Запознайте се с най-голямото противоречие, спуснато на вода
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
В корабостроителницата на Vard в Братвааг, Норвегия, в Северния Атлантик, само на няколкостотин мили под Северния полярен кръг стърчи 600-футовата Rev (182.88 м). Засега е само корпус. Морският съд все още не е оборудван отвътре. Жълто-кафявият цвят го прави да изглежда като измъкната от дълбините останка. „В бъдеще се виждам по два месеца в годината на този съд“, казва собственикът му, норвежкият милиардер Киъл Инге Роке.
След това се навежда, за да разгледа някакъв план. Всеки един детайл на плавателния съд лично се одобрява от него: подводницата, площадките за кацане на хеликоптери, трите басейна и горещите вани. Rev не е обаче типичната за милиардер играчка. На борда ѝ се намират и осем лаборатории, както и дистанционно управляем модул, който може да се спуска на дълбочина до 5800 м.
Rev е едно плаващо „противоречие“. От една страна, това е най-голямата суперяхта в света – връх на самоугаждането на цена около 350 млн. долара. Но Роке предпочита на яхтата му да се гледа по друг начин. Rev, уверява той, е изследователски плавателен съд.
Планът му е прост. Шестдесет и една годишният Роке ще остави учените безплатно да използват яхтата, за да установяват местата в океана с натрупан боклук, да оценяват рибните запаси и да проверяват нивото на киселинност на водата. Когато няма да са на борда, той ще използва яхтата за собствено развлечение или пък ще я отдава под наем на богати и знатни, а парите ще влага в проекти за консервация.
Подобно на яхтата и Роке е противоречие. Той е натрупал състоянието си от 1.7 млрд. долара, експлоатирайки каквото може от моретата – от дънно тралиране до офшорно сондиране и търговско корабоплаване. „Аз съм част от проблема“, признава той. Сега иска да оправи причиненото зло. Но не пък чак в такава степен, че да се раздели със замърсяващите компании в портфейла си.
„Не го правим, за да получаваме признателност – казва Роке. – Единствено удовлетворението да сме част от решението е важно за нас.“
Роке израснал в Молде, на брега на Норвежко море, в семейство със скромни възможности. Баща му бил дърводелец и правел мебели, а майка му – счетоводителка, но допълнително си докарвала пари и от продажба на перални и сешоари. Роке страдал от дислексия и не успял да завърши училище. Отпаднал в девети клас. „Учителят ми каза пред целия клас „ако успееш един ден да си изкараш шофьорска книжка, да знаеш, че това за теб ще е голямо постижение“, си спомня той.
Младежът станал общ работник на норвежки риболовен кораб и по десет месеца в годината прекарвал в морето. През 1981 г., когато бил на 21 години, отишъл в Сиатъл, където си намерил работа на траулер. След края на първия сезон изпаднал в екзистенциална криза. „Нямах абсолютно никакви планове за бъдещето“, казва той. Дошло му на ум да си подреди по важност нещата, които имат значение за него: „Исках независимост – да си живея живота, както на мен ми харесва, но си казах, че това може само ако стана богат. Абсолютно грешах.“
Първата стъпка: безкомпромисно пестене на пари. „Когато приятелите ми отиваха в Мексико или на Хаваите, аз си оставах вкъщи да оправям риболовните такъми за кораба“, си спомня сега. Към 1982 г. вече имал необходимите му 75 хил. долара, за да внесе капаро за собствен плавателен съд – 21-метров траулер. След две години траулерът се запалил. Купил си втори. Той пък заседнала веднъж и потънал. „Трябваше да водя преговори с всички по веригата, от които зависех“, разказва Роке. Това продължило повече от седем години.
Но упорството му било възнаградено. Банките по някакъв начин продължавали да му отпускат пари, което му дало възможност да започне наново. С течение на времето постепенно натрупал малка флотилия от траулери. Към 1987 г. тя прераснала в бона фиде компанията American Seafoods, която ловувала треска край бреговете на Аляска.
Постепенно Роке пооправил финансите си благодарение отчасти и на субсидии от норвежкото правителство, а уловът на траулерите му съществено нараснал. По едно време те хващали по 600 хил. до 800 хил. риби треска на ден, което носело по над 18 млн. долара годишно от продажби (приблизително 45 млн. в днешни долари). Най-висококачествените риби били филетирани и продавани, а изрезките били преработвани в рибена каша и рибено масло.
„В крайна сметка компанията на Роке вече държеше 40% от американския улов на треска“, пише екологът Кевин М. Бейли в книгата си „Риба за милиарди долари“. Но с глобалното разпростиране на American Seafoods, казва Бейли, „тя се замеси в общи дейности с Русия и Аржентина, срещу които имаше обвинения в свръхулов“.
През 1990 г. Роке насочил вниманието си към Норвегия по време, когато страната се измъквала от икономическа криза. „Малцина бяха тези, които имаха пари в излишък – казва той. – Аз имах… И купувах всичко, до което можех да се добера.“
Сред придобивките му от онова време са компания за облекло, верига за спортни стоки и големи площи с търговски имоти. „Появи се като от нищото“, казва Кнут Согнер, професор по икономическа история в Норвежкото бизнес училище BI.
През 1996 г. Роке купил контролния пакет в Aker, един от най-големите норвежки конгломерати, концентриран в корабостроенето и в услугите по офшорните сондажи. (Aker днес е името на публичната компания на Роке. Портфейлът му генерира общо 9.4 млрд. долара годишни приходи.)
Но станал и малко самонадеян и арогантен. През 2002 г. той се мъчел да получи лиценз да управлява 56-футовата си яхта Celina Bella. Заобиколил закона и платил 10 хил. долара на шведски длъжностни лица за разрешителното. „Исках да получа разрешителното по възможно най-безболезнения начин“, обяснява Роке и уверява, че изобщо не е знаел, че това било направено незаконно. Разследващите органи разкрили подкупа и Роке бил осъден на 120 дни затвор. Излежал 23 от тях.
Излязъл веднъж на свобода, той продължил да инвестира в енергийни източници, а енергетиката съставлява близо една пета от икономиката на Норвегия. Създал през 2005 г. предприятие за офшорни сондажи за петрол Aker Drilling и придобил през 2014 г. Marathon Oil Norway за 2.7 млрд. долара. Но се безпокоял за това, което ще остави в наследство. „Не съм правил никакви инвестиции в инфраструктура. Не съм построил един път – спомня си какви мисли го спохождали тогава. – Всъщност аз само прибирам реколта.“
За да промени това, през 2017 г. основал Rev Ocean, организация с нестопанска цел, която да контролира ползването на суперяхтата. Потърсил Нена Йенсен, която ръководела тогава норвежкия клон на Световния фонд за природата, за да я оглави. Еколожката не била особено впечатлена. „Киъл Инге ми се обади и ме попита дали искам да работя заедно с него по този проект“, разказва тя. „Веднага отговорих „не“.
Но не било лесно да се противопоставиш на човек, който е водил толкова битки в живота си и в продължение на години е спасявал компанията си от какво ли не – и пожари, и потънали съдове. Накрая Йенсен приела. Сега тя отстоява техния необичаен съюз. „В крайна сметка, ако един биолог и природозащитник може да работи с един капиталист и индустриалец, това е някаква магия, нали така?“
Суперяхтата е първият проект на Rev Ocean. Ще има и проект за намаляване на пластмасите в Гана, и планове за софтуер, който да централизира данните за океаните.
Групата на Йенсен заема третия етаж на корпоративната централа на Роке в Осло, който тя дели с енергийното поделение на Aker. Това е съвпадение, което подчертава едно крещящо разминаване в целите: Rev Ocean работи за почистване на моретата, а Aker продължава да ги замърсява.
Този дисонанс, изглежда, не безпокои Роке. „Ако искате да решавате проблем, значи по природа сте оптимист“, казва той. Що се отнася до критиците, „те не са част от решението“.
