Кой е по-по-най-устойчив: Брюксел решава!
Може да не го забелязваме ясно тук, но работата по изпълнение на плановете за Европейската зелена сделка върви с пълна сила в Брюксел. През месец юни например Европейският парламент прие Регламент, който създава рамката за улесняване на устойчивите инвестиции, т. нар. Таксономия за устойчиви финанси. Финансовият сектор, а през него и практически всеки бизнес, ще бъде сериозно засегнат, тъй като реално се определя нова посока за капиталовите потоци. Това се отнася както за публичните ресурси, така и за частните инвестиции.
До момента нямаше регламентирани критерии за това кои икономически дейности могат да се считат за устойчиви и екологосъобразни. Таксономията прави точно това, като целта е да се насърчат инвестициите към „устойчиви“ дейности и проекти. Класифицирането на определена дейност като устойчива изисква тя да допринася съществено за постигането на една или повече екологични цели и същевременно да не вреди на никоя от останалите. Тези цели вече са ясни: а) смекчаване на изменението на климата (тоест намаляване на емисиите на парникови газове); б) адаптиране към изменението на климата; в) устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси; г) преход към кръгова икономика; д) предотвратяване и контрол на замърсяването и е) защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.
Таксономията към момента класифицира бизнеса в две категории – „подпомагащи“ и „преходни“ дейности. Първите са големите печеливши, вторите временно ще бъдат приемани за такива, примерно до 2030 г., но след това няма да се водят „устойчиви“ и няма да бъдат подкрепяни. Засега не е наличен т.нар. кафяв списък на дейности, за които предварително се решава, че имат значително отрицателно въздействие, но се очаква такъв да бъде изготвен към края на 2021 г. Те ще бъдат големите губещи.
Ето конкретен пример от енергетиката: ВЕИ, включително енергия от биомаса, са „подходящи“, природният газ е „преходен“, а въглищата със сигурност ще попаднат сред осъдените на смърт. Голямата въпросителна остава ядрената енергия, за чиято съдба в ЕС има сериозен разнобой – Франция срещу Германия.
На теория всички шест гореописани екологични цели са равни, но на практика първите две (климатичните) са „най-равни“, защото относително ясни критерии има само за тях. Това е напълно в синхрон с водещата цел на самата Зелена сделка за нулеви нетни емисии през 2050 г. Затова и цялата таксономия към момента разпределя икономическите дейности практически само въз основа на техните преки и непреки въздействия върху тези две цели. Критерии за останалите щяло да има в бъдеще. Да, но те вече ще трябват да се съобразят с наличната класификация дори когато има очевиден конфликт между тях.
Мога да дам безкраен брой примери. В името на декарбонизацията електричеството в Европа поскъпна значително и милиони хора преминаха на отопление с дърва (безвъглеродни!), с което всяка зима се тровим; малкото останали диви реки на Европа бяха накъсани от мини-ВЕЦ; вятърни перки обезобразиха ландшафта и ежедневно убиват грабливи птици; големи територии тропически гори биват изсечени за отглеждане на „чисти“ биогорива. Бутилиращата индустрия бива притискана да намалява пластмасовите опаковки. От друга страна, те са с много по-нисък въглероден отпечатък в сравнение със стъклото и кеновете. Конфликтът между потреблението на ресурси и СО2 обаче е най-видим при автомобилите и техниката – политиката хем иска всеки продукт да бъде ползван максимално дълго, хем иска бързо да си купим все по-ефективни и електрически коли и уреди. От металургията се очаква да осигури гигантските количества метали, нужни за високотехнологичните решения и инфраструктура, но ако може без мини и енергоемки процеси, които няма как бъдат захранвани от ВЕИ. Как?
Таксономията е върхът на икономическото безумие, завладяло Брюксел. Това е опит за планиране и регулиране на всеки аспект от живота ни, който отива отвъд „постиженията“ на комунизма. В хаоса от противоречиви цели и приоритети, победителите във войната на лобитата на отделните икономически дейности всъщност ще определят кой бизнес е устойчив. Можем само да се надяваме да се намерят достатъчно разумни хора на власт в отделните страни членки, които да ограничат тази утопия до смислените ѝ аспекти.
