отдел­ните потребителски трансакции намаляват. Така кризата започва да взима бизнес жерт­ви дори от финтех сектора, който по нача­ло е дигитализиран и подготвен за среда на изолация.

„За по-малките, регионални финтех ком­пании това означава, че сега имат възмож­ността да укрепят продуктовите си и по­требителските си бази. Това може да стане чрез усилена локализация на налични услуги, както и навлизане на нови пазари на регио­нално ниво, докато другите се възстановя­ват“, казва Едуард Цветанов.

Югоизточна Европа е фрагментирана на по-малки пазари в сравнение със западните, което прави локализацията на тамошни ус­луги тук по-трудоемка и често не толкова финансово привлекателна. Ако през 2018 и 2019 г. битката във финтеха беше при ско­ростта и пазарното проникване, то за ис­тински големите компании в момента фоку­сът е върху рентабилността. Според Едуард Цветанов това ще бъде възможно тогава, когато услугите им са локализирани и отго­варят на конкретните пазарни нужди.

За него е интересно разглеждането на българския пазар като тестов. „Въпросът обаче е какво тестваш на този пазар – един­ствено технологията или и стратегията си за навлизане на един пазар и начина, по който продуктът ти ще сработи с крайните по­требители или пък не“, допълва Цветанов. Според него, ако на тестовия пазар, къде­то продуктовото предлагане е значително по-ограничено, има затруднение с привличане на клиенти, във Великобритания или Фран­ция няма да е по-лесно.

„Българският технологичен сектор е сред най-силните в региона, а в някои от своите направления е водещ дори и на глобално ниво и в същото време България е на последните места в Европа по дигитализация“, допълва Филип Генов.

Това според него, освен че е аб­сурдно в същността си, откровено огранича­ва и следващото развитие на технологичния сектор. Един от начините това да се про­мени е участниците в този сектор и държа­вата да си сътрудничат по-структурирано.

Достъпът до рисков капитал също е от основно значение за развитието на българ­ските технологични компании, е мнение­то на Филип Генов. Местните компании не могат да разчитат само на бизнес ан­гели, няколко инструмента на Българския фонд на фондовете и Европейския инвести­ционен фонд, помощ трябва да дойде и от големите местни институционални инвес­титори. „Докато българските пенсионни и застрахователни компании не увеличат своя дял инвестиране в рискови фондове или са­мостоятелно, огромна част от националния капитал ще продължава да бъде спящ“, казва Филип Генов. Това включване също минава през нови мерки за одобряването и стимули­рането му от страна на регулаторите.

Втората важна компонента е достъпът до пазари. Българските компании са по-огра­ничени в това отношение в сравнение с ком­пании от Западна Европа. Успехът на една компания се измерва с много показатели, но анализаторите отдават най-голямо значение на това как се продават нейните продукти или услуги. Същевременно тенденцията на международните финансови институции да концентрират развойните си усилия и парт­ньорства в централите си и националните си стартъп екосистеми силно ограничава възможността техните български подразде­ления да бъдат активен партньор на бъл­гарските финтех компании. Според Генов помощта на държавата може да бъде от го­ляма полза, включително и в стимулирането на такива партньорства.

Снимка: Иван Коловос

Идеята Sophia Lab стартира като диску­сия между водещи мениджъри визионери от няколко банки, технологични и индустриал­ни компании. „Общият въпрос в началото бе „ако бихме искали след 10 години България да е установеният технологичен център в Югоизточна Европа, както и да е забележи­ма на световната карта въобще, какво би следвало да се случи“, казва Филип Генов. Ре­шават да създадат лабораторията за идеи, за да видят какво могат да направят тази година, годината след нея и така, докато ре­ализират тази амбиция.

За Едуард Цветанов най-съществената част е възможността за тестването на възникналите идеи. „Смятам, че философи­ята да тестваш, вместо да анализираш, ти дава предимството на грешката“, казва той. Така според него парадигмата, през която преминава едно хрумване, за да стане идея, а оттам и реализирана промяна, е в тъканта на Sophia Lab.

Според Филип Генов извънредната ситу­ация, породена от коронавируса, силно уско­ри процесите за дигитализация, но въпреки огромното ускоряване на декларациите, пре­зентациите и подготовките големите кор­поративни играчи продължават да изпитват затруднения във внедряването на иновации. „С увеличаването на рисковете, свързани с кризата, ще се увеличава и консерватив­ността за смели и индивидуални бизнес мо­дели за сметка на лесни „модни“ реакции“, до­пълва той. Кризата води до ограничаване на бюджетите, силно забавяне при вземането на решения, увеличаване на сроковете за от­ложени плащания. Това е много неблагопри­ятно, особено за стартиращите компании.

Филип Генов е познато име в български­те финансови среди, най-вече с работата му в УниКредит, не само в България, а и в раз­лични компании на групата в други държави. Започва работа в Булбанк по създаването и внедряването на първите системи за електронно банкиране и бизнес анализи, преди бан­ката да бъде придобита от италианския ѝ собственик. През 2006 г. основава и става изпълнителен директор на УниКредит Фак­торинг, бизнес оборота на която развива до почти 2% от БВП на страната, което счита за един от големите си успехи и при­носи за България. „Въпреки критичните го­дини до 2012 г. успяхме да бъдем с нулеви несъбираеми вземания и същевременно бяхме единствените, които през 2009 и 2010 г. по­кривахме рисковете на българските вносите­ли и вливахме свежи оборотни пари за мест­ните фирми, за да могат да продължават да работят“, казва Филип Генов.

През 2012 г. става ръководител на между­народния бизнес факторинг на УниКредит в Италия, а през 2015 г. се завръща в България като вицепрезидент на УниКредит Булбанк, отговарящ за специалните и стратегическите проекти. Институцията започва да развива инструменти за дялово инвестира­не в стартиращи финтех компании, а Генов навлиза в технологичния сектор като иници­атор и ключов участник в инициативи, сти­мулиращи развитието на сектора.

Заедно с партньори от сектора през 2017 г. основава Sophia Lab – дискусионен форум и лаборатория, която има за цел да помогне за ускоряване на ръста на българската ико­номика и особено на представянето на бър­зорастящите технологични и иновационни компании. Лабораторията работи за пове­че видимост и сътрудничество на сектора с институциите, от което се раждат много идеи и инициативи. Една от тях е създава­нето на RegTech Sandbox в България. Генов е сред основателите и председател на еже­годната среща FinTech & InsureTech Summit.

За него сегашният момент е едно от най-големите предизвикателства в над 28-го­дишната му кариера. Част от това предиз­викателство е компанията F27, която ос­новава с партньори от екосистемата и на която е изпълнителен директор. Тя се зани­мава със създаване на мобилно ориентирани B2B решения.

„Кризата ни се отрази с много работа, защото в дигиталния бизнес нещата тръгнаха още по-ускорено“, казва той.

Интересите на Едуард Цветанов към технологиите са от най-ранна възраст. За­вършва средно образование с математика и IT. След това се насочва към комуникациите и политическите науки, които учи в универ­ситета в Борнмът.

Той е на 28 години и към момента е на­трупал опит във Великобритания, Белгия, Бразилия, а в последните години е в България. Кариерата си започва на 21 години в Брюксел като консултант за най-голямата лобистка група в Европа, Burson-Marsteller, където на­бира безценен опит в отношенията между частен сектор и правителства. Последната година и половина Едуард управлява сам бъл­гарския пазар за финтех гиганта Revolut. Под неговото ръководство компанията натруп­ва над 200 хил. потребители в България и се нарежда сред най-бързо развиващите се пазари в Европа, както и един от пазари­те с най-високо потребление на определени продукти на глава от населението.

През май т.г. се разделя с Revolut и решава съвместно с други колеги от финтех гиганта да създаде Patterns – първата у нас агенция, специализирана в позиционирането и разви­тието на технологични продукти. В момен­та Patterns работи с клиенти в България и Румъния, като идните месеци предстои и откриване на дейност в Гърция. Агенцията работи на marketplace принципа, където ос­новният екип се състои от няколко души, а по отделни проекти се включват различ­ни експерти, работили за компании като Revolut, Uber, Google, Huawei, Mastercard. „Решаването на клиентски проблем е като справяне с непредвидено събитие от особе­но значение, познато като „черен лебед“. Тъй като проблемът не може да бъде предвиден, въпросът е как ти си подготвен, когато има непредвидена ситуация“, казва Едуард Цвета­нов. Според него при такава ситуация гъв­кавостта е ключова. Трябва да се предлагат идеи, които решават проблема, а не такива, които замазват положението.

Казва, че най-голямата му трудност до­сега е, че не може да прецени от коя страна на уравнението предпочита да бъде – точни­те или хуманитарните науки. „Самото ми образование е диаметрално разделено между двете, бих казал същото и за професионални­те ми интереси и затова засега се справям, като развивам и двете“, обяснява Цветанов. В същото време раздвоението в професио­налната сфера не му пречи да има интересно хоби – отглеждане на редки растения.

Новата лидерска стратегия: Спрете да правите неща постоянно AstraZeneca замрази тестовете на ваксината срещу COVID-19

Свързани статии

Банките трябва да създават конкурентни предложения извън традиционните банкови модели

BrandVoice, Бизнес

Банките трябва да създават конкурентни предложения извън традиционните банкови модели

Businesswoman analyzing market evolution with tablet

Стартъпи

Общите приходи във финтех сектора достигат 1.4 млрд. лв. за 2020 г.

Финтех за пример

Бизнес, Водещи новини

Финтех за пример

Банкиране без банки

Водещи новини, Пари

Банкиране без банки

Българският финтех сектор разкрива постиженията си

Иновации, От извора

Българският финтех сектор разкрива постиженията си

3

Водещи новини, Иновации

Cross River: Тайната банка на финтех

Реклама

Избрано

отпреди 9 часа

Как Пресиян Каракостов промени играта

отпреди един ден

StorPool: Микромеханика на успеха

отпреди 2 дни

За ИТ експертите заплатата е на второ място

отпреди 3 дни

Какво не ви казват за успешните трансформации в бизнеса?

отпреди 4 дни

Пътеводител на руските олигарси

17 юни 2022, 16:00

Въпрос на визия

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени