Малката книжна революция на „Рибка“

Елеонора Тарандова редактор във Forbes

Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.

Десетките шатри от Пролетния базар на книгата в парка пред НДК в София толкова си приличат, че човек трябва внимателно да се вглежда, за да открие конкретен издател или книгоразпространител. Пред щанда на „Рибка“ Катя Андонова, собственик на издателството, познато с отбраната си селекция съвременни детски книги, разговаря с две дами, но погледът ѝ все бяга към група деца, които правят циганско колело на тревата.

Тя обича децата, нарича ги „моя страст, моят живот“, пише книги за тях и има четири свои – две момичета и две момчета. Доброто познаване на детската психика и чувството ѝ за хумор превръщат книгите ѝ в хитове. „Феята от захарницата“ например излиза в 15-хиляден тираж, което е своеобразно постижение за съвременна детска книга на български автор. „Рибка“ не може да се сравнява по тиражи с големите детски издателства на класически произведения, които се печатат в Китай, но тя е горда, че първа в страната дръзва за издаде книги по трудни теми.

Повечето посетители идват на щанда по препоръка, готови да платят между 18 и 39 лв., колкото струват книгите. Катя Андонова е наясно, че да продаваш детски книги с висока цена и модерни илюстрации не е икономически изгодно, както евтините книжлета с познати герои, но смята, че „има много родители, достатъчно будни, активни и творчески настроени, които си дават сметка колко е важна добрата книга за детето“. Смело и емоционално заявява, че каузата да има повече качествени книги за българските деца винаги е стояла преди бизнеса: „Това, че днес „Рибка“ е успешен бизнес, стана без прякото ми намерение.“

Базарът на книгата в края на юни е първата ѝ публична изява в условията на пандемията от COVID-19. Близо два месеца малката книжарница на „Рибка“ на Малките пет кьошета в София е затворена за посетители, но пък е превърната на склад, където се обработват поръчките и се пращат по куриер.

„Нямаме електронен магазин, но започнахме да приемаме заявки през сайта, макар че в началото усетих отчаяние у колегите издатели и сама се притесних за бизнеса“, казва тя.

Обратно на всички препоръки за изчакване, решава да остане много дейна и това ѝ позволява да се справи със ситуацията. След онлайн премиерата на последната ѝ книга „Агент Ванилия“ от поредицата „Феята от захарницата” сайтът едва успява да поема поръчките. Без да омаловажава онлайн канала, Андонова продължава да инвестира в детската книжарница, събрала подобаваща селекция на съвременни книги от няколко издателства. Смята да я превърне във „вълшебно място“ и е поканила графити артиста Боско да съживи стените това лято. Каквото и да става, в каквито и трудни ситуации да изпада, а те не са рядкост, винаги намира вдъхновение да гради и да твори.

На книжни премиери децата често я питат как се става писател, а тя всеки път им отговаря, че всъщност е искала да стане ветеринар, лекар, певица. Писането е „най-естественото нещо“, което е правила още в тийнейджърските години. Потомка е на „едни от първите българи, получили образование в чужбина“. Братовчед на баща ѝ е режисьорът на знаменити български филми Иван Андонов, а баба ѝ Екатерина Андонова е писала учебници по френски. Носи нейните три имена, но понеже търси индивидуалност, се подписва с Катя Андонова.

ПЪРВИТЕ ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА тя пише вече като майка за двете си момичета. Съпругът ѝ Милен Антиохов настоява да ги издаде, а това ѝ звучи далечно и илюзорно, дори странно. Има един издаден роман за възрастни – „Призракът“, но без особен успех. Антиохов сам финансира отпечатването на 1000 бройки от „Принцесешки истории и други необикновени случки“. За онова време (2010 г.) това е доста амбициозен тираж за детска книга от неизвестен автор, само че историите за принцеси бързо се изчерпват.

Продават се през малки алтернативни места – галерии и арт бутици, а не в го­леми книжарници. Книжарският бранш то­гава е „доста консервативен, а дистрибу­торите не искат да вземат някаква книга на някакъв автор, да си пълнят рафтовете и складовете с нещо, от което смятат, че няма смисъл“. Катя Андонова искрено не­годува, че заради този вкоренен скептици­зъм българските деца като цяло са лишени и от достъп до прекрасни съвременни детски книги от чужди автори, на които цял свят се радва.

Авантюрист и мечтател по природа, тя иска да запълни тази празнина и полага много усилия да убеди съпруга си и илюстратора Евгения Николова да издават съвременни детски книги. „Трябва да го направим“, на­стоява тя, без да си дава сметка, че и три­мата нищо не разбират от книгоиздаване. В един момент липсата на познания се оказва предимство за тях, защото се съсредото­чават върху нещата, които са от значение за читателите, а не вървят по установена­та спирала на статуквото. До ден днешен колеги ѝ казват, че така не се прави. „Не се прави, но като теглим чертата, излиза, че печелим. Нашите книги вече присъстват абсолютно навсякъде заради интереса от хората“, отговаря им сега Андонова.

Изминали са седем години, откакто за пръв път чуват от познати книжари, че няма смисъл да се издават книги с висока корична цена и странно оформление: „Ако имаше смисъл, някой щеше да го е направил, бъдете сигурни.“ Това грубо подценяване на българската публика, разглеждана като кон­суматор на книжен фаст фууд, силно дразни Андонова. Тя дълбоко вярва, че има една се­риозна група родители като нея, които не намират подходящо четиво за децата си, и е готова да го промени.

През 2013 г. новото издателство тряб­ва да стартира с нейната авторска книга – „Рибка“ (откъдето идва името на издателството), с десет истории, умело разказани в над 100 страници и оригинално илюстрирани от Евгения Николова, но ос­нователите нямат пари за печата. Без да са чували за краудфъндинг, тримата реша­ват да извършат предварителна продажба на 500 броя на половин цена и успяват.

Основният механизъм на предлагане е от уста на уста – ходят по срещи, пращат ваучери по пощата, което е „сериозен ха­малски труд, изключително затормозяващ и времеемък“. За един месец събират нужни­те пари за печат. Разпространението обаче среща същите затруднения като сборника с приказки за принцеси. Големите книжарници не желаят да я зареждат и пак се стига до алтернативни методи, докато „Рибка“ на­бере такава популярност, че излиза в някол­ко тиража.

През това време младите издатели под­готвят своята малка книжна революция. Те искат да представят в България едни от най-големите имена в света на съвременна­та детска книга, като Оливър Джефърс на­пример, продал забележителните 10 милионаот своите произведения. Правата за част от избраните автори са свободни за Бъл­гария и за литературната агенция, която наемат, не е проблем да ги договори. „Ние сме толкова малък пазар, че световните издателства реагираха великодушно и при­емаха нашите скромни оферти за 1500 броя тираж“, казва Катя Андонова.

За правата на „Изгубен и намерен“ от Оливър Джефърс обаче преговарят две го­дини. Когато подписват договора, „летят в облаците“ от щастие, но за кратко. След като книгата излиза в България през лято­то на 2016 г., се оказва, че твърде малко хора знаят кой е Оливър Джефърс. „Докато целият свят го аплодира, ние сме се гушна­ли кротко до някоя Баба Меца или в най-добрия случай до някоя графична странност (която иска да ни убеди, че е много арт) и се чудим кой пък е този Оливър Джефърс“, пише Катя Андонова в сайта на „Рибка“.

В първите години издателите натрупват големи загуби и проявяват голямо търпение и стоицизъм, за да продължат. „Лишавах семейството си от комфорт в името на това да се случват нещата, за което не съ­жалявам“, казва тя. За да се посвети на изда­телството, напуска „доста удобен бранш“, който винаги ѝ е предлагал добри възмож­ности за развитие в рекламния бизнес на агенции като Lowe Swing Communications и MAC Communications.

СТИГА ДОТАМ, ЧЕ ПРОДАВА НАСЛЕД­СТВЕН ИМОТ, за да продължи да същест­вува „Рибка“. Обръща се към хора от бизне­са да поемат разхода за печат, но получава толкова много откази, че сама се учудва от­къде е извадила това упорство да продължи. В крайна сметка „Рибка“ получава подкре­па от големи брандове като IKEA, Benetton, Aquafresh и от производителите на чиста храна „Хармоника“. Интересното е, че Ан­донова не само им иска финансова помощ, а поставя условия присъствието на марката да е дискретно, изразено с вложка в книгата , и участие в премиерите. По никакъв начин не може да допусне нещо да наруши целост­та на произведението.

Помощта от бизнеса е безценна, но „Рибка“ все още не може да изплува от дъл­бините. Изморена да се занимава с нещо, което не носи доход, Андонова се замисля дали да не приключи с тази дейност, но все се случват „малки чудеса“, които показват, че трябва да продължи. Всеки ден си повта­ря, че прави нещо ново и различно и трябва време, за да бъде оценено. На прав път е, защото на четвъртата година изведнъж ин­тересът на младите родители към отбра­ната селекция се повишава рязко. Общуване­то с търговците и дистрибуторите тръгва по-гладко и „Рибка“ не само се „превръща във фактор“, а и други малки издателства напо­добяват неговата дейност. „Да, това е биз­нес. Аз се препитавам с издателство „Рибка“, казва сега Андонова. Възходът е свързан и с премиерата на хитовото заглавие „Феята от захарницата“ в края на 2017 г.

Книгата е писана с „голяма лекота“, но тя никога не си е представяла, че ще се чете толкова много. Интересът надхвърля пределите на страната. Правата са прода­дени в Гърция, Германия, Австрия, Швейца­рия и Румъния. Заради пандемията пък се забавя развитието на историята в анима­ционен филм. Миналата есен на специализи­раното изложение във Франкфурт Андонова сключва нови договори за още няколко бъл­гарски заглавия. Тя е познат автор в Румъ­ния с „Двете кралства“. У нас пет тиража са вече разпродадени при цена 29 лв.

Опитът, който натрупва през годините, изостря нейния бизнес нюх за нови смели на­чинания. Този път без подкрепата на бившия ѝ вече съпруг. След едно сериозно забавяне на няколко големи фактури, което за дълго време оставя издателството без оборотни средства, тя решава да вземе дистрибуци­ята в свои ръце и да елиминира посредни­ците. От две години има щанд на книжна борса „Искър“ и представлява още три малки издателства за деца.

След като и други издателства тръгват по пътя на „Рибка“, на нея ѝ олеква, защото може да се фокусира в следващата цел. Много иска да докаже, че отбрани български автори могат да бъдат на световно ниво.

„Чувствам се като рицар, егото ми се включва. Това обаче не е само моя работа, а и тяхна“, отсича Катя Андонова.