Малката книжна революция на „Рибка“
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Десетките шатри от Пролетния базар на книгата в парка пред НДК в София толкова си приличат, че човек трябва внимателно да се вглежда, за да открие конкретен издател или книгоразпространител. Пред щанда на „Рибка“ Катя Андонова, собственик на издателството, познато с отбраната си селекция съвременни детски книги, разговаря с две дами, но погледът є все бяга към група деца, които правят циганско колело на тревата.
Тя обича децата, нарича ги „моя страст, моят живот“, пише книги за тях и има четири свои – две момичета и две момчета. Доброто познаване на детската психика и чувството є за хумор превръщат книгите є в хитове. „Феята от захарницата“ например излиза в 15-хиляден тираж, което е своеобразно постижение за съвременна детска книга на български автор. „Рибка“ не може да се сравнява по тиражи с големите детски издателства на класически произведения, които се печатат в Китай, но тя е горда, че първа в страната дръзва за издаде книги по трудни теми.
Повечето посетители идват на щанда по препоръка, готови да платят между 18 и 39 лв., колкото струват книгите. Катя Андонова е наясно, че да продаваш детски книги с висока цена и модерни илюстрации не е икономически изгодно, както евтините книжлета с познати герои, но смята, че „има много родители, достатъчно будни, активни и творчески настроени, които си дават сметка колко е важна добрата книга за детето“. Смело и емоционално заявява, че каузата да има повече качествени книги за българските деца винаги е стояла преди бизнеса: „Това, че днес „Рибка“ е успешен бизнес, стана без прякото ми намерение.“
Базарът на книгата в края на юни е първата є публична изява в условията на пандемията от COVID-19. Близо два месеца малката книжарница на „Рибка“ на Малките пет кьошета в София е затворена за посетители, но пък е превърната на склад, където се обработват поръчките и се пращат по куриер.
„Нямаме електронен магазин, но започнахме да приемаме заявки през сайта, макар че в началото усетих отчаяние у колегите издатели и сама се притесних за бизнеса“, казва тя.
Обратно на всички препоръки за изчакване, решава да остане много дейна и това є позволява да се справи със ситуацията. След онлайн премиерата на последната є книга „Агент Ванилия“ от поредицата „Феята от захарницата” сайтът едва успява да поема поръчките. Без да омаловажава онлайн канала, Андонова продължава да инвестира в детската книжарница, събрала подобаваща селекция на съвременни книги от няколко издателства. Смята да я превърне във „вълшебно място“ и е поканила графити артиста Боско да съживи стените това лято. Каквото и да става, в каквито и трудни ситуации да изпада, а те не са рядкост, винаги намира вдъхновение да гради и да твори.
На книжни премиери децата често я питат как се става писател, а тя всеки път им отговаря, че всъщност е искала да стане ветеринар, лекар, певица. Писането е „най-естественото нещо“, което е правила още в тийнейджърските години. Потомка е на „едни от първите българи, получили образование в чужбина“. Братовчед на баща є е режисьорът на знаменити български филми Иван Андонов, а баба є Екатерина Андонова е писала учебници по френски. Носи нейните три имена, но понеже търси индивидуалност, се подписва с Катя Андонова.
ПЪРВИТЕ ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА тя пише вече като майка за двете си момичета. Съпругът є Милен Антиохов настоява да ги издаде, а това є звучи далечно и илюзорно, дори странно. Има един издаден роман за възрастни – „Призракът“, но без особен успех. Антиохов сам финансира отпечатването на 1000 бройки от „Принцесешки истории и други необикновени случки“. За онова време (2010 г.) това е доста амбициозен тираж за детска книга от неизвестен автор, само че историите за принцеси бързо се изчерпват.
Продават се през малки алтернативни места – галерии и арт бутици, а не в големи книжарници. Книжарският бранш тогава е „доста консервативен, а дистрибуторите не искат да вземат някаква книга на някакъв автор, да си пълнят рафтовете и складовете с нещо, от което смятат, че няма смисъл“. Катя Андонова искрено негодува, че заради този вкоренен скептицизъм българските деца като цяло са лишени и от достъп до прекрасни съвременни детски книги от чужди автори, на които цял свят се радва.
Авантюрист и мечтател по природа, тя иска да запълни тази празнина и полага много усилия да убеди съпруга си и илюстратора Евгения Николова да издават съвременни детски книги. „Трябва да го направим“, настоява тя, без да си дава сметка, че и тримата нищо не разбират от книгоиздаване. В един момент липсата на познания се оказва предимство за тях, защото се съсредоточават върху нещата, които са от значение за читателите, а не вървят по установената спирала на статуквото. До ден днешен колеги є казват, че така не се прави. „Не се прави, но като теглим чертата, излиза, че печелим. Нашите книги вече присъстват абсолютно навсякъде заради интереса от хората“, отговаря им сега Андонова.
Изминали са седем години, откакто за пръв път чуват от познати книжари, че няма смисъл да се издават книги с висока корична цена и странно оформление: „Ако имаше смисъл, някой щеше да го е направил, бъдете сигурни.“ Това грубо подценяване на българската публика, разглеждана като консуматор на книжен фаст фууд, силно дразни Андонова. Тя дълбоко вярва, че има една сериозна група родители като нея, които не намират подходящо четиво за децата си, и е готова да го промени.
През 2013 г. новото издателство трябва да стартира с нейната авторска книга – „Рибка“ (откъдето идва името на издателството), с десет истории, умело разказани в над 100 страници и оригинално илюстрирани от Евгения Николова, но основателите нямат пари за печата. Без да са чували за краудфъндинг, тримата решават да извършат предварителна продажба на 500 броя на половин цена и успяват.
Основният механизъм на предлагане е от уста на уста – ходят по срещи, пращат ваучери по пощата, което е „сериозен хамалски труд, изключително затормозяващ и времеемък“. За един месец събират нужните пари за печат. Разпространението обаче среща същите затруднения като сборника с приказки за принцеси. Големите книжарници не желаят да я зареждат и пак се стига до алтернативни методи, докато „Рибка“ набере такава популярност, че излиза в няколко тиража.
През това време младите издатели подготвят своята малка книжна революция. Те искат да представят в България едни от най-големите имена в света на съвременната детска книга, като Оливър Джефърс например, продал забележителните 10 милионаот своите произведения. Правата за част от избраните автори са свободни за България и за литературната агенция, която наемат, не е проблем да ги договори. „Ние сме толкова малък пазар, че световните издателства реагираха великодушно и приемаха нашите скромни оферти за 1500 броя тираж“, казва Катя Андонова.
За правата на „Изгубен и намерен“ от Оливър Джефърс обаче преговарят две години. Когато подписват договора, „летят в облаците“ от щастие, но за кратко. След като книгата излиза в България през лятото на 2016 г., се оказва, че твърде малко хора знаят кой е Оливър Джефърс. „Докато целият свят го аплодира, ние сме се гушнали кротко до някоя Баба Меца или в най-добрия случай до някоя графична странност (която иска да ни убеди, че е много арт) и се чудим кой пък е този Оливър Джефърс“, пише Катя Андонова в сайта на „Рибка“.
В първите години издателите натрупват големи загуби и проявяват голямо търпение и стоицизъм, за да продължат. „Лишавах семейството си от комфорт в името на това да се случват нещата, за което не съжалявам“, казва тя. За да се посвети на издателството, напуска „доста удобен бранш“, който винаги є е предлагал добри възможности за развитие в рекламния бизнес на агенции като Lowe Swing Communications и MAC Communications.
СТИГА ДОТАМ, ЧЕ ПРОДАВА НАСЛЕДСТВЕН ИМОТ, за да продължи да съществува „Рибка“. Обръща се към хора от бизнеса да поемат разхода за печат, но получава толкова много откази, че сама се учудва откъде е извадила това упорство да продължи. В крайна сметка „Рибка“ получава подкрепа от големи брандове като IKEA, Benetton, Aquafresh и от производителите на чиста храна „Хармоника“. Интересното е, че Андонова не само им иска финансова помощ, а поставя условия присъствието на марката да е дискретно, изразено с вложка в книгата , и участие в премиерите. По никакъв начин не може да допусне нещо да наруши целостта на произведението.
Помощта от бизнеса е безценна, но „Рибка“ все още не може да изплува от дълбините. Изморена да се занимава с нещо, което не носи доход, Андонова се замисля дали да не приключи с тази дейност, но все се случват „малки чудеса“, които показват, че трябва да продължи. Всеки ден си повтаря, че прави нещо ново и различно и трябва време, за да бъде оценено. На прав път е, защото на четвъртата година изведнъж интересът на младите родители към отбраната селекция се повишава рязко. Общуването с търговците и дистрибуторите тръгва по-гладко и „Рибка“ не само се „превръща във фактор“, а и други малки издателства наподобяват неговата дейност. „Да, това е бизнес. Аз се препитавам с издателство „Рибка“, казва сега Андонова. Възходът е свързан и с премиерата на хитовото заглавие „Феята от захарницата“ в края на 2017 г.
Книгата е писана с „голяма лекота“, но тя никога не си е представяла, че ще се чете толкова много. Интересът надхвърля пределите на страната. Правата са продадени в Гърция, Германия, Австрия, Швейцария и Румъния. Заради пандемията пък се забавя развитието на историята в анимационен филм. Миналата есен на специализираното изложение във Франкфурт Андонова сключва нови договори за още няколко български заглавия. Тя е познат автор в Румъния с „Двете кралства“. У нас пет тиража са вече разпродадени при цена 29 лв.
Опитът, който натрупва през годините, изостря нейния бизнес нюх за нови смели начинания. Този път без подкрепата на бившия є вече съпруг. След едно сериозно забавяне на няколко големи фактури, което за дълго време оставя издателството без оборотни средства, тя решава да вземе дистрибуцията в свои ръце и да елиминира посредниците. От две години има щанд на книжна борса „Искър“ и представлява още три малки издателства за деца.
След като и други издателства тръгват по пътя на „Рибка“, на нея є олеква, защото може да се фокусира в следващата цел. Много иска да докаже, че отбрани български автори могат да бъдат на световно ниво.
„Чувствам се като рицар, егото ми се включва. Това обаче не е само моя работа, а и тяхна“, отсича Катя Андонова.
