Как „ЛогиСофт“ си пробива път в Европа и Близкия изток
Автоматизацията на фабрики, складове и логистични комплекси все още е костелив орех за много компании, но за инж. Крум Павлов е добър бизнес. Неговата малка иновативна компания „ЛогиСофт“ създава „умни“ процеси за ефективно производство в различни индустрии. Писането на софтуер за контролери (устройства, които се свързват директно с машините и съоръженията и командват всички техни действия в реално време) е голямата му страст повече от 30 години. „Това е главният мозък на всички системи, а работата на мозъците трябва да се програмира“, обича да казва той.
Вече е на 60 и е оставил програмирането на по-младите във фирмата, но дойде ли време за пускане на нова система е пръв за пробите.
През зимата на 2019 г. неговите хора току-що са завършили работата по софтуера за управление на централната конвейерна система в един високоскоростен логистичен комплекс в Норвегия и той хваща самолета, за да е там на тестовете. Стъпил на терен, открива малки проблеми във фините настройки на линията, която свързва зоната на съхранение със зоната за комплектация, и бързо биват отстранени. В този момент Крум Павлов вижда вдигнатия палец на ръководителя на проекта и на лицето му грейва най-щастливата усмивка. „Успяхме“, казва той на своите момчета. Пред тях се извисява впечатляващо съоръжение от ново поколение – 25-етажни стелажи, по които пъплят множество малки колички и автоматично събират стоката. После доставят елементите до конвейерна линия и оттам отива до операторите. Подобни решения от типа „стоката отива при човека“ променят концептуално веригата на доставки в логистичните комплекси и Павлов е горд, че фирмата му е част от този процес:
НИЕ НЕ ЗНАЕМ КАК СЕ ИЗДИГА СТЕЛАЖ, НО ЗНАЕМ МНОГО ДОБРЕ КАК СЕ УПРАВЛЯВА АВТОМАТИЧЕН СКЛАД
Няколко месеца по-рано той е поканен в централата на Gebhardt Fördertechnik в Зинсхайм, Германия, за среща с целия екип от механици, електро- и IT специалисти, ангажирани за проекта в Норвегия. Поводът да се съберат всички на едно място е представянето на 3D визуализация на логистичната система. Складът е на голяма търговска компания – в него се съхраняват огромно количество дребни елементи, а Gebhardt Fördertechnik е главен изпълнител.
За пръв път след 5-годишно партньорство с Gebhardt Fördertechnik „ЛогиСофт“ получава шанс да участва в такъв гигантски проект и това допълнително засилва вълнението, което обзема Павлов:
„Бяхме в позицията на малка, но силна софтуерна компания с опит в програмирането на управление за логистични комплекси. Имаме над 20 успешни проекта в Западна Европа и Близкия изток, за пръв път обаче ни дават такъв гигантски обект.“ Той е приятно изненадан и от последвалото решение на немските партньори да му възложат и изпълнението на електросистемата, но и малко притеснен от кратките срокове. Мисълта, че може да се довери на подизпълнители, го успокоява донякъде, но възникват непредвидени трудности с доставката на частите в България и се налага да ги събира от колеги в Турция.
През зимата на 2019 г. десетки електротабла, пълни с техника и сервоуправление, тръгват с тир за Норвегия. Сглобяването им става в палатки до базата на минусови температури, но в крайна сметка всичко работи безотказно.
ЗА „ЛОГИСОФТ“ ПРОЕКТЪТ В НОРВЕГИЯ Е ТРАМПЛИН КЪМ „ЧУДОВИЩНО ИНТЕРЕСНИ“ ПРОЕКТИ
за управление на производствено-логистични комплекси за книги, кухненски мебели и лекарствени средства в Италия, Полша и Германия. В „годините на еуфория“ компанията за пръв път стига над 2 млн. лв. приходи главно от интелектуален труд. В началото 2020 предвещава да е още по-успешна, но пандемията с COVID-19 променя играта за всички. В новите форсмажорни обстоятелства и от съображения за сигурност Крум Павлов взима „много тежко“ решение да изтегли хората си от два големи обекта в Германия с пълното съзнание за последствията за „ЛогиСофт“. „С хората от Gebhardt Fördertechnik водихме много сериозни разговори по телефона и по имейла. От тяхна гледна точка са прави да са недоволни, че се оттегляме заради пандемията, но аз не мога да рискувам живота на колегите. Те продължиха работа без нас“, казва той. Твърди, че напрегнатите отношения нито за миг не са поставили партньорството на карта. След пет месеца суша, в средата на август, от Gebhardt идва нова поръчка за система, която управлява фабрика за почистващи средства в Бодензее, и това вкарва „ЛогиСофт“ отново в ритъм.
Преди да заработи с Gebhardt Fördertechnik, Крум Павлов дълги години търси подходящ партньор сред всякакви големи и малки компании. Всъщност от самото създаване на „ЛогиСофт“ през 1997 г.
Той е от пионерите на автоматизацията в производството и складовете в България. Току-що завършил модерната за времето си специалност електронна техника в Техническия университет, той печели конкурс за научен сътрудник в „Интрансмаш инженеринг“. Българо-унгарското дружество е мощно предприятие за машини и съоръжения, свързани с механизацията и автоматизацията на складови процеси. Макар с образование в хардуера, развитието му тръгва в индустриалния софтуер. Измисля структурен макроезик за програмиране, с чиято помощ „програмите стават ясни, компактни и бързи“.
През 1997 г. дружеството се разпада и Павлов основава своя фирма с идеята да прави софтуер за управление на логистични комплекси. Началото съвпада с разрухата на предприятията в България, когато изобщо не се говори за технологични съоръжения, но пък, от друга страна, в производството има много старо желязо за съживяване. Негов колега го свързва със собственика на единствената в България фабрика за керамични керемиди в Стралджа, който усилено търси човек с познания в програмиране на стари контролери на Siemens. Човекът има сериозни проблеми със старата линия за формоване на керемиди, която често спира и му носи загуби всеки ден. „Беше предизвикателство да направя управляваща система за производство. Бил съм софтуерен ръководител на мащабен логистичен комплекс за двигатели на „БелавтоМАЗ“ в Беларус. Дали линиите ще носят двигатели или палети с керемиди няма голяма разлика в управлението“, казва той. Една смяна на контролера и подходящ софтуер решават проблема. В следващите години „ЛогиСофт“ модернизира всички системи за управление във фабриката и съживява старите динозаври.
Знанията на Павлов в управлението на логистиката започват да му вършат работа в различни браншове. Въоръжен с информация, че фабриката на Kraft Jacobs Suchard за шоколадови изделия в Своге работи със стара техника на Siemens, той пише писмо до ръководството, че е от малцината българи, които разбират езика на техните контролери. Два пъти е бил на обучение в централата на Siemens в Нюрнберг. Още при първата среща получава договор за модернизация на линията за бонбони „Сезони“, което е първият му пробив в шоколадовата индустрия. С иновациите, които прилага, прави процеса прозрачен – ако линията спре, механиците може веднага да видят какъв е проблемът и да получат инструкция за отстраняване.
Нищо не го спира да отиде и при конкуренцията в Nestlé, където успява да убеди шефа на инженеринга, който е италианец, че може да реши проблемите им с дозирането и бавната работа на системата на Carle & Montanari (италианска компания със стогодишен опит в съоръжения за производство на шоколадови изделия): „Довери ми се, като видя какво бях направил във фабриката в Своге. Програмирах управлението на дозиращата система за десерти Kit Kat. Замених италианската с наша, която беше под операционна система Windows, тяхната под DОS.“
Бурното развитие на „ЛогиСофт“ е свързано с още няколко успешни проекта за управление на пакетиращи линии във фабрика за кафе в Костинброд, която сега е ултрамодерен завод на Jacobs Douwe Egberts, но през 2009 г. е под собственост на Кrаft Fооdѕ. В кризата Кrаft Fооdѕ затваря един завод за шоколад в Румъния и вкара много техника в Костинброд, а „ЛогиСофт“ получава договор за ексклузивен инженеринг и сервиз на управляващите системи.
ЗА ТЯХ БЕШЕ СПОКОЙСТВИЕ, ЧЕ ЩЕ РАБОТЯТ БЕЗ АВАРИИ, ЗА НАС – БИЗНЕС ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА
Когато през февруари 2010 Kraft Foods поглъща третия по големина производител на сладкарски изделия Cadbury, който от своя страна притежава основния играч на пазара на захарни сладкиши в Турция – Kent, „ЛогиСофт“ е препоръчана да изгради управлението на шоколадова линия на Kent в Истанбул.
Българската компания печели договор в силна конкуренция с местни и световни фирми.
Препоръките помагат при още един голям клиент в Турция – производителя на бетонни керемиди на Monier. Референциите този път идват от Bramac в България след два успешни проекта в с. Столник и Силистра, като в този случай има остра борба с конкуренцията. „Повечето от големите ни конкуренти ползват тежки базови софтуерни модули за управление, а ние имаме собствен декларативен език за софтуер, който предлага простичко управление и прецизна диагностика. Имаме и модули за дистанционен сервиз и може да следим нашите системи в цял свят. Устройствата са умни и си говорят“, казва Павлов.
Опитът на „ЛогиСофт“ в различни производства прави фирмата устойчива на кризи, но „трудоемките проекти за ретрофит на старо управление в различни сектори не са печеливш и рентабилен модел“. Независимо дали става въпрос за линии за бетонни керемиди на Bramac, за склад на Siemens в България, за фабрика на „Каолин“ или управление на багажната система на летище Бургас „ЛогиСофт“ решава проблемите на клиента, но и собствените. В големия бизнес влиза едва когато се специализира в изпълнението на близки една до друга задачи в интралогистиката.
Първата стъпка към по-стабилна среда идва през 2007 г. с участието на компанията в проект на световния лидер в изграждане на интралогистични комплекси Dematic. Това всъщност е триумфално завръщане на Крум Павлов към любимото поприще на логистиката. В първия момент за него е непонятно защо американската компания, която разполага с отлични специалисти, проявява интерес към „ЛогиСофт“. Оказва се, че техните инженери не могат да се справят със стара техника на Siemens, а трябва да модернизират високостелажен фармацевтичен склад на Zorka Pharma в Шабац, Сърбия.
„Първо ни пратиха имейл, после дойдоха хора от австрийския им офис. Искаха да сменим старите контролери и да направим софтуера за управление, и то без да спира работата“, казва той. Dematic въвежда „ЛогиСофт“ в големите логистични решения. С техни протоколи българската компания за „пръв път в света“ осъществява директна връзка между контролери и системни приложения и продукти в обработката на данни (SAP), без да е необходимо да се преминава през типичните системи за управление на складове (WMS), което значително опростява процеса. Павлов храни големи надежди за продължително партньорство, но те се изпаряват мигновено с излизането на американците от Източна Европа.
Няколко години по-късно един от висшите служители на Dematic, Михаел Войч, оглавява отдела за Проектиране и международни продажби в Gebhardt Fördertechnik и препоръчва „ЛогиСофт“ на собственика заради успешния проект в Сърбия. Gebhardt Fördertechnik е технологичното звено на Gebhardt Intralogistics Group, които са водещи доставчици на решения за интралогистика с над 60 години история и мощна международна мрежа от партньори. „Когато Фриц Гебхард разбра какво правим, каза, че ще ни възлага работа“, обяснява Павлов. В годините „ЛогиСофт“ „става усилвател на бизнеса на Gebhardt Fördertechnik“. „С наша помощ те могат да обслужат повече системи, отколкото ресурси имат. От своя страна те ни помагат да се развиваме, като ни поверяват все повече и по-големи проекти“, допълва той. В същото време си дава сметка, че половината от приходите на „ЛогиСофт“ идват по линия на немската компания, а това води до зависимост.
Останал почти без работа в месеците на корона кризата, той усилено търси партньори в България, където автоматизацията на производството продължава да е тромав процес. Човек би могъл да очаква, че приливът на нови възможности за автоматизация при високоплатената работа ще катализира прилива на инвестиции в компютърен хардуер и софтуер. Вместо това в повечето организации се случва обратното.
Той вижда, че има какво да се подобри в складовете на онлайн търговците и куриерските служби. И в двата случая може да предложи умни решения за автоматизация, които да забързат процесите. Хората му вече работят по проект за управлението на линиите в складовете на Speedy в Горубляне, Божурище, Пловдив и Варна. Те разработват системи за измерване на теглото, размерите на пратките и идентификацията им при движение на висока скорост, и то само с една универсална система. Това високотехнологично решение може да е ключът към следващите мащабни проекти с големи куриерски служби.