Финтех визионери

Това лято дъждовните дни са много и точно в такъв ден, с дъжд и гръмотевици, ми предстои среща. За щастие тя е насрочена в приятната обстановка на един от новите центрове за споделено работно място в София, където е уютно и сухо. В очакване на моите събеседници си мисля за новите неща, които постепенно навлизат в живота ни последните години и го променят понякога с доста висока скорост.

Едно от тях е финтех индустрията, белязала сериозно развитие в България и региона в последните години. За развитието ѝ говорим с Филип Генов – изпълнителен директор на F27 и един от създателите на сдружението Sophia Lab, и Едуард Цветанов, част от „30 под 30“ на Forbes, доскоро управител на Revolut в България, а в момента основател на компанията Patterns и водещ практиката за мобилни финансови приложения на Sophia Lab.

„Над 90% от продуктите и услугите, които произвеждат технологичните компа­нии у нас, са експорт, клиентите основно са чужди глобални финансови институции“, казва Филип Генов. Това по естествен път развива средата в България, защото местни­ят пазар осъзнава ползите от подобен тип продукти и услуги.

Международният потенциал на сектора беше разпознат на ниво държава и подкре­пен от намерението да бъде изграден регула­торен „пясъчник“ (RegTech Sandbox). Според Филип Генов новината, обявена по време на Годишния технологичен форум в сферата на финансовите и застрахователните техноло­гии (Annual FinTech & InsureTech Summit) през февруари 2020 г., е ясен сигнал, че в лицето на Министерството на финансите държава­та разпознава стабилното развитие на фин­тех сектора и нуждата от подкрепа за него по отношение на регулациите. „Бе особено окуражаващо в светлината на това, че ау­диторията от почти хиляда души, със силно международно участие и глобално представи­телство на всяко ниво – на практика най-го­лямото такова събиране в региона – прие тази новина въодушевено и изключително за­интересовано и позитивно“, допълва той.

Плановете са българският сандбокс да бъде регулаторно-технологичен форум за обмен на идеи за анализи и дискусии в об­ластта на финтех индустрията. Желанието на създателите му е да се работи с мак­симална прозрачност, инклузивност и отчи­тане интересите на всички заинтересовани страни. И двамата ми събеседници считат това развитие като позитивно за България и региона, защото липсата на комуникация между държава и бизнес води до усложнения, а българският „пясъчник“ ще помогне както на бизнеса, така и на регулаторните инсти­туции.

От своя страна институциите ще могат да наблюдават още в зародиш задаващите се промени в новите финансово-застраховател­ни технологии и бизнес модели, за да създа­дат регулаторни рамки, които съдействат на дигиталното развитие на България, защи­тават обществения интерес и едновремен­но с това подпомагат развитието на сек­тора и неговата експортна сила. В света на финансовите технологии скоростта на създаване, прототипиране и получаване на обратна връзка от регулаторите все пове­че ще бъде ключовият фактор за успех на по-малките икономики и техните компании.

„Именно качествената и съдържателна­та, а не ценовата конкурентоспособност на българския технологичен бизнес е от огромно значение и ние работим за това. В момен­та големите западни компании имат своите големи проблеми и забавените им процеси за иновиране и дигитални промени ще отложат плановете им за развитие поне в Югоизточ­на Европа“, казва Едуард Цветанов.

Той дава за пример факта, че при B2C финтех компаниите средно между 60-70% от приходите се генерират от интерчейндж такси. С намаляване на пътуванията отдел­ните потребителски трансакции намаляват. Така кризата започва да взима бизнес жерт­ви дори от финтех сектора, който по нача­ло е дигитализиран и подготвен за среда на изолация.

„За по-малките, регионални финтех ком­пании това означава, че сега имат възмож­ността да укрепят продуктовите си и по­требителските си бази. Това може да стане чрез усилена локализация на налични услуги, както и навлизане на нови пазари на регио­нално ниво, докато другите се възстановя­ват“, казва Едуард Цветанов.

Югоизточна Европа е фрагментирана на по-малки пазари в сравнение със западните, което прави локализацията на тамошни ус­луги тук по-трудоемка и често не толкова финансово привлекателна. Ако през 2018 и 2019 г. битката във финтеха беше при ско­ростта и пазарното проникване, то за ис­тински големите компании в момента фоку­сът е върху рентабилността. Според Едуард Цветанов това ще бъде възможно тогава, когато услугите им са локализирани и отго­варят на конкретните пазарни нужди.

За него е интересно разглеждането на българския пазар като тестов. „Въпросът обаче е какво тестваш на този пазар – един­ствено технологията или и стратегията си за навлизане на един пазар и начина, по който продуктът ти ще сработи с крайните по­требители или пък не“, допълва Цветанов. Според него, ако на тестовия пазар, къде­то продуктовото предлагане е значително по-ограничено, има затруднение с привличане на клиенти, във Великобритания или Фран­ция няма да е по-лесно.

„Българският технологичен сектор е сред най-силните в региона, а в някои от своите направления е водещ дори и на глобално ниво и в същото време България е на последните места в Европа по дигитализация“, допълва Филип Генов.

Това според него, освен че е аб­сурдно в същността си, откровено огранича­ва и следващото развитие на технологичния сектор. Един от начините това да се про­мени е участниците в този сектор и държа­вата да си сътрудничат по-структурирано.

Достъпът до рисков капитал също е от основно значение за развитието на българ­ските технологични компании, е мнение­то на Филип Генов. Местните компании не могат да разчитат само на бизнес ан­гели, няколко инструмента на Българския фонд на фондовете и Европейския инвести­ционен фонд, помощ трябва да дойде и от големите местни институционални инвес­титори. „Докато българските пенсионни и застрахователни компании не увеличат своя дял инвестиране в рискови фондове или са­мостоятелно, огромна част от националния капитал ще продължава да бъде спящ“, казва Филип Генов. Това включване също минава през нови мерки за одобряването и стимули­рането му от страна на регулаторите.

Втората важна компонента е достъпът до пазари. Българските компании са по-огра­ничени в това отношение в сравнение с ком­пании от Западна Европа. Успехът на една компания се измерва с много показатели, но анализаторите отдават най-голямо значение на това как се продават нейните продукти или услуги. Същевременно тенденцията на международните финансови институции да концентрират развойните си усилия и парт­ньорства в централите си и националните си стартъп екосистеми силно ограничава възможността техните български подразде­ления да бъдат активен партньор на бъл­гарските финтех компании. Според Генов помощта на държавата може да бъде от го­ляма полза, включително и в стимулирането на такива партньорства.

Идеята Sophia Lab стартира като диску­сия между водещи мениджъри визионери от няколко банки, технологични и индустриал­ни компании. „Общият въпрос в началото бе „ако бихме искали след 10 години България да е установеният технологичен център в Югоизточна Европа, както и да е забележи­ма на световната карта въобще, какво би следвало да се случи“, казва Филип Генов. Ре­шават да създадат лабораторията за идеи, за да видят какво могат да направят тази година, годината след нея и така, докато ре­ализират тази амбиция.

За Едуард Цветанов най-съществената част е възможността за тестването на възникналите идеи. „Смятам, че философи­ята да тестваш, вместо да анализираш, ти дава предимството на грешката“, казва той. Така според него парадигмата, през която преминава едно хрумване, за да стане идея, а оттам и реализирана промяна, е в тъканта на Sophia Lab.

Според Филип Генов извънредната ситу­ация, породена от коронавируса, силно уско­ри процесите за дигитализация, но въпреки огромното ускоряване на декларациите, пре­зентациите и подготовките големите кор­поративни играчи продължават да изпитват затруднения във внедряването на иновации. „С увеличаването на рисковете, свързани с кризата, ще се увеличава и консерватив­ността за смели и индивидуални бизнес мо­дели за сметка на лесни „модни“ реакции“, до­пълва той. Кризата води до ограничаване на бюджетите, силно забавяне при вземането на решения, увеличаване на сроковете за от­ложени плащания. Това е много неблагопри­ятно, особено за стартиращите компании.

Филип Генов е познато име в български­те финансови среди, най-вече с работата му в УниКредит, не само в България, а и в раз­лични компании на групата в други държави. Започва работа в Булбанк по създаването и внедряването на първите системи за електронно банкиране и бизнес анализи, преди бан­ката да бъде придобита от италианския ѝ собственик. През 2006 г. основава и става изпълнителен директор на УниКредит Фак­торинг, бизнес оборота на която развива до почти 2% от БВП на страната, което счита за един от големите си успехи и при­носи за България. „Въпреки критичните го­дини до 2012 г. успяхме да бъдем с нулеви несъбираеми вземания и същевременно бяхме единствените, които през 2009 и 2010 г. по­кривахме рисковете на българските вносите­ли и вливахме свежи оборотни пари за мест­ните фирми, за да могат да продължават да работят“, казва Филип Генов.

През 2012 г. става ръководител на между­народния бизнес факторинг на УниКредит в Италия, а през 2015 г. се завръща в България като вицепрезидент на УниКредит Булбанк, отговарящ за специалните и стратегическите проекти. Институцията започва да развива инструменти за дялово инвестира­не в стартиращи финтех компании, а Генов навлиза в технологичния сектор като иници­атор и ключов участник в инициативи, сти­мулиращи развитието на сектора.

Заедно с партньори от сектора през 2017 г. основава Sophia Lab – дискусионен форум и лаборатория, която има за цел да помогне за ускоряване на ръста на българската ико­номика и особено на представянето на бър­зорастящите технологични и иновационни компании. Лабораторията работи за пове­че видимост и сътрудничество на сектора с институциите, от което се раждат много идеи и инициативи. Една от тях е създава­нето на RegTech Sandbox в България. Генов е сред основателите и председател на еже­годната среща FinTech & InsureTech Summit.

За него сегашният момент е едно от най-големите предизвикателства в над 28-го­дишната му кариера. Част от това предиз­викателство е компанията F27, която ос­новава с партньори от екосистемата и на която е изпълнителен директор. Тя се зани­мава със създаване на мобилно ориентирани B2B решения.

„Кризата ни се отрази с много работа, защото в дигиталния бизнес нещата тръгнаха още по-ускорено“, казва той.

Интересите на Едуард Цветанов към технологиите са от най-ранна възраст. За­вършва средно образование с математика и IT. След това се насочва към комуникациите и политическите науки, които учи в универ­ситета в Борнмът.

Той е на 28 години и към момента е на­трупал опит във Великобритания, Белгия, Бразилия, а в последните години е в България. Кариерата си започва на 21 години в Брюксел като консултант за най-голямата лобистка група в Европа, Burson-Marsteller, където на­бира безценен опит в отношенията между частен сектор и правителства. Последната година и половина Едуард управлява сам бъл­гарския пазар за финтех гиганта Revolut. Под неговото ръководство компанията натруп­ва над 200 хил. потребители в България и се нарежда сред най-бързо развиващите се пазари в Европа, както и един от пазари­те с най-високо потребление на определени продукти на глава от населението.

През май т.г. се разделя с Revolut и решава съвместно с други колеги от финтех гиганта да създаде Patterns – първата у нас агенция, специализирана в позиционирането и разви­тието на технологични продукти. В момен­та Patterns работи с клиенти в България и Румъния, като идните месеци предстои и откриване на дейност в Гърция. Агенцията работи на marketplace принципа, където ос­новният екип се състои от няколко души, а по отделни проекти се включват различ­ни експерти, работили за компании като Revolut, Uber, Google, Huawei, Mastercard. „Решаването на клиентски проблем е като справяне с непредвидено събитие от особе­но значение, познато като „черен лебед“. Тъй като проблемът не може да бъде предвиден, въпросът е как ти си подготвен, когато има непредвидена ситуация“, казва Едуард Цвета­нов. Според него при такава ситуация гъв­кавостта е ключова. Трябва да се предлагат идеи, които решават проблема, а не такива, които замазват положението.

Казва, че най-голямата му трудност до­сега е, че не може да прецени от коя страна на уравнението предпочита да бъде – точни­те или хуманитарните науки. „Самото ми образование е диаметрално разделено между двете, бих казал същото и за професионални­те ми интереси и затова засега се справям, като развивам и двете“, обяснява Цветанов. В същото време раздвоението в професио­налната сфера не му пречи да има интересно хоби – отглеждане на редки растения.