МФ излезе с обнадеждаваща прогноза за спада на икономиката на България
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Икономиката на България ще се понижи само с 3%, се посочва в есенната прогноза на Министерството на финансите (МФ). Това е доста обнадеждаващо на фона на очакванията на Европейската комисия за свиване на БВП за нашата страна със 7.1% през настоящата година. Преди седмица, на 16 октомври, и БНБ излезе с доста по-песимистични прогнози. Очакванията на централната банка са, че икономиката ни ще се свие между 3.2% и 8%.
Министерството очаква подобрение на икономическата активност в страната през второто полугодие, заради спад при потреблението на домакинствата и положителен импулс от публичните разходи за потребление и инвестиции, което е причина за по-оптимистичните прогнози. За следващата година се очаква БВП да се повиши с 2.5 на сто, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019 г. Растежът на БВП ще се ускори до 3% през 2022 г. и 3.2% през 2023 г.
Средногодишният спад на заетостта през 2020 г. се очаква да бъде около 2.6%, а коефициентът на безработица – 5.6%. Правителството предприе редица мерки за ограничаване на негативните ефекти от COVID-19, като в областта на пазара на труда мярката 60/40 дава положителни резултати и ограничава нарастването на безработните. Заплащането на труда се очаква да нарасне с 5% през 2020 г., а през следващата година то ще се ускори както от частния сектор, така и от планираното увеличение на доходите в публичния сектор.
Средногодишната инфлация за 2020 г. се прогнозира да бъде 1.4%. През следващата година нейната динамика ще е зависима от възстановяването на международните цени на суровините и на цените на петрола.
Увеличената несигурност през 2020 г. се отразява в по-висока склонност към спестяване, отлагане на разходи за дълготрайни стоки и в по-ниско търсене на кредити. Нарастването на вземанията от предприятия се очаква да бъде 0.6%, а от домакинствата – 5% през 2020 г. През следващата година търсенето на кредити ще се ускори, но при фирмите то ще бъде по-слабо изразено, поради очакваната за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор.
В краткосрочен период рисковете пред прогнозата са отрицателни. Икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка както в страната, така и в глобален план, а все още не се очертава устойчиво решение за справяне с пандемията.
Като част от тази прогноза е разработен алтернативен макроикономически сценарий с по-неблагоприятна динамика на външната среда през 2020 и 2021 г. Резултатите от тази симулация показват влошаване на общата динамика на БВП, като реалните изменения през 2020 и 2021 г. ще бъдат по-ниски, съответно с 2.2 и 4.3 пр.п. спрямо базовия сценарий. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий.
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ
В прогнозата на МФ са взети под внимание ревизираните данни за БВП, публикувани от НСИ на 19 октомври 2020 г. Според ревизиите номиналната стойност на БВП за 2019 г. бе повишена с 1.1 млрд. лв., а реалният растеж – коригиран от 3.4 на 3.7%. За първото полугодие на 2020 г. спадът на БВП възлезе на 3.8%.
Запазена е прогнозата от пролетта за реален спад на БВП през 2020 г. от 3%. Направена е промяна в динамиката по компоненти на база отчетните данни за първо полугодие. Те показват по-сериозен спад на инвестициите за сметка на по-благоприятно от очакваното представяне на потреблението и износа. Очаква се до края на годината потреблението на домакинствата да продължи да се понижава под влияние на повишената несигурност и по-слабото нарастване на до-ходите.
Спадът на частното потребление за цялата 2020 г. ще се ограничи до близо минус 1% след достигнатите минус 4% през второ тримесечие, когато бяха наложени ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19.
В същото време се очаква публичните разходи както за потребление, така и за инвестиции, да продължат да нарастват и да допринесат положително за динамиката на БВП. Частните инвестиции ще останат потиснати и през втората половина на 2020 г., поради несигурната среда и слабото търсене.
„Спадът на световната и най-вече на европейската икономика ще доведе до годишно понижение на износа на стоки и услуги. Безпрецедентните мерки, които бяха въведени в много държави през второто тримесечие, се отразиха съществено на износа на транспортни и туристически услуги. Предвид факта, че не се наблюдава трайна тенденция на затихващо разпространение на вируса, се очаква износът на услуги, и в частност на туристически услуги, да остане потиснат. През 2020 г. спадът на реалния износ на услуги ще достигне 30.2%, а общото понижение при стоки и услуги – 10.2%. Ограниченото търсене на стоки за експортно-ориентираните дейности, както и за потребление и инвестиции вътре в страната, ще предизвика и спад на вноса на стоки и услуги, който се оценява на 10.4%. В резултат общият принос на външния сектор към растежа на БВП ще бъде почти неутрален“, се казва в доклада на МФ.
ПАЗАР НА ТРУДА И ДОХОДИ
Динамиката на пазара на труда през първата поло-вина на 2020 г. бе силно повлияна от кризата, свързана с разпространението на COVID-19 и мерките за нейното ограничение. От средата на март до средата на май (периодът, през който бе в сила въведеното извънредно положение) беше отчетено бързо увеличаване на броя на безработните в страната. След преустановяване на извънредното положение броят на без-работните започна да намалява. Тази тенденция се наблюдава без прекъсване до края на септември, най-вече заради относително високия брой лица, започнали работа на първичния пазар на труда.
Ограничителните мерки, свързани с COVID-19, допринесоха за намалението на заетостта през второто тримесечие на годината (с 3.3% на годишна база). С най-много намаля заетостта в някои икономически дейности на услугите (туризъм, търговия и транспорт), както и в добивна и преработваща промишленост.
„През втората половина на годината очакваме неблагоприятното влияние на COVID-19 върху икономическата активност на предприятията да продължи, което от своя страна ще окаже негативно влияние и върху динамиката на пазара на труда. Коефициентът на безработица през третото тримесечие на 2020 г. вероятно ще е близък и малко под регистрирания през второто тримесечие на 2020 г., а през четвъртото тримесечие ще продължи да се повишава. Така средногодишната стойност на коефициента на безработица (според НРС) очакваме да бъде 5.6%, което е с 0.6 пр.п. по-ниско от стойността в пролетната прогноза“, пише в доклада на МФ.
В същото време средногодишният спад на заетостта се очаква да е около 2.6%, което е с 0.5 пр.п по-голям спад в сравнение с пролетната прогноза. В резултат на това икономическата активност на населението намалява спрямо предходните години, като средногодишният коефициент на икономическа активност за 2020 г. се свива до 72.7% (за населението между 15 и 64 г.).
Очакванията за периода 2021–2023 г. са заетостта постепенно да започне да се възстановява, като за 2021 г. да се увеличи с 0.9%, а през 2022 г. да се ускори до 1.5% заедно с ускоряването на икономическия растеж в страната. Все пак достигане на броя на заетите, наблюдаван през предкризисната 2019 г., се очаква да се случи едва през първите месеци на 2023 г., когато годишният ръст на заетостта се прогнозира да е около 0.4%.
През 2023 г. динамиката на заетостта в страната отново ще бъде повлияна от неблагоприятното демографско развитие, което се явява и основен ограничи-тел за екстензивното увеличаване на трудовия ресурс при високо търсене.
Динамиката на доходите от труд и производителността на труда през първото полугодие на 2020 г. беше повлияна в низходяща посока, вследствие на въведените ограничителни мерки срещу пандемията от средата на месец март. Освобождаването на заетост и значителното свиване на отработените часове доведе до силно забавяне на растежа на компенсацията на един нает през второто тримесечие на годината.
По-подробните месечни данни от Краткосрочната статистика на заетите лица и разходите за труд показаха възходящо развитие на средната работна заплата след от-четеното дъно през април. До края на 2020 г. номиналният темп на показателя ще продължи постепенно да се ускорява, успоредно с очакванията за ограничаване на спада на заетостта, но ще остане относително по-нисък спрямо година назад.
Растежът на компенсацията на един нает за цялата 2020 г. е оценен на около 5%. Допускането за запазване на голяма част от заетостта, вследствие на прилагане на мярката 60/40, ще окаже ограничаващ ефект и върху производителността на труда. През 2020 г. динамиката на реалната производителност ще премине на отрицателна територия (-0.4%), което е с около 3.5 пр.п. по-ниско спрямо отчетения темп на растеж през 2019 г.
През 2021 г. компенсацията на един нает ще се характеризира с ускорен темп на нарастване, който се очаква да достигне около 6%. Последното ще отразява ускорението на показателя както в частния сектор, така и ефектите от по-нататъшното увеличение на доходите в сектора на образованието, планираното ново увеличение на разходите за персонал в държавната администрация, в структурите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от нея, минималната работна заплата и др. Възходящото развитие на разглеждания показател ще продължи и през 2022–2023 г., като в края на прогнозния период се очаква да нараства с темп от около 7%.
В условията на запазване на нарастването на компенсацията на един нает за целия прогнозен период, номиналните разходи за труд на единица продукция (НРТЕП) ще продължат да се повишават. Най-висок темп се очаква през 2020 г., тъй като оптимизацията на разходите за труд в икономиката ще се осъществи преди всичко чрез намаление на заетостта, докато при динамиката на компенсацията на един нает беше от-четено единствено забавяне. С възстановяване на положителната динамика на производителността през 2021–2023 г., темпът на растеж на номиналните разходи за единица продукция ще започне да се забавя. Растежът на НРТЕП е оценен на 5.5% през 2020 г. и 4.4% за прогнозния период 2021–2023 г
Целият доклад на МФ можете да видите ТУК.
