Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
14 октомври 2020, 12:59

България не е това, което беше

Георги Ангелов Автор

Тази година светът преживява дъл­бока и изненадваща икономическа криза (породена от коронавируса). Преди 12 години светът също прежи­вя дълбока и изненадваща икономи­ческа криза (породена от финансови катаклизми). Макар че първопричи­ната за двете кризи е съвсем различ­на, те си приличат по много неща и включително по това, че не бяха стандартни стопански кризи. Още повече – и двете кризи бяха светов­ни, и двете кризи засегнаха тежко и България.

Снимка: Pixabay

Ако бяхме песимисти, щяхме да се фокусираме върху неприятния факт, че две тежки световни кризи се случват в рамките на толкова кратък период от време. Но, изпадайки във фатализъм, бихме пропуснали да забележим нещо наистина важно – бихме пропуснали фундаментална промяна, която се е случила в рамките на толкова кратък период. И като казвам фундаментална про­мяна, това не е преувеличение.

Ето ви едно число: на 27 юли 2009 г. България издаде 10-годишни дър­жавни облигации с лихва 7.99% го­дишно.

А ето още едно число: на 15 сеп­тември 2020 г. България издаде 10-годишни облигации с лихва 0.39% годишно.

Проста математика: в насто­ящата криза България издава дълг с 20 пъти по-ниска лихва!

При 7.99% годишна лихва за 10 години платените лихви са близо 80% от размера на дълга – това наистина е голя­ма тежест за бюджета. При 0.39% годишна лихва за 10 години платената лихва е общо по-малко от 4%, което е нищо. Лихвата в настоящата криза е прене­брежима, а реалната лихва е дори отрицателна. Ог­ромна промяна спрямо преди десетилетие.

Това не е всичко. Още в началото на предишната криза кредитният рейтинг на България беше намален. Въпреки бюджетните излишъци, въпреки ниския дълг рейтингът на страната беше намален. В настоящата криза обаче нищо подобно не се случи. Рейтингът на страната беше увеличен в края на миналата година и досега остава на същото увеличено ниво въпреки кри­зата. Това също е много голяма промяна.

Има и още едно прелюбопитно сравнение между двете кризи. Преди 12 години България също искаше да влезе във валутния механизъм ERMII. Но не беше при­ета. Сега точно в разгара на кризата България канди­датства и получи единодушната подкрепа за влизане в ERMII. Разлика от земята до небето.

В тази връзка още един интересен факт. В предиш­ната криза Европейската централна банка предостави суап линии на няколко страни – но България не беше сред тях. В сегашната криза България влезе в този изключително елитен клуб. Да получиш суап линия в световна валута е привилегия, почти изцяло запазена само за богати и развити западни страни. Но България влезе в този елитен клуб по време на сегашната криза – нещо немислимо преди десетилетие.

В предишната криза ни удряха с високи лихви, с на­малени рейтинги, затръшваха ни вратата под носа. А в сегашната криза това не се случва, дори напротив. Всички тези примери, а и много други, показват, че нещо се е променило. Но какво?

Отговорът е прост: България вече не е периферия. Преди беше, но сега не е.

Периферията страда най-много в криза. Вижте на­пример страна като Турция, чиято валута се срива през последните месеци, инфлацията расте, както и лихвите. Или Казахстан, където валутата се срина и властите ограничиха тегленето на пари в брой, за да стабилизират положението. Обратно, в развитите западни страни при криза инфлацията пада, а лихвите се намаляват, за да се стимулира икономиката. Прави­телствата на развитите страни в криза имат достъп до евтино финансиране, което могат да използват за антикризисни мерки. В периферията не е така – там в криза финансирането става по-скъпо, ако въобще го има.

В общи линии по всичко личи, че България е направи­ла квантов скок. Поне от финансова гледна точка страната ни вече не е периферия, което носи редица предимства. Това не ни гарантира автоматично реша­ване на всички проблеми – напротив, все още имаме нужда от много реформи. Но е показателно, че евро­пейската интеграция работи, показателно е, че когато има консенсус и последователни усилия, може да се по­стигне реален напредък, както стана с ERMII. И най-важното – ако в една област можем да направим квантов скок, значи можем да направим същото и в други области.

Как ЕС може да задуши икономиката на споделянето Трите „Д“ на Красен Кюркчиев и мерките на „Фикосота“ срещу Covid-19

Свързани статии

Кои страни най-много пострадаха от коронавируса?

Бизнес, Водещи новини

Кои страни най-много пострадаха от коронавируса?

Икономическата 2020 г.: най-важните събития и числа

Бизнес

Икономическата 2020 г.: най-важните събития и числа

Какъв план за възстановяване

Бизнес, Водещи новини

Какъв план за възстановяване

Отговорът на всяка криза

Бизнес и Коронавирус

Отговорът на всяка криза

Kак пандемията се отрази на спестяванията ни

Пари

Kак пандемията се отрази на спестяванията ни

Кога България ще се възстанови от кризата

Бизнес, Водещи новини

Кога България ще се възстанови от кризата

Реклама

Избрано

отпреди 3 дни

Новият път на сметаната

19 януари 2021, 10:52

Новият главен изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач – реализъм в действие

15 януари 2021, 13:43

Cycle Gets: българският претендент на пазара за велосипедни рамки в Европа

14 януари 2021, 19:19

Като за начало – мореплаватели

13 януари 2021, 15:20

Отлагане на неизбежното или мост над пропастта?

11 януари 2021, 18:59

От речено в сторено: по-полезни и по-ефективни със Сървис дизайн

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени