Финтех визионери
Отразявам банковият и небанков финансов сектор в България
Това лято дъждовните дни са много и точно в такъв ден, с дъжд и гръмотевици, ми предстои среща. За щастие тя е насрочена в приятната обстановка на един от новите центрове за споделено работно място в София, където е уютно и сухо. В очакване на моите събеседници си мисля за новите неща, които постепенно навлизат в живота ни последните години и го променят понякога с доста висока скорост.
Едно от тях е финтех индустрията, белязала сериозно развитие в България и региона в последните години. За развитието ѝ говорим с Филип Генов – изпълнителен директор на F27 и един от създателите на сдружението Sophia Lab, и Едуард Цветанов, част от „30 под 30“ на Forbes, доскоро управител на Revolut в България, а в момента основател на компанията Patterns и водещ практиката за мобилни финансови приложения на Sophia Lab.
„Над 90% от продуктите и услугите, които произвеждат технологичните компании у нас, са експорт, клиентите основно са чужди глобални финансови институции“, казва Филип Генов. Това по естествен път развива средата в България, защото местният пазар осъзнава ползите от подобен тип продукти и услуги.
Международният потенциал на сектора беше разпознат на ниво държава и подкрепен от намерението да бъде изграден регулаторен „пясъчник“ (RegTech Sandbox). Според Филип Генов новината, обявена по време на Годишния технологичен форум в сферата на финансовите и застрахователните технологии (Annual FinTech & InsureTech Summit) през февруари 2020 г., е ясен сигнал, че в лицето на Министерството на финансите държавата разпознава стабилното развитие на финтех сектора и нуждата от подкрепа за него по отношение на регулациите. „Бе особено окуражаващо в светлината на това, че аудиторията от почти хиляда души, със силно международно участие и глобално представителство на всяко ниво – на практика най-голямото такова събиране в региона – прие тази новина въодушевено и изключително заинтересовано и позитивно“, допълва той.
Плановете са българският сандбокс да бъде регулаторно-технологичен форум за обмен на идеи за анализи и дискусии в областта на финтех индустрията. Желанието на създателите му е да се работи с максимална прозрачност, инклузивност и отчитане интересите на всички заинтересовани страни. И двамата ми събеседници считат това развитие като позитивно за България и региона, защото липсата на комуникация между държава и бизнес води до усложнения, а българският „пясъчник“ ще помогне както на бизнеса, така и на регулаторните институции.
От своя страна институциите ще могат да наблюдават още в зародиш задаващите се промени в новите финансово-застрахователни технологии и бизнес модели, за да създадат регулаторни рамки, които съдействат на дигиталното развитие на България, защитават обществения интерес и едновременно с това подпомагат развитието на сектора и неговата експортна сила. В света на финансовите технологии скоростта на създаване, прототипиране и получаване на обратна връзка от регулаторите все повече ще бъде ключовият фактор за успех на по-малките икономики и техните компании.
„Именно качествената и съдържателната, а не ценовата конкурентоспособност на българския технологичен бизнес е от огромно значение и ние работим за това. В момента големите западни компании имат своите големи проблеми и забавените им процеси за иновиране и дигитални промени ще отложат плановете им за развитие поне в Югоизточна Европа“, казва Едуард Цветанов.
Той дава за пример факта, че при B2C финтех компаниите средно между 60-70% от приходите се генерират от интерчейндж такси. С намаляване на пътуванията отделните потребителски трансакции намаляват. Така кризата започва да взима бизнес жертви дори от финтех сектора, който по начало е дигитализиран и подготвен за среда на изолация.
„За по-малките, регионални финтех компании това означава, че сега имат възможността да укрепят продуктовите си и потребителските си бази. Това може да стане чрез усилена локализация на налични услуги, както и навлизане на нови пазари на регионално ниво, докато другите се възстановяват“, казва Едуард Цветанов.
Югоизточна Европа е фрагментирана на по-малки пазари в сравнение със западните, което прави локализацията на тамошни услуги тук по-трудоемка и често не толкова финансово привлекателна. Ако през 2018 и 2019 г. битката във финтеха беше при скоростта и пазарното проникване, то за истински големите компании в момента фокусът е върху рентабилността. Според Едуард Цветанов това ще бъде възможно тогава, когато услугите им са локализирани и отговарят на конкретните пазарни нужди.
За него е интересно разглеждането на българския пазар като тестов. „Въпросът обаче е какво тестваш на този пазар – единствено технологията или и стратегията си за навлизане на един пазар и начина, по който продуктът ти ще сработи с крайните потребители или пък не“, допълва Цветанов. Според него, ако на тестовия пазар, където продуктовото предлагане е значително по-ограничено, има затруднение с привличане на клиенти, във Великобритания или Франция няма да е по-лесно.
„Българският технологичен сектор е сред най-силните в региона, а в някои от своите направления е водещ дори и на глобално ниво и в същото време България е на последните места в Европа по дигитализация“, допълва Филип Генов.
Това според него, освен че е абсурдно в същността си, откровено ограничава и следващото развитие на технологичния сектор. Един от начините това да се промени е участниците в този сектор и държавата да си сътрудничат по-структурирано.
Достъпът до рисков капитал също е от основно значение за развитието на българските технологични компании, е мнението на Филип Генов. Местните компании не могат да разчитат само на бизнес ангели, няколко инструмента на Българския фонд на фондовете и Европейския инвестиционен фонд, помощ трябва да дойде и от големите местни институционални инвеститори. „Докато българските пенсионни и застрахователни компании не увеличат своя дял инвестиране в рискови фондове или самостоятелно, огромна част от националния капитал ще продължава да бъде спящ“, казва Филип Генов. Това включване също минава през нови мерки за одобряването и стимулирането му от страна на регулаторите.
Втората важна компонента е достъпът до пазари. Българските компании са по-ограничени в това отношение в сравнение с компании от Западна Европа. Успехът на една компания се измерва с много показатели, но анализаторите отдават най-голямо значение на това как се продават нейните продукти или услуги. Същевременно тенденцията на международните финансови институции да концентрират развойните си усилия и партньорства в централите си и националните си стартъп екосистеми силно ограничава възможността техните български подразделения да бъдат активен партньор на българските финтех компании. Според Генов помощта на държавата може да бъде от голяма полза, включително и в стимулирането на такива партньорства.
Идеята Sophia Lab стартира като дискусия между водещи мениджъри визионери от няколко банки, технологични и индустриални компании. „Общият въпрос в началото бе „ако бихме искали след 10 години България да е установеният технологичен център в Югоизточна Европа, както и да е забележима на световната карта въобще, какво би следвало да се случи“, казва Филип Генов. Решават да създадат лабораторията за идеи, за да видят какво могат да направят тази година, годината след нея и така, докато реализират тази амбиция.
За Едуард Цветанов най-съществената част е възможността за тестването на възникналите идеи. „Смятам, че философията да тестваш, вместо да анализираш, ти дава предимството на грешката“, казва той. Така според него парадигмата, през която преминава едно хрумване, за да стане идея, а оттам и реализирана промяна, е в тъканта на Sophia Lab.
Според Филип Генов извънредната ситуация, породена от коронавируса, силно ускори процесите за дигитализация, но въпреки огромното ускоряване на декларациите, презентациите и подготовките големите корпоративни играчи продължават да изпитват затруднения във внедряването на иновации. „С увеличаването на рисковете, свързани с кризата, ще се увеличава и консервативността за смели и индивидуални бизнес модели за сметка на лесни „модни“ реакции“, допълва той. Кризата води до ограничаване на бюджетите, силно забавяне при вземането на решения, увеличаване на сроковете за отложени плащания. Това е много неблагоприятно, особено за стартиращите компании.
Филип Генов е познато име в българските финансови среди, най-вече с работата му в УниКредит, не само в България, а и в различни компании на групата в други държави. Започва работа в Булбанк по създаването и внедряването на първите системи за електронно банкиране и бизнес анализи, преди банката да бъде придобита от италианския ѝ собственик. През 2006 г. основава и става изпълнителен директор на УниКредит Факторинг, бизнес оборота на която развива до почти 2% от БВП на страната, което счита за един от големите си успехи и приноси за България. „Въпреки критичните години до 2012 г. успяхме да бъдем с нулеви несъбираеми вземания и същевременно бяхме единствените, които през 2009 и 2010 г. покривахме рисковете на българските вносители и вливахме свежи оборотни пари за местните фирми, за да могат да продължават да работят“, казва Филип Генов.
През 2012 г. става ръководител на международния бизнес факторинг на УниКредит в Италия, а през 2015 г. се завръща в България като вицепрезидент на УниКредит Булбанк, отговарящ за специалните и стратегическите проекти. Институцията започва да развива инструменти за дялово инвестиране в стартиращи финтех компании, а Генов навлиза в технологичния сектор като инициатор и ключов участник в инициативи, стимулиращи развитието на сектора.
Заедно с партньори от сектора през 2017 г. основава Sophia Lab – дискусионен форум и лаборатория, която има за цел да помогне за ускоряване на ръста на българската икономика и особено на представянето на бързорастящите технологични и иновационни компании. Лабораторията работи за повече видимост и сътрудничество на сектора с институциите, от което се раждат много идеи и инициативи. Една от тях е създаването на RegTech Sandbox в България. Генов е сред основателите и председател на ежегодната среща FinTech & InsureTech Summit.
За него сегашният момент е едно от най-големите предизвикателства в над 28-годишната му кариера. Част от това предизвикателство е компанията F27, която основава с партньори от екосистемата и на която е изпълнителен директор. Тя се занимава със създаване на мобилно ориентирани B2B решения.
„Кризата ни се отрази с много работа, защото в дигиталния бизнес нещата тръгнаха още по-ускорено“, казва той.
Интересите на Едуард Цветанов към технологиите са от най-ранна възраст. Завършва средно образование с математика и IT. След това се насочва към комуникациите и политическите науки, които учи в университета в Борнмът.
Той е на 28 години и към момента е натрупал опит във Великобритания, Белгия, Бразилия, а в последните години е в България. Кариерата си започва на 21 години в Брюксел като консултант за най-голямата лобистка група в Европа, Burson-Marsteller, където набира безценен опит в отношенията между частен сектор и правителства. Последната година и половина Едуард управлява сам българския пазар за финтех гиганта Revolut. Под неговото ръководство компанията натрупва над 200 хил. потребители в България и се нарежда сред най-бързо развиващите се пазари в Европа, както и един от пазарите с най-високо потребление на определени продукти на глава от населението.
През май т.г. се разделя с Revolut и решава съвместно с други колеги от финтех гиганта да създаде Patterns – първата у нас агенция, специализирана в позиционирането и развитието на технологични продукти. В момента Patterns работи с клиенти в България и Румъния, като идните месеци предстои и откриване на дейност в Гърция. Агенцията работи на marketplace принципа, където основният екип се състои от няколко души, а по отделни проекти се включват различни експерти, работили за компании като Revolut, Uber, Google, Huawei, Mastercard. „Решаването на клиентски проблем е като справяне с непредвидено събитие от особено значение, познато като „черен лебед“. Тъй като проблемът не може да бъде предвиден, въпросът е как ти си подготвен, когато има непредвидена ситуация“, казва Едуард Цветанов. Според него при такава ситуация гъвкавостта е ключова. Трябва да се предлагат идеи, които решават проблема, а не такива, които замазват положението.
Казва, че най-голямата му трудност досега е, че не може да прецени от коя страна на уравнението предпочита да бъде – точните или хуманитарните науки. „Самото ми образование е диаметрално разделено между двете, бих казал същото и за професионалните ми интереси и затова засега се справям, като развивам и двете“, обяснява Цветанов. В същото време раздвоението в професионалната сфера не му пречи да има интересно хоби – отглеждане на редки растения.
