Колко точно дигитализация?
Всяка криза е хранителна среда за две големи, но донякъде проблемни неща в бизнеса – конспиративни теории и нови гуру и идеологии, рязко отричащи миналите постижения. И докато първото не ни интересува особено, второто понякога ни изкушава, защото се продава захаросано – виждаш ли, трябва да приемеш новата реалност, да се адаптираш и да си сред първите, които вървят напред. И това се превръща във въпрос на чест и на бизнес самочувствие.
Разбира се, след като живяхме и работихме основно онлайн в условията на карантина, е нормално да изпълзят идеолози, които да прокламират, че всичко се дигитализира, еле пък комуникациите. И ако не си в тази тенденция, си пълен лузър. Говори се за „новото нормално“ и за „дигитално бъдеще“, за обмен на информация в реално време.
Така е, повече от ясно е, че промените са неизбежни и те вече се случват. Те са задвижвани обаче много повече от измененията в поведението на потребителите и от факта, че откриха много удобства, отколкото от възможностите на новите технологии. Които като правило се развиват по-бързо от навиците. И трябва да си даваме сметка за това.
Поради това някои от важните въпроси, които стоят в момента пред бизнеса, са: Колко точно дигитализация ни е необходима, за да продължим по най-добрия начин напред, така че нито да изоставаме, нито да прекалим, унищожавайки нещо ценно? Колко дигитализация самите ние можем да понесем?
Особено са важни тези въпроси за комуникациите – вътре в компанията и с потребителите. Защото колкото и zoom възможности да имаме, не бива да забравяме, че простичкото име на тази платформа се свърза както с увеличаване, така и с отдалечаване. Точно това, което дигитализацията на комуникациите прави.
Ето някои граници, с които можем да се съобразим.
Медиите и рекламата. В тези области тенденцията е очевидна – господства това, което е лесно за намиране и възприемане – видеосъдържанието, предаването на информация в реално време. Текстовете и посланията стават по-кратки и по-наситени. Както се казва, действа старата максима, че всеки текст може да бъде съкращаван до пълното му изчезване. И все пак хубавата история независимо от това дали е във формата на видео или статия, винаги ще се цени – особено с увеличаването на свободното време, което дигитализацията предполага.
Вътрешните комуникации. Карантината убеди и най-силните привърженици на офисите, че работа може да се върши и от разстояние, при това също толкова добре. Положихме усилия да управляваме вътрешните комуникации така, както и преди, и по всяка вероятност успяхме. И все пак силната спойка в екипите дори и към момента е невъзможна без срещи на живо, поне от време на време. А хибриди като онлайн тиймбилдинг вече отиват към извращение.
Малките общности. Всъщност комуникацията с тях е един от големите шансове на малкия бизнес. С възможностите на социалните мрежи и чат приложенията една компания с локален обхват може не само да общува с потенциалните си клиенти, но и да участва в групирането им в общности. И дори да ги брандира. То това вече се случва от само себе си – има групи за всякакви интереси, които обменят информация. Струва си един клуб за танци, ресторант или доставчик на храна по домовете да види как може да се възползва от това.
Тези лечителни, но все още безопасни, дози дигитализация са валидни към настоящия момент. След година ще са други. След 10 – съвсем различни. Със сигурност обаче винаги ще има баланс между удобството при комуникациите, между компаниите и хората и смисъла и съдържанието на тази комуникация.
