Как се отразява на работната продуктивност стигмата върху психичното здраве

Какво си мислим, че представлява грижата за психичното здраве? Можем ли да работим с колеги, за които знаем, че взимат антидепресанти? Ще си признаем ли на работното място, че имаме психичен проблем? Тези и други въпроси постави национално представително проучване, проведено от “Галъп Интернешънъл” по инициатива на фондация “Кожа – платформа за психично здраве”.

Изследването е изключително нужно в този момент за всички, които се интересуват от психично здраве. Според организационния психолог д-р Пламен Димитров обаче то е особено нужно за работодателите и мениджърите и тези, които работят с тях професионално, за да се създадат оптимални условия за справяне с предизвикателствата на най-масивната и експоненциално разгръщаща се криза в пандемичната ситуация – кризата с психично-здравните ефекти на коронавируса и мерките за справяне с него.

Няколко цифри и тълкувания

18% от участниците смятат, че хората с психични разстройства, като депресия и тревожност, е по-добре да бъдат изолирани от обществото.  45%, или почти половината от запитаните, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните – близки, колеги, съседи, приятели – ще започнат да го отбягват. Отново 18% е и процентът на тези, които считат, че всякакви психични проблеми, се решават с една ракия. В същото време обаче цели 37% смятат, че зависимостите, в това число и алкохолната, е липса на достатъчно силна воля. 25% казват,  че не е нормално мъжете да плачат.

На този фон поне двама, от всеки петима българи, казват, че са се срещали по един или друг начин с психични разстройства като депресия, хранителни разстройства и др. Според клиничния психолог д-р Калина Йорданова обаче според друга статистиката във всяко разширено семейство има човек с такъв проблем. Следователно хората не разпознават някои заболявания като такива или се срамуват да кажат, че такива има близо до тях. Изследваните българи не са особено сигурни по отношение на стреса и тревожността (в работата и живота си) – над половината смятат, че това не са психични, емоционални и поведенчески проблеми, но има и немалък дял, около и над една трета, които са на обратното мнение.

Двойни стандарти

На пръв поглед резултатите от проучването представят толерантно и приемащо общество, което се отнася към темата за психичното здраве с разбиране.  В работна среда, това би означавало подкрепящи екипи и високо продуктивни служители.

При по-задълбочен анализ обаче бързо се вижда, че тази представа се крепи на социално пожелателни отговори и често – налучкване. Всички се отнасят привидно с приемане към страдащия от психична болест, но 45 на сто от хората у нас твърдят, че ако някой си признае за психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. Според д-р Йорданова, това показва, че дори да можем да говорим за проблема, самите ние често се страхуваме от психично болните на принципа на проекцията. Много хора разбират шизофрения под психична болест. Няма разбирането, че психичната болест може изобщо да не личи и да няма причина да бъде отбягвана.

Психологът Михаил Михайлов обръща внимание на следния пример: В проучването запитаните трябва да изберат между две противоположни твърдения: “Ако човек пие антидепресанти, не трябва да споделя с колегите си, защото това е личен проблем” и  „Ако човек пие антидепресанти,  трябва да сподели с колегите си, за да му помогнат“.  61% избират второто твърдение. Интересно е обаче, казва психологът, дали тази заявена „готовност да се помага“ е автентична или отразява тревожността на хората, че човека до тях може да е психично нестабилен (луд) и пие лекарства. В този случай тази готовност за помощ е измамна и цели само да разкрие хората, за които трябва да имаме едно наум.

Къде е заровено кучето?

Според д-р Пламен Димитров, истинският проблем е достъпът до професионални грижи – липсват корпоративни и държавни решения. “България значително изостава в прилагането на добрите практики, които от десетилетие са ежедневие в организациите с реални политики и инвестиции в човешкия капитал на психичните проблеми.”

Пример за типичен проблем в това отношение е сериозното подценяване на проблемите с различните типове зависимости, а те са както реален обществен и здравен проблем, така и масивен фактор за снижена продуктивност и ефективност на работното място.

Психично здраве = качество на живот

Ясно личи, че отношението към психичното здраве зависи от качеството на живота на българите. И наистина, по-голямо внимание към темата могат да си позволят групите икономически активни хора с по-висок жизнен статус. Съвременният начин на живот прави така, че стресът и тревожността във все по-голяма степен се възприемат като системен проблем, а не просто като емоция. Но се прави недостатъчно за превенцията и справянето с тях в една от най-важните сфери – трудово-професионалната дейност, в организационната среда по месторабота.

Михаил Михайлов обръща внимание на интересна тенденция тук: получаващите месечен доход над 1000 лв.  са „най-позитивно настроените“ към психологическа подкрепа. Той вижда няколко възможни обяснения за тези резултати. Едното от тях би било, че хората с по-големи финансови възможности са по-чувствителни към своето благополучие, в това число и към психичното си здраве. Друго обяснение може да е оформянето на модна тенденция – психологическата подкрепа вече започва да извоюва своето място като стратегия за справяне с проблемите, характерна  за хора от определена социална класа.  Става въпрос за обикновена покупателна възможност, в която психологическото подпомагане е просто поредната достъпна услуга, казва Михаил Михайлов.

Корпоративна грижа за психичното здраве

Имаме много несвършена работа, казва д-р Димитров, но добавя, че вече са в ход добри практики, от които да учим. Все повече специалисти у нас предлагат различни програми за психично-здравна подкрепа на работното място – от еднократни обучителни семинари и лекции, до постоянна подкрепа в офиса.

В момента фондация “Кожа-платформа за психично здраве” предлага CSR възможности за компании, които имат желания да проучат опциите за психичноздравна подкрепа на служителите си. На принципа quid pro quo фондацията предоставя консултации и дори кратки семинари от специалисти, срещу дарение в кампания, която набира средства за изграждане на първата мека стая за изолация в психиатрията в Ловеч.