Бюджет и криза
След първоначалните апокалиптични прогнози от март и април следващите месеци дадоха по-точна представа за структурните ефекти от кризата, дълбочината на срива и дори подсказват за модела на наченките на възстановяване. Накратко, спадът няма да е двуцифрен, няма масови съкращения и загубените работни места ще са под сто хиляди, не се наблюдава финансов шок заради рязка промяна в политиката на банките, а от юни редица индикатори започнаха да отчитат видимо подобрение. Дори да приемем, че ситуацията се разви далеч от най-черния сценарий, свиването на стопанската активност през 2020 г. ще бъде сравнимо с това през 2009 г., а по своята внезапност за стопанските агенти – вероятно безпрецедентно в историята на прехода.
От това следва първата реалност, която трябва да приемем – бюджетното салдо значително ще се влоши в сравнение с планираното. Наистина България влиза в кризата с бюджетни излишъци в последните три години и планиран баланс за настоящата и следващите две, за разлика от много други страни в ЕС. Но към този момент да се мисли за балансиране на бюджета до края на годината граничи с абсурда. Невъзможно е да се компенсира спадът в приходите – това би означавало рязко повишение на данъците в оставащите месеци, което ще удари спирачка на възстановяването. Остават разходите – правителството има резерв в традиционно надценената капиталова програма и част от средствата вероятно няма да могат да се похарчат поради изоставане в изпълнение на инфраструктурните проекти.
Също така вече бяха пренасочени разходи за покриване на допълнителни здравни и социални дейности, както и за директна подкрепа на бизнеса, за сметка на програми, финансирани с евросредства, които няма да се похарчат. Спирането на плащанията като инструмент за понижаването на дефицита е безсмислен и дори вреден подход. България не е фалирала, има фискален резерв, а както скоро се видя – може да се финансира от глобалните пазари дългосрочно и при ниски лихви. Отлагане на разход от ноември или декември за януари не постигна нищо, освен да оказва ликвиден натиск в икономиката и да увеличава дефицита през следващата година. Независимо от всичко дефицит през 2020 г. ще има, няма смислени и полезни политики, които да могат да променят това в оставащите три месеца.
Затова усилията трябва да се насочат към бюджетното планиране за 2021 и дори 2022 г. Фискалната политика трябва да е фокусирана и върху възстановяване на бърз икономически растеж и бюджетният дефицит трябва да намалява. Как да стане това? Първо, може да се намали данъчната тежест върху новите инвестиции и създаването на работни места. Повишаването на приходите трябва да е резултат от мерки за повишаване на събираемостта и разширяване на основата за облагане, включително и в обхвата на тол системата.
Всяко предложение за повишаване на заплати в публичния сектор или създаване или разширяване на социална програма трябва да е придружено от план за реформи, които водят до повече ефективност, по-прецизна насоченост и съкращаване на служители. Целта е добре платени, но по-малко на брой заети в публичния сектор, въоръжени с технологии и освободени от ненужни регулиращи, контролиращи и административни дейности. Социалните плащания и услуги трябва да отиват към малка група най-уязвими, но да водят до създаване на възможности за излизане от бедността и социалното изключване. Трябва да се спрат и мерките за антикризисно субсидиране на бизнеса с широк размах. Те бяха донякъде обясними в първите месеци след блокирането на световната икономика, но да се поддържа бизнес на изкуствено дишане е скъпо и контрапродуктивно. Вместо това може умно да се използват средствата от европейския бюджет за дългосрочни инвестиции и преструктуриране на икономиката. При бърз старт такива програми могат да заместят разходи, които иначе ще трябва да се финансират от националния бюджет, и това също ще ограничи бюджетния дефицит в следващите две години.
