Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
20 октомври 2020, 10:12

Бюджет и криза

Лъчезар Богданов Автор

След първоначалните апокалиптични прогнози от март и април следващите месеци дадоха по-точна представа за структурните ефекти от кризата, дълбочината на срива и дори подсказват за модела на наченките на възстановяване. Накратко, спадът няма да е двуцифрен, няма масови съкращения и загубените работни места ще са под сто хиляди, не се наблюдава финансов шок заради рязка промяна в политиката на банките, а от юни редица индикатори започнаха да отчитат видимо подобрение. Дори да приемем, че ситуацията се разви далеч от най-черния сценарий, свиването на стопанската активност през 2020 г. ще бъде сравнимо с това през 2009 г., а по своята внезапност за стопанските агенти – вероятно безпрецедентно в историята на прехода.

Снимка: unsplash.com

От това следва първата реалност, която трябва да приемем – бюджетното салдо значително ще се влоши в сравнение с планираното. Наистина България влиза в кризата с бюджетни излишъци в последните три години и планиран баланс за настоящата и следващите две, за разлика от много други страни в ЕС. Но към този момент да се мисли за балансиране на бюджета до края на годината граничи с абсурда. Невъзможно е да се компенсира спадът в приходите – това би означавало рязко повишение на данъците в оставащите месеци, което ще удари спирачка на възстановяването. Остават разходите – правителството има резерв в традиционно надценената капиталова програма и част от средствата вероятно няма да могат да се похарчат поради изоставане в изпълнение на инфраструктурни­те проекти.

Също така вече бяха пренасоче­ни разходи за покриване на допъл­нителни здравни и социални дейнос­ти, както и за директна подкрепа на бизнеса, за сметка на програ­ми, финансирани с евросредства, които няма да се похарчат. Спи­рането на плащанията като ин­струмент за понижаването на де­фицита е безсмислен и дори вреден подход. България не е фалирала, има фискален резерв, а както скоро се видя – може да се финансира от глобалните пазари дългосрочно и при ниски лихви. Отлагане на раз­ход от ноември или декември за януари не постигна нищо, освен да оказва ликвиден натиск в икономи­ката и да увеличава дефицита през следващата година. Независимо от всичко дефицит през 2020 г. ще има, няма смислени и полезни политики, които да могат да променят това в оставащите три месеца.

Затова усилията трябва да се насочат към бюджетното плани­ране за 2021 и дори 2022 г. Фискал­ната политика трябва да е фоку­сирана и върху възстановяване на бърз икономически растеж и бю­джетният дефицит трябва да на­малява. Как да стане това? Първо, може да се намали данъчната те­жест върху новите инвестиции и създаването на работни места. Повишаването на приходите тряб­ва да е резултат от мерки за по­вишаване на събираемостта и раз­ширяване на основата за облагане, включително и в обхвата на тол системата.

Всяко предложение за повиша­ване на заплати в публичния сек­тор или създаване или разширява­не на социална програма трябва да е придружено от план за реформи, които водят до повече ефектив­ност, по-прецизна насоченост и съ­кращаване на служители. Целта е добре платени, но по-малко на брой заети в публичния сектор, въоръ­жени с технологии и освободени от ненужни регулиращи, контролиращи и административни дейности. Со­циалните плащания и услуги трябва да отиват към малка група най-уяз­вими, но да водят до създаване на възможности за излизане от бед­ността и социалното изключване. Трябва да се спрат и мерките за антикризисно субсидиране на биз­неса с широк размах. Те бяха доня­къде обясними в първите месеци след блокирането на световната икономика, но да се поддържа биз­нес на изкуствено дишане е скъпо и контрапродуктивно. Вместо това може умно да се използват сред­ствата от европейския бюджет за дългосрочни инвестиции и преструктуриране на икономиката. При бърз старт такива програми могат да заместят разходи, които иначе ще трябва да се финансират от националния бюджет, и това също ще ограничи бюджетния де­фицит в следващите две години.

Redlink – първата професионална платформа за маркетинг и комуникации в България Годината на иновациите

Свързани статии

България ще спечели от реиндустриализацията на ЕС

Бизнес, Водещи новини

България ще спечели от реиндустриализацията на ЕС

Енергийните шокове и адаптацията на икономиката

Бизнес

Енергийните шокове и адаптацията на икономиката

Войната като внезапно пробуждане

Бизнес, Водещи новини

Войната като внезапно пробуждане

Цената на войната: какво се променя

Бизнес, Водещи новини

Цената на войната: какво се променя

Предизвикателства за бъдещето и изкушението на битките на вчерашния ден

Бизнес

Предизвикателства за бъдещето и изкушението на битките на вчерашния ден

Инфлацията и относителните цени: печеливши и губещи

Бизнес, Водещи новини

Инфлацията и относителните цени: печеливши и губещи

Реклама

Избрано

отпреди 23 часа

Инфлационна спирала, рецесия или меко приземяване?

отпреди 2 дни

Правилата на „Зайо Байо“

отпреди 5 дни

Как Пресиян Каракостов промени играта

23 юни 2022, 15:26

StorPool: Микромеханика на успеха

23 юни 2022, 11:30

За ИТ експертите заплатата е на второ място

22 юни 2022, 11:22

Какво не ви казват за успешните трансформации в бизнеса?

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени