Кажи ми как да стана богат
Седейки в малката стаичка в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Милена Стойчева, току-що поела управлението на „Джуниър ачийвмънт“ в България, размишлява как и дали е възможно да развие компанията. Минути по-рано е научила, че в сметката на дружеството има само $100. Тези пари няма да стигнат дори да плати месечната заплата на единствения си по онова време служител, какво остава за наем, режийни, консумативи.

Решава да преспи с мисълта, че стартира бизнес почти без стотинка. „На следващия ден притесненията бяха се изпарили. Станах с усмивка на лице и си казах: „Милена, няма да се отказваш, ще успееш.“ Така започва историята на „Джуниър ачийвмънт България“. Годината е 1997.
Днес през обученията на организацията минават годишно по 30–40 хил. ученици. Има бюджет от над 1.2 млн. лв. И непрекъснато се бори за едно по-добро и различно образование в България. Милена Стойчева отдавна е напуснала малката стаичка на Стопанския факултет. Срещаме се в чисто новия ѝ офис в центъра на столицата. Разговорът ни тръгва от най-наболялата тема през последните месеци – пандемията с коронавируса.
„Винаги има предизвикателства и те не могат да бъдат избегнати. Важното е, когато дойдат, да запазим самообладание, да се мобилизираме и да насочим енергията си в правилната посока“, казва Милена Стойчева.
По думите ѝ пандемията се отразява добре на образованието. „Раздвижиха се едни процеси, които се проточваха дълго време. Случиха се доста положителни неща“, казва тя и благодари на учителите, които в този толкова тежък момент успяха бързо да се адаптират към ситуацията, да се научат на нови неща. „Те бяха новаторите, които раздвижиха закостенялото ни образование.“ Милена Стойчева вярва, че сега има шанс да се промени целият образователен модел. Според нея той трябва да стане гъвкав, да се включат различни и нови участници. Да мотивира повече учениците и учителите.
Милена Стойчева чувства образованието като свое дете. Усещанията при успех или провал са подобни на тези, които изпитва при успех и провал на 19-годишната ѝ дъщеря. Малко по-голяма от нея – на 24 години, Милена Стойчева се включва в образователния процес. И забележете като каква – декан в Американския университет, отговарящ за приема на студентите и за развитието на учебните програми.
Не скривам учудването си и питам как така се става декан на 24 години. Тя с усмивка казва: „От днес за утре.“ И наистина е така. Точно защитила магистратура по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, вижда обява, че се открива нов университет в Благоевград. Решава да кандидатства и стига до интервю. Без особени очаквания, облечена с дълга хипарска рокля, се среща с проф. Едуард Левърти, тогава президент на Американския университет. По време на разговора той ѝ казва: „Търсим декан по студентски въпроси, можеш ли да започнеш утре?“ „Това ме шокира – спомня си Милена Стойчева. – Казах му „как ще започна утре. Това е толкова отговорно, а аз нямам никакъв опит“. А той знаете ли какво ми отговори, с най-голямото спокойствие на света: „Нуждаем се точно от такъв човек, който да не е обременен и да мисли различно. Отвъд онова, което знае.“
На следващия ден Милена Стойчева се връща в София, стяга си багажа и заминава за Благоевград да стане декан в Американския университет.
Започва работа малко след средата на юли 1991 г. и в рамките на два месеца успява заедно с колегите си да организира приема на студентите. Откриват успешно учебната година през септември, с 208 първокурсници. През следващите четири години университетът се утвърждава като един от най-добрите в България, а Милена Стойчева има важен принос в този успех.
През 1995 г., вече с много опит зад гърба си, но и доста натрупана умора, решава да напусне висшето училище. „Причината беше, че ми се налагаше почти всеки ден да пътувам между Благоевград и София. Семейството ми беше в столицата и това ме изтощи“, спомня си тя. Започва да се занимава с различни дейности, но все така насочени към образованието. Става ключова фигура в групата по предприемачество и наука на образователния екип на Intel, Европа, която създава програми за взаимодействие на индустрията и академичната общност.
През декември 1997 г. получава покана от „Джуниър ачийвмънт“. Тя идва от известния американски журналист с български произход Дими Паница. Той подобно на Едуард Левърти от Американския университет ѝ казва, че тя е човекът, който може да раз – вие тази програма у нас: „Моето момиче, имам нужда от някой, който да направи така, че това нещо да се случи. Не знаем как, но трябва да се случи в България, ти си нашият човек. Управляваше цял университет, че с това ли няма да се справиш“, са думите на Дими Паница, голям дарител който е в основата „Джуниър ачийвмънт“ да дойде у нас.
През 1995 г. той се среща с Томаш Бата, основател на Bata Shoe Organisation, в Прага, който ентусиазирано говори за „Джуниър ачийвмънт“. Дими Паница решава да проучи как програмите на организацията могат да се развият и у нас. През 1997 г. „Джуниър ачийвмънт България“ е официално регистрирана като неправителствена организация с идеална цел и като член на „Джуниър ачийвмънт интернешънъл“. В учредителния съвет освен Дими Паница влизат още Георги Чобанов, който тогава е декан на Стопанския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Джон Айерст – управляващ мениджър в Ernst & Young България, Таня Бояджиева – партньор в Ernst & Young България, и Уилям Лудвиг от „Корпуса на мира“ в България.
След интервюто и разговора с Дими Паница Милена Стойчева става изпълнителен директор на организацията в България – позиция, която заема и до днес. „Стартирах с голямо вдъхновение, силно мотивирана от мисията на организацията.“
Но още в началото започват проблемите. Единият е набирането на средства, но другият, по-генерален, е да разчупи закостенялото мислене. „По онова време – малко след политическата и финансова криза 1996– 1997 г., думите пари и предприемачество бяха мръсни. Казваха ми „много добре звучи да помагате на младите хора да развиват собствени проекти, но да преподавате за пари в училище, на малки деца, това не само че е лошо, това е срамно – спомня си Милена Стойчева. – Хората имат изградени предварителни нагласи и разбирания по даден въпрос, които са психологически закодирани в поведението им. И за да успееш да ги обориш, трябва дълго време да показваш обратния ефект и така да достигнеш до съзнанието им.“
Това и започва да прави Милена Стойчева. Зад гърба си има световна организация с една от най-дългите традиции в предлагането на съвременни програми и курсове по бизнес. Използва нейното ноу-хау и започва да развива образователни и практически дейности по икономическа и финансо ва грамотност, бизнес умения, лидерство и стратегии за успех, приспособени за нашата страна.

Постепенно „Джуниър ачийвмънт България“ започва да се налага като име в образованието в България. Множеството проекти, с които се занимава организацията, достигат до все повече хора. Започва да привлича партньори и последователи. „Благодарение на тях ние успяхме да се развием“, казва Милена Стойчева и обяснява модела за финансиране – 80% от средствата се набират от партньори, а останалите чрез различни програми. „Джуниър ачийвмънт интернешънъл“ не предоставя финансови средства на нашата организация, от нея черпим ноу-хау, програми и стратегии.“
Милена Стойчева успява да впечатли компанията майка с ентусиазма и непрекъснатото желание за развитие и подобрение. Логично тя става председател на всички изпълнителни директори на „Джуниър ачийвмънт“ в Европа. Пътят нагоре продължава – през 2008 г. е избрана за председател на Глобалния съвет на страните членки на „Джуниър ачийвмънт уърлдуайд“.
„Всеки континент имаше представители в този съвет и аз като ръководител на изпълнителните директори в Европа бях избрана начело на тази огромна организация. Това беше страхотно признание за мен. Представяте ли си – жена от Европа, от малка страна като България…“, гласът на Милена Стойчева се разтреперва от вълнение при спомена за това.
Високата позиция и признанието я вдъхновяват да бъде още по-успешна. Започва да развива повече проекти в България. „В нашата мисия е много ясно очертано, че сме организация, създадена да направи реална връзка между образованието, пазара на труда и стартирането на собствен бизнес. Така че имаме много ясни три направления“, казва Милена Стойчева и ги изброява: „Да развиваме предприемаческо поведение, мислене и култура; финансовата култура и грамотност; уменията, които са необходими да се включиш веднага в пазара на труда.“
Голяма част от програмите са припознати от стотици български училища и университети. „Джуниър ачийвмънт“ е сред инициаторите за въвеждането на предмета „Технологии и предприемачество“, чиято цел по думите на Милена Стойчева е да създаде у децата отношение към нещата. Да им даде такова образование, с което да могат активно да участват в икономическата среда.
Тя посочва, че това за съжаление не се случва във вида, в който би искала да бъде, поради две причини. Първата е, че този предмет е само за учениците от 1 до 7 клас, а трябвало да е до 12, за да може да се види реалният резултат на изхода от образователната система. И вторият е подготовката на учителите. Голяма част от тях не искат да преподават по системата на „Джуниър ачийвмънт“ и техните учебници. „Те няма как да навлязат в това съдържание, ако не са минали допълнително обучение“, казва Милена Стойчева.
„Джуниър ачийвмънт България“ организира форуми, лагери, състезания, конкурси, както и изключително популярната сред децата и бизнеса инициатива „Мениджър за един ден“. В нея ученици и студенти кандидатстват и за ден стават шефове в големи компании и държавни учреждения.
Един от последните проекти на организацията е преакселераторската програма Beyond. Тя е насочена към младежи – млади професионалисти или студенти (бакалаври, магистри и докторанти), които работят върху създаването и развитието на технологични стартъпи до ниво създаване на MVP прототип (Минимално жизнеспособен продукт) в следните направления: дигитални иновациии в медицината и здравеопазването; суровини и кръгова икономика; интелигентни градове и общества. След приключване на програмата „Джуниър ачийвмънт България“ продължават работата с екипите с цел подпомагане комерсиализацията на техните идеи.
„Нашите програми работят. Нашите алумни имат с 30% по-голяма успеваемост на пазара на труда. Много сериозно подкрепяме предприемаческата култура и нейното утвърждаване в обществото. Помагаме с образование, създаваме реална среда, в която хората с потенциал и енергия да се развиват. Предприемаческото образование е нещо, което се възпитава и изгражда. Затова е важно да е от ранна възраст.“