Топка в полето на потребителя
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Работният ден е към края си, а опашката пред офиса на едно от най-големите електроразпределителни дружества в центъра на София не намалява. Тази есен търговците на ток са необичайно натоварени, тъй като близо 300 хил. малки бизнес потребители излизат на свободния пазар и стават активни в търсенето на по-добри оферти и възможности за оптимизация на енергийните разходи.
Либерализацията на пазара повишава конкуренцията в предлагането на по-атрактивни услуги, но дейността на търговците на дребно сега ще стане много различна, прогнозира Мартин Георгиев, председател на управителния съвет на Асоциацията на търговците на електроенергия в България и прокурист на „Алпик Енергия“ в България. (Alpiq е водеща енергийна компания в Швейцария и най-големият доставчик на енергийни услуги с фокус върху европейските пазари.) Досега търговците на електроенергия са обслужвали бизнес клиенти с хиляди левове месечни сметки, а вече ще имат и такива с по 30 лв. сметки. Георгиев е бил консултант в либерализацията на електроенергийния пазар в България, която обхвана големите потребители от индустрията и средния бизнес. Той казва, че някои търговци са издържали дейността си само с един клиент, който консумира колкото един-два малки града, а в момента на пазара излизат 300 хил. потребители, които имат по-малка консумация от всички средни бизнеси, които са 30 хил.
Според него, ако успехът на един търговец на дребно се е определял от оптималното търговско управление на покупките, сега ще зависи от ефективността при обслужване на клиентите.
Търговците тепърва ще се сблъскат с разходите за обслужването и това налага да имат много ефективни системи, максимално автоматизирани, и никакъв ръчен труд. „За да има смисъл да поддържат клиент с 30 лв. месечна сметка, разходът за обслужването му трябва да е не повече от 50 ст.“, обяснява Георгиев, който е бил мениджър Ключови клиенти в Aare-Tessin Ltd. for Electricity (Atel) в централата на доставчика в Швейцария и програмен мениджър в Uconomics (обслужва ютилити индустриите в България).
По негова оценка най-подготвени да поемат потока на малкия бизнес са трите големи електроразпределителни дружества – „ЧЕЗ 
електро“, „ЕВН България електроснабдяване“ и „Енерго-про продажби“, заради разпознаваемите търговски марки и възможността за предлагане на комплексна услуга в офисите. Потребителите могат да избират и между още няколко компании, които се рекламират като активни. В полезрението попадат Energy Supply, „Токи“, „Синергон енерджи“, „Ритъм 4“, „Енерджи маркет глобал“, „Гранд енерджи дистрибюшън“ и др. Точен списък или регистър от компании, които имат желание да търгуват с крайни клиенти, трудно може да се открие. В сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) фигурират всички лицензирани търговци, а в сайта на „Електроенергиен системен оператор“ – всички активни регистрирани търговци на едро и на дребно.
В този доста конкурентен и наситен за размера на пазара сектор е много вероятно да влязат телекоми, банки и застрахователни компании, като се има предвид, че са свикнали да обслужват милиони клиенти по ефективен начин. Това се случва в други западни държави.
Конкуренцията между доставчиците е в обслужването и в цената на електроенергията (допълнителните такси за пренос, за ползване на мрежата плюс добавката за задължения към обществото са регулирани от КЕВР). „Трябва да се сравнява само цена на електроенергия без ДДС – съветва Георгиев. – Останалото е въпрос на лична преценка за какъв период някой иска да се обвърже и дали ще поеме риск, защото цената на електроенергията има сезонност.“
Резките скокове на борсовите цени зимните месеци се редуват със спадове през пролетта, когато енергията е най-евтина, тъй като потреблението е слабо. Възобновяемите енергийни източници произвеждат най-много тогава и има голямо предлагане. Ако се сравнява оферта само за пролетния период от април до юни с оферта за цялата година, „цената за пролетта може да е с 10% по-ниска“.
Потребителите също така трябва да имат предвид, че цените на електроенергията стават все по-волативни, особено при икономическа несигурност, и е все по-предизвикателно да се избере подходящият момент за сключване на договор. Търговците оферират по актуални котировки, които в различни периоди могат да варират с 15% нагоре или надолу. Цените са обвързани с борсови индекси, петрол, газ, въглеродни емисии и всякакви икономически показатели като безработицата в САЩ, както и с мерки за помощи от ЕС. Много от помощите в корона кризата се наляха в енергийния пазар, пострадал тежко заради замръзналата икономика.
„Напомпаха пазара и разбиха баланса. В пика на кризата (април и май) цената на тока на борсата се понижи с около 50%, а сега е на нива, близки до тези от 2019 г.“, казва Мартин Георгиев. Дори за него е трудно да обясни това възстановяване, но едно от най-логичните според думите му е включването на финансови институции в енергийните пазари: „Цялата ликвидност, която се наля, трябва да се инвестира някъде и да носи доходност. Участието на банки и хедж фондове вероятно създава изкуствено търсене.“
Той прогнозира, че когато малкият бизнес излезе на свободния пазар по сегашните цени, сметките им може да паднат средно с 15%. Дълги години фирмите плащаха по-висока цена на тока, като по този начин субсидираха битовите потребители по политически причини и това вече ще се промени. Сега „топката е в полето на потребителите“ – ако са активни, ще намерят правилния доставчик. Ще получат повече прозрачност на потреблението и възможности за активно управление на консумацията. Също и по-голям избор от услуги и гъвкави решения, съобразени с индивидуалните потребности на всеки бизнес, както и възможност за снабдяване със зелен ток.
ТОВА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ СТАВА ЧАСТ ОТ ДОСТА ПО-ГОЛЯМ ПАЗАР НА ОБЕДИНЕНИЕТО НА 4МС, ЩЕ ГАРАНТИРА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ЧЕСТНОСТ НА ЦЕНИТЕ
Миграцията обаче ще е дълъг процес. Правилата са такива, че до 30 юни 2021 г. изборът и смяната на доставчик на електроенергия на свободния пазар може да се извършва всеки месец до 10-о число, стига в договорите да не е уредено друго. За тези, които не са успели да сключат договор до 30 септември 2020 г., доставката от 1 октомври 2020 г. ще продължи да се извършва от досегашния търговец по пазарни цени, а не по регулирани от КЕВР, както е досега. „В тази ситуация ЕРП-тата също имат стимул да предлагат конкурентни цени, защото следващия месец, като чуе от съседа си за по-добра цена, клиентът винаги може да се свърже с друг доставчик“, казва Георгиев.
Съветът му към потребителите е да се обърне внимание дали търговецът има възможност при някакви условия да прекрати едностранно договора, ако пазарните цени на електроенергията се повишат и условията станат неизгодни за него. Обикновено, за да покрият риска, търговците хеджират продажбите с покупки, доколкото е възможно, но реално в България „от много време не е имало търгове за дългосрочни продукти на фиксирана цена“. Георгиев посочва, че в АЕЦ „Козлодуй“ предпочитат да продават ден за ден, ВЕИ производителите нямат възможност да продават през борсата дългосрочни продукти при фиксирани цени, а и не могат да прогнозират какво количество ще произведат. Затова много от търговците хеджират в по-ликвидни съседни енергийни пазари.
С предстоящото тази есен пазарно обединение на Българската независима енергийна борса с румънската и с унгарската борса „рискът от сегашната волатилност ще се намали“. България ще влезе в обединението на 4МС с Чехия, Словакия, Румъния и Унгария. „Практически ние сме в пазарно обединение с Румъния и благодарение на усилията на търговците на едро трансграничната търговия се осъществява успешно“, казва Георгиев. Той посочва, че в цените на двете борси от началото на годината има разлика не повече от 1%. За сравнение – между румънската и унгарската борса, въпреки че са пазарно обединени, има 2% разлика вероятно заради недостатъчна енергийна инфраструктура.
Формалното влизане в режим на пазарно обединение е предпоставка за по-голяма представителност на цените в България. В изолиран пазар могат да се правят манипулации, а с това обединение при недостиг на електроенергия търговците могат веднага да прехвърлят от излишъка и да изравнят цените. „Това, че България става част от доста по-голям пазар, ще гарантира до голяма степен честност на цените. В последните години, особено като дойде зимата, тръгваха съмнения за манипулации, а сега предпоставките за това ще намалеят“, казва Георгиев. Той посочва, че в един развит и свързан пазар държавата, колкото и да се мъчи, не може да влияе на цените, което пък е предизвикателство, защото може да са 15% по-ниски от регулираните, но след месец може и да са по-високи.
Реформата създава много възможности, но и отговорности и риск. Тя ще бъде тест за търговците за догодина, когато милиони битови потребители ще бъдат изведени на свободния пазар на ток. Предвидено е да се случи от 1 юли 2021 г. Дотогава смяната на доставчик трябва да стане толкова лесна като при мобилните оператори.
