След срива на летния сезон, да се готви зимният
Първият и най-тежко удареният от ограничителните мерки отрасъл на българската (а и не само) икономика е туризмът; затварянето на заведенията, границите и ограничаването на трафика дори между отделните градове направиха работата му невъзможна в рамките на два месеца и половина. Дори и след това обаче почти всички чуждестранни туристи изчезнаха, а очакванията бяха летният сезон да е ако не изцяло загубен, то поне да пострада сериозно. Въпреки че данните за развитието на пазара на труда в туристическите общини в разгара на сезона са относително окуражителни, струва си да разгледаме и ефекта от кризата върху дейността на местата за настаняване.
На база на достъпните към момента данни, сравняваме основните показатели за трите месеца, в които достъпът до черноморските курорти беше разрешен след свиването на обхвата на противоепидемичните мерки – юни, юли и август; на този етап данни за септември не са достъпни, но традиционно тогава туристическите потоци са по-малко.
Спадът видимо е повсеместен, но тенденцията през трите месеца на летния сезон e към подобрение – докато спадът спрямо същия месец предишната година през юни е 80% средно за страната, то през август е „едва“ 66%. Динамиката обаче е доста различна в отделните области – най-сериозно е засегната столицата, където с най-голяма тежест са градският туризъм и бизнес пътуванията, и се разчита преди всичко на чужденци; на фона на сериозното намаление на в международните полети и пътниците, големият спад тук е обясним. Много сходно изменение има и в трите области на Черноморието – от около 90% спад през юни до около 50% спад през август. Любопитен е обаче ръстът в области, които традиционно не се смятат за „туристически“ – Монтана, например, е удвоила броя нощувки в областта за година, Видин също постига сходен резултат. Този неочакван ръст вероятно е следствие на повишено търсене на „нетрадиционни“ дестинации извън големите туристически центрове.
Очаквано, спадът идва най-вече заради свития поток международни туристи. Това е най-видимо при областите, в които е съсредоточен морския туризъм – докато през 2019 г. особено във Варна чужденците са били доминиращата група сред пренощувалите туристи, то през трите летни месеца на 2020 г. българите са мнозинство. Изменението между отделните области обаче е различно – Варна и Бургас са загубили съответно по 72% и 80% от посетителите-чужденци, но пък и при двете се наблюдава лек ръст на българите, с по 5,4% и 6,4%. Третата черноморска област обаче – Добрич – отбелязва по-лек спад при посетителите чужденци (-63%), но и сериозен спад при българите (-20%). Тази разлика е следствие най-вече на разликите в профила на международните туристи: докато Варна и Бургас разчитат основно на трафика на летищата си от Западна Европа, Русия и Израел, то немалка част от тези в Добрич (най-вече Албена, но и Балчик и останалите по-малки население места в най-северната част на българското крайбрежие) преминават през северната граница на България, от Румъния. Доколкото преминаването на сухоземните граници на фона ограниченията за пътуване е по-лесно, а пътуванията с кола изискват по-малко планиране в сравнение с тези със самолети, запазването на повече чужденци в Добрич е обяснимо. Сходна е динамиката и при Пловдив, столицата и Благоевград – чуждите туристи намаляват значително на фона на по-умерен спад при българите.
През призмата на приходите от нощувки можем да направим и поне груба оценка на спада на приходите на отделните области от туристическа дейност. Спадът за страната като цяло през трите летни месеца е 585 милиона лева – от тях 303 милиона в Бургас и 161 милиона във Варна. Почти целият спад идва по линия на намаления поток чужденци – приходите от нощувките им са намалели със 76% спрямо трите летни месеца миналата година в страната като цяло, на фона на спад с малко над 8% при българите. Предишни анализи сочат, че останалите разходи на туристите – за ресторанти и барове, покупки в магазини, транспорт, за услуги в туризма и подобни – са относително равностойни на тези за нощувки. При така зададеното допускане, загубата за икономиката като цяло от свития туристически сезон би могла да се оцени на приблизително 1,2 милиарда лева, от които 600 милиона в най-активната през лятото област Бургас. Вторичните ефекти, най-вече по линия на свитите доходи и потисната заетост в туристическите общини са по-трудни за изчисление, но ако тенденцията към свиване на трансграничните туристически потоци се запази, влошаването на условията на живот в туристическите общини изглежда много вероятно.
В обобщение, летният туристически сезон 2020‘ понесе значителна щета, а секторът вероятно ще се възстановява с години. На фона на бързото разпространение на коронавируса както у нас, така и в редица европейски държави, продължаващата липса на ваксина и въвеждането на нови ограничения, зимният сезон е заплашен от сходен, ако не и по-сериозен спад. Следва да се запитаме дали има нужда от въвеждане на нови мерки в подкрепа на отрасъла – видно, тези в защита на летния туризъм не успяха да предотвратят срива, дори и на цената на намаляването на приходите от ДДС от ресторанти и барове, помощта за туроператорите и таваните на цените на разни услуги.
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика