Големи земеделски данни
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Всеки земеделски производител, който се интересува от устойчиво развитие на бизнеса, иска да знае какво количество тор, къде точно и кога да го използва така, че да получи по-голям добив и ако може, с по-малко разходи.
Лабораторията за почвени анализи на НИК Агро Сървис в София обработва до 1000 проби на ден от различни стопанства в България и Европа. „Ние изследваме почвата за дефицити. Може да кажем какво количество тор и с какъв състав да се използва в различните части в полето. Ако сгрешим, подлагаме на сериозен риск бизнеса на клиентите“, казва Иво Куманов. Основаната от него група компании НИК създава интегрирани технологични решения за прецизно земеделие.
Хиляди фермери са абонати на платформата GeoScan, която дава достъп до резултатите от лабораторните анализи и показателите за състоянието на почвата, метеоданните за съответния регион и осъществява мониторинг на обработваните площи. Само за 2019 г. консолидираните приходи от консултантски услуги и дистрибуция на земеделска техника надхвърлят 45 млн. лв., но по-вълнуващото за него е, че фермерите имат реална възможност да оптимизират дейността си. Могат да си спестят излишни разходи за тор и така да намалят екологичния отпечатък.
КОМБИНАЦИЯТА МЕЖДУ МОЩНА ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ПОЧВЕНИ АНАЛИЗИ И ДИГИТАЛНА ПЛАТФОРМА ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИ СЪСТАВЛЯВА ДОБЪР ПРОДУКТ ЗА ПАЗАРИТЕ В ЕВРОПА
През последните 18 години най-съществената част от бизнеса му и най-трудната е да гради доверие: „Ние не предлагаме чудеса, не обещаваме върхови резултати. За всичко се иска постоянство, а с наша помощ клиентите вземат информирани решения.“ Често те се отплащат.
Иво куманов започва като дистрибутор на системи за автоматизация на земеделска техника през 2002 г. В началото мисли само да помогне на баща си, който не иска повече да е преподавател във военното училище в Шумен и се захваща със зърнопроизводство, но среща много проблеми. Не може да определи колко площ е изорана и ожъната и следователно не знае колко точно да плати за услугата. По това време Куманов е първа година студент по търговия в УНСС в София и с охота търси решение. Свикнал е да помага в семейния бизнес – от 15-годишен работи във фирмата на майка си за производство на напитки.
След известно проучване решава да пробва с ръчно устройство за планинари, което им помага да се ориентират в гористи местности и има функции да измерва площи. Когато се свързва с производителя в САЩ, осъзнава, че държи технологично решение на един масов проблем на земеделците в този период, с което може да направи бизнес. Действително за 1500 лв. всеки иска да си купи уреда, придружен от специално изготвено от него подробно ръководство с картинки и описания. „В един момент знаех кой къде измерва площи, защото звъняха по телефона да питат кой бутон да натиснат“, казва Куманов.
Малкият му бизнес се развива много добре, тъй като клиентите са предприемачи в други бизнес области, които навлизат в земеделието без предразсъдъците на старите практики, и търсят нови решения на текущите проблеми. Още тогава земеделският сектор в България се оформя като доста иновативен в сравнение с други държави в Америка и Западна Европа с потомствено земеделие. Освен че са отворени за иновации, хората от земеделската общност си общуват много. Когато един фермер в Ихтиман каже, че е доволен, се чува в Добрич. Така Иво Куманов продава няколко хиляди устройства с добър марж, но в един момент пазарът се насища. За да продължи, трябва да предложи друга технология. От семейното стопанство, което в годините напред му служи за опитно поле, му подсказват за друг проблем. Обикновено при торене тракторът трябва да се движи с определен заход, но механизаторът трудно се ориентира за разстоянието. Или ще застъпи, или ще пропусне. И в двата случая не е добре.
Решението е едно устройство за навигация на американската Trimble, с което тракторите се движат полуавтоматично. Само че едно е да продава джаджа за 1500 лв., а друго – професионално оборудване за 3–4 хил. евро. В тези устройства земеделците в САЩ, Германия и Англия масово зареждат дигитални карти за оптимизирано торене, които автоматично казват на машината къде да хвърли повече и къде по-малко тор. Принципът е много прост – ако в едната част полето ражда 400 кг зърно, а в другата 800, значи, че торенето трябва да е различно. Следователно изниква въпросът, „ако жънеш различно, защо ториш еднакво“, който по-късно става лого на рекламна кампания на фирмата.
Тези дигитални карти се изготвят индивидуално на база многобройни почвени анализи, каквито никой в България не прави. Поне не толкова много, колкото са необходими за една карта. Как обаче да направи лаборатория, като нито той, нито по-малкият му брат Калоян, който му помага в бизнеса, имат нужните познания.
За късмет срещат клиент-производител на етерични маслени култури – Костадин Костадинов, физик по образование и много напредничав в мисленето, който е готов да им помогне за лабораторията.
ПРЕЗ 2009 Г. КОСТАДИНОВ СЛАГА ОСНОВИТЕ НА НИК АГРО СЪРВИС И СТАВА ТЕХЕН ПАРТНЬОР
Заедно обсъждат как да създадат фабрика за анализ на почвата, готова да поеме голямо натоварване, когато всички се втурнат да торят по едно и също време. Преди да се захванат с каквото и да било, тримата посещават една от най-големите лаборатории за почвени анализи в САЩ с 20 хил. проби на ден. Американците им помагат да адаптират много от методиките за определяне на хранителните запаси в почвата, благодарение на което става възможно изготвянето на прецизни дигитални карти за променливо торене в зоните с нужда. С течение на времето НИК Агро Сървис осъществява ценно партньорство с едни от водещите университети, Cornell в САЩ и Wageningen в Холандия, които развиват нови технологии в земеделието и имат нужда от приложни лаборатории. В годините малката лаборатория в софийския квартал „Младост“, която прави по 20–30 проби на ден, се превръща в най-голямата в Източна Европа, като стана и носител на награда Forbes Business Awards 2020 за компания на годината в сектор „Селско стопанство“. Роботизираната система за 2 млн. евро бълва данни денонощно.
По пътя напред Иво Куманов взема още едно смело решение – да включи сателитни снимки, които показват вегетационния индекс на растенията, или по-точно в коя зона на полето културите се развиват по-добре. Услугата е популярна в САЩ, но не и в Европа. Рисковото начинание му струва 80 хил. евро годишен абонамент към доставчика. „За нас беше много сериозна сума. В годините платихме стотици хиляди евро, но ме мотивира вярата, че тези технологии ще помогнат на земеделците да увеличат добива и че ще има възвръщаемост“, казва той. В крайна сметка компанията не е на загуба, само че печалбата е малка. Голямата полза е, че когато използването на сателитни снимки в земеделието става масова практика, при това безплатно, НИК Агро Сървис е изпреварила технологично много западни компании.
Групата на НИК нараства с още една софтуерна компания, „Техно Фарм“, която обработва огромния обем данни. „Създадохме платформа със сателитни снимки, след което се появиха дигиталните почвени анализи, данни от метеостанции, от локални сензори“, казва Свилен Костов. Той е управител на „Техно Фарм“ и архитект на софтуерната система GeoScan. Завършил е Горско стопанство в Лесотехническия университет през 2004 г., а дипломната му работа е била на тема как се определят загубите от горски пожари на базата на сателитни снимки, след което 10 години се занимава с дигитализиране, измерване на площи, заснемане, платформи за контрол. Сега данните от GeoScan помагат на абонатите да реагират своевременно на динамиката на земеделските процеси и климатичните обстоятелства.
Комбинацията между мощна лаборатория за почвени анализи и дигитална платформа за обработка на данни съставлява добър продукт за пазарите в Европа. Докато Иво Куманов сглобява голямата картина, малкият му брат Калоян, който е в бизнеса от 17-годишен, се впуска в мащабен проект в Румъния: „Имахме възможност да растем в Русия и Турция, но решихме, че бизнес обстановката в Румъния е по-благоприятна за чужденци.“ През 2015 г. НИК купува една малка румънска компания. Завареният екип работи на доста по-ниска скорост, отколкото българският, и въпреки че на Калоян Куманов му идва да се раздели с всичките седем души, решава да вземе най-доброто от тях. За кратко време той създава работеща система с 40 служители. Този успех му помага да попадне в селекцията на Forbes „30 под 30“ през 2016 г.
Следващата стъпка в развитието е партньорството със Sumitomo – една от най-големите световни търговски компании с диверсифицирано портфолио и интереси в земеделието. „Те имат нужда от технологични услуги, а ние от партньор, който може да развие услугата на много локации. Помогнаха ни да развием платформата и ни осигуряват достъп до пазари. След това започнахме разговорите за навлизане в Украйна и за още няколко държави“, казва Калоян Куманов. Групата има вече над 200 търговци, инженери и агрономи в България, Румъния и Италия.
Постиженията на НИК в Pумъния се забелязват в Trimble. Иво Куманов е поканен в Денвър да говори пред няколкостотин дилъри от САЩ и Европа как чрез услуги може да развие добър бизнес в прецизното земеделие: „Не съм вярвал, че някога ще разказвам пред американци как правим бизнес в България. Техният опит винаги е бил за мен пример за подражание.“ Колегите му от Европа смятат, че щом като знае как се случват нещата, може да заимстват и да използват българската лаборатория и софтуер. В Италия НИК отваря собствена компания. Там набляга на обученията на фермерите в прецизно земеделие, тъй като без знания никоя технология не може да се прилага адекватно. (През НИК Академи минават над 400 фермери годишно.) Местната асоциация за агрокултури също съдейства за провеждането на серия обучения в различни региони. В резултат идват много запитвания кой предоставя тази услуга в Италия и НИК включва повече местни партньори.
КАТО ЦЯЛО РАЗВИТИЕТО НА АГРОСЕКТОРА Е СЪПРОВОДЕНО ОТ НУЖДАТА ОТ ПОВЕЧЕ ИНОВАТИВНИ КОМПАНИИ И МЛАДИ ХОРА С ИДЕИ ЗА МОДЕРНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕКОЛОГИЧНО ЧИСТА И БАЛАНСИРАНА ХРАНА
„Такива хора ни трябват за експанзията“, казва Иво Куманов. НИК инициира първия в България Агро хакатон за млади таланти с проекти в селското стопанство. В същото време отбелязва, че в земеделието все повече се разчита на автоматизацията, роботизацията и изкуствения интелект и много по-малко на човека. В годините НИК инсталира дисплеи в няколко хиляди трактора и комбайни, готови да се движат напълно автономно, „което ще се случи в следващите няколко години“, защото все по-малко млади хора искат да прекарат трудовия си ден в кабина. Стига правната рамка за използване на автономните машини на полето да е готова дотогава. Братята Куманови заедно с Националната земеделска асоциация лобират за създаването ѝ. От друга страна, за автономните машини на полето е нужно добро управление на данни (къде трябва да отиде, какво да свърши) и това е посоката, в която работят в НИК.
